Банково дело


Категория на документа: Други


 Основните принципи, характеризиращи дейността на търговските банки, могат да се сведат до следните:

1) Банкова дейност може да се развива в рамките на реалните ресурси, което означава, че търговските банки трябва да обезпечават не само количественото съотношение между ресурсите си и кредитните вложения, както и да осигуряват в съответствие с характерната специфика на банковите активи допълнителни ресурси. Ако банките преимуществено привличат краткосрочни ресурси и ги влагат предимно за дългосрочни заеми, тяхната възможност да се разплащат с кредиторите си е застрашена, т.е. ликвидността им намалява. Тяхната връзка на активите на банката от характера на пасивите трябва да се отчита при определянето на нормативите за банкова дейност и при регулиране на техните операции.

В рамките на свободния ресурс банките са независими в провеждането на активните си операции (при спазване на нормативите), т.е. обемът на техните активни операции не трябва да бъде ограничаван административно. Реализацията на този принцип в работата на търговските банки изисква постоянен контрол на качественото и количественото съотношение между мобилизираните ресурси и характера на тяхното използване. В този аспект се засилва конкуренцията между банките за привличането на нови клиенти, увеличаването на депозитите с всички произтичащи от това последствия като: подобряване на обслужването на клиентите, ефективно използване на банковите ресурси, диверсификация на банковите операции и други.

Работата в рамките на реално привлечените ресурси осигурява възможност на търговските банки да поддържат ликвидността си.

2) Търговските банки трябва да организират дейността си върху пълната икономическа независимост, юридическа самостоятелност и икономическа отговорност за резултатите от дейността си.

Икономическата самостоятелност на банките е свързана със свободата да се разпореждат със собствените и привлечените средства, със свободен избор на клиентите си и разпореждане с доходите, които остават след плащането на данъците.

Действащото банково законодателство дава възможност на търговските банки след плащането на данъците, печалбата да се разпределя в съответствие с решенията на Общото събрание на акционерите. На него се утвърждават нормите и размерите на отчисленията в различните фондове на банката, а също и размера на дивидентите по акциите.

Търговските банки отговарят за цялото имущество и средствата на банките, т.е. целият риск от банковите операции се поема от тях.

3) Третият принцип произхожда от първите два и изисква взаимоотношенията на търговските банки с клиентите да се поставят на пазарна основа. При разрешаването на кредити търговските банки трябва да се ръководят преди всичко от пазарните критерии за доходност, риск и ликвидност.

Когато дейността на търговските банки е ориентирана към обслужване политическите интереси на отделните партии или задоволяване на определени социални потребности, то тогава говорим за несъвместимост с търговския характер на работа на банките и неизбежно ще се стигне до криза в ликвидността и платежоспособността, а оттам и до фалит.

4) Регулирането на дейността на търговските банки трябва да се осъществява само с косвени икономически методи, а не с административни и политически средства. Държавата може и трябва да определи "правата на играта" чрез пазарно ориентирано законодателство, без да се намесва пряко в оперативната дейност на търговските банки.

Въпросите за функциите на банките са от съществено значение за теорията на банковоте дело. Относно въпросите за функциите трябва да се има в предвид, че те често се смесват с многообразните операции и услуги, които банките извършват. Функцията като понятие често пъти се употребява за характеристика на отделните дейности на банката.

От методологически позиции функцията изразява не проявлението на отделни видове дейности, а спецификата на самата дейност. Функцията е специфично взаимодействие с външната среда, което е насочено към запазването на банката като цяло.

Трябва да се има предвид, че разглеждането на функциите е продължение на анализа на същността на банките. Следователно един или друг процес, който се обозначава като функция, трябва да е характерен не за цялата съвкупност от икономически институции, а само за банка. Функциите на банката са тези, които са свойствени само за нея, за разлика от другите икономически субекти. Например доверието има място във всяка икономическа сделка, независимо дали се отнася за банка или за друг субект. Доверието, разбира се, е свойствено и за банките, което обаче не означава, че то е изключителна тяхна функция. Всяка сделка по покупка или продажба изисква доверие, в следствие на което не би било точно то да се определя като функция на банките. По-точно е да се говори за доверителни операции, които възникват в началото на XX век и все повече се развиват като нов вид услуга на банката сред стотиците банкови услуги, отколкото, че са функция на банката.

Изхождайки от изказаните разсъждения, за да се разкрие по-пълно същността на банките, трябва да се имат предвид следните основни функции, които те изпълняват и са строго специфични за тях.

Първата функция на банката е привличането (акумулирането) на парични средства за осъществяването на дейностите й.

Тук нещата се свеждат не само до самия акт на привличането на ресурси, а до обстоятелството, че акумулацията от банките има редица специфични особености като:

1) Банките привличат не толкова собствени, колкото временно свободни чужди парични средства.

2) Привлечените средства се използват не толкова за собствени, а за задоволяване на чужди потребности.

3) Собствеността на привлечените парични средства от банките си остава на кредиторите на банките.

4) Привличането на чужди парични средства от банките е едно от основните и особени дейности, за което е необходим лиценз.

Трябва да се има предвид, че различните инвестиционни фондове и финансови сдружения, също събират парични средства за инвестиции. За разлика от аналогичната функция на банките, тези финансови субекти привличат парични средства за собствени нужди. Следователно, всяка функция в съвременното стопанство, в която макар и в малка степен се отстъпва на други субекти, не е банкова.

Втората функция е кредитното посредничество. Тя е тясно свързана с първата. При нея се предоставят свободни привлечени средства за временно ползване, при условие за връщане в определен срок, с плащане на лихва на фирми, на държавата и населението.

Третата функция на банките е да съдействат за регулиране на паричното обращение. Банките са центрове, чрез които се осъществява платежният оборот между многобройните стопански субекти. Чрез системата за плащания банките дават възможност на клиентите си да извършват обращение на паричните си средства и капитали. Регулирането на паричното обращение става също и чрез емитиране на различни платежни средства, чрез кредитиране на стопанските субекти от различните отрасли на икономиката, чрез масовото обслужване на домакинствата, т.е. тази функция се осъществява от комплекс банкови операции.

Четвъртата функция е платежното посредничество. Чрез банките преминават плащанията между фирмите, организациите и населението. Банките са между клиентите и извършват плащания по тяхно нареждане, като посредници. Това е единият аспект на посредничеството на банките.

Чрез банките се осъществява прилив на парични средства от една фирма на друга, от един икономически отрасъл в друг. Така се извършва преразпределение в различните сфери и дейности на националното стопанство. Банките, които са в центъра на икономическия живот имат възможност да изменят сроковете, размерите и направленията на ресурсите в съответствие с потребностите на икономиката. По този начин посредническата функция на банките е функция на трансформиране на ресурсите, осигуряване на по-прагматични и делови отношения с икономическите субекти, решаване на ликвидни проблеми и намаляване рисковете от дейностите.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Банково дело 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.