Библиография и научно-справочен апарат в книгоиздаването


Категория на документа: Други



Анотация: Основни изисквания за обем, видове и типове на включените документи; подреждане, полиграфическо изпълнение и пр.

Прикнижната и пристатийната библиография е един от най-често срещаните видове библиография, за която е писано твърде малко. Наричана е още "скрита библиография", тъй като е помествана в книги и в периодични издания, за разлика от самостоятелно представените библиографии във вид на книги, брошури, дипляни и др.

Някои автори са склонни да поставят знак за равенство между прикнижната и пристатийната библиография и цитираната литература, което според нашето дълбоко убеждение е неправилно .Цитираната литература се посочва обикновено под линия; изцяло в текста; разделено - една част в текста, а останалата под линия или чрез препращане от текста, в скоби, към номер и страници в приложен в края на книгата или на раздела списък на литература. Именно в последния случай, списъкът на цитираната литература е най-близо до прикнижната библиография, въпреки че и при него не можем да говорим за идентичност. Като изключим този вид на цитиране, в останалите често пъти присъстват препратки и уточнявания от рода на "Пак там", "Нит. съч."; методически упътвания, лексикални уточнения, биографични данни и др. от този род, което няма нищо общо с библиографското описание. Освен това, тази информация е разпокъсана по страници или по глави в книгата, с многократни повторения. Разбира ее, много често библиографските податки под линия могат да бъдат незаменим източник на информация, която ползвателят не може да намери другаде и въпреки това, те не са библиография. Не само във връзка с количествената им характеристика, но бихме могли все пак да се позовем на изискването на серия 8 - "Библиография на българската библиография" от Текущата национална библиография на България -

Ако за написването на книгата са използвани не публикувани материали или сборници с документи, нормално е те да бъдат отделени и се отбележат като "извори".

Подреждането на документите в прикнижните библиографии е многовариантно. Авторът може да предпочете представянето им по вида на носителите на информация - книги и брошури, части от книги и статии от периодичния печат, архивни материали и пр.; по езици - първо на кирилица и после на латиница или първо на български език, други публикации на кирилица и след това - на латиница и пр.; в прав хронологичен ред по данните за публикуването им; по глави на книгата (ако библиографията е в края на произведението) и пр. Във всички тези групи се предпочита вътрешно азбучното подреждане, като не са рядкост случаите на хронологично представяне.

Пристатийната библиография присъствува в научните списания, в периодичните сборници, (известия, трудове и годишници) и към някои по-големи статии в енциклопедии. Тя включва най-значимите публикации по проблема, които авторът е имал в предвид или в различна степен използвал при написването на студията или статията си. Броят на включените библиографски единици е значително по-малък в сравнение с прик-нижната библиография. С най-голям брой публикации са пристатийните библиографии в известията, трудовете и годишниците, тъй като те са издания на научни институти, и висши училища, най-големи са по обем (обикновено са студии) и често пъти включват чуждоезична и друга трудно достъпна литература, което им придава и висока стойност. Изискванията към пристатийната библиография по отношение на библиографс-ко описание, анотация, отраслово-тематична характеристика и вид на включените документи, са същите, както и при прикнижната библиография. Подреждането обикновено е в общ азбучен ред или - отделно книги и части от книги и след това - публикации в периодичния печат.

Въпреки, че обикновения ползувател рядко спира вниманието си на използваната литература, приложена обикновено в края на книгата или статията, научният работник знае добре, че тя е възможно да попадне на непознати за него до сега "заглавия" и че е надежден източник за информация. И все пак трябва да се има в предвид, че дисертационните и хаби-

10.01.05

ОРГАНИЗАЦИЯ И МЕТОДИКА НА БИБЛИОГРАФИЯТА

Въпрос N 8

Библиографско цитиране

Анотация: Основни елементи на библиографския текст. Видове цитирания - под линия, в текста, чрез разделяне на описанието, чрез индекси в текста, които препращат към списък на литературата в края на съчинението и др.

Библиографското цитиране се прилага, в случаите когато авторът в хода на своето изложение привежда на читателите чужди мнения. Тогава той непременно трябва да посочи от кой автор, кое негово произведение се има предвид и къде е поместено то.

Тези въпроси у нас са регламентирани от следните стандарти: - БДС 17377-96 "Библиографско цитиране", БДС 15419-82 "Библиографско описание на книгите", БДС 17264-91 "Библиографско описание аналитично описание на съставни части от публикации в книжни материали", БДС 15687-83 "Библиографско описание на периодични издания", БДС 9736-82 "Съкращения на български думи и словосъчетания в библиографското описание на печатните произведения". Те определят правилата, които трябва да се имат предвид при представянето на ръкописа в съответните издателства и редакции. Глава 4 от БДС 17377-96 "Библиографско цитиране" се казва "Видове библиографско цитиране" и в нея се намират основните положения, на които ще се спрем вниманието си тук.
Възможни са три основни начина за библиографско цитиране:
1. Под линия (то е най-често срещаното и най-удобно за читателя)
2. Цитиране в текста
3. Цитиране чрез разделяне на описанието

I. Цитиране под линия Цитирането под линия е едно от най-често използваните решения за повторното и многократно цитиране на един или няколко източника в публикацията. Всяко цитиране се означава с цифрова препратка в текста, която насочва към библиографското описание, намиращо се в края на страницата. Номерацията може да бъде индивидуална, само за конкретната страница, или последователна - за целия труд, която предполага и наличието на самостоятелен списък след публикацията, подреден по номера. Това е най-удобният начин за ползване от читателите. Авторът
1. Вж по този въпрос и най-новите театрални рецензии, публикувани в сп. Театър, 1969, № 4 ; Консулова, В. Пред съда на съвременника / В. Консулова, с. 33-34. ; Васев, В. Драматичен дебют / В. Васев, с. 36-38. ; П а у н о в, Д. На верен път / Д. Паунов, с. 42-43.

Е. Цитиране, придружено с обяснителен текст. В някои случаи авторът може да съчетае библиографското описание под линия с обяснителен текст (преди или след описанието).
4. Библиографски бележки за него вж и Стоянов, Маньо. Българска възрожденска книжнина. Т. I. / Състав. Маньо Стоянов. - София, 1957, с. 211-212.
5. ТРЕНКОВ, Христо. Универсална текуща аналитична библиография на България / Състав. Христо Тренков / / Из в. НБКМ, 2 (8), 1963, с. 238. Авторът сочи четири алтернативи, от които приема само една - изоставяне на научната периодика.

Ж. Цитиране от втора ръка. Ако авторът не разполага с някое съчинение и го цитира чрез друго, достъпно нему съчинение това трябва да се означи под линия по следния начин: (Цит. по...; Цит. по реферат...)
За цитиран текст из книга на Райт Милс:

1. Цит. по Замошкин, Ю. Кризата на буржоазния индивидуализъм и
личността / Ю. Замошкин. - София, 1968, с. 26.

За цитиран текст из статия на Е. Крейтьл:

2. Цит. от сб. К р и з и с на реформистките илюзии. - София, 1961, с. 416.

II. Библиографско цитиране в текста



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Библиография и научно-справочен апарат в книгоиздаването 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.