България и процеса на европейска интеграция


Категория на документа: Други


България и процеса на Европейска интеграция
1.България и ЕС : а) същност и цели на Европейското споразумение за асоцииране: Отношения между България и Европейските общности водят началото си от времето преди разпадането на Съвета на икономическа взаимопомощ. Такива за пръв път са установени на 09.08.1988г.,в резултат на което България акредитира свой представител в Брюксел. Две години по-късно, на 08.05.1990г.,в Брюксел, като израз на нормализирането на отношенията между България и Европейските общности, е подписано споразумение за търговия, търговско и икономическо сътрудничество между тях. Това споразумение, което от т.нар. споразумения от "първо поколение", регламентира отношенията между България и Европейските общности до 01.01.1994г.,след което престава да бъде в сила.В отговор на желанието на България и на другите държави от Централна и Източна Европа за членство в Европейските общности е предприета инициативата за договаряне и подписване на "второто поколение" споразумения- Европейски споразумения за асоцииране. Предговорите относно договаряне на споразумение от "второ поколение" с България са финализиране в началото на 1993г. и на 08.03.1993г. в Брюксел е подписано Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Република България, от друга страна. То е ратифицирано със закон, приет от 36-ото. Народно събрание 15.04.1993г., а влиза в сила от 01.02.1995г. Основните цели на Европейското споразумение за асоцииране с България са посочени в член 1 от Споразумението. Целите на Европейското споразумение за асоцииране са съответно: да осигури подходящи рамки за политическия диалог между страните, което да позволи развитието на тесни политически отношения; да подкрепи усилията на България за развитие на икономическата й и за завършване прехода към пазарна икономика; да осигури подходящи рамки за постепенно интегриране на България в Общността; да създаде институции, които да направят асоциирането ефективно.
б) Подготовка на България за започване на преговори за пълноправно членство в ЕС: Успоредно с подписването и прилагането на разпоредбите по отношение на Европейското споразумение за асоцииране на България започна подготовка и за пълноправно членство в ЕС. Критериите за членство в ЕС бяха формулирана на Европейския съвет в Копенхаген /Дания/ през месец юли 1993 г. Те се прилагат и по отношение на България. Способността за поемане на задълженията от членството, включително присъединяването към целите на политическия, икономическия и валутен съюз, е следващият критерий който бе дефиниран в Копенхаген като изискване за пълноправно членство в ЕС. Важен момент в поредицата от стъпки по пътя от подписване на Европейско споразумение за асоцииране до пълноправно членство на България в ЕС представлява подаването на официалната молба. Това стана на 16.12.1995г. по време на Европейския съвет в Мадрид. На 29.01.1996г. Съветът на Европейския съюз взема решение да приложи процедурата, съгласно която в такива случаи се предвижда провеждане на консултации с Европейската комисия. На 10.12.1999 г. в Хелзинки на заседание на ЕС, беше взето решение за започване на официални преговори за присъединяване и с втората група държави-кандидаткиСлед вземането на решението България да започне преговори за членство в ЕС, страната премина към един нов етап от подготовката си членство в ЕС, а именно същинските преговори по отделните раздели от правото на Европейските общности.
в) преговори за членство на България в ЕС:
След решението на Европейския съвет в Хелзинки Република България започна официално преговори за членство през месец февруари 2000 г. Техническото приключване на преговорите между Република България и ЕС за пълноправно членство в ЕС бе осъществено на 15.06.2004г., като бяха временно затворени всички преговорни глави. За официален край на Преговорния процес се счита проведената последна Междуправителствена конференция на 14.12.2004г. Това позволи няколко дни по-късно, на Европейския съвет в Брюксел, да бъде определен и срокът, в който България да подпише Договора за присъединяване към ЕС. На 25.04.2005 г. България подписва договора за пълноправно членство, а на 11.05.2005 г. договора е ратифициран от Народното събрание. Министерският съвет е органът, който определя и осъществява политиката на Република България към ЕС, като той единствено може да утвърждава позициите на Република България за преговори с ЕС, както и да одобрява стратегическите документи и оперативни планове, свързани с подготовката на Република България за присъединяване към ЕС.
г)Договор за присъединяване на България към ЕС:

На практика Договорът за присъединяване към ЕС представлява един общ договор, който се подписва от България и Румъния, от една страна, и от държавите - членки на ЕС, от друга страна. Следва да се отбележи също така, че след влизането в сила на този Договор ще спре да се прилага Европейското споразумение за асоцииране. Много анализатори твърдят, че Договорът за присъединяване към ЕС е най-обемният документ, който Република България е подписвала до този момент. Договорът е съставен в по един оригинал на общо 23 езика и ще влезе в сила на 01.01.2007 г. По отношение на България и Румъния в договора са залегнали три специфични предпазни клаузи в следните сфери: обща икономическа клауза, вътрешен пазар и правосъдие и вътрешен ред. В рамките на три години след датата на членство ЕС ще може да предприеме специфични мерки, в случай че България и Румъния не изпълнят своите ангажименти и това застрашава функционирането на политиките и вътрешния пазар на ЕС. С подписването на Договора на 25.04.2005 г. България придобива статут на страна - наблюдател, което от своя страна и даде право да участва в работата при процеса на вземане на решения от ЕС с възможност да предоставя свои писмени позиции и да се изказва по новите предложения на нормативни актове на ЕС. След като стане член на ЕС България ще получава средства от Кохезионния фонд и от т.нар. Регионални структурни фондове:
- Европейски фонд за регионално развитие;
- Европейски социален фонд;
- Европейски фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство;
- Финансов инструмент за насочване развитието на рибното стопанство
Част от тези средства се отпускат като безвъзмездна помощ от страна на предприсъединителните финансови инструменти преди датата на членство в ЕС и от структурните фондове и Кохезионния фонд след присъединяването към Съюза.
д)финансова подкрепа на ЕС за България:
* програма ФАР - Програма ФАР (PHARE) е основен финансов инструмент на Европейския съюз за сътрудничество със страните от Централна и Източна Европа при подпомагане на прехода им към пазарна икономика и демокрация. Програмата е създадена през 1989 с цел подпомагане процеса на преход в Полша и Унгария, а по-късно е приложена и в други страни. След 1998 г. приоритетите на програмата са съществени променени, като нейна основна цел става подготовката на страните-кандидатки за присъединяване към ЕС. Средствата по Програма ФАР се набират от общия бюджет на ЕС и от националното съфинансиране. Разпределението на финансирането става по критерия - Брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението за конкретен район.
* Програма ИСПА- ИСПА (Инструмент за структурни политики за присъединяване) е финансов инструмент за подпомагане на страните-кандидатки при подготовката им за членство в ЕС. За страните, присъединили се към ЕС през м. май 2004 г., проектите, финансирани по програма ИСПА, са в рамките на отговорностите на ГД "Регионална политика" като част от политиката на Кохезионния фонд.
За България и Румъния, които се присъединиха към ЕС през 2007 г., програма ИСПА ще приключи през 2010 г. Основните характеристики на програма ИСПА са:
* Финансиране само на големи инфраструктурни проекти в секторите транспорт и околна среда.
* Бюджетът за България и Румъния за 2004 г. е 452 млн. евро. (До 2003 г. общият годишен бюджет за 10-те страни от Централна и Източна Европа беше 1.1 млрд. евро.)
* Програма ИСПА се контролира от Генерална Дирекция "Регионална политика"
* Транспорт
Помощта се предоставя за мащабни инфраструктурни проекти от националната транспортна мрежа (железници, автомагистрали и др.) с транс-европейската транспортна мрежа (TEN), както и за изграждане и обновление на пристанища и аерогари.
* Програма САПАРД- Програмата САПАРД на Европейския съюз е един от инструментите, подготвящи страните-кандидатки за бъдещото им членство в Съюза в областта на земеделието и селските райони.Целите на САПАРД са:
* да създаде рамка за предприсъединителната помощ на ЕС за устойчиво развитие на земеделието и селските райони в страните-кандидатки от Централна и Източна Европа *да даде решения на проблемите в процеса на дългосрочното хармонизиране на сектора на земеделието и селските райони;
Сумата на директната субсидия за всяка от страните се определя на основата на обективни критерии като: население, БВП, заетост в селското стопанство, земеделски площи, териториалната специфика и др.Дейностите, които се включват за подкрепа в програмата, са определени в Националния план за развитие на земеделието и селските райони. Това е официалният документ, по който се ръководи програмирането и изпълнението на Програма САПАРД. Планът се разработва от българското правителство и се одобрява от Европейската комисия. Националният план за развитие на земеделието и селските райони на България включва 4 приоритетни области, а във всяка от тях се прилагат конкретни мерки.
Приоритетните области за България са:
* подобряване на условията за производство, преработка и маркетинг на земеделската продукция, горски и рибни продукти съгласно Европейските стандарти; развитие на екологосъобразно селско стопанство, както и подобряване на дейностите по опазване на околната среда в земеделието и горите;
* интегрирано развитие на селските райони с цел съхраняване и укрепване на техните икономики и общности и съдействие за ограничаване процеса на обезлюдяване на тези райони;
* инвестиции в човешките ресурси - квалификация и обучение на заетите в производство и преработка на селскостопанска, горска и рибна продукция;
* техническа помощ.
Институции на българското правителство управляват процеса на приемане, преглед и подбор на одобрени проекти за финансиране по Програма САПАРД в съответствие с критериите, заложени в Националния план за развитие на земеделието и селските райони и процедурите, одобрени от Европейската комисия.САПАРД финансира 50% от разходите по одобрените проекти (от които 75% се финансират от Европейския съюз, а 25% - от националния бюджет на България).
2.България и други формирования в Европа:
а)България и европейската асоциация за свободна търговия - Европейската асоциация за свободна търговия ( ЕАСТ) е алтернативен на европейските общности (ЕОВС, ЕИО и ЕВРАТОМ) модел на интеграционна формация в Западна Европа. В края на 1990г., България започва да проявява интерес и към втората по големина по това време в Европа икономическа интеграционна общност - Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ/ЕФТА). И тъй като този интерес е взаимен, на 10.12.1991г. между България и държавите от ЕАСТ е подписана декларация, с която се афишира готовността на двете страни да развиват сътрудничеството помежду си и се визира възможността за създаване в бъдеще и на зона за свободна търговия. Една година по-късно (ноември 1992г.) започват конкретни преговори за изграждане на такава зона, които приключват сравнително бързо (февруари 1993г.).На 29.03.1993г. в Женева България подписва Споразумение за свободна търговия със страните от ЕАСТ. Споразумението за свободна търговия между България и държавите от ЕАСТ влиза в сила от 01.07.1993г. Най-общо то предвижда изграждане на зона за свободна търговия в рамките на предходен период до 01.01.2002г. По-конкретно, с него се осигурява облекчаване на режима на внос и износ на промишлени и преработени селскостопански стоки между България и отделните държави от ЕАСТ.
б)България и централно европейската зона за свободна търговия - ЦЕФТА (ЦЕЗСТ - централна европейска зона за свободна търговия) - интеграционна формация на ниво зона за свободна търговия. За разлика от ЕАСТ - ЦЕФТА е зона за свободна търговия не само с промишлени, но и със селскостопански стоки.
До към 2006 година условията за членство в ЦЕФТА бяха твърде високи. Особено що се отнася до изискването държавите кандидатки да членуват в СТО и да са асоциирани към ЕС страни. Този факт се обуславя от обстоятелството, че в периода 1992-2000 в нея като правило членуваха най-вече страни от централна Европа (Чехия, Словакия, Унгария, Полша) и няколко държави от региона на югоизточна Европа (България, Румъния, Хърватия).
в)България и централно европейската инициатива- ЦЕИ е първият регионален форум върху политическата карта на Централна, Източна и Югоизточна Европа, има най-дългата история и най-голямата територия сред всички регионални организации, процеси и инициативи.България през 1992 г. получава статут на наблюдател, през 1994 г. - статут на асоцииран член, а от 1 юни 1996 г. е пълноправен член на ЦЕИ. Всяка година по ротационен ред страните-членки поемат председателството на ЦЕИ за една календарна година. България бе председател на ЦЕИ през 2007 г. Ръководен орган на ЦЕИ е Годишната Среща на правителствените ръководители на страните-членки на ЦЕИ. По време на срещата на правителствените ръководители на страните-членки на ЦЕИ на 27 ноември 2007 г. в София бяха одобрени решения по репозиционирането на Инициативата.
г)България и организацията за черноморско икономическо сътрудничество: Организацията за черноморско икономическо сътрудничество (ОЧИС) е международна регионална икономическа организация на страните от Черноморския регион. В момента България е представена в ОЧИС чрез Альоша Неделчев, на поста заместник-генерален секретар. Альоша Неделчев ще заема този пост до ноември 2010 г.За България, бъдещото развитие на ОЧИС се определя от няколко основни елемента - реформа на самата организация с цел по-голяма ефективност; реализирането на конкретни проекти с регионално значение; засилване на отношенията ОЧИС-ЕС; по-активно взаимодействие с други региони - Дунав, Централна Азия и Каспийския басейн.
д)участието на България в политически и военни организации: Парламентарната асамблея се позовава на своята Резолюция 1211 (2000) относно спазването на задълженията и ангажиментите от страна на България. В тази Резолюция Асамблеята е изразила решението си да прекрати мониторинговата процедура и да започне диалог с българските власти по редица нерешени въпроси, съдържащи се в Резолюцията, както и по всякакви други проблеми, произтичащи от задълженията, вменени на всяка отделна държава-членка на Съвета на Европа съгласно член 3 от Устава, отнасящи се до плуралистичната демокрация, върховенството на закона и правата на човека. През целия период на пост мониторинговия диалог България непрекъснато отбелязваше значителен напредък по отношение на изпълнението на останалите си задължения. Това бе потвърдено чрез нейното присъединяване към Европейския съюз през 2007 г. След като Асамблеята прие Резолюция 1730 (2010) за пост мониторинговия диалог с България, страната предприе редица важни мерки, насочени към изпълнение на препоръките на Асамблеята. Членството на България в НАТО се поставя за първи път като политически въпрос на 23 юни 1990 г., когато Соломон Паси внася в парламента предложение за присъединяване към Северноатлантическия договор.След по-малко от месец - на 13 юли 1990 г., с Декларация на Министерството на външните работи Република България приема поканата за установяване на редовни дипломатически връзки с НАТО, отправена в Лондонската декларация на държавните и правителствени ръководители на Алианса от 6 юли 1990 г. На 14 февруари 1994 г. българският президент Желю Желев подписва Рамковия документ, с който България се присъединява към програмата "Партньорство за мир". 2 седмици по-късно (28 ноември 1994 г.) заместник-министърът на външните работи Тодор Чуров участва в заседание на Съвета на НАТО с България, на което обявява, че България приема първата Индивидуална програма за партньорство между България и НАТО.На 16 октомври 1995 г. България се присъединява към Споразумението между страните-членки на НАТО и страните-участнички в "Партньорство за мир" по статута на техните въоръжени сили, което регулира правния статут на силите, участващи в дейности по партньорството на чужда територия.На 2 февруари 1996 г. България пристъпва към засилен индивидуален диалог с НАТО. На 10 април 1996 г. България представя в НАТО Документ за обсъждане (Discussion Paper) в рамките на Засиления диалог на НАТО със заинтересовани страни-партньори по въпроси на членството. На 18 март 2004 г. Народното събрание на Република България ратифицира Северноатлантическия договор[6], подписан за първи път от страните-основатели на пакта на 4 април 1949 г. във Вашингтон, а на 29 март 2004 г. документите по присъединяването към Северноатлантическия договор на седемте нови страни (България, Естония, Латвия, Литва, Словакия, Словения и Румъния) са депозирани във Вашингтон. Последната дата се счита за дата на приемане на България в НАТО.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
България и процеса на европейска интеграция 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.