Азотни торове


Категория на документа: Други



АЗОТНИ ТОРОВЕ

Главен източник за получаване на азотни торове днес се явява атмосферния въздух, който съдържа около 78 обемни процента свободен азот. Азотът във въздуха е под формата на стабилна молекула N  N и за да се използва от растенията той трябва или да бъде окислен или да бъде свързан с водорода.

Първият метод за свързване на азотът от атмосферата е метода на Биркеланд и Ейде, при който въздушната газова смес се прекарва през дъговата електрическа искра на която действа силовото поле на мощен електромагнит при температура около 30000 С:
N2 + О2  NО + 181,5 kJ,

Полученият азотен оксид се окислява до NО2, който се абсорбира във вода и се образува азотна киселина. Днес основното производство на азотни торове се основава на непосредствено свързване на атмосферния азот с водорода до амоняк по метода на Хабер - Бош (Haber-Bosh). Свързването на двата елемента най-общо се изразява с уравнението:
N2 + 3Н2  2NН3 + 92 kJ

Най-често водородът се получава чрез преработване на природен газ, при което се получава газова смес, съдържаща въглероден диоксид и водород:

природен газ  СО + Н2

Амонякът може да се използва: директно като тор, за получаване на твърди амониеви торове, или се окислява до азотна киселина,
Окисляването се извършва по уравненията:

4NН3 + 5О2 = 4NО + 6Н2О

Полученият азотен окис се окислява до азотен диоксид (NО2), от който се получава азотна киселина:
2NО + О2 = 2NО2
2NО2 + Н2О = НNО3 + НNО2
2НNО2  NО + NО2 + Н2О (нитрозни газове)

Получените нитрозни газове се връщат отново в същия процес или се използват за получаване на натриев нитрат и натриев нитрит. Амоняка и азотната киселина са суровина за получаването на всички азотни торове.

Класификация на промишлените азотни трове

Промишлените азотни торове се разделят на четири групи, взависимост от формата, в която е застъпен азота:

1. Амониеви торове, които съдържат азот под формата на амониева група (NH4+).

2. Нитратни торове или селитри, които съдържат азот под формата на нитратни съединения (NO3-).

3. Амониево-нитратни торове, които съдържат азот както в амониева, така и в нитратна форма (NH4+ и NO3-).

4. Амидни торове, които съдържат азот във вид на амиди (NH2).

Амониеви торове

Амониеви торове се разделят на две групи, в зависимост от техните агрегатни състояния - течни и твърди амониеви торове.

Течни амониеви торове

Към тази група торове се отнасят втечненият амоняк и амонячната вода.

Безводният амоняк (NH4+) е най-концентрираният безбаластен азотен тор. Той съдържа 82,3% азот и се получава чрез нагнетяване на газообразния амоняк под налягане.

За да се запази в течно състояние, той се съхранява и транспортира в стоманени цистерни, които издържат налягане 1,8 - 2,0 Мра.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Азотни торове 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.