Архивистика


Категория на документа: Други


 Архивистика-лекция

Архивни учреждения след Османското робство

През първите години след Освобождението е извършена твърде полезна работа по отношение документите на архивите и техните деловодства. В този период широко е взаимствана руската канцеларска практика, която копира пруската система за регистрация и групиране на документите. Издават се правилници и наредби. За общините, Сметната палата и други учреждения има специални членове, засягащи въпросите с деловодството. През 1912 г. управникът на БНБ прави поръчване за книга по архивистика на български език. Оригинала на книгата е от 1928 г. "Ръководство за описание на архивите" на Мюлер, Фейт и Фруин. В това време в България не се създава специално архивно учреждение,което да подготвя методически правила и да се грижи за съхранението на документите. Не се създава държавен архив. През 1888г. в "Държавен вестник" са публикувани временни правила за книжовните предприятия. Всички документи и старини са собственост на държавата и не могат да се изнасят. През 1890 г. в брой 13 на "Държавен вестник" е публикуван закон за издирване на старини. Държата осигурява средства за закупуване на ценни документи. Трябва да се създаде специална комисия, която да проучи опита на европейските страни по унищожаването на документи в държавните учреждения и съдилищата. През 1903 г.се появяват правила за запазване и унищожаване на книжнина в учрежденията. Всички съдилища трябва да съставят описи и азбучни указатели. На документите за унищожаване също трябвало да има описи,които да бъдат утвърдени от Министерството на правосъдието. През 1903 г. излиза закон за унищожаване на документите и книжата, проверени от ВСП.

През 1901 г. Министерският Съвет създава комисия с хора от МВР, Правосъдието и Финансите, за да проучи въпроса за създаване на Държавна архива по образец на европейските страни . Тя трябвало да е под ръководството на Министерството на народното просвещение, но за жалост това не се случва. Народната библиотека е задължена да пази архивите.

През 1911 г. в брой 37 на "Държавен вестник" е публикуван Закон за старините, в който се е посочвало, че всички документи до 1888 г. са под надзора на Министерството на народното просвещение. След Освобождението сред българското общество възниква въпроса каква е съдбата на българското документално богатство. През 1910 г. Народното събрание избира комисия, която да работи върху проблемите за опазването на българското документално богатство. Владимир Дякович и Тома Васильов стават особено активни за радикалното решаване на архивните проблеми в България. В записка на Владимир Дякович от 1911 г., той констатира, че архивата е в печално положение, унищожена и разграбена. Дякович заключава, че няма културна страна да не се е погрижила за архивите си. В Закона за народното просвещение от 1921 г. има член Народната библиотека да пази всички документи, които имат връзка с миналото на България.

През 1904 г. в Народния музей в София се оформя Архив на Възраждането, който и до ден днешен е най-големия архив по история на българското възраждане. През 1941 г. се създава Градският архив. През 1914 г. към щаба на армията се формира военно-историческа комисия и се създава Военно-исторически архив.
http://www.bg-istoria.com/2013/01/arhivistika.html




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Архивистика 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.