Българската телевизия


Категория на документа: Други




Курсова работа

По дисциплината:
Популярната култура през епохата на комунизма
На тема:
"Българската телевизия"

София, 2010г.

Раждането на Българската телевизия прилича на всяко друго - съпроводено е с големи мъки и е плод на колективни усилия. Идеята за телевизията осенява група преподаватели от Катедрата по радиотехника и физика към МЕИ.Годината е 1951,когато екип от млади физици и инженери под ръководството на проф.Саздо Иванов започва първите експерименти за предаване на образ от разстояние-т.е за създаването на телевизия в България. Ентусиастите се изправят пред огромни трудности-няма специална литература и техническа документация,липсват измервателна апаратура,материали и финансови средства. Разполагат само с книгата "Основи на телевизията" на проф.Катаев.Обзавеждат лаборатория на тавана на МЕИ,в която вечер след работно време правят опити.И в края на 1952г на малкото саморъчно направено екранче се появява образът на снимка на сърцевината на трансформатор - това е първият телевизионен обект в България.Оттук нататък за току-що родилата се Българска телевизия много неща се случват за първи път.

Всъщност Българската телевизия (БТ) е първата на Балканите,но дори в Западна Европа по онова време са малко страните,които имат телевизия.Медийният свят признава БТ от 1954г. - отделни вестници оповестяват,че България е страна,в която вече има телевизия.

Телевизия с национален обхват у нас се създава с неизбежното решение на Политбюро на ЦК на БКП от м.IV.1958г.,което е в съответствие с директивите на VII конгрес на БКП за ускорено развитие на телевизията и усвояване на производството на български телевизори.То се предшества от постановление от 21.VIII.1951г., с което се утвърждава строителството на Национален телевизионен център.Телевизионната кула е тържествено открита на 26.XII.1959г. Вълко Червенков реже официалната лента.Тази дата се приема за начало на националната телевизия в България.По искане на ръководството на БТ през цялата 1960г. излъчванията от сградата на МЕИ не спират.Така България в продължение на цяла година има две телевизии,които излъчват различни програми по два пъти седмично.

Националната телевизия първоначално се ражда като главна редакция на българското радио.А нейният първи шеф,Борислав Петров,е назначен за главен редактор.Началото е повече от скромно-помещава се в сградата на радиото,има няколко камери и персонал от 22 души.

Тържественото откриване на родната медия се предшества от първото директно излъчване,което носи марката БТ.То става на 7.XI.1959г на площад"9 септември", откъдето директно се предава манифестацията. Младата телевизия сравнително бързо се отърсва от опеката на радиото и получава творческа самостоятелност.В първата година тя излъчва веднъж седмично,но за броени месеци минава на две,а после и на три излъчвания.Първото оригинално телевизионно предаване е "Разказ за нашата родина" с автор и режисьор Ангел Вълчанов. Новините веднага са наречени "По света и у нас",започват като петминутки и доста по-късно стигат до половин час.

Постепенно страста по телевизията се усилва.През 1962г броят на телевизорите в България е 31 061,а през 1963г те са вече 66 280 През 1963г телевизионните зрители са 33% от населението над 15 години в частта на страната,която е покрита с тв сигнал.Въпреки това развитието на БТ сериозно изостава от телевизиите в другите социалистически страни.Към средата на 60-те години интересът към телевизията значително нараства.През 1966г. 70% от страната е покрита с качествен тв сигнал.На дневен ред е цветната телевизия,която в САЩ и Япония съществува от 1956г.

През 1968г. в София се провежда Международен фестивал на младежта и студентите и БТ за първи път цялостно отразява толкова висок международен форум-излъчва 35 часа програма,специално посветена на фестивала.На следващата година телевизията шумно чества 25-годишнината от 9.IX.1944г. Излъчени са серия документални филми за Ленин и Димитров,но заедно с тях и за световните певци Николай Гяуров и Райна Кабаиванска.

Успоредно с професионалния си ход телевизията навлиза в блатото на идеологическите клишета.Времето желязно й диктува своите тоталитарни правила и условия.Въпреки че тя стриктно спазва идеологическия закон,БКП не е съвсем доволна от нея. През 1968г Тодор Живков пише специално отворено писмо, адресирано до националните медии,относно някои прояви на принизен вкус в програмите за младежта.Вестник "Народна култура" светкавично реагира на новата партийна инициатива.В един от броевете му четем следното : "Допустимо ли е да се правят компромиси с вкуса и убежденията и да се популяризират, утвърждават и налагат такива прояви чрез телевизията?" Няма как - менторският тон на пресата е идеологически програмиран,а телевизията постоянно трябва да се съобразява с партийните решения.

В онези години голямо постижение на БТ е телевизионният театър.Прочутите тв понеделници стартират през 1961г.Защо точно в понеделник?Това е почивният ден за повечето театри, което позволява на мнозина актьори да играят "на живо" в телевизионните постановки. Телевизионният театър се развива много бързо:през 1964г излъчва 19 спектакъла за съзрастни,28 записани театрални постановки,а през 1978г вече предлага на своите зрители 78 спектаълка за възрастни,41 от които са оригинални.Тази рубрика продължава десетилетия,но "вятърът на промяната" прекършва крилете й.

През 1968г стартира фестивал "Златната ракла",който и днес създава на БНТ има и международен престиж.Започва като Фестивал на телевизионните театри,който се провежда в старата сграда на БТ,след това се пренася в Пловдив и прераства в Международен телевизионен фестивал,който има два раздела- телевизионна драма за възрастни и за деца и юноши.Бурните процеси след 1989г прекъсват за една година фестивала,но през 1993г той е възстановен.

През 70-те и началото на 80-те години телевизията активно участва в провеждането и на други фестивали-"Златният Орфей", "Златната антена",но тяхната културна роля е доста по-скромна. БТ започва да изгражда своята вътрешна кореспондентска мрежа и провинциални центрове.Тя вече е много равита:директно излъчва заседанията на X конгрес на БКП и обезпечава с техника 11-те тв екипа,които идват за отразяването на конгреса.

За 15 години Българската телевизия извървява дълъг и нелек път:експериментира първите тв магазинни предавания, разширява директните излъчвания,започва своята документална публицистика ,поставя основите на българското тв кино.Но професионалните й постижения се наблюдават зорко от комунистическата партия,която усеща опасността от новия тв диалог със света.Предавания и журналисти са под строг идеологически контрол.Българската телевизия окончателно загърбва наивитета на началото и се превръща в най-развитата и популярна медия в страната.Тя напуска "романтичната си младост" и навлиза в своя зрял период.

В началото на 80-те години тоталитарната власт загнива импозантно,потънала в разкоша на резиденции и ловни стопанства надеждно скрита от народа,който не бива да узнае в какъв лукс живеят неговите комунистически любимци.Митът за безвъпросната яснота на марксизма отдавна е мъртъв,а името и делото на Маркс,справедливо или не,са компрометирани от социалистическата практика.Пороците на системата се оглеждат и в националната телевизия,която се превръща в затворено общество,умален модел на комунистическата система.

Дори в заника на късния тоталитаризъм БТ следва професионалния си ход.През 1970г е приета разгърната програма за въвеждане на цветната телевизия у нас,в която се предвижда от 1973г да има пробни цветни предавания,а от 1974-редовни.В общи линии този срок е спазен.Първото репортажно предаване в цвят се осъществява от площад "9 септември" през 1972г, откъдето пряко се предава тържествената манифестация .Първата цялостна цветна програма се излъчва на 1.V.1973г.През 1980г 80% от всички предавания вече са цветни.В този благодатен период БТ се сдобива и с втора програма-нейният старт е през 1975г.,но със скромните 208 часа.Истинското й начало е през 1977г.,когато обхваща вечерните часове без понеделник.През 1982г тя вече излъчва 1497 ч годишно.

Телевизията узрява и за регионалните си програми.В периода 1970-1975г последователно се откриват четири регионални телевизионни центъра и две тв студиа в градовете Пловдив, Варна и Русе,Благоевград,Велико Търново и Враца. Основен мотив за тяхното създаване е децентрализиране на културата, стремеж към бързо и оперативно отразяване на събитията в провинцията и намаляване на рисковете,свързани с транспорта на скъпата снимачна техника.Успоредно с това създаването на центровете въплътява и някои мегаломански амбиции на партийните големци,всеки от които иска да има "собствена телевизия".

Малко по-рано ,в средата на 70-те години,настъпва известно идеологическо отпускане-режимът става по-либерален,решава да модернизира отношението си към интелигенцията и медиите.За националната телевизия това е "славната епоха",когато тя е управлявана от Иван Славков.Той събира около себе си кръг от млади и способни журналисти,между които се откроява интелектуалната журналистика на Тома Томов.

Той попада в телевизията донякъде случайно,след като няколко години работи в сп."Младеж",където успява да вземе първите си интервюта от Александър Солженицин,Иля Еренбург и Рей Бредбъри.През 70-те години телевизията се превръща за него в "Америка на свободния дух",където той доказва класата си на тв репортер.Неговите документални маршрути са много екзотични: Дания,Норвегия и Япония,Иран,Индия и Америка.

"Панорама".Заглавието е буквална заемка от еднотипно предаване на Би Би Си, което много се харесва на тогавашната директорка на БТ Леда Милева.В началото "Панорама" е външнополитическо предаване,което няма водещ титуляр. Водещи са Ненчо Хранов и Владимир Костов,Павел Писарев и Димитър Джаров.А по-късно Николай Конакчиев,Александър Бешков и Антон Вергиев,Ангел Григоров и Клара Маринова. През 1979г и Иван Гарелов получава покана да води "Панорама", която до 1989г не е самостоятелно предаване.Нейната тежест и обществен авторитет нарастват в бурното време на промяната, когато на горещия й стол се изреждат най-значимите политици на родината.Предаването потъва в новите политически страсти и се превръща в своеобразна "бръснарница",където водещият "насапунисва" и "бръсне" пред националния поглед политиците.

Независимо от многобройните атаки и недоволства "Панорама" е сравнително вярно огледало на политическия преход,една обществена протеза,която "усилва окото" на зрителя за най-важните събития и герои от изминалата седмица.Тя му дава възможност да погледне на политическата сцена и зад кулисите, къдетополитиците не изглеждат толкова непоклатими авторитети.

През 80-те години телевизията вече е най-мощната медия в България.През 1980г тя има две централни и пет регионални програми,а годишният обем на програмата й е 5182ч.Същата година 81% от населението над седемгодишна възраст общува с нейните програми.По това време стартира и най-доброто предаване в досегашната й история.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Българската телевизия 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.