Българският град през Възраждането


Категория на документа: Други



София

София се оживява стопански след Кримската война (1853-1856). Значително ожвява търговията й с Виена и Цариград. Самият напредък на градско стопанство в търговията си остава за сметка за селскостопанските стоки.

София като град е бил далеч от европейската организация на обществения и човешки живот. Доминира турският облик, турските названия на улици, махали, чешми, на всичко публично.

Разгаря се политическата борба за владеене на самото общинско ръководство. Първоначалано негови избиратели са били мъжете от най-силните еснафски сдружения, постепенно се стига до господство на най-богатите занаятчии и търговци, наричани чорбаджии, което не било приемливо за младата, просветена и европейскиориентирана интелигенция от учители, занаятчии, средни и дребни търговци. През 60-те години се основава читалището и женското дружество, общината открива своя книжарница, спомага за издаване на български книги, поддържа абонамент на български вестници и т.н.

Побългаряването на градовете е продължтелен процес на възстановяване на доминиращата позиция в демографския състав на градовете, на българския облик на техния стопански, религиозен, просветен и културен живот. След установяването на робството по нашите земи стратегически важните градове са потурчени, населени с турци. Такива са Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Сливен , Бургас, Видин, София и др. Към средата на XIX век българската народност и българският дух постигат надмощие, дават облк на градския живот и това е велик културно-исторически подвиг на нашия народ, както го нарича проф. Христо Гандев. Изследователите установяват , че за някои градове този процес завършва едва след Освобождението през 1878 година. Сред тях са Варна. Бургас, Русе.

За стопанското въздаждане на градовете основна е заслугата на занаятчиите, които са в основата на възстановяването на българските стопански поозиции сред европейските градове и на усвояването на европейския производствен, търговски и административно-организационен опит в българските градове. Изследователите установяват европейски характер на българското стопанско възраждане.

Използвана литература:

Семов, Минчо - "Пламъци от пепелта" (Формирането на българското гражданско общество); София 2004





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Българският град през Възраждането 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.