Божественият абсолют и моралните основания на човешкия живот


Категория на документа: Други


TEMA 2

БОЖЕСТВЕНИЯТ АБСОЛЮТ И МОРАЛНИТЕ ОСНОВАНИЯ НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ

Света на Върховният Абсолют е неутрален (уравновесен). Също така трябва постоянно да се помни, че както разумът Така и чувствата НЕ са постоянни величини. Те са подчинени на абсолютизирането на истините, полагане на усилия за увеличаване количеството на реалните (не илюзорни) знания.

Пътят на човека е постоянно жертвено преодоляване на собствената недостатъчност в стремлението към съвършенството Бог. "Образ и подобие" на божествения Абсолют, човекът приема мисията си да постигне божественото чрез духовното в себе си, което може да пренасочва земното съществуване към святи цели.

Така средновековният гражданин се оказва поселник във високия хоризонт на тайнствата, в пространството между земното и божественото. Активизира се проблемът за зрението. Гледането като виждане изисква прозиране зад предметите, зад материалното.

Лицето на даден човек което е озарено от Светия Дух е много светло,то е просветлено, въведено в тайнството на близост на божествения Абсолют.
Невидимото тайно знание, просветляващо душата, винаги е в трансцендентните сфери. Казано в Платонов дух,истината трябва да бъде "похитена" т. е. свалена на земята.

Тайното знание Е, винаги Е - скрито,непроявено, отвъдно.

И все пак всеки човек има своите мигове просветления,по тънката нишка, по която размишляващия ум може да се докосне до скритата, идеална вселена на истината и може да стигне до най-вътрешната невидима сърцевина на битието.

Понякога в съзнанието на човек небето се отваря и човек може да се докосне до Самосъществуващото, Самоизразяващото се, Говорещото само по Себе Си Слово или Мисъл.

Самото познание е изкушение.

Духът в източният езотеризъм се нарича Непроявен Логос, Висш Ефир или Душата на света. Духът е Единен с Абсолюта в състояние на Покой, но в състояние на Активност Той е Единен със Субстанцията и с душата на света.

Съвършен човек е този,който може да се съприкоснове до Космическия Духовен Разум, да слее своята душа/ум със Слово-Душата на Космоса

ВЪЗМОЖНА ЛИ Е МОРАЛНА ИДЕНТИЧНОСТ БЕЗ СЪИЗМЕРВАНЕТО С БОЖЕСТВЕНИЯ АВТОРИТЕТ

Според мен не възможна моралната идентичност без съизмерването с Божественият Авторитет, защото няма с какво друго Така съвършено да се стремим към Съвършенство.

Разумът е главния фактор за нравствено-естетическото усъвършенстване и Изграждане на индивида, за неговата съпричастност с непреходността на идеалното и абсолютното.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Божественият абсолют и моралните основания на човешкия живот 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.