Брутен вътрешен продукт и иновации


Категория на документа: Други


I.Същност на Брутния Вътрешен Продукт
БВП представлява пазарната стойност на всички стоки и услуги, предназначени за крайно потребление, произведени вътре в националното стопанство за даден период или съвкупната стойност на "крайния продукт", произведен за определен период. Брутният вътрешен продукт представлява общото количество стоки и услуги, произведено в дадена страна за определен период от време. БВП е равен на добавената стойност от всеки отрасъл, без величината на разходите за фактори на производството и без вносни междинни продукти. Той е равен на доходите на всички хора, заети в националното производство. БВП, заедно с чистите доходи от националната собственост в чужбина, образува Брутния национален продукт. Брутният вътрешен продукт се възприема като поток и обикновено се представя годишният му темп. Друга нагледна характеристика за БВП е, че той е "пулсът" на всяка икономика. В практичен аспект БВП е удобен инструмент, чрез който се идентифицират краткосрочните циклични колебания в икономиката. Обемът му се определя от фактическия обем на всички стоки и услуги, създадени в националната икономика за крайно потребление, съвместно с равнището на техните цени GDP=Q.P, където Q е физическия обем на стоки и услуги, а P е равнището на цените. Извън него остават неотчетени благата, създавани от неформалната икономика. Номиналният БВП се пресмята по текущи цени, реалният БВП - по цените за дадена година, приета за базова. Отношението между номиналния и реалния БВП се нарича дефлатор - чрез него се елиминира влиянието на инфлацията. Дефлаторът е един от показателите за измерване на изменението в равнището на цените. За де се определят ценовите изменения, е необходима информация за цените за текущ период по отношение на даден базисен период, т. е необходими са сравнения между текущите цени и приетите за база цени-съпоставими цени.
Брутният национален продукт е пазарната стойност на всички стоки и услуги, предназначени за крайно потребление, които се произвеждат от дадена страна за определен период. Това означава, че стоките и услугите за крайно потребление се създават от всички национални фирми, независимо дали те работят вътре в страната, или извън нея. Брутният национален продукт /БНП/ от своя страна е равностоен заместител на БВП при измерване на макроикономиката, но като официален статистически показател се използва БВП.
С други думи, разликата между БВП и БНП се обяснява с това, че БНП се изчислява по признака собственост, независимо, на чия територия се произвежда. В същото време Брутният вътрешен продукт отчита само обема на стоките и услугите, произведени вътре в националната икономика от всички фирми в т.ч. както национални, така и от фирми на други държави. Същевременно обемът на производството на национални фирми работещи извън границите на съответната държава не се отчита. Понеже БВП измерва само текущото производство, той не се образува от чисто сумиране на всички парични постъпления в националния регистър, а се пресмятат само завършените продукти.Счита се, че включването в БВП на предмети за дълготрайна употреба, каквито са автомобилите и недвижимите имоти, го прави несъвсем точна мярка за текущо потребление. Причината е, че по време на стагнация това производство се редуцира, но се употребяват такива продукти. Същевременно в период на подем се наблюдава експанзия на същото производство. Като обобщение може да се каже, че поради цикличното движение на икономиката БВП има тенденция да подценява потреблението по време на стагнация и да го надценява по време на икономически подем.
1.Методи за оценка на брутния вътрешен продукт
БВП се измерва посредством три подхода-производствен, разходен и доходен.
• Производственият метод показва създаването на добавена стойност при производството на стоки и услуги.
• Методът на доходите показва създаването на първични доходи на участниците в производствения процес.
• Методът на крайните разходи показва стойността на стоките и услугите използвани за индивидуални и колективни потребности на домакинствата и обществото, за инвестиции и запаси, за външна търговия. Пазарната стойност на БВП се получава директно по метода на крайните разходи, а по производствения метод и по метода на доходите се добавя показателят ' Корективи '.
2.БВП на България за последните години в цифри и диаграми
Националните сметки на България са разработени в съответствие с международно възприетите методологически принципи на "Европейската система за сметки, 1995" (ЕСС '95) - издание на Евростат, и на "Системата на националните сметки", 1993 - съвместно издание на ООН, ОИСР, Евростат, МВФ и Световната банка. Основният макроикономически показател на системата за национални сметки е брутният вътрешен продукт (БВП). Тримесечните оценки на БВП представят състоянието и тенденциите в развитието на икономиката в краткосрочен аспект и са индикатор за определяне на икономическата политика на макроравнище. Гореказаното ни убеждава да отправим поглед към обобщена извадка на НСИ за БВП на България по тримесечия в %:

Прил. 1:БВП за България по тримесечия в %
- Q1 Q2 Q3 Q4
2008 107,0 107,1 106,8 103,5-
2007 105,5 107,3 104,9 106,9
2006 104,8 106,9 107,1 106,2
2005 106,6 107,3 105,4 106,0
2004 105,5 107,1 107,1 106,7
2003 104,3 105,0 104,5 106,1
2002 103,9 104,9 104,8 104,3
2001 103,9 103,6 104,3 104,3
Ако направим опит да коментираме таблицата/Прил.1/, може да се отбележи, че се следва ясна насока за поддържане на устойчив темп на плавно и регулирано развитие. Колебанията са нищожни и не се отклоняват от общата тенденция.
Интерес представлява една по-обобщена схема, където показателите са годишни и обосновават развитието от последните години, като се вижда зададената тенденция от предходните/Прил.2/,/*Данните са от МФ/:
Прил.2: Реален ръст на БВП

1998г. 1999г. 2000г. 2001г. 2002г.
БВП 21557,0 22776,4 25453,6 28210,0 30783,0
Реален ръст в % 3,5% 2,4% 5,8% 5% 4%
Тази таблица потвърждава горе казаното, но тук е фиксирана не само стойността на БВП, а и неговият реален ръст, още повече като се има предвид, че за годините 1996, 1997 и 1998г. последно има отрицателни стойности на темпа. През 2000 година започва линията на плавен ръст до днес.
Съобразно докладите за БВП резултатите след 2006 г. са още по-оптимистични. Представителни извадки от МФ гласят, че рейтингът на България продължава да бъде подкрепян от силния растеж. Ръстът на българската икономика през 2006 г. е 6.1%, инервиран от вътрешното търсене. Инвестициите нарастват на 32% от БВП (от 28% през 2005 г.), подкрепяни от притока на чужди капитали. Инфлацията е умерено висока - 6.5%. През 2006 г. България има фискален излишък от 3.5% от БВП. Брутният държавен дълг намалява до 21% от БВП. Дефицитът по текущата сметка нараства на 16.2% от БВП през 2006 г. от 12.2% през 2005 г.
Властите тогава прогнозират, че бюджетът ще остане с излишък до 2009 г. Брутният външен дълг нарастват на 84% от БВП в края на 2006 г. (от 67% през 2005 г.). Периодът е коментиран от специалисти с впечатляваща дисциплина по отношение на икономическата политика, за което роля има Валутния борд.
Ето как изглежда динамиката н показателят БВП на глава от населението в % /Прил.5/:
Прил.5: Реален БВП на човек в %
2001г. 2002г. 2003г. 2004г. 2005г. 2006г. 2007г
29,4 31,1 32,6 33,9 35,4 36,7 38,7
Понеже БВП на глава от населението директно корелира с демографския статут за съответния период е удачно да се приложат данни и за това, за да е коректен анализа. Ярка е тенденцията у нас за спад на населението още от 1988г., а също силно изразена продължава да бъде и след 2000г. Това е свързано с процеси на намаляваща раждаемост и висока степен на емиграция.
Динамика на БВП, инфлацията и безработицата (1990 - 2011)

II.Иновации
Терминът Иновация означава обновление, въвеждане на новост в практиката, изразяваща се в нов продукт, технология, пазарна и организационна промяна. Иновацията е свързана с новаторството, което се определя като привързаност към новото, замисляне и правене на нововъведения. Подтикът за иновация е нова идея-инвенция. Със засилване на конкуренцията и ускоряване на научно-техническия погрес се наблюдава увеличаване на потока от иновации и намаляване на времето за въвеждането им. Иновациите се превръщат в определящ фактор на стопанското развитие и просперитета на всяка фирма, на всяка страна, в конкурентната борба за оцеляване на най-добрите
Иновациите са отправна точка при изучаването на много направления в съвременния свят - на икономика, бизнес, технологии, социология, инженерни науки...В литературата могат да бъдат намерени множество дефиниции за иновациите:
Следователно понятието "иновации" трябва да свързваме с бизнеса, икономиката, пазарите и бързото развитие. Иновации има там, където има нови идеи; където има хора, готови да потребяват новата идея; където има печалби и развитие.
Иновация означава - правене на нещата по нов начин, намиране на нови приложения в използването на стари неща, обновяване на използването на даден продукт. Създаването на изцяло нов продукт без алтернатива до момента се нарича "новост", но често се замества с "иновация".
1.Видове иновации.
Продуктовите иновации се правят, за да удовлетворяват по-добре съществуващите потребности по отношение на функционалност, безопасност, надеждност, производителност, икономичност. (Такива иновации са новите модели на стоките за дълготрайна употреба - автомобили, хладилници.). В някои случаи продуктовите иновации могат да доведат до съществени промени в потребителските навици (такива иновации са персоналните компютри и др.)
Технологичните иновации - нововъведения в ПП, които най-често намаляват разходите на труд и материали, повишават производителността, стабилизират и повишават качеството на продуктите. Технологичните иновации са свързани с продуктовите, защото много често нововъведенията в продуктите налагат изменения на производствения процес. Понятието технология представлява комбинация от физически и соц.елементи на производството и включва не само машините, съоръжения-та, процесите и материалите, но и организационните, управленските и соц.условия, които осигуряват ефективно осъществяване на целия ПП. В този смисъл технологичната иновация представлява съчетание м/у производствено-технически изменения и съпътстващите ги промени в организационни, управленски и соц.условия на производството.
Пазарните или маркетинговите иновации са свързани най-често с излизането на нови пазари, откриването на нови пазарни нишки, нови канали за реализация на продукцията, използване на нови начини за рекламно въздействие, нови правила за ценови отстъпки и т.н.
Организационно-управленчески иновации обикновено целят повишаване адаптивността, гъвкавостта и възприемчивостта на фирмите към изменения на ок.среда, създаване на нова фирмена среда и култура, насочена към постоянно усъвършенстване и др. Особено важно значение придобиват напоследък соц. и екологичните иновации, които са особен вид организационно-управленчески иновации. Това е свързано с повишените изисквания на обществото към фирмите-производители, увеличаването на тяхната отговорност както за своите служители и клиенти, така и за запазване на околната среда. За отделните фирми насочването на един или др. вид иновации зависи от характера на дейността им и от вида на производството. Клиентите са в пряк достъп до резултатите от продуктовите и маркетинговите иновации, докато влиянието на технологичните и организационно-управленчески иновации се усеща косвено от тях най-вече чрез повишаването на качеството. Соц. и екологичните иновации водят до повишаване на имиджа на фирмите сред клиентите и обществото.
III.Средногодишната инфлация за 2010 е 2,4% при 2,8% през 2009




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Брутен вътрешен продукт и иновации 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.