Аз съм аз: относно отношенията между половете в семейството и извън него - из "Рисковото общество" на Улрих Бек


Категория на документа: Други


НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРИСТЕТ

РЕФЕРАТ

Тема:

"Аз съм аз: относно отношенията между половете в семейството и извън него"
Из "Рисковото общество" Улрих Бек

Бракът свързва отношенията между половете - нежността, родителството и т.н., но същевременно и всичко останало - политика, икономика, работа. Това преплитане прави всички въпроси толкова сложни. Когато говорим за семейството говорим за работа и пари, при брака става въпрос за образование, мобилност, професия.

От една страна са се осъществили изменения в сферата на сексуалността, правото и образованието. Ако отделим сексуалността измененията са по-скоро в съзнанието и на хартия.На тях противостои постоянството в поведението и позоциите на мъжете и жените, особено на пазара на труда. В процеса на изравняване на образованието и осъзнаването на своето положение младите жени са си изградили очаквания за повече равенство и партньрство в професията и семейството. Обратно на тях мъжете са си изградили една "риторика на равенството" , на която не съответстват никакви дела. В правото и образованието позициите на жените и мъжете стават същевременно по-неравни, по-осъзнати и нелегитимни. С тези противоречия сме едва в началото на процеса на освобождаване от "съсловното" приписване на пол. Фактите говорят в полза на прогноза за дълъг конфликт: идните години ще бъдат белязани от противопоставянето между половете.

До 1984 г, на отрицателния баланс на разводите може да се противопостави положителен баланс на повторните бракове, но все по-малко разведени се решават на повторен брак. За сметка на това се увеличава делът на разводите при двойките с втори брак, както и при родителите с деца. Това пък на свой ред води до увеличаване на хаоса в родителските отношения: "моите" , "твоите" , "нашите" деца, и свързаните с това опити за уреждане на отношения. При браковете без брачно свидетелство, разводите не могат да бъдат уловени от статистиката. Учудващо е и, че това "незаконно съжителство" сега се приема, а през 60-те е било отричано. Вече не е съвсем ясно дали човек ще скючи брак, дали детето ще бъде отглеждано в семейството или извън него, дали това ще стане преди или след кариерата. Това може да се разбира като разпадане на връзката и диференциране на жизнените и поведенчески елементи, които някога са обединявали семейството и брака. Сходството на понятията: семейство, брак, майка и баща скрива нарастващото многообразие от обстоятелства и ситуации - разведени, безработни, неженени бащи, пастроци, бащи с работеща съпруга и т.н. Когато говорим за "single-съществуването" само отчасти става дума за хора, които отговарят на стереотипа, повечето от живеещите сами са по-възрастни и овдовели хора, но главно жени. В рамките на едно поколение са се осъществили значителни промени и в сексуалното поведение, особено при момичетата. Например, в миналото било разрешено само на младите мъже да трупат сексуален опит, но неофициално. Днес повече от половината от момичетата настояват, че и за жените е също от голямо значение да добиват такъв опит, а всяко второ момиче намира нещо вълнуващо в това да има едновременно двама приятели. Повечето младежи не се стремят към необвързан живот, следователно посоката на развитие не е еднозначна.

През 1977 г. с новото брачно и семейно право на жените се дава възможността да запазят моминското си име. Фиксираната със закон до този момент отговорност на жените за домакинската работа и семейството е премахната и воденето на домакинството става въпрос на договаряне между брачните партньори. Родителските грижи за децата се поемат от бащата и майката, които при различия във възгледите си "трябва да се опитат да постигнат съгласие" (буквално). Най-впечатляващото събитие в развитието на ФДР, е революционното изравняване на образователните шансове. През 1983 г. момичетата надминават момчетата в някои отношения. В определени специалности студентките доминират значително, освен това жените се квалифицират основно за работа в "долните" етажи на образователната система. Като се вземе предвид изходната ситуация, няма да е преувеличено да се говори за феминизация на образованието през 60-те и 70-те. Вратите, които се отварят от образованието са затворени от пазара на заетостта и труда. Изискваната през 70-те "интеграция на жените в професията" следва непреодолимо "половосъсловната закономерност" на обратната йерархия: колкото повече една сфера е "централна" за обществото, толкова по-малко жените са представени в нея и обратно: колкото по-маргинална е една област, толкова по-голяма е вероятността жените да си извоюват възможност за работа в нея. Това сочат данни във всички области - политика, икономика, висше образование, масмедии и т.н. Квалифицираният професионален труд на по-младите жени остава незасегат за всичко това, нещо повече - добре образованите успяват да се издигнат много повече от майките си. Типичните женски професии са такива с несигурно бъдеще: секретарки, продавачки, учителки. Там където основно работят жени съществуват "значителни резерви за рационализация" , това важи най-вече за индустриалния труд. Изтласкването на жените от системите на заетост вече се отртазява върху тенденциите за развитие на безработица. От 2,5 млн безработни във ФДР след 1983 г. половината са жени и то при условие, че тяхното участие в труда е с около 1/3 по-малко от това на мъжете. Един от най-съществените резултати на публикуваната от Г. Зайденшпинер и А. Бургер студия (Maedchen 82) е "фактът, че момичетата между 15 и 19 поставят осъществяването на професионалните си амбиции на първо място и дори по-високо от брака и майчинството" Освобождаването от "съсловното" приписване на полови роли не засяга само едната страна. То може да се осъществи само при условие, че и мъжете променят разбирането за себе си и за своето поведение. Това се вижда ясно и по линията на другата ос на традиционната женска работа - всекидневната домакинска работа, възпитаването на децата, поддържане на семейството.

За мъжете няма противоречие между това да отстояват "освободеността си от домакинския труд" и да приемат равноправието на жените. Преди 10 години повечето мъже обясняват ощетяването на жените в професионалния живот с недостатъчната им квалификация. 61% твърдят, че основното препятствие за професионалното издигане на жените е тяхната обремененост със семейството. Превръщането на женския въпрос в детски е най-стабилният бастион срещу равнопоставеността на мъжете и жените. Иронията е в това, че малка, но увеличаваща се група от мъже (самотни бащи, мъже занимаващи се с домакинство) подкопава и тази позиция. Мъжете приписват висока стойност на автономията на жените при вземането на решения. Желана е самостоятелната жена, онази, която знае какво иска. Тази нова самостоятелност допринася за разтоварването на мъжа. Мъжете имат проблеми с еманципацията на жената тогава, когато "самостоятелността" на жената заплашва да се обърне срещу тях, когато към тях са предявени претенции и се налагат интереси, влизащи в разрив с техните собствени. Мъжете домакини страдат от невидимост на техния труд, липсващи признание и самосъзнание. Самите мъже, които са сменили "отчуждаващия професионален труд" с домакински, разбират значението на професионалния труд за себеутвърждаването и признанието от страна на другите и се опитват да си намерят работа дори на непълен работен ден. Този вид на ролите е възприет от обществото в незначителна степен, това става ясно от похвалите към мъжа от заобикалящата среда, а жената отнася всички негативни обвинения, като например, че е лоша майка. В някои централни измерения на живота на младите жени са се разкрили нови възможности за свобода - правото, образованието и сексуалността и др. В контекста на сравнение между поколенията жените не са в коша позиция, по-доброто образование по принцип означава и по-добри професионални шансове. Съпрузите им, които имат почти сходно образование са ги надминали професионално, докато над тях продължава да тегне "доживотен домакински труд". Колебанието между "собствения живот" и "съществуването за другите" показва колко непостоянен е женският процес на индивидуализация. В много случаи мъжете също искат да покажат своите чувства и слабости, според тях вече не е срамно мъжът да плаче. Започват да развиват ново отношение към сексуалността: "вече не изглежда като изолиран нагон, а като саморазбираща се съставна част на тяхната личност. Те се съобразяват с желанията на парньорката си." За мъжете думата "равнопоставеност" има съвсем друг смисъл. Тя не означава, както при жените, повече образование, по-добри професионални шансове, по-малко домакинска работа, а обратното - повече домакинска работа, по-силна конкуренция. Според тях равнопоставеността им с жените и запазването на старото разделение на труда са безпроблемно съвместими. От способността на жените да раждат се вадят заключения за отговорността им, за детето, семейството и оттам - за отказа им от професия и подчиненото им положение в професията. Мъжете са особено чувствителни към избухващите конфликти. Съобразно мъжкият стереотип за половите роли "успехът" на мъжа е обвързан в много висока степен с неговия икономически и професионален успех. Единствено сигурните доходи му дават възможността да се доближи до мъжкия идеал за грижовен съпруг и баща. В този контекст и трайното сексуално задоволяване е свързано с успеха, който се мери по икономически критерии. Обратно - за постигането на тези цели мъжът трябва да даде най-доброто от себе си в работата, т.е. да се "самоексплоатира". От друга страна изразходването на работната сила си оствава зависимо от "хармоничния дом" , за който е отговорна жената, това въплъщение на "професионалната човешка природа" прави мъжете емоционално несамостоятелни. Успоредно нараства принудата към хармонизация във всички аспекти на отношението между половете. Мъжете развиват забележителни способности да не вземат под внимание надигащите се конфликти, но в същото време са уязвими ако частично или напълно им се отнеме емоционалното общуване, което по начало се съдържа в представата им за партньрство. Ако отношението към жените е конфликтно това ги засяга двойно: освен лишаването от социално общуване се добавят безпомощност и неразбиране.

Темите и конфликтите между двата пола не са само това, което изглеждат. Също така са и симптом за разпадането на една обществена структура в сферата на частното. Онова, което изглейда като конфликт в частните отношения има по-общ социалнотеоритичен аспект, който може да бъде развит в 3 тези :

1. Без мъжки и женски роли не е възможно традиционното нуклеарно семейство, без него не е възможно индустриално общество. От една страна публичният труд предпоставя домакинсият, пазарното производство предпоставя ролите и формите на нуклеарното семейство. В този смисъл индустриалното общество е зависимо от неравните позиции между мъжете и жените. От друга страна те са в противоречие с принципите на модерността. Фактическото равнопоставяне между половете поставя под въпрос основите на семейството - бракът, семейството, сексуалността и др. Универсализмът отслабва интеграцията на жените в тяхната "съсловна съдба" на домакиня и съпруга. По този начин биографичното съгласуване на производство и възпроизводство и традиционното разделение на труда, социалната сигурност на жените става видима. Избухващите конфликти са една от формите, в която се проявяват противоречията на едно индустриално общество.
2. Динамиката на индивидуализацията не спира пред вратите на семейството. Законът гласи: "аз съм аз" след това "аз съм жена" или "аз съм аз" после "аз съм мъж". Така между Аза и ролята не жената и Аза и ролята на мъжа зейват пропасти. От една страна в търсенето на "собствения живот" мъжете и жените се освобождават от традиционните форми и роли. От друга биват тласкани към търсене на интимност и щастие в партньрството. Потребността от споделяне на душевните преживявания, което се съдържа в идеала за брака, не е изначанла потребност. Алтернативата на отблъскването и привличането е отново отблъскването и привличането помежду им, противопоставянето им, взаимната зависимост, подчинеността един на друг, съпричастността им, или всичко това едновременно.

3. Във всички форми на съвместния живот избухват конфликти. Там се показват персоналните лица. Обаче семейството е мястото, а не причината за тях. В брачните и извънбрачните отношения се осъзнават конфликтите, предизвикани от появилите се възможности за избор - поделянето на домакинската работа, сексуалността. Във вземането на решения се осъзнават последици и рискове за мъжете и жените, а заедно с това и противоположността на социалното им положение. Така, например, с поемането на отговорност за децата се решава професионалната кариера на брачните партньори.

Все по-ясно очертаващите се противоречия между половете се проявяват най-вече между брачните партньори, а местата са съответно в кухнята, спанлята, детската стая. Белезите им са вечните спорове свързани с отношенията между родителите: загубата на чувство за доверие у другия, когото изведнъж преставаме да разбираме. Междуполовите противоречия са продукт и основа на индустриалната система, в смисъл, че обществения труд предпоставя домакинският. Същевременно, възникващите позиции на двата пола се основават на "отреждане на позицията по рождение". С тях се утвърждава индустриалнообществена съсловна йерархия, те черпят сила от противоречията между модерност и контрамодерност в индустриалното общество. Епохално различни са и жизнените различия - различия в заплащането, професиите и т.н. Поемането на незаплатен семеен труд означава несамостоятелност при осигуряване на съществуването. Разпределението на тези дейности бива отредено още с раждането и пола, в индустриалното общество това е или пожизнена домакинска работа, или трудовопазарно съществуване. Любовта заслепява, при цялата мизерия, която създава, изглежда като изход от нея, оттам и съществуващото неравенство превръща любовта в нещо хладно. Това са доказателства, че модерността се налага върху контрамодерността: разпадат се отношенията между половете, става несигурна формата на съвместен живот, представите за сексуалност и любов и т.н. Остава само да се разменят неравенствата - жените да се освободят от домакинската работа и грижите за брака, а мъжете да се върнат назад към модерното феодално съществуване, но нито един от тях няма да последва призива.

През последните години са се осъществили големи промени, като централно място заемат 5 обстоятелства:

Първо: Изследване на Артур Е. Имхоф показва, че в резултат на удължаването на живота е настъпило демографско освобождение на жените. Преди женският живот се е измервал с раждането и отглеждането на децата, днес тези задължения приключват с 45-та година.
Второ: В хода на процесите на индивидуализация нуклеарното семейство дефинира по-строго границите си, така домакинята се превръща в изолирано трудово съществуване par excellence. От друга страна различните уреди и стоки за консумация обезсмислят домакинския труд. Така изолацията и рационализацията дисквалифицират домакинския труд, което кара жените да търсят професионална работа извън дома.
Трето: Децата вече не са съдба, а са желани и идват с желано майчинство. За разлика от предишните поколения, младиет жени могат да избират дали въобще да имат деца и колко да са те.
Четвърто: Нарастващият брой на разводите извежда на преден план крехкостта на крешящата се на брака материалната сигурност. Жените са "на един мъж разстояние" от бедността. В този смисъл те са лишени от гарантираното материално осигуряване от мъжа.
Пето: В същата посока действа и изравняването на образователните шансове, които също са израз на силната професионална мотивация на младите жени.

В резултат от противоречието между обвързване и освобождаване жените са разколебани в жизнения си контекст, бягат от домакинската работа към професията и обратно. За мъжете в историческа перспектива няма ситуация, в която да са разчитали на издръжката на съпругата си. Бащинството нникога не е било пречка за упражняването на професия, а напротив. Казано по друг начин: всички компоненти, откъсващи жените от традиционната им роля отпадат при мъжете. Конфликтите позволяват по-силната проява на противоречия, главните причини са децата и икономическата несигурност. В случай на издръжка на жената по време на брака след развода тя остава без доходи, но със деца а мъжът с доходи, но без деца. Във втория случай жената разполага с доходите и децата. Отношенията на собственост на семето и яйцеклетката се диференцират силно. Мъжете, които се откъсват от професията и се псовещават на децата си намират гнездото празно, за това говори факта, че особено в САЩ бащи отвличат децата си след развода. С отслабването на традициите се увеличават и очакванията от партнъора, всичко, което е изгубено се търси у другия. Класите са се превърнали в думи и цифри, завързват се познанства, палитрата, от които става все по-голяма и пъстра, интимните отношения стават почти толкова чести, като ръкостискане. И многообразието и трайната интимност са необходими - домакините страдат от липса на контакти и социална изолация, разведените мъже създават групи, където изразяват емоциите си, но не могат да се справят със самотата. От тук можем да изходим, че не любовта и материалната основа поддържа брака, а именно страхът от самотата. Смяната на семействата се превръща в норма, хората са навлезли във фаза на изпробване на съвместния им живот, чийто резултати не могат да се предвидят. Но "грешките" не могат да възпрат повторен опит.

С напредването на модернизацията се увеличават и решенията - кой кога мие съдовете, пазарува и чисти и т.н. В дискусиите и споразуменията по тези въпроси се открояват рисковете и последиците за мъжете и жените. Брачните двойки трябва да търсят частни решения, които водят до вътрешно разпределение на рисковете. С оглед на това се покачва и броят на конфликтите, бракът и семейството стават мястото, на което противоречията на модернизираното пазарно общество не могат да бъдат компенсирани. Когато бракът се води с право на разтрогване, от разделянето на собствеността до извънбрачната сексуалност става отпадане на табута. Жената влиза в конфликт с мъжа, майката с детето, то с бащата. Родителството започва да се разпада на майчинство и бащинство, броят на семействата с един родител намаляват за сметка на традиционния вид. Детето става пречка в процеса на индивидуализация, то коства труд, ненепредвидимо е и обърква начертаните планове, налага своя ритъм, чрез плач и викове, но и чрез усмивка, а точно това го прави толкова съществена част. Детето се превръща в последната упора, избавяща от самота.

От посочените моменти на освобождаването от съсловните полови съдби не може да се направи цялсотен извод за състоянието и поведението на двата пола. Възникващото пространство от възможности трябва да бъде очертано от 3 варианта: назад към семейството в традиционните му форми; установяване на равенство по образец на мъжете; изпробване на нови жизнени форми отвъд женските и мъжките полови роли.

Познатата форма на нуклеарно семейство се конфронтира със състояние на "несемейност": single-съществуването, съвместен живот преди и след брака биват интегрирани в цялостна жизнена биография като различни нейни фази. За голяма част бягството от брака е безграничен индивидуализъм. За много от жените си остава зависимостта от съпруг и брак, що се отнася до материалното. Освобождаването от професионалния труд, благодарение на материалните блага подсилва желанието на жените да имат деца. Остава въпроса дали и такъв брой мъже са готови да поемат върху себе си изхранването на семейството до живот. Появяващите се несъответствия се прехвърлят в сферата на семейството и извън него, а това на свой ред довежда до усилване на конфликтите в интимните отношения. В условията на постоянно увеличаващ се брой на разводите жените са изтласквани от пазара на труда обратно към домашното огнище. С две думи: неразполовимите принципи на модерността би трябвало да бъдат разполовени и приписани като естествени на единия пол, а другия да бъде лишен от тях завинаги.

Като алтернатива на всичко това се формулира изискването на равнопоставеност на жените във всички обществени сфери. Основните фигури на модерността са самотният мъж и самотната жена. В самотния живот са необходими мерки, които да гарантират този начин на съществуване и да го предпазват от заплахи. Мрежата от приятелствата е част от удоволствията на този вид живот. Мимолетните контакти имат особено очарование, а самият начин на съществуване е изграден около силните и слабите страни на Аза. При single живота нараства копнежът по другата/другият, но и невъзможността той/тя да бъде интегриран/интегрирана в собствения живот. Всичко говори за усилието на човек да се защити от самотата: многообразни отношения, навиците на живот, разполагането с лично време. Всичко това е застрашено от живота в двойка, който изпъка с трудно поддържан баланс. Отричането от социалните връзки разлага предпоставките на трайното партньорство.

С индивидуализацията на семейството разделянето между производство и възпроизводство се осъществява в самото семейство. Досега се е смятало, че мобилността е индивидуална - семейството и жената следват мъжа. Отказа на жената от професионална реализация се прехвърля върху брачните партньори като личен проблем. В противоположност би следвало да се изпробват партнъорски форми - който иска да бъде с другия/другата да му/й осигури занимание. Държавата не трябва само да се кълне в семейните ценности, но и да ги гарантира чрез партнъорски модели на заетост. При определяне на степента, в която се изисква смяна на работното място, би трябвало да се вземат под внимание и рисковете за семейството. Отслабеното нуклеарно семейство изисква интензификация на труда. Много неща, с които няколко семейства биха се справили с лекота, сега са свръхтежки за сам човек. Професионалната мобилност и single-съществуването са се утвърдили: жилищата стават по-малки и изцяло съобразени с мобилността на семейството, възможността за водене на съвместен живот на повече семейства е изцяло изключена от архитектурата на кварталите и къщите. Под тежестта на жизнените норми се извършва трудна работа във всекидневието на отношенията и връзките, в рамките на семейството и извън него. Процесът на регрес в прогреса е следствие от много обстоятелства, но и от неадекватни институционални условия. За много от проблемите, с които трябва да се справят, мъжете и жените не носят лична отговорност, а ако това разбиране си пробие път, би могло да се спечели дори политическа енергия за промяна.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Аз съм аз: относно отношенията между половете в семейството и извън него - из "Рисковото общество" на Улрих Бек 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.