България и Европейският съюз в областта на културата


Категория на документа: Други


 Югозападен университет

"Неофит Рилски" гр. Благоевград

Курсова работа

Тема:

България и Европейският съюз в областта на културата

Изготвил: Проверил:

Степен на обучение: Подпис: ....................
Фак. №:
Спец:

Идеята за обединена Европа дерзае много велики личности. Още в началото на 16в. в годините на реформациите в един велик ум за времето си се заражда идеята за обединена Европа- Еразъм Ротердамски. Именно той дава лице на новата наднационална Европа. Това обединение, за което говори трябва да се случи с помощта на културата и образованието, нито една война, нито едно съперничество не могат да обединяват. Само културата е в състояние да изкорени варварското и да погледне наднационално на нещата. Идеята на Еразъм е европейците да говорят на един език- латински, да преодолеят различията си спрямо вярата, Христос трябва да обединява, а не да разединява. Макар, словата му да са звучали примамливо за всички владетели, да се прекланяли пред него и князе и крале и папи, всички те избират пътя на войната. Еразъм не успява да види Европа обединена, човечеството все още не е узряло достатъчно. Минават много години докато се заговори отново за обединена Европа. Днешният Европейски съюз е не само политическо и икономическо обединение, но и все повече се стреми към едно всеобщо културно обединение на всички европейски страни.

Интересен е пътя, през който преминава и се осъществява идеята за обединена Европа. След като свещената идея се заражда във великите умове и години наред обикаля Европа се стига до края на Втората световна война, когато се ражда нова надежда за обединението на Европа. Между 1945 г. и 1950 г. редица държавници, между които Робер Шуман, Конрад Аденауер, Алчиде де Еаспери и Уинстън Чърчил, започват усилена работа и поставят основите на една нова епоха. Според тях в Западна Европа трябва да се установи нов ред, на основата на общите интереси и на договори, гарантиращи върховенството на закона и равенството на всички страни. Робер Шуман развива идеята на Жан Моне, и на 9 май 1950 г. предлага учредяването на Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС). В държавите, които някога са воювали една срещу друга, производството на въглища и стомана трябва да бъде обединено и подчинено на общ върховен орган. Сякаш лидерите а си взели поука и суровините на войната са превърнати в инструмент за помирение и мир.

След падането на Берлинската стена през 1989 г. настъпва нов етап от обединението на Европа. Общността полага усилие за обединението на Германия. През 1991 г., когато СССР се разпада, държавите от Централна и Източна Европа, изолирани в продължение на десетилетия зад "желязната завеса", отново са свободни сами да определят съдбата си. По-голяма част от тях избират пътя към Европа. Осем от тях се присъединяват към ЕС през 2004 г., а други две България и Румъния - през 2007 г.

Неспирното икономическо и социално развитие довежда до нови и все по-сложни постиндустралните общества. Жизненият стандарт не спира да се повишава, но все още съществуват големи различия между богати и бедни. Различията се задълбочават от фактори като икономическа рецесия, преместване на промишленото производство, застаряване на населението и проблеми с публичните финанси. По презумпция всички кризи водят до засилване на национализма. Това наблюдаваме през последните години. Силната икономическа криза заляла и затегнала Европа до краен предел засилва националистическите движения в целия съюз. За щастие все още разума надделява и курса на политика е към обединение и взаимопомощ, а не към изолация и разединение.

Европейският съюз работи все повече в посока на културен обмен и преодоляване на националните граници. Всяка една страна от съюза има своя история и култура, но всички те са взаимно свързани и образуват Европейската история и култура. С течение на годините общността създава и поддържа определени ценности. ЕС се стреми да утвърждава хуманистични и прогресивни ценности и да гарантира, че човечеството печели вместо да губи от настъпващите големи глобални промени. Нуждите на хората не могат да бъдат задоволени само чрез пазарните сили или чрез едностранни действия на отделни държави. Именно за това ЕС вярва в определен обществен модел и възглед за човечеството, които се подкрепят от мнозинството от неговите граждани. Европейците обръщат голямо внимание на своето богато наследство от ценности, което включва вяра в човешките права, социална солидарност, свободна стопанска инициатива, справедливо разпределение на плодовете на икономическия растеж, право на защитена околна среда, уважение към културното, религиозното и езиковото многообразие и хармонично съчетаване на традицията и прогреса. Европейските комисии неспират да работят за културното израстване на Европа, целта е не само да се запази уникалността на всяка една култура, но и да се покаже нейният принос към европейската, да се изтъкне взаимосвързаноста на отделните култури. Европейският съюз разработва различни програми за осъществяването на заветната цел.

Чрез програма "Култура" на ЕС се утвърждава нашето общо културно богатство. Целта на тази общоевропейска програма е не само да подпомага действията в областта на културата като цяло, но и да осигурява и платформа за формиране на културни организации с експертни познания на европейско равнище и насърчава междукултурния диалог. Нейният обсег на действие бе предвиден за периода 2007-2013г.
Като основните цели на програмата са:
* насърчаване на транснационалната мобилност на участниците в областта на културата;
* поощряване на движение извън националните граници на произведения на изкуството и на културни и художествени произведения;
* поощряване на между културния диалог.

Според европейската комисия е необходимо подпомагане на редица културни дейности, като комисията определя три вида културни дейности, допустими за подпомагане от ЕС:
> проекти за многогодишно сътрудничество- те ще се основават на сътрудничество между поне шест културни оператори от най-малко шест страни, участващи в програмата. Тези участници в областта на културата ще работят заедно по различни дейности с обща крайна цел. Тяхната продължителност ще бъде между три и пет години и ще се основават на споразумение за сътрудничество. Целта на подкрепата от ЕС е да се помогне на тези проекти на етапа на тяхното установяване или разгръщане с цел те да станат устойчиви.
> дейности за сътрудничество - дейности за културно сътрудничество между оператори в Европа, продължаващи максимум две години. Дава се приоритет на творчеството и иновациите. Всяка дейност се осъществява в партньорство най-малко между три културни оператори в три различни участващи страни. Насърчават се дейности, насочени към изследване на перспективи за сътрудничество с цел тяхното развитие в дългосрочен план.
> специални дейности - емблематични и перспективни. Те трябва да засягат значителна част от народите в Европа и да спомагат за повишаване на тяхната осведоменост за културното многообразие и тяхното чувство за принадлежност към една и съща общност. Пример за подобна инициатива може да бъде проектът "Европейски столици на културата". Процедурите за подбор на специални дейности зависят от въпросната дейност; финансирането не може да надвишава 60 % от бюджета на проекта;
> помощ за организации, действащи в сферата на културата. Тя е предназначена за организации, които имат значително влияние на европейско равнище или обхващат най-малко седем европейски страни.
> помощ за анализи, събиране и разпространение на информация и за оптимизация на въздействието на проектите в областта на културното сътрудничество и развитието на културната политика. Това подпомагане цели повишаването на обемът и количеството информация и данни за културното сътрудничество и развитието на културната политика на европейско равнище, както и за насърчаване на тяхното разпространение, включително чрез интернет. Също така се цели да се осигури насочено, местно разпространение на практическа информация за програмата.

С цел по добра координация и равноправие всяка страна членка има право да изпрати свои представители в общоевропейски експертни групи, които обсъждат и събират примери за най-добри практики на национално и регионално равнище. Те имат право и да предлагат начини за сътрудничество в приоритетни области. Много региони и градове виждат как секторите на културата и творчеството могат да повишат конкурентоспособност на тяхната икономика и да създават работни места. Помощ в тази насока се предоставя и от Кохезионния фонд на ЕС - средства, специално насочени към подпомагане на по-бедните региони в Европа. За да се извлече икономическа полза от културното многообразие и за да постигнем уважение и разбиране между отделните култури, е необходимо в политиките на всички нива да бъдат въведени мерки за подобряване на достъпа до култура в рамките на образованието, за насърчаване на създаването на произведения на изкуството и за подпомагане на участието.

Европейската комисията разполага с три платформи, чрез които насърчава диалога с представители на сектора на културата и независими организации с цел да извлече максимална полза от експертните знания. Те обхващат секторите на културата и творчеството, междукултурния диалог и достъпа до култура. В цяла Европа съществуват много организации, които посвещават своята дейност на насърчаване на културата. Много от тях работят под егидата на Europa Nostra, която подпомага опазването и популяризирането на културното наследство. Около 250 неправителствени организации и сдружения с идеална цел с над пет милиона членове образуват мрежа от специалисти и доброволци, които работят за опазването на културното наследство за настоящите и бъдещите поколения.

По други програми на ЕС също се оказва подкрепа - от 2007 г. насам по линия на Европейския фонд за регионално развитие са отпуснати 3 млрд. евро за защита и съхранение на културното наследство, 2,2 млрд. евро за развитие на културната инфраструктура и 775 млн. евро за подпомагане на услугите в областта на културата. Други 150 млн. евро са предоставени от 1998 г. насам по рамковите програми на ЕС за научни изследвания и технологично развитие. Финансирането покрива множество проекти: проекти, в които участват поне три организации от три различни страни и са с продължителност максимум две години, могат да получат безвъзмездни помощи в размер между 50 000 и 200 000 евро и трябва да допълнят тези средства със свои собствени. При определени условия страни извън ЕС също могат да участват в тези проекти; проекти, в които участват поне шест организации от шест различни страни и са с продължителност между три и пет години, могат да получат безвъзмездни помощи в размер между 200 000 и 500 000 евро годишно и трябва да допълнят тези средства със свои собствени; издателски къщи мога да получат безвъзмездни помощи в размер между 2000 и 60 000 евро за превод на литературни произведения и трябва да допълнят тези средства със свои собствени; европейските столици на културата получават безвъзмездна помощ в размер на 1,5 млн. евро. Основна цел на програма "Култура" е формирането на европейско гражданско самосъзнание.
Въпреки че във всяка отделна страна, членка на ЕС, културното наследство и до днес се възприема като градивен материал за националната идентичност, постепенно се налага визията на културата на Европа без граници. Това действително е мащабен проект, за който работят редица европейски организации с подкрепата на многобройни програми. Тук ще се ограничим с изброяването само на онези, които са пряко свързани с културното наследство и околната среда на европейските градове''; Европейски ден на наследството; Награда на ЕС и"Европа Ностра"за културно наследство; Знак за европейско наследство; Европейски столици на културата;Награда на Европейския съюз за съвременна архитектура;Европейски дни на наследството; Програма за културно наследство в Средиземноморския регион;Културно наследство в Югоизточна Европа - мост към споделеното бъдеще;Културни маршрути на Съвета на Европа,Европейски институт за културни маршрути;и КВАСТ. Европейска програма за устойчиво градско развитие. Във всички тези програми без изключение се търси именно символната стойност на европейската интеграция; обединението на разнообразните култури в рамките на европейското, наративът за общите културни връзки, уважението към културното разнообразие, което постепенно трябва да се слепи в единна европейска идентичност. Затова редица от програмите имат и образователна страна, обърната най-вече към младите, като някои от тях са замислени така, чеда стимулират трансграничните контакти и обмени. Трета специфика на тези програми е интегралният подход към наследството и културата изобщо, грижата за които е същевременно инструмент за приобщаване на повече хора към културното наследство на Европа, подобряване на социалното включване и стимул за икономическо развитие.
Всички тези аспекти на европейското културно проектиране са видими и в революционния по замисъл проект за дигитална библиотека, осигуряващ максимално отворен виртуален достъп до културното наследство на Европа. Понастоящем на уебсайта са качени 15 млн.дигитализирани книги, вестници, филми, карти, фотографии и документи.
Остава отворен въпросът, ако Еигореапа е призвана да предложи "дигиталната визия", по думите на Алисън Краб, за Европейския принос в световната съкровищница на изкуствата, науката, историята, архитектурата, политиката, как изглежда България на този фон с нейното участие от 0.1% от всички качени материали?

Инициативата "Европейска столица на културата" е едно от най-престижните и популярни европейски културни събития . Основната и цел е да сближи европейските народи с помощта на културата и културното наследство. Съгласно Решение 1622/2006г/ЕО Италия и България са поканени да излъчат градовете (по един от двете държави), които ще получат титлата "Европейска столица на културата" за 2019г. Титлата "Европейска столица на културата" е "стипендия", инструмент и ключ за многопрофилната и дългосрочна промяна в облика на града. Печели я този град, който оценява какво притежава като културно наследство, географски дадености, богат културен календар, инфраструктура и човешки ресурс. Инициативата "Европейска столица на културата" цели гражданите на Европа да разпознаят културата като динамика, начин на мислене и творческо отношение към света. Тази инициатива стартира преди 25 години. Тя стимулира градовете в Европа да фокусират погледа си върху културата и да я превърнат в свой приоритет. Като целта е не само градовете сами по себе си да претърпят културен разцвет "в светлините на европейските прожектори", а да се подчертае културното многообразие на Европа в рамките на една цялост. Титлата "Европейска столица на културата" провокира изработването на успешна и последователна стратегия за развитие на културата за всеки от кандидатстващите градове. Досегашният опит показва, че полза от процеса на кандидатстване имат всички градове, включили се в надпреварата, а не само градът - носител на титлата. По думите на френския културен критик и бивш директор на фестивала в Авиньон, Бернар Февр Дасие, след проведения конкурс във Франция Марсилия спечелва титлата, но осезаемо културно развитие бележат всички от кандидатстващите градове. Това показва как една подобна инициатива със състезателен елемент може да раздвижи културните процеси и да се отрази на цялостната културна политика на една страна. Инициативата "Европейска столица на културата" е един от най-престижните и популярни европейски културни проекти и е замислена с цел да допринесе за сближаването на европейските народи и подхранването на усещането за европейско гражданство. Създадена е през юни 1985 г. от Съвета на министрите на Европейския съюз по предложение на Мелина Меркури. В периода след 1985 г. повече от 40 града са избирани за титлата "Европейска столица на културата". Те могат да дадат ценен принос за социалното включване и диалога между културите. Както самата култура е обширно и динамично понятие, така и европейската инициатива за културно развитие е в процес на дефиниране и трансформация. Това до известна степен показва, че бъдещите кандидатури могат да се развият в нетрадиционна и алтернативна посока и това да бъде посрещнато добре от Европа.
През октомври 2013г. кметовете на осем български града представиха официално кандидатурите си. На 11 и 12 декември 2013г. бе защитата пред комисия от 13 независими експерти - 6 от България и 7 от други държави от ЕС. На 13 декември бяха обявени резултатите - в следващия кръг продължават София, Пловдив, Варна и Велико Търново, към които са отправени препоръки за втория етап.
Темата "Европейски столици на културата" съвпада в значителна степен и с изготвянето на Националната стратегическа референтна рамка за периода 2014 - 2020 г. Там оперативните програми следва да планират конкретни мерки, които да са в помощ на избрания български град и респективно регион.1 Събитието "Европейска столица на културата" може да донесе огромни ползи за градовете в културно, социално и икономическо отношение в рамките на самата година и след това. То е уникална възможност за обновяване на градовете, за промяна на представата за тях и за тяхното популяризиране в европейски и международен план. По изчисления на някои предишни успешни столици всяко евро, инвестирано в събитието, може да генерира печалба в размер между 8 и 10 евро. Следователно събитието може да допринесе за растежа и заетостта.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
България и Европейският съюз в областта на културата 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.