Будизъм - Махаяна, Ваджраяна


Категория на документа: Други


ВТУ " Св. Кирил и Методий"

реферат

НА ТЕМА:
Будизъм-Махаяна,Ваджраяна

Изготвил:
Цветелина Пехливанова
Културен туризъм II курс
Фак. Номер : 58047

 I.Будизма като термин.
 II. История на Буда.
 III. Трите будистки събора.
 IV. Основни направления в Махаяна-будизма. Непалски канон.
 V.Ваджраяна-будизъм
 VI. Някои от най-красивите будистки храмове

I.Будизма като термин.

Често санскритския термин "BUDDHA" се греши с подобната й "BUDHA". Понятието,използвано за наименование на религиозната система,основана от Буда Шакйамуни е "BUDDHISM", а "BUDDHA" означава "просветлен", "озарен" . Смисълът, който се влага в понятието има две основни насоки:
1.Употребява се за човек,достигнал най-висшия предел на духовно развитие.
2. То е антропоморфен символ,въплъщаващ в себе си идеала за предела на духовно развитие.

Първоначално с понятието " БУДА" означавали само историческият основател на будизма -Сидхарта Гаутама Шакйамуни , но още от най-ранния етап на развитието на Будизма се появява и идеята за други " буди" . В раните текстове на Свещения будистки канон се споменава за четирима " буди" предшествали Шакйамуни,а в други,по-късни числото им достига до двадесет и четири, за пръв между които се смята буда Дипанкара . Техните учения постепенно достигали да упадъка- животът изисквал постоянно обновление.

II. История на Буда.

Въпросът относно годината на раждането на Буда Шакйамуни е спорен. Най-правилно,може би е да се каже , че той се ражда през VIв. Пр. Хр. Съгласно традицията , преди това знаменито събития, Буда се е прераждал в различни същества и хора: в птица,животно и като човек в няколко личности. По-известните му прераждания според Джитака са: Появяването му като млад брахмин , наричан Мегха,когато се среща с първия буда Дипанкара , който му предсказва, че след много "еони" ще се роди като принц от рода на Шаките; Раждането м като син на цар Махаратха, под името Махасаттва, когато нахранва с плътта си умиращата от глад тигрица с малки тигърчета; Раждането му като учител , под името Кшантавадин когато разгневен,царят на страната в която живеел,му отрязва ръцете,ушите носа и ходилата за да провокира неговото търпение.

Буда Шакйамуни се ражда в столицата на царството на шаките - Капилавасту. То се е намирало близо до Непал, в подножието на Хималаите. Баща му, Судходана , бил цар на шаките - потомци на Слънчевата династия. Майка му се наричала Майя , която преди да роди своя син, след седемдневно постене и уединение , Сънува , че бива пренесена от висши духовни сили в чудна страна, сред Хималаите ,където след ритуални умивания, бъдещият Буда влиза в нея откъм дясната й страна под формата на прекрасен бял слон. Разтълкуваният от брахмините сън означавал , че детето,което ще се роди , ще стане или велик владетел , или ,ако се отдаде на аскетизъм,ще стане Буда, който ще спаси света от греховността и невежеството. Разказите за появата на Буда Шакйамуни са които според традицията, по безспорен начин , доказвали духовните му качества. Царят желаел синът му да остане на всяка цена негов наследник и с опитал да го предпази от възможността да избере отшелническия живот. Изграждайки висока стена около двора, той смятал да попречи на принца да види негативните страни на живота , които според сказанията щели да го провокират да напусне дома. Така Синдхарата израства в лукс и дворцов разкош. На шестнадесет години се жени за прекрасната принеса Йашодара, от която му се ражда син наречен Рахула.
Въпреки предприетите мерки един ден Гаутама успял да излезе извън стените на двореца и по този начин се срещнал с т. нар. в будизма " четири знака" , които променят от този момент живота му. Той видял Стар човек , Болен човек , Мъртъв човек и Аскет. Така едва на двадесет и девет години, разбрал,че в живота съществуват болести, старост и смърт , а в аскетизма съзрял знака за това как да продължи живота си. Въпреки забраните на баща си, една нощ тайно напуснал двореца, като оттук нататък единствената му цел била да открие начин за преодоляване на страданията в живота.

III. Трите будистки събора.
Всички будистки школи твърдят, че веднага след Великата нирвана на Буда (483г. пр. Хр. ), в град Раджагриха бил свикал Първият събор където се събрали около 500 монаси. Те изслушвали съобщението на най-близките му ученици за основните положения на неговото учение, като по такъв начин се оформя и Будисткия канон.

Според палийски източници около сто години по-късно (368г. пр. Хр. ) в гр. Вайшал бил свикан и Втори будистки събор , на който били разисквани въпроси относно монашеската дисцплина, които довеждат от своя страна до разногласия в сангхата и до постепенното оформяне на две течения.
Около времето на цар Ашока (IIIв. Пр. Хр. ) в град Палипутра се състоял Третият будистки събор, на който будистката сангха стига до окончателното си разделение поради появилите се разногласия по повод същността на природата на архата . На него присъствали около дванадесет хиляди монаси, от които по голямата част, водени от монаха Махадева , се отделили и формират направлението наречено Махасангхика. От него се формират направлението наречено Махасангхика. От него се оформя школата МАХАЯНА или " Широкият път на спасението " , тъй като последователите й вярвали, че спасението е възможно да бъде постигнато от всеки човек, стига да спазва наставленията на Буда , за разлика от малцинството , които приели наименованието Стхавира . По-късно образували школата на ХИНАЯНА или "Тесния път на спасението" , което е било възможно само и единствено за монаси. По такъв начин се оформяли двете основни религиозни направления: Северно- МАХАЯНА и Южно - ХИНАЯНА, от които започват да се разклоняват и различните школи и течения,характеризиращи съвременния будизъм.
IV. Основни направления в Махаяна-будизма. Непалски канон.
Като цяло Северното разклонение се очертава като много разнородно явление , което прави извънредно важно отделянето му от първоначалните принципи на будизма. ЗА това религиозно направление е характерно учението за универсалността на идеята за Спасението. Възможност за достигане състояние на Буда се дава на всички същества. Централно място заема образът на Бодхисатвата.

Бодхисатвата се превежда както като просветлено съществуване , а също и същество на просветлението, или във варианта на санскрит се изговаря сатва вместо саттва и означава "героично-мислещ човек за просветление . Бодхисатва на пали понякога се превежда и като "същество на мъдростта" , въпреки че в съвременните публикации, по-специално в тантрическите произведения, този термин е запазен повече като термина джнанасатва. Традиционно това е всеки, който подтикван от огромно състрадание създава Бодхичита, която е спонтанно желание да станеш Буда за доброто на всички съзнателни същества. Будите винаги показват целта, а бодхисатвите показват пътя до нея.
Минавайки през сериозна вътрешна трансформация Махаяна- будизмът значително се обогатявя с идеите на националните кутлове и религии, с които си взаимодейства при своето разпространение. В своя краeн израз процесът на тези двустранни влияния води до възникването на такива специфични форми на будизма.

В будистката литература това личи още по-ясно. Махаяна -будистите имат отделен канон, в чиято основа стои Паликанонът , но преведен на санскрит. Той е известен като Непалски канон и има същите части , както и Паликанонът , но се отличава от него в някои съществени точки. Няма оригиналните текстове на Вная-питака. Вместо тях , тук се намират обширни легенди. В Абхидхарма-питака има писания , които не се срещат в Паликанона ,например Праджиа- парамита( Перфектна мъдрост ) ,представляваща обзор на будистката метафизика и Лалита-вистара (подробно изложение на живота на Буда ) съдържаща легендарното описания на живота на Буда Шакйамуни , за която се твърди,че е съчинена малко след смъртта му, но по-вероятно е да е съставена около времето на цар Ашока I . Въз основа на него , по-късно се образува и развива и цялата махаянска литература , която е практически необхватна. Тя се характеризира с голямо разнообразие на жанровете си - оригинални трудове се създават чак до късното средновековие и дори до наши дни.

В хинаянската традиция най- значителното по съдържание и обем произведение и до днес си остава Палийският канон. Според мнението на изтъкнати изследователи на будизма от XIX и началото на XXв. Той представлява най-древният сборник на будистките съчинения и в този смисъл се счита за автентично отражение на възгледите на Буда Шакйамуни. За текстовете на махаянската традиция с смята , че са постепенно отстъпление от точната същност на първоначалното учение , което има за последица т.нар. "ерес на монаха Махадева" , с чието име се свързва възникването на Махаяна .
Махаяна е разпространен в Китай, Тибет, Бутан, Непал, Тайван, Индия, Япония, Монголия, Корея, Виетнам, както и във влизащите в състава на Русия републики Калмикия, Бурятия и Тува. Основните аспекти отличаващи Махаяна са:
1. Постигат се и двата аспекта на липсата на трайна същност - липсата на трайна същност на "Аза", липсата на трайна същност на явленията.
2. Развива се Просветлено Отношение (Бодхичита) и се практикуват шестте или десетте парамити или освобождаващи действия.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Будизъм - Махаяна, Ваджраяна 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.