Бета блокери. Антиаритмични и антиангинозни лекарствени продукти.


Категория на документа: Други


β-блокери.Антиаритмични и Антиангинозни лекарствени продукти

I.Бета- блокери
1.Характеристика
Едни от най-предписваните сърдечно-съдови лекарства са β-блокерите (ББ). Te са въведени в практиката от носителя на Нобелова награда за медицина сър Джеймс Блек през 60-те години на ХХ век с цел да противодействат на страничните ефекти от адренергичната стимулация. Те влияят на различни елементи от проводната система на сърцето:
•потискат синусовия възел (хронотропен ефект)
•потискат атриовентрикуларния възел (дромотропен ефект);
•намаляват контрактилитета на миокарда (инотропен ефект).
Бета-адренергичните блокери са конкурентни антагонисти на норадреналина и адреналина за залавните им места върху бета-адренергичните рецептори. В човешкия организъм има 3 вида β-рецептори:
- β1, разположени в сърдечни сарколеми, при чието активиране се повишава сърдечната честота и силата на миокардната контракция. В бронхите също се откриват β1-рецептори;
- β2, разположени предимно в бронхиалните и съдовите гладкомускулни клетки, при чието активиране се развиват бронхо- и вазодилатация;
- β3, разположени в кафявата и бялата мастна тъкан и скелетните мускули, при чието активиране се развива липолиза, окисление на мастите, увеличава се разхода на енергия и инсулиновата чувствителност, поради което се възлагат надежди на β3-агонистите и в борбата с диабета.
Блокирането на β1-рецепторите повлиява благоприятно некрозата на кардиомиоцитите, повишения риск от камерно мъждене, образуването на атеросклеротични плаки и левокамерната хипертрофия, развиващи се в следствие на хроничната симпатикусова стимулация, стояща в патогенезата на хипертонията.
Блокирането на β2-рецепторите се свързва и с определени метаболитни нарушения, засягащи нивото на кръвната захар, гликирания хемоглобин, инсулиновата чувствителност, свободните мастни киселини, плазмените триглицериди.
Към групата на бета-блокерите спадат голям брой вещества, които се различават по някои показатели:
-селективност по отношение на бета1-адренорецепторите;
-наличие на вътрешна симпатикомиметична активност;
-наличие на мембраностабилизиращ ефект;
-сила на блокиращия ефект;
-фармакокинетични параметри.
Бета-блокерите се използват за лечение на стенокардия (сърдечна болка), аритмии, артериална хипертония (високо кръвно налягане) и профилактика на инфаркт на миокарда.
2.Фармакологично действие: бета-блокерите притежават антиаритмичен ефект (премахват нарушенията на сърдечния ритъм), антистенокарден ефект (намаляват кислородната консумация на миокарда), антихипертензивен ефект (понижават кръвното налягане), антиглаукомен ефект (понижават вътреочното налягане), антихипертиреоиден ефект (потискат продукцията на тиреоидните хормони).
3.Механизмите на действие на бета-блокерите не са напълно изяснени, но в основата на обяснението на кардиопротекцията е предпазването от кардиотоксичността на катехоламините. Освен този много важен ефект, те притежават и:
1) антихипертензивно действие - свързано с намаляване на сърдечния дебит, подтискане на производството на ренин и респективно на ангиотензин II, блокиране на пресинаптичните α-адренорецептори, което увеличава освобождаването на норадреналин от пресинаптичните нервни оконачания и намалява централната вазомоторна активност
2) антисхемична дейност - намалява миокардните нужди от кислород чрез забавяне на сърдечната честота, миокардния контрактилитет, систолното артериално налягане, а удължената диастола в резултат на забавената сърдечна честота може да увеличи миокардната перфузия;

3) намаляване на освобождаването на ренин и на производството на ангиотензин II и алдостерон след блокиране на β1-адренорецепторите в юкстагломеруларните клетки на бъбрека;

4) подобряване на левокамерната структура и функция, намаляване на камерната големина и увеличаване на фракцията на изтласкване.
Бета-блокерите могат да подобрят сърдечната функция чрез:
а) забавяне на сърдечната честота, удължаване на времето за диастолно пълнене и на времето за коронарна диастолна перфузия,
б)намаляване на миокардната кислородна консумация,
в) подобряване на миокардната енергетика чрез подтискане на катехоламин-индуцираното освобождаване на свободни мастни киселини от мастната тъкан,

г) ъп-регулация на бета-адеренорецепторите,
д) намаляване на миокардния оксидативен стрес,

е) антиаритмичен ефект в резултат на директни сърдечни електрофизиологични ефекти.
4.Нежелани лекарствени реакции: брадикардия (забавяне на сърдечния ритъм), сърдечна слабост, усилване на съществуващ атриовентрикуларен блок, парестезия на крайниците, депресия, виене на свят, умора, безсъние, зрителни смущения, бронхоспазъм (свиване на бронхите), гадене, повръщане, болки в корема, кожни обриви, импотенция, хипогликемия (ниски нива на кръвната захар).
5.Лекарствени взаимодействия: антиацидните препарати, съдържащи алуминиеви соли намаляват резорбцията на бета-блокерите. Ензимните индуктури фенобарбитал, рифампицини, както и тютюнопушенето понижават плазмените нива на бета-блокерите. Едновременната употреба на бета-блокери с верапамил или амиодарон засилва отрицателния инотропен и дромотропен ефект, а при комбинирането им с инсулин или сулфанилурейни препарати има риск от хипогликемия.

6.β-блокерите имат следната обща формула:
Установено е, че способността на тези вещества да взаимодействат с бета-адренергичните рецептори зависи от наличието на N-алкилова група, която обикновено е изопропилова или изобутилова, както и ОН-групата в страничната верига, присъединена към асиметричния въглероден атом. При увеличение дължината на алкиловата група се усилва блокиращата активност на получените производни. Заместителите в ароматното ядро определят стимулиращото им действие- свойството им да инхибират конкурентно агонистите, както и да проявяват избирателност по отношение на β1 и β2- адренергичните рецептори. Те инхибират обратимо ефектите на симпатикуса в сърцето (бета1-адренорецептори), бронхиолите, кръвоносните съдове на скелетната мускулатура и матката (бета2-адренорецетори).
7.Представители:

1. Неселективни β-блокери:
* Propranolol- 1-[(1-Methylethyl)amino]-3-(1-naphthalenyloxy)-2-propanol
Пропранолол (12.1.2) е синтезиран по два начина от едно и също изходно вещество. Първият начин се състои в взаимодействие на 1-нафтол с епихлорохидрин. Осъществява се отваряне на епоксидния пръстен в резултат на което се получава 1-хлоро-3-(1-нафтилокси)-2-пропанол (12.1.1), който взаимодейства по-нататък с изопропиламин, като дава пропранолол (12.1.2).

Вторият метод използва същите реагенти 1-нафтол и епихлорохидрин в присъствие на основа което води до получаване на 3 - (1-нафтилокси) пропиленоксид (12.1.3), който реагира с изопропиламин, което води до отваряне на епоксиден пръстен и образуването на пропранолол.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Бета блокери. Антиаритмични и антиангинозни лекарствени продукти. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.