Българско книгоиздавене


Категория на документа: Други


 Българско книгоиздаване" на проф. Лъчезар Георгиев представлява христоматия с авторски текстове, свързани с историята и съвременните аспекти на книгоиздаване. Автора разглежда и проблемите свързани с печатните комуникации.

Възрожденския период дава началото на българското книгопечатане, както и полага основите на книгоиздателската традиция в страната. С Възраждането българският народ започва да се пробужда, да търси начини за създаване на българският печат. Създаването на българската книга преминава през много перипетии - Отоманския закон за печата, неблагоприятната среда на културната ни интелигенция в Сръбското княжество, Австро-Унгария, Влашко и Русия. Първият български печатар Никола Карастоянов се принуждава да организира нелегална печатница в Самоков. А печатницата на архимандрит Теодосий Синаитски в Солун е опожарявана на два пъти от гръцкото духовенство. Изобщо нашите първи печатари са изправени пред много трудности за осъществяването на тази дейност. Драган Цанков също допринася за развитието на българското книгоиздаване. Работи съвместно с Натанаил Стоянович Охридски във вестник "България" в Цариград, под наблюдението на османското правителсто. Успява да привлече за свой сътрудник и П.Славейков. След като Драган Цанков попадна в политически конфликт , той е принуден да продаде печатницата си на хаджи Димитър Паничков. Той също е подгонен от османското правителство, заминава за Браила, където до развива своята печатарска дейност. Там той работи с Добри Войников и Хр. Ботев във вестник "Дума на българският емигрант". Издава 15 периодични издания и множество книги. След Освобождението Паничков успява да организира първата печатница в Свищов, като продължава да издава фамилното си издателство "Паничкови" до 1948г.

Постепенно в България започва да се развива печатарското дело. Дори Османското правителство създава институционализирана областна печатница в Русе. Естествено всичко това е свързано и с политически възгледи от тяхна страна. Но тази печатница е благоприятна възможност за българският народ да се образова на роден език. Друго подобно средище е "Печатницата на Българско централно училище - Болград". До нейното просъществуване, тя издава 61 учебници, помагала, христоматии и др.

До Освобождението печатарското дело придобива по широки мащаби. Самите издатели и печатари предпочитат по разширена възможност за работа. Започват да се създават издателско-промишлени комплекси. П. Славейков е първият който създава такъв комплекс вестник "Македония" в Цариград, който разполага със собствена печатница и малка книжарница. Българският писател по-късно създава и дружество "Промишление", където издава вестник "Ден". Печатницата достига до 2000-3000 екземпляра, което за това време е доста впечатляващо. В този период е трудно да се поддържа печатница, затова Славейков я продава, но продължава да работи в нея. Именно тази печатница се вписва в българската история като една от най-успешните в периода 1879-1912г. Разбира се, тогава под друго име и други собственици " Българско знаме" издава 275 заглавия.

В Румъния българска революционна емиграция спомага за налагането на печатното дело. Хр. Ботев издава вестник "Знаме", а Драган Манчов вестник "Стара планина". Но поради липсата на средства много от печатарските преси преминават от ръце в ръце. От всичко това можем да кажем, че въпреки трудностите пред които са изправени нашите сънародниците, дават принос в родната книжовност.

В първите години след Освобождението в българското книгоиздаване се правят успешни опити за създаване на сдружения между издатели и печатари, дружества и фамилни издателства. Такива сдружения се организират както в страната, така и извън нея. Христо Г. Данов и Янко Ст. Ковачев развиват съвместна дейност във Виена. За четиригодишното просъществуване на "Българска печатница Янко Ст. Ковачев и Сие", се отпечатват 60 научни и учебни издания и бълг. народен календар "Летоструй" 1875-1876 г. След напускането си в сдружението Янко Ст. Ковачев издава първото българско списание "Българска илюстрация". Л. Каравелов също участва в подобно сдружение с Димо ( Димитър) Хранов, редактор на списание " Ступан".

Институциализирането на печатарството у нас започва още с първите години на непосредствено след Освобождението. В началото на 20 век се създават и дружествени печатници - "Съгласие", "Труд", "Работник" и др.

Фамилните издателства развиват своята работа с не по-малък успех от дружествата. Някои от тях продължават дейността си до одържавяването им през 1947-1949г. В различни градове в страната се основават редица дълголетни семейни печатници - "Паничкови", " П.А.Славков", "Д.Г. Дамянов" в Свищов, "Братя Ст.Бояджиеви", "Коста Мутафчиев" в Плевен, Спиро Гулабчев в Русе и др.

Делът на производство на книги и периодика в провинцията нараства. Любопитен факт, с който ни запознава Бориска П. Бункина-Петрова е създаването на дружество от край дунавските градове: Видин, Лом, Оряхово, Свищов и Враца. Макар и малки градчета, те се превръщат в издателски и печатарски центрове за страната.

В периода след Освобождението се наблюдават интересни процеси на ускорение и национална идентичност свързани с печатарското дело и изграждането на издателската дейност в България. Българското печатарство търси своя облик, работи в полза на родната книжовност, и спомага за развитието на българската периодика.

В заключение мога да кажа, че в темата "Печатарското дело и българската книга - ускорение и национална идентичност" на проф. Лъчезар Георгиев е много интересна и любознателна. Авторът ни представя факти от българското книгоиздаване от Възраждането до първите години на Освобождението. През какви трудности са преминават нашите първи печатари, за да дадат на народа възможността да се образоват от български учебници и помагала, са свидетелство за тяхната упоритост. Въпреки, че повечето не са разполагали с парични средства, те се отказват и полагат основите на печатарството в България.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Българско книгоиздавене 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.