Българската народна банка. Наредбите на Българската народна банка като източник на правото.


Категория на документа: Други


- Спиране на рефинансиране на търговски банки, освен при опасност от ликвиден риск за цялата банкова система.

3. Наредбите на Българската народна банка.

След като бяха разгледани развитието на банковия надзор и устройството и правомощията на Българската народна банка, сега ще обърнем внимание на наредбите, издадени от нея като нормативни актове, уреждащи банковата система в Република България.

На първо място наредбите, издавани от Българската народна банка са подзаконови източници на правото по смисъла на Закона за нормативните актове. Те са насочени към определен кръг лица - търговските банки, кредитните институции по смисъла на Закона за кредитните институции и лицата, кандидатстващи за лицензия за упражняване на банкова дейност в страната. Като всички основни източници на правото те са задължителни спрямо адресатите си и тяхното неизпълнение води винаги до санкция. Спрямо материята, която уреждат те са разнообразни като в следващата част ще се спрем на някои от по-важните за развитието и стабилността на банковата система в страната.

Важно място в системата от правна регулация на банките и банковата система заема Наредба № 2 от 22.12.2006 г. за лицензите, одобренията и разрешенията, издавани от Българската народна банка по Закона за кредитните институции. В нея са уредени изискванията спрямо местните и чуждестранни лица за извършване на банкова дейност в страната, както и процедурите за придобиване и отнемане на лицензи, одобрения и разрешения на кредитните институции като цяло. Важно е да се обърне внимание на големия брой и изчерпателното изброяване на изискванията към физическите лица не само като представители на дружества, осъществяващи банкова дейност, но и като акционери в тези дружества. Същото важи и за юридическите лица като акционери в търговски дружества, осъществяващи банкова дейност, било то чужди или местни.

Още един знаков подзаконов нормативен акт е Наредба № 3 от 16.07.2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти. Тя урежда структурата и процедурата по използване на платежни системи като БИСЕРА, БОРИКА и други. Тя регулира до голяма част и отношенията на гражданите с банките като регулира откриването на различните видове сметки, плащането с ПОС терминали при отделните търговци и поставя образци за важни документи като платежните нареждания.

От своя страна чрез Наредба № 7 от 22.12.2006 г. за големите експозиции на банките Българската народна банка упражнява надзор над и гарантира стабилността на банковата система като цяло. Тя също така въвежда стандартизация, нормирайки кои експозиции се считат за "големи" - чл.3 от наредбата. Целта на тази наредба е да регламентира броя и обема на големите експозиции като така определи допустимия риск и предотврати придобиването на прекалено големи пасиви, които биха дестабилизирали ликвидността и доверието в дадена кредитна институция. Това е от огромно значение, особено като се имат предвид причините и последствия от глобалната финансова криза, започнала през 2008г.

Като продължение на горепосочения акт може да се посочи и Наредба № 8 от 14.12.2006 г. за капиталовата адекватност на кредитните институции. Тя е част от законодателството, влязло в сила с влизането на България в Европейския съюз и определя много от аспектите, свързани с капиталовата обезпеченост на кредитните институции. Тя определя минималния капитал на банките, капитала от първи и втори ред, както и реда и средствата за неговото увеличаване или намаляване. Важно е да се отбележи, че тук минималният капитал не е нормиран в абсолютна стойност, а като по-голяма или равна част на сумата от отделните рискови групи, както в търговския, така и в банковия портфейл на дружеството. Това допринася за стабилността в бързо менящата се икономическа и финансова среда на пазара, понеже банката може да реагира своевременно на различни процеси като инфлацията например и да увеличи или намали своя капитал с цел избягване на потенциални загуби и възвръщане на доверието на клиентите в себе си.

Признак на наличието на контрол не само върху външната, а и върху вътрешната дейност на кредитните институции е Наредба № 10 от 26 .11. 2003 г. за вътрешния контрол в банките. Освен че поставя в нормативна рамка и урежда четирите вида контрол в дадена банка, а именно управленския контрол, контрола върху риска, отчетността и изключително важния за доверието в институцията вътрешен одит, тя създава условията за обмена на информация между банката и управление "Банков надзор" на БНБ. Също така в тази наредба е въведен в законодателството и годишния отчет от независимия вътрешен орган за финансов контрол пред съвета на директорите или управителния съвет на дружеството.

Ликвидността на банките, тоест възможността им ежедневно и без забава да осъществяват своите задължения както в нормална финансова среда, така и в период на криза е от изключителна важност за стабилността и доверието в банковата система. Именно затова отделен подзаконов нормативен акт, а именно Наредба № 11 от 1 март 2007 г. за управлението и надзора върху ликвидността на банките, регулира тази област. Тя включва органите, необходими за измерване и определяне на ликвидността на дружеството, както и понятието за ликвидни активи. Друга важна част от наредбата се състои в чл.9 - 12, където са въведени процедурите за надзор от страна на Българската народна банка върху ликвидността на търговските банки и са нормирани принудителни мерки санкции при неизпълнение на задълженията при отчети, проверки на място и други надзорни мероприятия.

Отново свързано с ликвидността и доверието в банковата система е изискването за минимални резерви на банките, изведено в Наредба № 21 от 19.02.1998 г. за задължителните минимални резерви, които банките поддържат при Българската народна банка. Тези резерви са необходими за покриване на депозитите на физическите и юридическите лица, както и за гарантиране на ликвидността на банката в случай на натрупване на несъбираеми кредити. Също така в тази наредба ясно е представена и ролята на Българската народна банка като централна в системата, като тя е институцията, в която се поддържат тези резерви. Въпреки това на търговските банки е предоставена известна свобода при определянето на тези резерви, по силата на чл. 11 от наредбата.

Заключение:

Горепосочените наредби са само едни от най-важните в обширната подзаконова уредба на банките и банковото дело в България, издавани от Българската народна банка. Може да се твърди, че именно благодарение на тях и на контрола, поддържан от централната банка спрямо търговските такива бяха избегнати фалити и т.нар bailout - спасяване на кредитните институции посредством парите на данъкоплатците по време на световната финансова криза в периода 2008 година до сега. Въпреки това във връзка с членството на Република България в Европейския съюз и стремежа към уеднаквяване на законодателството на съюзно ниво в така важния банков сектор, който беше сериозно разклатен от финансовата криза, на първи януари 2014г. ще влязат в сила Регламенти на ЕС, като например Регламент (ЕС) №575/2013г., отменящи някои от досега действащите наредби на Българската народна банка. Този процес е естествена част от по-близкото сътрудничество между държавите - членки по важни за европейските граждани въпроси и надеждата е да доведе до една по-сигурна за потребителите банкова среда, използвайки правото на Европейския съюз.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

Ferguson, N. The Ascent of Money: A Financial History of the World, N.Y., Penguin Books, 2009г.

Стоянов, И. Финансово Право, С., Фенея 2013г.
Кучев, Ст. Финансово Право. Обща част, С., ТедИна, 1994г.
http://bnb.bg/AboutUs/AULegalFramework/AULFOrdinances/index.htm

??

??

??

??

1





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Българската народна банка. Наредбите на Българската народна банка като източник на правото. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.