Болшевизация на част от левицата. Г. Димитров и В. Коларов


Категория на документа: Други



Тъй като монархията не е желана от БКП, Георги Димитров предлага премахване на монархията и избиране на Велико народно събрание. На 22 юли под председателството му е проведено съвместно заседание на НК на Отечествения фронт и Министерския съвет, на което е разгледан и приет законопроект за референдум за републиканска форма на управление и провеждане на избори за Велико народно събрание. След проведения на 8 септември 1946г. референдум, на 15 септември 1946г. Народното събрание обявява България за народна република. Това е погазване на Търновската конституция, според която подобни промени в държавното устройство се извършват не чрез референдум, а от Велико народно събрание. След това започва предизборна кампания за Велико народно събрание, които са спечелени от ОФ.

Временно Васил Коларов заема поста председател на републиката, а от началото на ноември 1946 г. е избран за председател на 6-то ВНС, което изработва новата конституция. Работата обаче му е изпълнена с многобройни нарушения на действащата тогава конституция.

На 21 ноември 1946г. Георги Димитров е избран за министър-председател на Народна република България. Като министър-председател на страната започва политика на постепенен преход към комунистически модел на управление и тоталитарна държава. Като отявлен привърженик на СССР основният външнополитически курс на страната е за тясно сътрудничество и сближение със Сталинска Русия.

Дело на Правителството на Георги Димитров е подписването на 10 февруари 1947г. на Парижкия мирен договор, с който се слага край на Втората световна война и изготвянето на нова конституция на България. Димитров е избран и за председател на избраната от ВНС конституционна комисия. Проектоконституцията е приета на 4 декември 1947г. Тази конституция поставя началото на тоталитарното управление в България. Премахва се частната собственост, налага се държавния монопол над по-голяма част от производството в страната, започва и масова национализация. Засилва се борбата срещу опозията.

Важен момент в политическата история на Комунистическа партия е петият й конгрес състоял се от 18 до 25 декември 1948г. в София. На него Георги Димитров изнася Политически отчет на Централния комитет на партията. В него се дава характеристика на Деветосептемврийското въстание, разглежда се досегашната работа на партията, мястото на СССР във външната и вътрешна политика на България, социализма като нов вид система, заменила старата капиталистическа, застъпва идеята за плановата политика и въвеждането на петилетките, премахването на частния капитал, посочва ТКЗС като "най-ефикасна и подходяща за нашите условия форма за реконструкция на българското село". Димитров застъпва идеята за по-силна ленинизация и болшивизация на партията. Отново изказва мнението си по въпроса за създаването на Балканска федерация и самостоятелна Македонска държава. Съветският вестник "Правда" публикува статия, в която Димитров е остро критикуван заради изказвания в полза на създаването на т.нар. Балканска федерация. Нейн водач според плановете е трябвало да бъде хърватинът Тито, който малко след края на войната скъсва дипломатически връзки със СССР. Това става поради настояването на Сталин да не бъде сключен договор между България и Югославия. СССР се страхува от обединението на двете балкански страни, защото такова сближение ще нанесе сериозни вреди на съветската политика за налагане влиянието й на Балканите. Политиката на Димитров е против националните интереси, защото предвижда отделянето на Пиринска Македония за сметка на Западните покрайнини. Участието на България по предложение на Тито е щяло да бъде 6:1, което определя водеща роля на Югославия. Предложението на Георги Димитров е за 1:1. въпреки това са видни противоречията на този план с българската национална доктрина.

Васил Коларов играе съществена роля в изясняването на българската позиция по репарациите за българската южна граница. В Париж той дава пренсконференция, където защитава българските права върху Западна Тракия и оспорва аргументите за корекция на южната ни граница. По-късно той се ангажира и с изострените българо-гръцки отношения поради българската подкрепа за гръцките комунисти в гражданската война. Коларов изработва становището за намесата на ООН в спора и за възтановяване на дипломатическите отношения с Гърция. По-късно Васил Коларов се обявява и против смъртната присъда на опозиционния лидер Никола Петков. Той за пореден път се съобразява с първоначалното мнение на Сталин, но и следи отзвуците от процеса в чужбина. Все пак Петков става заложник на студената война и неговата екзекуция има за цел да позлужи за пример на тези които "се подиграват с народната власт".

След приемането на републиканската конституция, Коларов работи като председател и министър на външните работи, а като член на Политбюро отговаря за Президиума, законодателната комисия и комисията по външните работи при ВНС, както и за външните отношения по линията на изпълнение на мирния договор. Въпреки, че е изместен от второто място от Тр. Костов, в изпълнителната власт той продължава да има огромни заслуги за преструктурирането на Министерството на външните работи и дипломатическите мисии в чужбина. Коларов настоява за увеличаване на правата на Министъра на външните работи, който да има правото да сключва "всякакви договори, конвенции, съглашения и спогодби с други държави", а другите министри въз основа на тях да подписват "съглашения по конкретни въпроси", като първо ги съгласуват с външния министър. Коларов разработва специални инструкции за дипломатическите мисии, според които те трябва изцяло да се подчинят на БКП и да водят "борба срещу българските агенти на империализма в чужбина". В края на живота си Коларов безуспешно поставя въпроса за приемането на България в ООН като интересното тук е, че той не се консултира с Г. Димитров нито с Москва. Тази негова постъпка е осъдена гневно от Димитров.

Геори Димитров заболява тежко и на 2 юли 1949 г. Две седмици след смъртта на Георги Димитро начело на кабинета застава Васил Коларов. На 20 юли 1949 г. парламентът избира Коларов за министър-преседател, а в края на септември той изработва основните въпроси към Трайчо Костов, на които следствието трябва да намери отговори. Съдиите на ЦК осъждат Костов на смърт и присъдата е изпълнена на 16 срещу 17-ти декември.
Васил Коларов умира на 23 януари 1950 г.

В. Коларов и Г. Димитров са едни от най-дейните български комунисти. Техният принос за България е огромен. Тяхната цел е постигната с осъществяването на социализъм от болшивишки тип като превръщат БКП във водеща партия в България.

1944.1989 9
1944.1990
1944.1991

Библиография:

1. Колев, В., Янчев, В., Мигев,В., Калинова, Е., Димитров, И., и др., Български държавници 1944-1989, ИК Скорпио ВИ, София, 2005

2. Мичев, Д. и др., Георги Димитров. Биография, С, 1982

3. Даскалов, Поборникова, Исусов, Васил Коларов. Биографически очерк. София, 1987

.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Болшевизация на част от левицата. Г. Димитров и В. Коларов 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.