Българо-руските отношения


Категория на документа: Други


Увод
Българо-руските както в миналото, така и днес са предмет на спорове и ожесточени обсъждания в политическия живот. В зависимост от промените, които протичат както в едната, така и в другата страна, а вече и от промените в глобализиращия се свят, тези отношения се открояват и със своята динамика и неправолинейност. Днес българо-руските отношения се характеризират с конфликт между политическото и икономическото измерение. Това е така, понеже на мястото на идеологическата и политическа солидарност застава икономическия интерес в глобализирашия се свят.
След 1989
Съвременните междудържавни отношения между България и Русия имат историко-ситуационен характер. Техните определящи характеристики и тенденции са силно повлияни от два фактора : състоянието на тези отношения до събитията в Европа и България през 1989 г. и разпадането на СССР, а оттук и необходимостта от установяване на отношения между България и новосъздадената руска държава.
През последното десетилетие на ХХ в. рухва формираният с времето модел за "по-големия и по-малкия брат" и за "братята-славяни", върху който се изграждат българо-руските отношения. През 90-те години в отношенията между Русия и България се промъкват отчуждение, разногласия и напрежение, които вредят на диалога и партньорството между тях. Лошата комуникация и неправилното тълкуване на посланията, които двете страни си изпращат, както и недостигът на познание за начините, по които се развива политиката във всяка от тях са проблем, въпреки съвместимостта на икономическите им интереси.
По това време Русия губи икономическо пространство, ресурси и преимущества за икономическа реконструкция, няма методи за съгласуване на икономическите политики в различните области между България и Русия. Вследствие на това българо-руският обмен се съкращава драстично. В резултат България страда най-много от всички страни от бившия СИВ, понеже почти 80% от нейното производство е ориентирано към пазара на СИВ, а 60% свързано с Русия. Това е така, тъй като преди отварянето на руския пазар и смяната на партньорите в българо-руските външноикономически отношения в идеологическо, икономическо и политическо отношение, България е най-близкият и надежден партньор на бившия СССР. Очевидно по тази причина, тя губи повече от другите социалистически страни от скъсването на тези връзки. Разрушаването на външноикономическите връзки и загубата на пазари е една от съществените причини за възникването и дълбочината на икономическата криза, в която изпада България след 1989 година.
Взаимният отказ от активни политически контакти и конкретни икономически споразумения (освен подписаният през 1992 г. двустранен договор) води до катастрофални за българската икономика резултати, тъй като през последния близо половин век българската икономика е изградена по руски образец, което я прави зависима от суровини и резервни части от Федерацията.
Делът на България в търговския обмен на Руската федерация също намалява. Вносът от Русия се задържа на постоянно високи равнища и през годините формира около 20% от общия внос на България. Стокообменът на България с Русия формира значително отрицателно салдо, което се дължи основно на доставяните от Руската федерация енергоресурси - нефт, газ, ядрено гориво, въглища. Като основни причини се отчитат острата конкуренция на руския пазар, ограничените финансови възможности на българските фирми да се конкурират с водещите световни компании и значителните чуждестранни инвестиции в отраслите от леката промишленост и селското стопанство, където е съсредоточен основният български износ.
През 1992 г. и България и Русия се оказват пред проблема за установяването на нов тип взаимоотношения, които произтичат и от формалното изискване като начало двете страни да признаят взаимно суверенитета си. Този акт се осъществява с посещението на руския президент Борис Елцин през май 1992 г. в София. Подписан е договор за приятелство между Русия и България. С него се поставя началото на междудържавните отношения, които съгласно договора следва да се изграждат върху принципа на разноправието и взаимната изгода.
В края на ХХ век проблемите, в които се сблъскват интересите на руската политика и на българската политика са два - НАТО и газопроводите през България. Затова и енергийните проекти са моторът на трансформациите на българо-руските отношения след 1989 година. Показателно за това е, че в края на 1997 г. и началото на 1998 г. отношенията с Русия се влошават. Стига се до рязко ограничаване на търговско-икономическите отношения между двете страни. Особено се изострят отношенията около газовите преговори. Така се стига до споразумението за доставка и транзит на газ, което е най-доброто и обещаващо споразумение на България от 1989 г.
Перипетиите в отношенията между България и Русия след 1989 г. показват, че и двете страни не са подготвени да посрещнат предизвикателствата на бързите промени, тъй като често реагират прибързано и неразумно. В годините на демокрацията в България българо-руските отношения не успяват да излязат от точката на замразяване през 1990 година, когато СССР, а след това и Русия се отказват от позициите си в България. Преминаването към пазарна икономика в България минава през стоков дефицит, предизвикан от огромния външен дълг и неочаквания отказ на Русия от обещанията си за подкрепа на външно-търговския баланс на България.
Нова мисъл!
В началото на ХХІ в. обаче българо-руските отношения имат възможност да се развиват върху нова основа.Това е така понеже атентатите на 11 септември 2001 г. стартират новата визия за света, поставят новите задачи и преразпределят глобалното пространство съобразно новия враг на човечеството - тероризма. Общият враг обединява, но също така дава възможност да се очертаят нови алтернативи в двустранен план. Играчите в международните отношения (ЕС и НАТО) очертават и новите акценти в глобалното пространство и съответно новите външнополитически приоритети на България и Руската федерация. Освен това новата политическа конфигурация в България създава позитивна възможност да се засили тенденцията към възприемане на Русия като изгоден в политически или икономически план международен партньор. Евразия и Близкия изток са, за пореден път през последните векове, основен обект на геостратегически интереси на глобалните и регионалните играчи. Русия започва да се възползва успешно от най - сериозното си оръжие - енергийните ресурси и транспортните коридори. България е част от транспортните коридори от изтока към запада, която трябва да бъде максимално използвана за руските енергийни интереси. С идването на Владимир Путин на власт, Русия цялостно променя визията и акцентите - тя встъпва в активно сътрудничество с ЕСи НАТО. Нещо повече, тя се превръща в техен стратегически партньор, което дава основания да се търсят и общите допирни точки с България.
През март 2003 г. се състои първото посещение на президента Владимир Путин в България. Предназначението на тази визита е да положи ново начало в българо-руските отношения. И двете страни са неудовлетворени от равнището на контактите и констатират голям нереализиран потенциал. В България назрява климат за изясняване на политиката към Русия, за преустройство на стопанските и търговските връзки върху конструктивната основа на прагматиката и изгодата. Общественото порицава загубата на руския пазар вследствие на непоследователна и безотговорна към националния интерес дипломация. Осъзнава се, че трябва да се премахнат пречките през българо-руските отношения, да се осъществи активно партньорство между двете страни, като по-скоро се възстанови приемствеността на положителното и доброто от миналото. Радикалната промяна обаче трябва да отчете новите позиции, които ще заемат двете държави в геополитическото пространство - предстои приемане на България в НАТО и ЕС, а Русия е на път да възвърне статута си на велика сила.
През 2008 г., руският президент Владимир Путин посещава отново Република България. По време на престоя си в София, Владимир Путин и Георги Първанов откриват Годината на Русия в България, посветена на 130-годишнината от освобождението на България от Османско робство. В центъра на разговорите е изпълнението на споразуменията за големите съвместни проекти в областта на енергийната инфраструктура - строителство на АЕЦ "Белене", нефтопроводът Бургас-Александруполис, газопроводът "Южен Поток". Владимир Путин се среща със Сергей Станишев и председателя на Народното събрание Георги Пирински. По време на срещата акцент е поставен върху задълбочаване на сътрудничеството в икономиката, търговията, междупарламентарни, културни и хуманитарни области.
Медийното отразяване на двете посещения на Путин - през 2003 и 2008 година - показва еволюция в саморазбирането на българската общественост за положението на България в геополитическите размествания, за различното й позициониране спрямо Русия. Присъединяването на страната към НАТО и ЕС парадоксално улеснява изясняването на отношенията между България и Русия. Но тревогата за България е в нарастващите елементи на несъвместимост между енергийните стратегии на Русия, от една страна, и на ЕС и САЩ, от друга, при диверсификацията на пътищата за транзит на енергоресурси. Обикновено страдат посредниците или транзитните страни. Като член на ЕС и НАТО и страна, подписала Енергийната харта и Транзитния протокол, България е задължена да укрепва международната енергийна сигурност чрез безпроблемен транзит на енергоресурси през собствената си територия. В същото време публичният и корпоративният интерес диктуват да не се допуска усилване на монополни позиции и ограничаване на конкуренцията.
Приемането на България за равноправен член на Североатлантическия пакт, както и последния етап преди членството й в ЕС, превръща България в активен, елемент от световните промени. Освен това новите ѝ позиции ѝ дават възможност на качествено нова основа да развива отношенията си с Русия. Оптимизмът в тази посока може да се търси в промяната на външнополитическите приоритети на Федерацията. Евроатлантическите приоритети на България и обречената на евроатлатическо сътрудничество Русия са тази основа, върху която могат да се осъществяват бъдещите взаимоотношения между тях.
Нито едно българско правителство от прехода не успява да се отърве от идеологическата оценка на отношенията си с Русия. Но в началото на 21 век Русия излиза от изолацията си и по времето на Путин започва да възстановява самочувствието си. Но промяната в Русия не води до съществена промяна в българо-руските отношения. Въпреки моментите на показното размразяване по времето на премиера Симеон Сакскобургготски и президента Георги Първанов, в търговските и политическите отношения не настъпва качествен обрат. Българите продължават да са изненадани от бездействието на Русия. Тя сякаш не одобрява прозападната ориентация на България, която самата тя налага. Може би, защото България не успява да наложи като естествен мост между интересите на Русия и ЕС, но това се дължи преди всичко на слабостта на българската външна политика.
На пръв поглед проблемът, пред който се изправя България, е да прави ли политика с Русия, което значи да й се противопоставя, когато интересите им не съвпадат, или да дефинира българския национален интерес чрез руския. В това отношение България губи от гледна точка на икономическите фактори. Но макар да е трудно да се поддържат политически отношения с Русия, когато си енергийно напълно зависим от нея това трябва задължително да се прави. Българската позиция трябва да се разбира само в рамките на предварително договореното между Русия и САЩ, между Русия и ЕС, между Русия и Китай. Ето защо всяка намеса на българо-руските отношения във вътрешнополитическите разправии в България оказват възможно най-негативното влияние върху българо-руските отношения и водят до редица грешки.
Правителство Борисов!
Българо-руските отношения се обтягат с идването ан власт на правителството на Бойко Борисов, тъй като се засилва неразбирателството относно енергийните проекти между двете страни. От гледна точка на Русия България има нереалистични искания за АЕЦ Белене, а от гледна точка на България, Русия не отстъпва за таксите на пренос по нефтопровода Бургас - Александруполис. Резултатът е, че Русия намаля доверието си относно партньорството към правителството на Бойко Борисов. През ноември 2010 г. се провежда среща между Владимир Путин и Бойко Борисов,като основен акцент са въпросите за сътрудничеството в областта на енергетиката: бъдещето на "Южен поток" и АЕЦ "Белене", цената на руския газ, както и възможността за разширяване на стокообмена между двете страни. И все пак взаимноизгодното сътрудничество между България и Русия е част от прагматичните отношения между двете страни. То трябва да остане на дневен ред въпреки евроатлантическия път на развитие на България. Макар че проектът АЕЦ "Белене" е прекратен от българското правителство през март 2012 г., това не бива да е причина за влошаване на българо-руските отношения, тъй като вината за прекратяването на проекта е както на руската, така и на българската страна.
Причината за другият спрян руски енергиен проект - за изграждането на петролопровода "Бургас-Александруполис" - може да навреди сериозно на българското Черноморие в екологичен план. От своя страна споразумението за изграждането на газопровода "Южен поток" е пример за проект, който е изгоден и за двете страни и е възможно да се яви като спойка за българо-руските отношения.
Икономически отношения
И въпреки всички разногласия Русия е традиционен и един от най-важните външно-икономически партньори на България. Основен проблем в икономическите отношения с Русия е значителният размер на отрицателното за България търговско салдо, което може да бъде преодоляно само със съвместни усилия. Във връзка със световната финансова и икономическа криза и снижените темпове на икономическо развитие обемите на двустранната търговия значително се съкращават. В значителна степен настоящите проблеми на взаимната търговия между България и Русия са обективно следствие на процеси и тенденции, формирани в миналото и задълбочени в условията на прехода към пазарна икономика. Съществуващото в миналото инвестиционно, промишлено и научно-техническо сътрудничество е един от съществените фактори за динамизиране и постигане на положителни структурни изменения във взаимния стокообмен. След разпадането на СИВ не са потърсени адекватни на пазарните условия алтернативи за продължаване на работата по взаимно изгодни проекти. На руския пазар се развива доста силна конкуренция, особено в сферата на хранителните продукти и стоките за широко потребление, т.е именно там, където по рано българските производители имаха стабилно място.
Факт е, че икономиката на България, армията и военно-промишленият й комплеск са твърде зависими от Русия , за да си позволим да игнорираме нейната позиция. 90% от оръжейното ни производство е свързано с Русия . Така е със стоманата за цевите на леко и тежко оръжие, за двигателите за бронетранспортьори, за самолетите. Така е дори с производството на боеприпаси. Няма абсолютно никакви възможности в обозримо бъдеще да преминем на западно въоръжение, защото България не разполага с необходимите милиарди долари за превъоръжаване, отбранителната ни индустрия не може да се преустрои в тази насока, без колосални сътресения за цялата икономика. Наред с тован има опасност да изложим страната си на ненужни геополитически рискове и да се превърнем в поле за конфронтация.
Заключение
През последните години руско-българските взаимоотношения се характеризират с доста голямаа динамика. Проблемите в тези отношения са обусловени не толкова от обективно несъвпадение на интересите, колкото от превратни възприятия за мястото и целите им в променящата се международна система. При развитието на двустранните отношения трябва да се вземат предвид новите тенденции в международната сфера и на базата на това двете страни да приспособят външната си политика към тях, за да постигнат едно взаимноизгодно сътрудничество.А именно един от важните проблеми във външноикономическата стратегия на България при сътрудничеството ѝ с Русия остава съчетаването на регионалната с общоевропейската интеграция. Външноикономическото сътрудничество и интеграция не са самоцел, а един от факторите за ефективността и стабилността на българската икономика. И все пак националните интереси трябва да бъдат основния критерий за избора и оценката на различните варианти за интеграция. Ето защо се появява острата нужда да се намери формулата на сътрудничество, тъй като нито географските, историческите, културните фактори или търговският баланс предполагат конфликт и противопоставяне между България и Русия. По-скоро двете страни неправилно разчитат тези фактори на другия. Ето защо по един парадоксален начин България е жертва на прекаления си интерес към Русия, а Русия - на липсата на концентриран интерес по отношение на България. Въпреки настъпилите промени в социално-икономическото развитие и на двете страни, Русия си остава един от основните партньори на България. Важно значение при анализа на двустранните връзки има очертаването на основните направления в икономическата политика на Русия, понеже България не може сама да се справя с газовия пазар и принудена да търси сътрудничеството на "Газпром".
Увлечени в дипломатически покер, и двете страни все повече губят представата за това какво искат да спечелят и какво са готови да отстъпят. Най-важното според емн е българските политици да лавират между икономическото и политическото измерение и да открият ползата в този конфликт, който протича между двете страни. Защото видимото напрежение в отношенията между тях не е резултат от несъвместимостта на националните интереси на България и Русия, а от кризата на обществата и елитите да очертаят рамките на своите отношения.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Българо-руските отношения 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.