Бургаско пристанище


Категория на документа: Други


Унрверситет "Проф. Д-р Асен Златаров"
Факултет обществени науки

КУРСОВА РАБОТА

По Етнология
На тема: Бургаско пристанище

Изготвил: Виктория Валентинова Ангелова фак.№198 втори курс
сп.Педагогика на обучението по български език и история

Проверил: Проф. д.и.н. Д. Радойнова

Пристанище Бургас е българско пристанище. То е утвърдено като основно за трансевропейската транспортна мрежа TEМ-T. Разположено в едноименния Бургаски залив в най-западната част на черноморско крайбрежие в Бургас. Пристанище Бургас е част от Пристанищен регион Бургас, който обхваща района от нос Емине до Резовска река и включава общо 8 (държавни и частни) пристанищни оператора Пристанище Бургас, Пристанище Росенец-Лукойл Нефтохим, БМФ Порт Бургас, КРЗ Порт Бургас, Фишпорт, Трансстрой, Либърти порт, Терминал Несебър.

Най-старото подробно описание на бургаския залив е направено през 1786 г. от австрийския дипломат-разузнавач Венцел фон Броняр. Според него той "обхваща от Созопол до Месамбрия около 20 мили и се вдава навътре в сушата почти с толкова." За пристанището фон Броняр пише: "Неговата превъзходна търговия се състои наред с дърва и дървени въглища, жито, плодове и масло и в търговия със сол, която се добива при една долина, разположена край самия залив... Земята около цялата северна страна на залива е в по-голямата си част равна, плодородна и приятна и оттук отиват пътища през Созопол към малките крайморски селища, през Анхиало и Месамбрия, след това за Лозенград и Одрин и най-после през Айтос, през дългата планина на изток за Варна и северно от Силистра и другите равнинни места към Дунав."

През 1826 г. в турски държавни документи се споменава, че около Бургас имало пристанище със складове за зърнени храни. Липсвали съоръжения. Приемали се кораби с малки размери, само през лятото, при добро време.

През османското иго, до обявяване на Руско-турската Освободителна война, благодарение на подходящото географско местоположеие и удобния залив, Бургаското пристанище било "важна скеля", място за оживен търговски обмен, въпреки че било с примитивни пристанищни съоръжения, откъдето се изнасяли предимно зърнени храни, добитък, кожи, восък, мед и други, а се докарвали памучни платове, маслини, портокали, чай, кафе, захар и пр.

Първият кораб, натоварен с жито за Западна Европа тръгва от бургаското пристанище през 1841 г. Няколко години по-късно, през 1846 г. в Марсилия вече се разтоварват до 350 тона българско жито, тръгнало от бургаското пристанище.

Предисторията на днешното пристанище говори, че на 25/1/1878г. отрядът на полк. Лермонтов навлязъл в Бургас, посрещнат тържествено от населението начело с първенците на града и чъждестранните консули: австрийския, италианския и гръцкия. След освобождението на града две оръдия и две роти пехота заели позиция на морския бряг за отблъскване на евентуален десант. В този критичен етап на сключване на Санстефанския мирен договор, когато английската флота навлязла в Дарданелите, Генералният щтаб на действащата руска армия възлага на подполковник Байков, подпомогнат от капитан-лейтананта Зацаренни, да проучат капацитетните взможности на черноморските пристанища. Данните били необходими за предотвратяване на евентуален десант на неприятеля в случай на неуспех на водените преговори или за изтегляне на част от руската армия по море в случей на неуспешен завършек на преговорите в Сан Стефано. Резултатите от проучванията били предадени на генералния щаб в Сан Стефано на 17/2/1878г. Те гласели, че " Бургаския залив има дължина 30, ширина повече от 40 версти*. Дълбочината му навсякаде е достатъчна за най-големите съдове с изключение близо до брега...

До пристанището има доста глоям брой каменни сгради 13 търговски дома, 5 магазина, митница и джамия, в които могат да се пазят войскови запаси, а в случай на необходимост могат да се настанят и войски...

До бургаската крайбрежна улица има 2 дървени кея всеки с ширина 3 крачки, с дължина от 20 до 25 сажени**, височината им от водата 10 фута. Дълбочина до самите кейове 21/2 фута, тъй като при такава недостатъчна дълбочина натоварените баркаси няма да тръгнат, трябва в случей на товарене на войски да се пристрои кам всеки кей надстройка с 10 сажена, защото 10 сажена от края на досегашните кейове дълбочината е 6 фута...

Дъното навсякаде е пясъчно...

На рейда има съвсем достатъчно място за голямо число съдове..."

С освобождението на Бургас руските войски поели управлението на пристанището. Използването му било главно за военни цели.

Пристанището било използвано от руското командване за снабдяване на руските войски, за пренасяне на болни и изтегляне на армията в Русия. За изпълнение на отговорни задачи се налагало ремонт на примитивните съоръжения и други подобрения. За удълбаването на пристанището 93 Иркутски полк давал ежедневно по 1170 войници. Условията на работа били тежки: до кръста във вода войниците изгребвали от дъното тиня и пясък, а след приключване на смяната застъпвали караул или разтоварвали сухари или друго от товарните кораби. Всички били под командването на пристанището - капитан 1 ранг Юрев. На 18 юни 1878г., при приключване на работата по устройството бил отслужен молебен на пристанището.

Ремонтът увеличил дължината на кейовете от брега на 125 сажена, а на ширина - свободно се разминавали два военноморски съда. Това активизирало дейността на пристанището.Пристанището раздвижило жителите на Бургас.

Предаването на пристанището от временното руско управление на бургаския градски съвет станало в навечерието на заминаване на руските войски. Предаването е станало на 29 юли 1878г.

До изтеглянето на руските войски пристанището било закрито за търговска дейност. За подобряване на реда в пристанището се избирали двама надзиратели /кехаи/, които да отговарят за изгубена стока.

След Освобождението и създаването на областа Източна Румелия, правителството си поставя задача да я развие икономически. Така се появява идеята за построяване на ж.п. линия от Пловдив до Бургас и удобно пристанище в крайния пункт. В изложението на мотивите за това пише:"Областа ни засега има три изходни места, а именно: Бургас, Цариград и Дедеагач, през които изнасяме произведенията си. В интерес на областта е, защото тези произведения да могат да пристигат до морето колкото е възможно чрез късия път, защото цената им за пренасяне по море е почти същата за всички източни пристанища, когато пренасянето им по железницата се плаща въобще по километрично разстояние. От трите споменати изходни места Бургас се намира най-близко до главните производителни селища на страната... С построяването на предполагаемата железница трябва да се направи и бургаското пристанище, което с малки разноски може да стане превъзходно. За вярване е даже, че пристанището ще принася относително по-големи приходи, отколкото самата железница, понеже то обещава да стане в бъдеще от голяма важност и представлява естествени условия, които ще улеснят и построяването му".

Държавата възлага предварителни проучвания на английския инженер Хартлей, който извършва първончалните сондажи, необходими за изучаване на почвата и моркото дъно. Освен това той проучва и режима на бургаския залив в хидрографско отношение. Хартлей предлага няколко проекта за изграждане на пристанище, от които е известен само третият.

През 1893г. правителството наема бившият директор на триесткото пристанище, австрийският инженер Боеменс да прегледа проектите на Хартлей и да подготви тържищните книжа за строежа. Той също направил няколко сондажа за определяне почвата на морското дъно, но те не били точни и го заблудили. Боеменс предложил няколко варианта за изграждане на пристанището, от които най-сполучлив бил този с дъгообразен вълнолом, с два кея и дълбочина на водата 7.35 метра.

Първият търг за пристанището е проведен през 1893г. и строежът се възлага на французина Лион Гийо. Въпреки, че е одобрен от Министерския съвет, търгът не е утвърден от Народното събрание.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Бургаско пристанище 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.