България в епохата на живковизма (1953-1989)


Категория на документа: Други


 К У Р С О В А Р А Б О Т А

по
Политология

на тема:

България в епохата на

Живковизма

(1953-1989)

.

Никак не е лесно да се пише за Тодор Живков днес.Всъщност никога не е било лесно.
До 1989г. беше трудно,защото тогава можеха да се напишат само хубави неща. ' Партийният и държавен ръководител ' трябваше да бъде възхваляван и възвeличаван.
През първите години след свалянето му на 10 ноември 1989г.беше трудно,защото господстваше модата на пълното отрицание, на yсмиване и подигравки с него.Днес вече можем да оставим емоциите и да направим една стокойна и уравновесена историческа оценка.Но това също не е лесно,тъй като литературата изписана за Живков на власт,за Живков в немилост и онази,съпроводила смъртта му е достатъчно обемна и разнострана,но изпъленена с твърде много митове.
Тодор Живков е най-дълго управлявалият бългаски дървавник в новата история на България.Затова не е чудно,че с неговото име се свързва цял период от историята ни. Управлението му,въпреки общата рамка-принадлежността на България към Съветския блок,е придружено с достатъчно политически,икономически и външнополитически предизвикателства ,за да бъде запомнено.Много българи от онзи период смятаха ,че за да се управлява социалистическа България,не са нужни особенни политически умения,тъй като всеки ръководител на БКП може да си управлява живота.Но политическата съдба на Живков демонстрира,че за да се извоюва и особено да се задържи толкова дълго на върха,са необходими политически ,а и други качества.Благодарение на уменията си да се бори за власт,да търси решение на огромните проблеми на индустриализиращата се България , да задържи власта в променящата се вътрешната и външна конюнктура,Т. Живков е сред властниците рекоpьори в Източна Европа- за сравнение никой съветски лидер не може да го достигне по този показател,дори и Й.Сталин.

Една от тайните на политическо дълголетие на Т.Живков без съмнение се крие в съзнателно му иденфициране с образ на 'човека от народа',както е озаглавен и документалнобиографичен филм за него.Произходът му,начина му на живот,общуване и поведение са възможно най-близки до обикновения българин.Може би идентифицирането с обикновения българин помага на Живков да усеща нуждите му и да отговаря на тях ,а това може да обясни и топлите чувства,който много българи изпитват към Т.Живков,не толкова докато е на власт ,колкото след като е свален и особено след смъртта му.

Така или иначе ,без да се опитваме да разберем Живков,човека, заемал в продължение на десетилетия най-високите постове в комунистическа България -първи и генерален секретар,министър- председател и председател на Държавия съвет,ще ни бъде трудно да оценим много събития и тенденции в най-новата история на България.

Тодор Христов Живков е роден на 7 септември 1911г.в село Правец,Орхаийко(дн.Ботевградско).Той е първо дете в семейството след него се раждат още две момичета и едно момче,но една от сестрите му умират.Семейството му е бедно,макар че баща му има занаят,учил е кожухарство в Орхание,пътува по работа до Габрово,а по-късно се опитва са отвори кожухарска работилница и в Правец.Има и добро военно досие,награден е с ореден за храброст и е с чин старши подофицер от Първата светобна война.Семейството обработва собствена земя,но и чужда на изполица

Какви ли не легенди се търсеха за неговиа живот.Доби популярност даже слухът ,че е незаконен син на цар Фердинанд.Някои простодушни хора иначе не можеха да си обеснят как той ще се задържи 35г.на власт,без в жилите му да тече синята бурбонска и ореанска кръв,които се бяха смесили във вените на Кубърската династия.Впочем за кой ли държавник с продължителен политически стаж не циркулират легенди?Те са необходимия 'аксесоар'за всяка политическа кариера.

Т.Живков е учил в местното селско училище,завършва с отличие както началния курс,така и новооткритата прогимназия ,в чийто пръв випуск е. Образованието си продължава в гимназията на гр.Орхание.Там той прави първите си стъпки в обществения живот.В гимназията се потвърждават и наклонностите към литература и др. хуманитарни предмети.След три години в орханийската гимназия през пролетта на 1928г.Т.живков напуска след скандал и ученическа стачка.Но не се връща на село,а през 1929г.пристига в София,където оттук нататък ще преминат основните събития от живота и дейността му.Макар че вече на 18г.,той иска да учи още и кандидатсва в професионалното средно Графическо училище към Държавната печатница.Там се обучава нови три години на печатарски занаят,като работи по половин ден в печатницата.
През 1932г.той завършва Графическото училище,а през същата година с Кофар-джиевския набор става член и на БК.Бързо расте в организацията-през 1933г.е избран за член на Софийския областен комитет на БКП,участва в легални и нелегални акции,в кампанията за защита на Г.Димитров по време на Лайпцигския процес,като използва нелегално името Манчо.Полека-лека организационната комсомолска и партийна работа се превраща в негова основна дейност,а останалите му занимания-войнишка служба,работата в печатницата остават на втори план.

Пак в този период настъпват и промени в личния му живот.По време на кампанията за набиране на доброволци за Испанската сражданска война
(1936-1939г.)той среща студенката по медицина Мара Малеева.За разлика от него тя е от учителско семейство от Пловдив и е доста образована.Запознанството им завършва с брак, в който съпругата има изключително влияние.До края на живота си Живков изпитва огромно уважение към нея.То може би се дължи на интелектуалното и превъзходство и е в основата на приключи средното си образование-явява се на матура като частен ученик в Трета мъжка гимназия в София.Така се оказва с най-добро образование сред местните комунисти от неговото поколение.

Дългите години на Живков във властта,придружени със силно преувелицаване на всяка негова дейност,водят до обратни резултати-оспорване и отричане на каквото и да е било негово участие в българската антифашиска съпротива.Документите и спонемите на участниците в нея ,издадени след 1989г.ни помагат да оценим реалната му роля.Действително няма съмнение ,че Живков без да е бил партизанин или партизански ръководител е отговарял за партизанското движение в отредения му Ботевградски район и понеже действа в софийско в края на август 1944г. той е вклучен и в непосредсвената подготовка за завземането на властта от ОФ.Той оглавява оперативно бюро в София чиято цел е да осигури въоръжена охрана за подготвянето в началото на септември стачки , демонстрации както и да пази най-видните дейци от ОФ.На своий ред ръководната му функция в охранителните действия в София го прави и естествен пръв ръководител на Щаба на новосформиранта народна милиция.

На 33-годишна възраст Живков трябва да преустанови живота и дейността си.Той има възможмост да продължи кариерата си в милицията и дори получава подобно предложение,но както пише в спомените си,прави друг избор:'Попитаха ме дали искам да премина на подходяща длъжност в държавното управлвнив.Отговорих им ,че предпочитам да остана на парийна работа.Свикнал бях с нея,продължаваше да ме влече близкото общуване със съидейници'.

Партийната кариера на Живков продължава на средно равнище,но в най-важния район-софийския.През 1944г. той е един от секретарите на Софийския окръжен комитет на БКП,което означава ,че е под ръка на ръководството в София -от 1945 г. вече е кандидат-член на ЦК на БКП.Истински голям напредък в кариерата му обаче е определянето му за първи секретар на Софийския градски комитет на БКП през януари 1948г.През следващите години е избран за секретар на ЦК през януари 1950 г . на същия пленум,на който е направена равносметка на 'враженската дейност'на Тр.Костов.От ноември 1950г.Живков вече е кандидат член на Политбюро, а от юли 1951г.-пълноправен член.И тук е мястото да се спомене един от рекордите му -от 1951г. той е несменяем член на Политбюро в продължение на повече от 37 години-до 10 ноември 1989г.

Тодор Живков се включва в ръководния екип ма БКП по време на 'чистия сталинизъм'в Източна Европа като верен последовател на 'господаря от Кремъл'.Но не може да се отрече ,че и той е сред онези,които усещат,че нещо трябва да се промени,преди нещата да са отишли твърде далече-сиреч преди репресиите да са достигнали до тях.Тази група от недоволните от Вълко Червенков в Политбюро е оглавена от Владимир Поптомов,а към нея принадлежатЖивков,ЕнчоСтайков,Димитър Ганев,Георги Дамянов.На 1 май 1952г.обаче Поптомов умира и Живков оглавява групата на недоволни,чиято дейност се състои в разговори и търсене на мълчаливи съюзници,но не и в някаква видима дейност преди отвън да дойде сигналът за промяна.Това става след смъртта на И.Сталин на 5 март 1953г.и след като новото съветско'колебливо ръководство' поисква от сателитите да ги последват в промените.Искането е да се разгледат двата най-важни поста -генерален секретар на партията и министър-председател,който по съветски модел във всички сателитни страни от Изпочна Европа са съсредоточени в ръцете на местнитея сталинско довереник.

Когато българското партийно ръководство се изправя пред съветската институция да се поделят първите постове,изборът на човек ,който да поеме част от партийните функциина В.Червенков до голяма степен е случаен.Георги Чанков разказва как Червенков е възнемерявал да повери поста отговарящ за работата на Секретериата на Райко Дамянов,като опитен партиен деец,достоен да го замести в оперативното ръководство на БКП.Но Чанков успява да го убеди,че тази работа изисква "по-млад,по- енергичен и по-инициативен човек " от Политбюро,който при това да не е ангажиран с държавна работа,затова предлага познатият му от преди годините на войната и съпротива Т.Живков.Този избор се оказва съдбовен както за направилите го двама водещи тогава български политици,така и за България.

В началото на нещата действително не се променят видимо,но на пленума на ЦК на БКП от 25-26 септември 1953г.,поставен на най-важния за тогава България въпрос-за селското стопанство,докладчик е именно Живков.Така той съумява да свърже името си със смекчаването на политиката към селяните.Тогава Живков е избран за първи секретар на ЦК на БКП.Вярно е, че този пост няма нищо общо със заеманата от В.Червенков длъжност генерален серкетар,вярно е и това ,че В.Червенков продължава да ръководи работата на Политбюро.С други думи Живков става поскоро техническо лице,които организира текущата работа на Секретариата.Живков се оказва единственото лице,което присъства едновременно в двата най-важни органи-Политбюро и Секретариата.

Под непосредвеното въздействие нс решенията на ХХ конгрес на КПСС от 2 април до 6 април 1956г. в София се провежда пленум на ЦК на БКП,който поставят началото на нов етап в развитието на партията на социалистическата законност и на ленинските принципи на вътрешнопартииният живот са решително осъдени и са направени съответните организационни изводи.Вълко Червенков е снет от постовете му на пръв партиен и държавен ръководител.За министър-председателе избран членът на ПБ на ЦК на БКП Антон Югов,а ръководството на партията се поема от Тодор Живков.Пленума прави задълбочен анализ на постиженията и недостатъците в социалистическото строителство и начертава нова генерална политическа линия,съобразена с обективните закономерности на общественото развитие и освободената от сектантскодогматичните и волунтаристичните наслоения от близкото минало.Този курс предвижда широка демонстрация на външнопартийния и обществения живот,старо придържане към колективното начало в партийното и държавното ръководство ,укрепване братските връзки с БЗНС.

Преди да бъдат приведени в действие,решенията на Априлския пленум са подложени на широко обсъждане от цялата партия,което минава при изключителна активност.В хода на дискусията се дочуват и фалшиви гласовена отделните нездрави или кариеристически елементи,и враждебните на социялизма сили се опитват да всеят неверие сред масите в избрания социалистически път на развитие.Надига глава и дребнобуржоарскта стихия,която е отрицание на пролетарскта устойчивост,дисциплинираност и вяра в тържеството на комунистическия идеал.
Партията нито за миг не изпуска положението от ръцете си.Тя пресича решително по натъшното развитие на тези отрицателни тенденции и успява да преобразува натрупания критичен заряд в могъща градивна сила.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
България в епохата на живковизма (1953-1989) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.