Биография на Захарий Зограф


Категория на документа: Други


Захарий Зограф
Захарий Зограф е по-малкият син на основоположника на Самоковската художествена школа Христо Димитров. Той създава образи, отличаващи се със своята духовна чистота и извисеност, озарени от благородство. Творчеството му е пропито с хуманност и оптимизъм.
Захарий Зограф получава образование в местното килийно училище на родния си град Самоков. От 1827 година е ученик на Неофит Рилски, с когото го свързва дружба за цял живот. Достойният книжовник остава завинаги негов духовен наставник. Значителна част от кореспонденцията помежду им е запазена и преди години беше издадена от издателството на Светия синод.
Бъдещият знаменит живописец учи тайните на изкуството от своя баща. След неговата смърт с обучението му се заема неговият по-голям брат Димитър Зограф, с когото по-късно стават съдружници за иконописването на много храмове.
Първите датирани и подписани от Захарий Зограф икони се намират в църквата "Св. св. Константин и Елена" в Пловдив. В Града под тепетата младият живописец взема уроци от френски художници, пътуващи за Цариград. Така усъвършенства своя неповторим творчески почерк и стил, узрява неговият талант.
През 1840-1841 г. Захарий изписва стенописите в наоса и в притвора на църквата "Свети Никола" в Бачковския манастир. Там извършва един новаторски и смел за времето си творчески акт - създава своя автопортрет, което се случва за първи път в историята на родното ни изобразително изкуство. Автопортретът е нарисуван над изображението на райските селения. В този храм още тогава предизвиква интерес необикновеното изобразяване от него на сцената "Страшният съд", където се откриват образи на чорбаджии, богати селяни и техните жени, осъдени на страшни мъки.
В Бачковския манастир Захарий Зограф изпълва със стенописи откритото преддверие на стария съборен храм, над което се намира параклисът "Свети Архангели".
През 1844 г. самоковският живописец изографисва вече в Рилския манастир. Изписва голямото и четирите странични кубета, както и певницата в съборния манастирски храм.
От неговата ръка са изписани стенописите в Троянския манастир (1840), Преображенския манастир (1849). Създава стенописи по евангелски сюжети, апокалиптични сцени, прави ктиторски портрети, изобразява български национални герои - царе, патриарси, борци за национално освобождение. Сред тях са св. св. Кирил и Методий и техните ученици. Добива известност и извън българските земи. Поканен е в Света гора, където изпълва със стенописи артиката на църквата "Лавра на свети Атанасий" в манастира "Лавра".
Сред приносите му на творец са изображенията на пейзажи, архитектурни интериори и екстериори в църковни сцени. Той проявява интерес към типажи на свои съвременници, към реалния бит на хората, към родната природа. Затова мнозина изкуствоведи го определят като основоположник на нашата светска реалистична живопис.
Сред интересните му работи е декорацията върху стените на конака на самоковския аянин Хусреф паша, за съжаление сградата е разрушена. Неговите орнаментални композиции са образец за майсторите декоратори от Самоковската школа.
Захарий Зограф прави свой автопортрет с маслени бои върху платно, който се съхранява в Националната художествена галерия. Освен ктиторски портретни изображения той прави и групов портрет на манастирското братство на Троянския манастир. Завещал ни е маслените портрети на Неофит Рилски и на своята снаха Християния, съхранявани също в Националната художествена галерия.
Негови икони и днес могат да се видят в параклиса на Зографския манастир, в манастирското градче Карея на Света гора, в пловдивската църква "Св. св. Константин и Елена", в храм "Света Богородица" в Копривщица, в Плаковския манастир, в църкви в Асеновград, Перник, Габрово, Враца, Щип, Велес и на още много други места.
В Националната художествена галерия, в Института за изкуствознание при БАН, в музея в Самоков се пазят десетки негови скици с туш и акварел, иконни изображения, орнаментални рисунки, скици от натура на хора и пейзажи, етюди, прерисовки на антични фигури. Сред тях са пейзажите "Бачковският водопад", "Бряст", "Аязмото при Кукленския манастир", "Романтичен пейзаж" и др.
Сред малко известните факти за възрожденския ни живописец е този, че той е притежавал много богата колекция от западноевропейските гравюри, сред които и ценни ренесансови образци - свидетелство както за високия професионализъм на възрожденския зограф, така и за форма на колекционерство от епохата на Възраждането ни. Немалка част от тази колекция се пази в архива на Националната художествена галерия.
Творчеството на големия творец е своеобразен преход към светската живопис у нас.
През пролетта на 1853 г. в Самоков пламва епидемия от тиф. Християния, съпругата на брат му Димитър Зограф и негов модел, е покосена от нея и умира. Захарий Зограф също се разболява от тежката болест и напуска този свят на 14 юли 1853 г.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Биография на Захарий Зограф 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.