Богомилството


Категория на документа: Други




УНИВЕРСИТЕТ ПО БИБЛИОТЕКОЗНАНИЕ И ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ

СПЕЦИАЛНОСТ "Печатни комуникации"

КУРСОВА РАБОТА

ТЕМА:

Възникване и теология на богомилството. Видове богомилство - умерен и абсолютен дуализъм. Предшественици: орфизъм, зороастризъм, манихейство, масалианизъм, павликянство и други.
Богомилски, богомилизирани и други еретически апокрифи (Книга за светите тайни Енохови, За Тивериадското море, Слово за Адам и Ева, от началото до свършека, Слово за лъжливия Антихрист, безбожния Сатанаил, как го плени архангел Михаил, войвода на всички ангели, Детство Исусово). Особената съдба на Повест за кръстното дърво на поп Иеремия.

София
2014

Богомилството е част от общия духовен живот в българското средновековно общество, българскоко еретично учение и движение, далеч надминало по обхват българските земи. С право някои учени го разглеждат като общоевропейско учение и движение. От една страна Богомилството може да се разглежда като израз на недоволство, породено от българската социална действителност през Х век, а от друга - като продукт на влиянието на три силно разпространени във Византия и Балканите дуалистични учения - манихейство, павлиянство и масалианство.Друга причина за появяването му са - влошеното икономическо положение на българското селячество след продължителните войни, водени от Симеон, нарастването на данъците и повинностите, както и стоварилите се върху селячеството опустошителни набези на маджарите след смъртта на Симеон, политическото безправие на българското селячество - властта е в ръцете на царя и болярите, а висшето духовенствое с огромни привилегии, които произтичат от ролятаму на идеен покровител на властта с учението за божествения и произход и търпението и послушанието като висши добродетели, моралната криза, в която е изпаднало българското общество и преди всичко духовенството.

Историята, възгледите и организацията на богомилите се разкриват чрез създадената от тях книжнина - "Тайна книга", "Катарски требник", "Кнега за двете начала" и други.

Създател и пръв разпространител на учението е Поп Богомил, живял по времето на цар Петър /927г.-969г./ Той принадлежал към низшия духовен клир. Със своята простота, достъпност, остра и логична критика на съществуващите социални порядки и недъзи, проповядваното от него учение допаднало на широки слоеве от обикновения български народ и за кратко време от еретическо учение се превърнало в масово народно движение. Основният богомилски възглед била вярата в съществуването и действието на две сили: Доброто - Бог и Злото - Дявола, Сатаната. Според богомилите целият видим свят и човекът били творение на Дявола, а само човешката душа изхождала от Бога. Борбата между тези две начала щяла да завърши с победа наДоброто и възтържествуване на социалната правда на земята. Този есхатологичен възглед/гледище за крайната съдба на вселената/ характеризира богомилския дуализъм като умерен и оптимистичен, той го отличава от крайния дуализъм на павликяните, според който борбата между тези две начала щяла да трае вечно.

Социалната сърцевина на богомилското учение е характеризирана много просто и точно от Презвитер Козма. Според него богомилите ненавиждали царя, ругаели и укорявали болярите и старейшините, смятали, че са омразни на Бога онези, които работят на царя и заповядвали на всеки слуга да не работи на своя господар. С тези социални възгледи поп Богомил и неговите последователи се противопоставяли на създадената в страната обществено-политическа уредба и проявявали спрямо нея пълен негативизъм. Стрелите на богомилската критика били отправени преди всичко към официалната църква и духовенството. Те последователно и логично отричали наложените християнски догми, култове, свещенослужение и обреди. Остро осъждали разпуснатостта на многобройното духовенство и го смятали за ненужен посредник между Бога и човека, обявявали го за паразитно съсловие и наричали представителите му "служители на Сатаната". Изцяло отрицателно било тяхното отношение към символите и обредите на официалната църква /причастието, литургиите, иконите, светите мощи, кръста, светото кръщение/. Наричали църковните хрмове кръстопътища и извършвали богослужението си във всяка къща или на открито, защото смятали, че Бог е навсякъде.

Православните авторитети определят богомилската доктрина различно: като смес от манихейство и павликянство; от павликянство и масалианство или от манихейство и масалианство. Различни мнения има и в науката. Според някои изследователи, богомилството е пряко продължение на стария манихейски дуализъм (Шаренкоф), други смятат, че произлиза от масалианството (Геслер), трети намират пряко влияние на павликянството (Рънсиман).

Манихейството, създадено от вавилонския пророк Мани (216-276), е единствената универсална религия, смятана в продължение на векове за най-опасния противник на християнството. Мани твърди, че неговата сложна дуалистична система представлява сърцевината на всички религии и лежи в основата на ученията на Заратустра (Зороастър), Буда и Христос. Вавилонският пророк разглежда духа и материята, светлината и мрака като изначално съществуващи антагонистични принципи, чието постоянно противоборство очертава три основни епохи в хода на грандиозната космическа драма.

Павликянството, регистрирано през VІ в. В Армения, която от 389г. е разделена между Византия и Сасанидски Иран, се смята за продължение на традиционното манихейство. В Армения павликяните са обвинявани във връзки със "слънцепоклонниците" - зороастрийци и придържане към зороастрийски обичаи. Няма еднозначен отговор въпросът дали павликяните са били дуалисти от самото начало или по-късно са приели радикалната доктрина, но надделява мнението, че първоначално са били адопционисти, тоест смятали са, че Христос не е син на Бога, а е осиновен от Бога по време на кръщението си. Петър Сицилийски, византийски хронист на павликянството, смята, че оформянето на павликянството като християнски дуализъм се дължи на Константин от Мананали, действал по време на управлението на Констант ІІ (641-668). На Мананали павликянството дължи първата версия на своя канон, включващ четирите евангелия и посланията на св. Павел. Във всички по-късни византийски съчинения павликяните са описани като безспорни манихеи, вярващи в злия създател на материалния свят и добрия Бог на бъдещия свят.

Масалианите или молещите се хора, наричани още евхити (от гр.) иентусиасти, са антиклерикална християнска секта, чиито учения са недостатъчно познати. В основата на масалианските вярвания е заложен особен тип антропологически дуализъм, според който още от раждането във всеки човек живее демон. Демонът не може да бъде изгонен чрез християнското кръщение, а само посредством продължителни молитви и духовно кръщение чрез огън. Масалианите вярват, че след продължителен период на аскетизъм и непрестанни молитви се достига до пълно безстрастие, демонът е в невъзможност да обитава повече човешката душа и тя може да се превърне в съсъд на Светия дух и да съзерцава Троицата: Отец (властва на надземното царство), Сина (властва над небесната сфера) и по-стария син, който владее този свят. Масалианската троица произтича от учението за двете начала на Мани, към което те добавят трето. Със Светия дух в душата, масалианският мистик става безпогрешен и може да се завърне за живот в "този свят", без аскетични ограничения. Учението и практиките на масалианите се разпространяват главно в манастирите.

Зурванизмът Според зурванистките вярвания Ормазд (Доброто начало) и Ариман (Злото начало) са братя близнаци, синове на върховния Бог Зурван, смятан и за Бог на времето, а по-късно и на съдбата. В късния зурванизъм съдбата на света и на човека се приема като предопределена от космическия конфликт между дванадесетте зодиакални знаци, предвождани от Ормазд и седемте планети, начело с Ариман, които потискат света и го обременяват със злина и смърт. Зурванистката школа приема, че Зурван е създал два елемента - мъжкото начало на огъня и женското начало на водата, асоциирани съответно със Светлината и Мрака. От началото на Сасанидското управление зурванистката форма на зороастризма има няколко периода на преимущество пред класическия зороастризъм.

Богомилството, тъй както го намираме в неговата ранна фаза през X век, било тясно свързано с дуалистичния светоглед, който бил залегнал в ученията на павликяни и месалиани и който отговарял на създадените през това време настроения сред част от населението в страната. Заедно с дуализма в богомилството намерили израз и гностическите тенденции, дошли пак предимно чрез проповедта на павликяни и месалиани. Дуалистическите и гностическите възгледи на богомилите намерили образно отражение в един подробен разказ, в който се излага историята на вселената и на човешкия род от най-първите дни на тяхното създаване до повторното идване на Христос на земята и завършъка на света. Този разказ образувал "веруюто" на еретиците и се състоял от две главни части, органически свързани помежду си - космогония (т. е. изложение за произхода на вселената и човека) и есхатология (т. е. изложение за крайната съдба на света и на човечеството). Богомилската космогония и есхатология била създадена още през X век в резултат на проповедническата и литературната дейност на поп Богомил и неговите последователи. За това свидетел-стват отделни данни в писмото на патриарх Теофилакт до цар Петър и особено редица пасажи от Беседата на презвитер Козма. От разказа на Козма личи, че богомилите били развили доста обстойно своите дуалистични възгледи и че отделяли много място в своето учение за обяснение на ролята и мощта на злата сила. В Беседата нееднократно се споменава за вярата на еретиците в творческата дейност на злия дявол, обявяван от тях за "неправеден уредник" или "паднал ангел". Отбелязва се, че богомилите си служели пред своите слушатели с разни "басни", под което се подразбират вероятно дуалистичните им разкази. За съжаление обаче българският писател не ни дава по-подробно и пълно изложение на техните космогонични и есхатологични представи, а се задоволява с откъслечни данни, въз основа на които ние не можем да си създадем цялостна и свързана картина. Той е премълчал в своята творба редица подробности от учението на богомилите навярно между другото и поради това, че не е бил напълно осведомен за тях. При това у Козма явно преобладава стремежът да разобличи главно една страна на богомилската ерес - а именно нейното отрицателно отношение спрямо църквата и светската власт. Поради това той не е отделил достатъчно място за разкриване на нейната идейно-теоретичнаоснова.

Значително по-обширни сведения за богомилската космогония и есхатология намираме в съчиненията на Евтимий от Акмония и Михаил Псел (и двете от XI век). От съдържащите се в тях данни се вижда ясно, че космогоничните и есхатологичните възгледи на еретиците били проповядвани под форма на образен и жив разказ, с който те запознавали своите слушатели и привърженици и който представлявал същината на тяхната ерес.
Най-добре и най-цялостно е предадена обаче богомилската космогония и есхатология в написаната през началото на XII век противоеретическа книга на Етимий Зигавин "Паноплия догматика" и в Йоановото евангелие (Тайната книга), съставено пак през същото столетие. В него космогоничният и есхатологичен разказ е доведен от началото до края, той представлява едно завършено, органическо цяло. Поради това този апокриф е безспорно най-важният и ценен извор.

Според учението на богомилите отначало съществувал само добрият бог , който бил безтелесен и човекоподобен. Той бил сътворил огромната вселена, която се състояла от четири основни елемента - огън, въздух, вода и земна твърд. Сътворил бил и седем небеса, които образували неговото царство. На седмото, най-ниското, било жилището на бога, който седял облян в ослепителна светлина на своя трон. Под последното, първото небе, започвала въздушна шир, а под нея идели води, които обвивали отвсякъде земната твърд. Земята стояла пуста и необитаема. Под нея се намирали две големи риби, "съединени като волове за оран", които я крепели по нареждане на бога. По-долу плували огромни облаци, която държали море, а най-долу, на дъното на вселената, се намирала огнената геена.
Заедно със сътворяването на вселената бог бил създал, учели богомилите, безброй хиляди ангели, които образували небесното войнство. Тези ангели били пръснати из цялата вселена и били управлявани от свои началници. Йоановото евангелие се говори за ангел, началник на въздушната шир, и за ангел, началник на водите.

Поп Йеремия е по-млад съвременник на поп Богомил, живял и развивал дейност през втората половина на Х в. Йеремия се приема за автор на компилацията"Повест за кръстното дърво" - съчинение с по-остро противопоставени антагонистични начала.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Богомилството 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.