Българският град през Възраждането


Категория на документа: Други


 Главният обект на излседването през Възраждането е бил градът и как се развива той. Формирането на цялостен български облик на градския живот е процес, равен по съяеството си на възстановяване на бългаската народност като социална общност със свой собствен обвързан живот.

През XVIII и XIX век, в духа на идеите на Жан Жак Русо, под гражданско общество се е разбирало съдържанието формите на часния обществен живот на хората като собственици, структурирани в социални групи.

По натам под гражданско общество започва да се разбира животут на хората от различни социални групи, организиран за съгласувано поведение извън сферата на действие на висшата държавна власт.

С гражданското общество, с процеса на европеизация на общественип живот по българските земи българите постепеббо стъпват на територията на свободата Те постепенно разширяват позициите с върху нея и извоюват правото да решават какво да правят и какво не в занаятите, търговията, да се сдружават, за да си построят църква, училище, да си създадат общна, за да управляват делата си и да огранизират и направляват живота на градовете си.

В процеса на изграждане на българското гражданско обяество важно значение има все по-интензивното влияние на европейското общество върху развитието на българските градове. От 1830 година, когато получаваме право да строим къщи, черкви, манастири, не самона един етаж, до 1870 година, когато официално добивамме българска църква, българското гражданско общество постига своята зряла самоорганизация с еснафски и търговски компании и дружества, в училищни, читалищни, ученически настоятелства и формира цялостно българскип европейски облик от нашите възрожденски градове. Българската народност като европейска социална общност е възсъздадена отново.

Българското гражданско общество едва стъпило на краката си, но за няколко години българите се самоорганизират в еснафски и търговски сдружения, което позволява стопанството на българските земи и в българските градове да почука на вратата на европейската индустриална революция. Имаме първите си фабрики и тръгваме по пътя на индустриализация, вече изминат от Европа.

"Българското гражданско общество, формирано в хода на възрожденския процес в периода след 1830 година, решава с подчертан успех проблемите на българската народност: създава нейната съвременна стопанска сила, обладява установената от историята територия за българския книжовен език, възстановява българската църква, разгръща новобългрската просвета и духовен живот върху цялата общност от наши земи" ( Семов;174).

В античността общината от племенно образувание постепенно се развива в територална организация на човешки общности, която учредява и притежава многостранна власт - стопанска, военна, култова. По-късно, с възникването на града - държава( полиса) и на държавата като мперия, общината се превръща в низово звено на държавната власт, което обвръзва човека с територията (селището). Чрез общината човек получава социално и политическо качество. Общината още от античността е социална огранизация на общност от свободни хора със своя структура на управление с общи за всички правла, което означава и политическа общност, която от името на общия интерес и общото благо се ръководи от определени органи на власт.

Самото пораждане на идеята за създаване на община в нашите градове, според Семов е, знак, че българинът вече е имал определена стопанска социална сила, която му е давала определена степен на свобода, за да може да прави община.

Друг важен етап от развитието на общината е борбата на градовете от Средновековието за освобождаване от зависимостта на феодалите, на които са принадлежали. В градовете от това време силно се развили занаятите и търговията , които не зависели пряко от собственика на земята, но който ги потискал и ограбвал по всякакъв начин чрез правата си на собственик.

Във високата организираност и ефективност на българската община, която, в сдружение с еснафите и другите организации на гражданското общество, постига исторически пробиви в в робско - тиранската турска система, извоюването на самостоятелна българска църква и създаването на новобългарската просвета.

През 1762 година по българските земи, според проф. Николай Генчев, има 120 килийни училища. Проф Христо гандев установява 118 манастира - огнища на българската духовност през XVII и XVIII век. Като килийните училища са към църквите и манастирите, и огнищата на българската култура и просвета едва ли са бли повече от 100 като голяма част от тях са извън градовете до началото на нашето Възраждане. Развитието на занаятите и търговията поражда необходимостта от знания и от училища, в които те да се придобиват. Няма български град през XIX век, в който да няма българско светско училище и има стотици училища в големите български села.

Градовете се превръщат в база и носеща кострукция на новобългарското светско образование. В градовете се формира българската светска интелигенция Учители, просветни дейци, първомайстори и търговци, лекари, библиотекари, книжари, които са свързани с българската емиграция в европейските градове. Българите общуват с книгата, четат вестници и списания, носят европейски дрехи, купуват си европейски мебели, стават ново общество, европейско градско общество, с културни потребности и интереси.

Във втората половина на XIX век развитието на българските взаимовръзки с европейските градове и българската емиграция в тях, напредъкът на светското образование в градовете ни, дават своя резултат. Появяват се организиранитеформи за удовлетворяване на развитите културно потребности и интереси. Появяват се читалищата, неделните училища, женските и ученически дружества, театралните и музикалните сдружения. Българският град променя своя облик. В него се появява читалището, библиотеката, дават се театрални представления, а в някои градове се изнасят и концерти.

Градове -пристанища и градове на стратегическия град

Видин

Към 1864 година във Видин има организиран български обществен живот . От занаятчийските организации е създадена общината - организатор на публичната градска дейност на училищното дело и църковните борби. Гражданското общество вече има свой ръководен център, координиращ усилията на училището, читалището, ученическото, театралното дружество.

Градът е постигнал свой, български по духовния си облик живот - доминиращ български елемент и език, българска църква и училища, читалища, театър, библиотека. Улиците са били тесни, мръсни, криви, неосветени, а къщите и дюканите - ниски, мостовете - стари и неподдържани.

Свищов

Пристанището в Свищов е снабдено със съоръжения за обработка и престой на стоки. То добива голямо значение като център за транзитна търговия, предимно с Автро - Унгария. През свищовското пристанище за Румъния преминавали търговски железарски стоки: кожи, желязо, сусам, памук и маслини. Свищов се развивал като речно пристанище - главен център за износа и вноса на Северна България, Тракия и Македония, за Австро-Унгария и Румъния и отчасти Русия.

Развитата стопанска култура на града и неговата силна емигрантска колония са в основата на богат за времето си обществен живот, направляван организиран от общината, зад която стоят еснафите и другите стопански сили . До 1866 година в Свищов имало две български общини, по махали, но те се обединили. Решено било да се построи нова църква. Високо организирано е свищовското гражданско общество. В ръцете на българската общност е ирганизацията на градския живот в стопанството, в образованието и културата, всичко организирано по европейски образци. Свищов е бил добре учреден за времето си град. Свищов, след 1850 година усвоява европейската модерна за България роля на пристанище за транзитна търговия.

Русе

Пристанището на този град, също като свищовското, развива транзитна търговия и постига значителни мащаби на тази дейност. На основа на своята стопанска сила и добра организираност, в лицето на еснафите и общината, Русе се проявява като лидер в модернизацията на българските градове и като богат на дейност български просветно-културен център. Русе е имал висока степен на организираност на градския обществен живот на българите в Русе като част от общобългарското дело.

Варна

Един от градовете със значение за българското стопанство и общество, койот по своя демографски облик остава турски до Освобождението е Варна, пише Семов. Според него Варна се успява да стане център на богат български духовен живот, чрез който да влияе на околните селища. Там българският дух се е борил за позиции на влияние с турци и гърци и успява да се настани на силни, но не на доминиращи позиции. Това е така, заяото най-голямото ни пристанище е турска крепост. Русия е враг на Турция и нейните пристанища са закрити за стоки от варна, а тя - за руски стоки. Западът е силен и доминира, но няма чак толкова мащабен стопански интересн, за да наложи коренна промяна на търговията в Черно море. Така Варна остава по-назад от други български градове във възрожденските процеси а стопанско развитие, църковна борба, училищно дело и революционна организация.

Градовете от стратегически път Европа - Азия



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Българският град през Възраждането 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.