Биографични данни на Дечко Узунов, Николай Дюлгеров и Асен Василев


Категория на документа: Други


Роксана Филипова
9а клас; №22
Дечко Узунов

Роден е в Казанлък, където първо е ученик на Чудомир. През 1919 г. е приет за студент в Държавното художествено индустриално училище (днес Национална художествена академия) в класа на проф. Петко Клисуров. Когато общият курс на подготовка завършва през 1922 г. Узунов и състудентът му Иван Пенков заминават за Мюнхен на специализация при проф. Карл фон Маар. Под негово влияние двамата млади художници се запознават с творчеството на майстори като Рембранд ван Рейн, Диего Веласкес, Тициан, Петер Паул Рубенс, Макс Либерман, Франц фон Щук. По същото време в Мюнхен специализират и живеят и други млади български творци като Елисавета Багряна, Фани Мутафова, Чавдар Мутафов, Николай Лилиев, Константин Щъркелов, Симеон Радев, Светослав Минков и други, които формират приятелското обкръжение на Узунов, а също и стават модели за портретите му.

При завръщането си в България, завършва образованието си в Художествената академия през 1924 г., в класа на проф. Стефан Иванов, като му преподават и други майстори на четката - Цено Тодоров, Иван Ангелов, Никола Маринов. От 1926 работи като щатен художник в Министерство на просветата до 1932 г., когато започва да преподава живопис в Художествената академия. Извънреден професор е от 1937 г., а редовен - от 1942 до 1963 г. Сред учениците му са художниците Атанас Пацев, Георги Баев, Калина Тасева, Лика Янко, Мария Столарова, Светлин Русев, Георги Божков.

Участва в почти всички общи художествени изложби на дружеството "Родно изкуство" в България и в чужбина (Белград, Пилзен, Ню Йорк, Атина, Берлин, Будапеща, Москва, Ереван, Хамбург, Виена). Прави шест самостоятелни изложби в София и по една в Казанлък и Сливен. В чужбина прави самостоятелни изложби в Белград, Букурещ, Будапеща, Москва, Париж, Базел, Мюнхен, Кувейт, Пекин.

Дечко Узунов има две сестри, от които има четирима племенници: скулпторката Елена Вълчанова, живописеца Пеню Вълчанов, графѝка Христо Нейков и художника (график, живописец и илюстратор) Атанас Нейков. Те са преките наследници на Узунов и даряват голяма част от творбите му за двете къщи-музеи на художника в София и Казанлък. Негов доведен син е спортния журналист Ричард Груев.

Художествената гимназия в Казанлък е прекръстена в чест на Дечко Узунов на Национална гимназия по пластични изкуства и дизайн "Академик Дечко Узунов".

Николай Дюлгеров

Роден е през 1901 г. в Кюстендил. През 1920 и 1921 г. следва във виенското Училище за приложни изкуства, като взима участие в годишните изложения на модерно изкуство. През 1922 г. следва в Дрезден, където подрежда самостоятелна изложба, а след това се представя и в Берлин. През 1923 г. e вече във Ваймар, където посещава "Баухаус". През 1924 г. Народният музей в София устройва самостоятелна изложба на Дюлгеров.

От 1926 г. се установява в Торино, Италия, където следва във Висшето училище по аритектура на Албертинската художествена академия и завършва архитектура. Само няколко месеца след пристигането си в Торино се свързва със средите на футуристите. Името му се свързва с търсенията и постиженията на известното в Италия течение в изкуството "секондо футуризмо". Изявява се като новатор, създава собствена идея за футуризма. Най-значимите си творби създава през 20-те и 30-те години на века. Николай Дюлгеров е единственият българин в редицата на големите пионери на европейския авангард от 20-те години. Изявява се кото художник, публицист, архитект по вътрешна архитектура и обзавеждане, дизайнер.

Участва в повече от 40 общи изложби във Венеция (1927), Лайпциг (1928), Париж(1928), Падуа и Торино. Открива самостоятелни изложби в галерията "Пезаро" в Милано (1929, 1971), в галерията "Кодебо", Торино (1929, 1971), в Рим (1978), в Галерията за модерно изкуство "Равенян", Венеция (1971).

Негови работи се намират в различни колекции в Италия, включително и в Националната галерия за съвременно изкуство, Рим. 10 от най-известните му творби се намират в Художествената галерия "Владимир Димитров - Майстора" - Кюстендил.

Носител е златен медал от прегледа "Италианското изкуство през 1915-35" във Флоренция (1967), златна тарга "Ла Грива" на Общината Лейни и златен медал от "Наградата на Торино" (1968), "Огърлица за първо произведение", Торино (1972), "Златен кентавър", Салсомаджоре (1976) и др.

Асен Василев

Роден е в Кюстендил. Завършва гимназия в родния си град, а впоследствие - Художествената академия - София (1925) със специалност живопис. През 1917 г. участва в изложбата на младите художници (организирана в училищната трапезария, Кюстендил) заедно с Владимир Димитров - Майстора, Кирил Цонев, Мориц Бенционов и др. Учителства в Берковица, Шумен и София. Като учител в Шумен (1927-30) сътрудничи на читалището, изнася беседи върху изкуството, декоратор е на читалищния театър. Участва в археологически разкопки в Мадара и прави над 400 рисунки на откритите там находки; поставя началото на изкуствоведската си събирателска дейност.

Художник-изследовател в Археологическия музей в София (1940-48), референт-ръководител на музеите в страната, в Комитета за наука, изкуство и култура (от 1948). Участва дейно в изграждането на музейната мрежа в страната, в преустройството на Археологическия музей, на музеите в Русе, Шумен, Панагюрище и др. Един от основателите на Института за изобразителни изкуства при БАН. Научен сътрудник при БАН (1950), ст.н.сътрудник (1952), зам.директор. на Института за изобразителни изкуства (1957-59). Професор по история на българското изобразително изкуство във ВИИИ, София (от 1974). Негова заслуга е полагането на основите на библиографията на българското изкуство, на архива на историята на българското следосвобожденско изкуство, на фонотеката към Института и др.

След пенсионирането си (1961) продължава да работи като изследовател на българското изкуство, общественик, член на художествените и реставрационни съвети при софийските музеи и галерии. Участва в многобройни художествени изложби на СБХ, открива самостоятелни изложби в Кюстендил (1970) и София (1975). Като художник застъпва предимно портретния жанр, пейзажа и натюрморта. Негови картини са притежание на НХГ, СГХГ, Художествената галерия "Владимир Димитров - Майстора" в Кюстендил и редица галерии в страната, държавни сбирки и частни колекции.

Половин век Асен Василиев изследва изкуството на Българското възраждане. През 1942 г. проучва паметниците на културата в Македония. Три пъти пътува до Света гора, занимава се със скалните манастири при с. Иваново, Тракийската гробница при Казанлък, възрожденските църкви в София, Бачковския манастир, Зографския манастир и с редица други паметници и теми. Проучва и най-отдалечените църкви и манастири, създава уникални по своето богатство архив и картотека за всеки паметник и за отделните майстори на българското изкуство. Участва в научноизследователските експедиции на БАН и допринася за популяризиране на малко известни паметници на българското изобразително изкуство в Добруджа (1954), Северозападните Родопи (1956), Средните Родопи (1958), Северозападна България (1956), Западна България (1957-58) и др. Творчеството му включва важни научни изследвания в областта на изкуствознанието. Автор на повече от 30 книги и няколкостотин статии в периодичния печат. Инициатор за създаване на първата регионална енциклопедия в България - "Енциклопедичен речник Кюстендил" (1979), и пръв неин главен редактор.

В кв. Колуша в гр.Кюстендил на площада пред средновековната църква "Свети Георги" е издигнат негов паметник. Народен деятел на изкуството (1970), почетен гражданин на Кюстендил (1980). Носител на ордените "Георги Димитров" (1980), "Кирил и Методий" I и II степен и "Червено знаме на труда" (1970).
Творби:Асен Василев - "Достолепни дами"

Николай Дюлгеров - "..."
Дечко Узунов - "Вдъхновение"





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Биографични данни на Дечко Узунов, Николай Дюлгеров и Асен Василев 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.