Българската телевизия


Категория на документа: Други


"Всяка неделя". Първата "Всяка неделя" (ВН) се излъчва на 7.I.1979г. и в нея Кеворкян разговаря с редица интелектуалци, между които Дончо Цончев и Крикор Азарян.Още на старта ВН влиза в ролята на "културен перископ",който дава възможност на зрителя да погледне в богатия свят на изкуството.Кеворкян е наясно,че новата програма трябва да предложи на зрителя формулата на изпреварващата журналистика,но същевременно и някои модерни начини за превъзмогване на здравата идеологическа стена,която сковава мисленето и въвежда в телевизионната журналистика единствено позволеното.Всъщност културата и изкуството са традиционна сфера на идеологическа съпротива-не толкова срещу режима,колкото срещу неговите идеологически стандарти.Затова и голяма част от рубриките на ВН са твърде нестандартни.Всъщност стартът на "Всяка неделя" е културен пробив в застоялата вода на социалистическите идеи. Поне в началото зрителите посрещат на нож тази необичайна тв журналистика.Първото предаване,макар и раздвижено,динамично и културно,предизвиква серия от зрителски обаждания,изпълнени с обидни квалификации от рода на : "напразно губене на времето", "гавра със зрителската аудитория" и т.н.Само двама зрители се изказват положително.Много скоро зрителската оценка се обръща на 180 градуса и Вн става абсолютен рекордьор по рейтинг,като изпреварва дори "Панорама".Бързата промяна на зрителските нагласи се обуславя от модерния профил на програмата-зрителят е удивен от възможността да общува с интелектуалния елит на нацията,да преодолява разстоянието, което го отделя от именитите личности на времето.На прочутото кресло на "Събеседник по желание" само през 1979г се изреждат Григор Вачков,Никола Гюзелев,Въло Радев,Блага Димитрова, Йордан Радичков,Веселин Андреев и т.н.

Именно ВН изстрелва в орбита на телевизионния Олимп творческата личност на Кеворк Кеворкян.

Той идва от телевизията от литературното поприще,което му помага и тук да запази голямото си уважение към словото,към книгата и автора.С нескрита самоирония определя себе си като "колекционер на характери",който търси нестандартните събеседници-тези,които могат да взривят аудиторията,без да се съобразяват с общественото мнение. Интересуват го кризисните, гранични ситуации,които се раждат в телевизионното общуване. Цели 12 години Кеворкян търси безкрайните посоки на човека, потъва в гънките на неговия характер,често изважда пред обществения поглед личности и проблеми,останали в сянка, превъзмогва мълчанието и забравата,толкова характерни за човешката вселена.

В средата на 80-те години ВН вече е фаворит на зрителите,а Кеворкян става най-големият телевизионен диалогист,превръща се в "запазена марка".Популярната програма застава в килвартера на перестройката и след интервюто на Кеворкян с акад.Николай Амосов,излъчено от Киев на 25.XII.1988г.,е спряна.ВН влиза в сложни отношения с властта, но всъщност битката е идеологическа,а не професионална.Перестройката нажежава страстите и катализира глупостта,която е лакмус за някои бъдещи правителства.Кеворкян съзнава,че "по онази стълба,която води към промяната,ние никога няма да вървим всички заедно,ръка за ръка,вкупом-никога,това е немислимо,ще има голяма блъсканица...". "Блъсканицата" действително е много голяма,а в изпълнение с напрежение перестроечни години тв журналистиката все повече отсъстват личности за "втория план", където след самоунищожителна работа могат да се родят истинските професионалисти.

Развитието на телевизията преминава през няколко етапа и равнища:етап на създаване на национална система-национално равнище;етап на утвърждаване-поява на многоканална и цветна телевизия;диференциация на местни телевизионни центрове в рамките на една държава.В последствие се създават телевизионни обединения,обхващащи няколко държави,разширяват се дейността на международните организации и телевизионния обмен между различни страни като стъпка в изграждането на телевизия на глобално равнище. Самата идея за телевизията като средство за масова комуникация предполага преодоляването на локалните измерения на една нация или един народ.Телевизията е обществен феномен,постижение на човешката култура, съдържащо в себе си постигнатото от цивилизацията икономическо , техническо,социално равнище на развитие.

Първоначално телевизията се настани в сферата на социализацията и на разпространението на художествена продукция.В телевизионната програма намират място произведенията на киното,театъра,живописта,балета и др., т.е телевизията е средство за репродуциране произведенията на всички видове изкуства и на продукцията на почти всички канали на комуникация с изключение на радиотеатъра.Телевизията се оказва едно от най-ефективните репродуктивни средства,чиито възможности са свързани с неговата универсална комуникативност.Необходимо е да се подчертае обаче,че телевизията като средство за масова комуникация е не само ново средство за битуване на традиционни и по-нови художествени форми,но и съществен и важен естетически фактор.Не е рядкост средствата и техниката,още в първите си крачки наред с комуникативните и информационните функции да показват определени,макар и незначителни в началото,претенции за естетическа стойност.Независимо от това,че телевизията подобно на печата,киното,радиото беше възприета преди всичко нехудожествено,прагматически и прозаически,впоследствие в резултат от развитието на средствата за масова комуникация,от общественото им признание,от намирането на собствената им специфика дойде и самосъзнанието на новата художествена форма като изкуство.

Комплексният подход към телевизията ни я представя като сложно социално явление от сферата на масовата комуникация,на изкуството,на научно-техническите постижения.

Още първите изследователи на телевизията обърнаха внимание най-вече на нейния комуникативен аспект.Тя се оказа съвременно средство за общуване,което показа невероятни възможности за предаване на звуково-зрителна информация и за репродуциране на произведенията на художествената култура.Първият досег на телевизията с изкуството е чрез транслацията на филми,концерти и други.

Общуването чрез телевизия притежава по същество големи интернационални възможности.Реализацията на идеята за телевизия е осъществена на национално равнище.Структурата и първоначалната организация на телевизионната система се определят от националните характеристики и следват социалната структура на държавата.Но наличието на телевизионно общуване не е иманентно присъщ белег на нацията.Съществуват телевизионни центрове и там,където има обособена държава,но няма очертани национални рамки.Още в самото социално и културно предназначение на телевизията и в конкретното разгръщане на нейните потенции се очертават мястото и ролята й в цялостния културен прогрес.По силата на начина на разпространение на телевизионния сигнал,поради спецификата и многообразието на социалните функции на телевизията в обществото телевизионното общуване има способността да надхвърля държавните граници.Това обстоятелство предизвиква създаването на регионални и международни телевизионни обединения още в началния период на развитието на телевизията като основа за разгръщане и осъществяване на културноинформационен обмен.

По принцип днес нито времето,нито пространството,нито възможностите на телевизията,нито количеството информация, която трябва да бъде предадена,са пречки за участието на телевизията в процеса на културното взаимодействие. Определяйки пътя на равитие на телевизията, специалистите по проблемите на масовата комуникация излизат от това,че в последната четвърт на нашето столетие съдържанието и формата на телевизионните предавания няма да претърпят съществени изменения,но в областта на техниката за тяхното разпространение новостите са реален факт.

Телевизията носи в себе си потенциала да обнови възможностите на човечвеството за демократизация на културата и за взаимодействие в духовната сфера,за усъвършенстване на пътищата и начините на междукултурното общуване в името на прогреса.Телевизията се характеризира с актуалност.Тя отразява истинността,цялата реалност-разкрива съвременната история.

С появата на телевизията много от съществуващите позиции, навици,дейности и състояния в сферата на духовната активност се измениха.Едни съществено,други-по форма и насоченост.

Всяка комуникация е влияние - твърдят психолозите. Всяка комуникация, по-скоро всяко съобщение води до някакви изменения на позиция,чувства или убеждения.Еднопосочността на комуникативния акт има някакво научно значение за теорията тъкмо в този смисъл.Независимо от това,че резултатът е едно общо състояние на духа и че чрез това състояние се описва, утихва и въплъщава самият акт,в инициативата на автора или разпространителя на комуникативното средство винаги е налице и едно желание за промяна в възнанието на възприемащия.Тази промяна е налице и когато не е мотивирана като цел на комуникативния процес и особено ясно се откроява като постоянен резултат на комуникативния процес при случаите, когато е налице обратното влияние,сиреч когато имаме т.нар. бумерангов ефект.За телевизията,за телевизионната комуникация има и допълнителни основания за това присъствие-структурно вплетената в нея еднопосочност,отсъствието на непосредствена възможност за обратна връзка и социално детерминираното присъствие на посредника инициатор,който винаги желае чрез комуникацията да доведе до някаква промяна или до някакво желано състояние.

Чрез масовите средства за комуникация се създава потребност за производството на нещо,създава се консуматор,субект на предмета,интерес,купувач.Мотивите на всяка комуникация са социални.Това се отнася както за комуникатора,така и за реципиента,когато той търси комуникативната връзка.

Световната телевизия - това е действуващата съвременна световна култура.Проследим ли създаването и развитието на всяка една телевизионна система,без особени усилия ще видим,че от съдържателна гледна точка тя се развива тъкмо като един процес на възпроизвеждане на присъщия за съответната страна културен живот с неговите традиции,форми,потребности и тенденции.

Телевизията като интегрално културно творчество създава нови творчески форми на културен живот,присъщи и възможни само в телевизионния канал. Съвкупността им оформя едно ново, интегрално културно явление,със самостоятелна творческа и друга духовна ценност наред с останалите,макар и модифицирани културни форми и дейности.

Този ход на разсъждения предполага две понятия за телевизия- телевизията като социокултурна среда,от една страна, и телевизионното творчество-творчество по специфични закони, със собствен исторически и естетически облик,собствена публика и съдба,от друга.Но и тази възможност,станала отчасти действителност,телевизията осъществява въз основа на функцията си като огледало,концентрация и модел на културния живот,на неговите области, форми, насоки на развитие, разнообразие и достойнства.

Източници :

- "България XX век"

- "Изкуството и човешкото общуване"

- Wikipedia.org





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Българската телевизия 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.