Бай Ганьо


Категория на документа: Други


Лицата на Бай Ганьо в книгата на Алеко Константинов

Книгата "Бай Ганьо" е емблематичният текст в творчеството на Ал. Константинов. Този текст надхвърля с битието си ситуацията на своето създаване и се превръща в едно от назоваванията на българското (в неговия културния контекст) при съизмерването му с другия свят. Алековият герой е многолик, с многобройни проявления - различните ситуации провокират Бай Ганьо да изтъкне едно или друго свое устойчиво качество. И героят, и книгата предизвикват във времето разнородни и противоречиви отзиви.

Творческа история

Идеята за написването на книгата е назрявала постепенно у Алеко: чрез наблюдения над българската и чуждата действителност (в пътуванията на Алеко из Европа и до Америка ), където се е срещал с българи в странство; от разговорите в духовноаристократичната семейна среда и сред бохемския кръг "Весела България" - разговори за комичните положения на българи в чужда среда.

Мисълта за написването на "Бай Ганьо" е отбелязана за първи път в пътеписа "До Чикаго и назад" (1893г.): "Иде ми наум нашата прокопсана аристокрация. Нека да тръгнем ний веднъж с бай Ганя по Европа, па запя щем една песенчица за аристократите...". Авторът споделя и пред Н. Цанов желанието си да изобрази "един герой на своето време, чието име е синоним на безчестие и подлост".

През 1894 г. Алеко публикува в сп. "Мисъл" I част на "Бай Ганьо" и първия очерк от втора част, а на следващата година - 1895 , цикълът излиза в отделна книга с подзаглавие "Бай Ганьо - невероятни разкази за един съвременен българин". Книгата завършва с фейлетона "Бай Ганьо - журналист". Другите разкази са добавени след смъртта на автора.

Алековият герой има своите реални житейски прототипи: търговците Ганьо Сомов и Айвазиян, стамболовският прокурор Ганьо Чолаков.

Жанрова неопределимост

Жанровият характер на творбата е проблематичен (както е проблематичен и героят):

- Подзаглавието привидно конкретизира жанра като цикъл (сборник) от разкази (с общ герой, с обща сюжетна линия);

- Очерк - художествено-публицистичен жанр, в който център на изображение е личността като положителен пример за обществото (по-рядко - отрицателен);

- Фейлетон;

- Анекдот - къс хумористичен разказ на основата на каламбурите;

- Пътепис - присъства пътеписно начало: пътуване във влака, наблюдение, коментар на видяното;

- Роман (според М.Цанева и Св. Игов ) - отделните фрагменти се свързват от общия герой, който претърпява промяна(негативна), т.е. има човешка история, развива се повествователна позиция;

Неутралното назоваване на текста е книга.

Всъщност книгата "Бай Ганьо" е едно сложно преплитане на различни жанрови литературни форми, жанрове на устната реч и разказвачески интонации; преплитане на множество текстове в текста и по този начин се създава динамично художествено единство - уникално и многозначно.

Пенчо Славейков смята, че това е слабост на книгата и че тя е "недоизкусурена". Всъщност книгата е едно от първите проявления на модерното мислене, което разрушава стереотипите, класическите модели и не се вмества в една-единствена жанрова форма, а има по-свободен начин на изразяване.

Композиция - структурата на книгата е двумоделна: състои се от две части, като всяка се отличава със специфичен художествен модел.

Първата част е цикъл от 9 разказа, които представят героя в чужда за него среда, в срещата му с непознати високи култури. Нежеланието и невъзможността на героя да се приобщи към тях предпоставя анектдотичния характер на разказването. Началната ситуация, задаваща историите за Б.Г. ( "Хайде всеки от нас да разкаже нещо за бай Ганя"), имитира и духа на участниците в бохемския приятелски кръг на писателя "Весела България". Така се създават условия за "вместване" в отделни разкази на множество подтекстове: анекдотични, пътеписни, публицистични; повествования и описания, характерни за художествения изказ. По своя характер тези текстове са предимно от сферата на устните изказвания (имитират речевата практика) и използват много от стилистиката на разговорната реч (елиптични изрази, кратки незавършени изказвания, смесвания на фразеология от различни езици, принизяващи местоимения, междуметия, частици и пр.). Художественото времепространство също изразява цикличността, повторителността, тръгването - завръщане в обикалянето на Европа. Това определя кръговата композиция на първа част. Топосите на европейското пространство (Прага, Париж, Дрезден...) са видени чрез ситуации, които нямат определен ред във времето - липсват логически причинно-следствени връзки и времева последователност, само пътуването и образът служат за връзка. Това позволява към тях да бъдат прибавяни или отнемани отделни анекдоти, което е характерно за "вицовете с общ герой" от устния фолклор. Финалът на първа част позволява подобно твърдение: "Бай-Ганьовите истории нямат свършване". По този начин Първата част има отворена структура.

Трите фрагмента от Втората част, за разлика от първата, представят героя в отношението към "своето" . Завърналият се от Европа българин се изживява в активни обществени роли на политически поддръжник, участник в изборна кампания, журналист. Фиксирането по време и място повествование определя линейната композиция,свързана с логическите причинно-следствени връзки между епизодите. Героят се развива, но в посока към нравствена деградация. Използвани са модели от писмени текстове, свързани с политическата реалност (възвания, петиции, доклади, статии). Така вторият дискурс на творбата се противопоставя на първия, но и го допълва - чрез различните възможности на словото за представяне на героя.

Дискурс - процес на създаване на текст ; текст; обмен на информация

Повествователите (разказвачите) и тяхната функция

Героят Б.Г. е представен в обкръжението на разказвачите, на хората от европейския свят и на другите "герои на деня" в България. Всички те служат като своеобразна мярка при съотнасянето на Б.Г. със света (чуждия и своя).

БГ олицетворява образа на парвенюто, появяващ се в години на преход от една епоха към друга, когато тепърва улягат социалните пластове, създават се законите и се установяват определени обществено-политически, икономически и културни взаимоотношения. В условията на преход капиталът е преходен, законите са преходни, моралът е преходен - простащината, алчността, липсата на деликатност и такт са само част от негативните явления, които намират благоприятна почва за развитието в обществото на новобогаташа с нисък духовен статус и нисък морал. Рожба, изражение, олицетворение на всичко това е безсмъртният герой на Алеко - БГ е противоположната страна на културата и етиката. "Като социален тип Бай Ганьо синтезира чертите на политиканстващия социален хищник, който дава облик не само на обществения живот на времето, в което го съзря Алеко, но и много по-късно, и който е резултат на закъснялото ни и криворазбрано цивилизационно развитие и формираните от него обществени и политически нрави. И не на последно място, той съдържа и някои общочовешки черти - на парвенюто въобще, на вулгарния политикан, на безскрупулния обществен хищник, на зоологическия индивидуализъм и келеперджилък. И в това отношение близостта му до общочовешките типове, осмени от световните комедиографи (напр. героят Тартюф на Молиер), е очевидна." (Светлозар Игов)

Разказвачите са образовани, одухотворени и любознателни млади хора, горди със своята идентичност и отворени към другостта, представители на българската интелигенция. Те са сюжетно пасивни, но идейно активни - чрез своите реплики, коментари, оценки на БГ (предназначени не за героя, а за читателя); дори с премълчаванията си те изграждат оценъчния пласт в книгата. Разказвачите нямат свой индивидуален облик, те са само оценъчна позиция по отношение на БГ - изразяват авторовата позиция. Авторът и повествователите (спътниците на БГ) са нравствени антиподи на БГ ("Вземето опъкото на БГ и ще имате Алека " - Иван Шишманов). Разказвачите са другото, позитивното лице на българското, с което те изкупват много от греховете на своя съотечественик и ликвидират основанията за национален нихилизъм (пълно отрицание на националното), възвръщат на българина неговото личностно и национално самочувствие.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Бай Ганьо 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.