Царевицата като фураж


Категория на документа: Други


РУСЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ "АНГЕЛ КЪНЧЕВ"
Курсова работа
по Хранене на животните

Тема: Царевицата като фураж



20.04.2014г. Проверил:
Гр. Русе

Павлинка Петкова
Спец. Аграрно инженерство
втори курс, 8А група

Храненето е един от основните фактори, от които зависи здравето, продължителността на живота и продуктивността на селскостопанските животни. Използваните за храненето им продукти от животински или растителен произход, се наричат фуражи. Фуражите се делят на такива с висок процент вода, тревни, груби, зърнени, от животински произход, комбинирани и др.
През есенно-зимния период за изхранване на животните най-използваните груби фуражи са слама, царевичак и царевични какалашки, слънчогледови пити и др. В по-голямата си част този вид фуражи са бедни на протеин, минерални вещества и витамини и представляват източник основно на енергия. Грубите фуражи са с повишена влажност, което налага задължителното им изсушаване в противен случай могат да плесенясат и да станат опасни, особено за бременните животни. Качеството или хранителната стойност на използвания фураж се формира при неговото прибиране, приготвяне и съхранение. Различните фуражи имат различна хранителност. Тя се измерва със съдържанието на енергия - кръмни единици за мляко или за месо, и на протеин - суров протеин или протеин, смилаем в червата (ПСЧ). Отпадъчните груби фуражи са бедни на енергия и протеин. Грубите фуражи не могат да покрият потребностите на животните, за да дават очакваното мляко или месо. Въпреки това грубите фуражи са постоянна съставка на дажбите за кравите и овцете, а ниското им качество се компенсира с концентрирани фуражи.
Царевицата е важна земеделска култура, която се използва за зърно, силаж и за груб фураж. В хранителната промишленост от царевица се произвеждат нишесте, декстрин, течна и медицинска глюкоза. Тя е суровина за производство на спирт, хартия, изкуствени влакна и различни лекарства. Няма друго културно растение у нас, от което да се получават толкова много продукти, както от царевицата.
Като фураж тя има висока смилаемост и енергийна хранителност, което я прави добра и предпочитана храна за селскостопанските животни. От нея почти не остава част, която не може да се използва за хранене на животните.

1. ГРУБ ФУРАЖ

Хранителната стойност на грубите фуражи и тяхната по-голяма консумация може да се увеличи с някои допълнителни обработки. Нарязването на грубите фуражи увеличава поемането им, намалява загубите от разпиляване и се улеснява смесването с други фуражи. За повишаване на апетитността на грубите фуражи след нарязване те може да се навлажнят или да се запарят, при което стават по-меки и по-вкусни. Запарването се прави с гореща вода с температура 80-100°С. Липсата на сочни фуражи може да се компенсира донякъде с някоя от посочените по-горе обработки. Грубите фуражи може да се използват, но дажбите трябва добре да се балансират по енергия и протеин за реализация на потенциалната продуктивност на животните.

1.1. ЦАРЕВИЧАК
Царевичакът се използва като основна храна за преживните животни. Той се получава от стъблата и листата на царевичното растение. Хранителността му е обратно пропорционална от добивите на зърно. Когато те са по-големи, стъблата са по-твърди и загрубели, а суровите влакнини са в голямо количество. Хранителността на качествения царевичак е по-висока от тази на пшеничната слама, но има минимално количество протеини. Той е груб фураж и за нахранване с него е нужно голямо количество. Царевичакът е добър, когато в по-голяма степен са запазени листата и върхарите. Характерно за стъблата от царевица е, че по време на прибирането са с висока влага (30-40%) и за да се съхранят добре е необходимо да са сухи, в противен случай ще се развият плесени и токсини. Съхненето на корен не е за предпочитане, тъй като увеличава риска от опадване на листа и върхари, които са с по-висока хранителност. Прибирането и връзването на снопи е препоръчително, то създава възможност царевичакът добре да изсъхне и да се съхранят по-апетитните части листата. Добрият царевичак по хранителни качества се доближава до среднокачествено ливадно сено. При хранене с ненарязан царевичак консумацията му е ниска и се използват едва 50-60% от него. Овцете подбират само листата, листните влагалища и върхарите. Говедата консумират изцяло стъблата, само при липса на друг груб фураж, в дажбата. Ако царевичакът се нарязва или смила се увеличава поемането и оползотворяването му.

1. 2. КАКАЛАШКИ
Какалашките след оронване на зърното може да се използват като фураж за говедата. Царевичните какалашки превъзхождат царевичака, което ги прави добра съставна част дори на целодажбените гранули за преживни. Те имат същата енергийна хранителност както царевичака, но почти два пъти по-ниско съдържание на протеин. Смилането им е задължително. Прасетата не го понасят, а кокошките го избягват.

2. ЗЪРНЕН ФУРАЖ

Царевицата е основен зърнен фураж за селскостопанските животни . Има най-висока енергийна хранителност и смилаемост, но има най-ниско съдържание на протеин в сравнение с другите зърнени житни фуражи. Царевицата има добри вкусови качества и е предпочитай компонент в дажбите за малки животни - включва се около 40% от смеската. В по-ограничено количество се използва при храненето на угоявани животни, като през финишерния период делът й се ограничава до 10-15 %. Царевицата се препоръчва и в дажбите на майки през кърмачния период в размер на около 30%. Принципно тя може да бъде и единствен зърнен компонент в дажбите на селскостопанските животни, но не е подходяща за края на угояването, и за мъжките животни. Тя е отличен фураж за всички категории свине. Съдържа около 2% сурови влакнини, което отговаря на изискванията и на най-чувствителните към тях. Съдържа и значително количество ксантофил и други пигменти, необходими за оцветяването на жълтъка и кожата на бройлерите. Ефектът от храненето на птици с царевица е много добър, особенно когато се допълва с протеин и минерални вещества.

3. ЗЕЛЕН ФУРАЖ
През зимния период, основния обемист фураж за преживните животни е силажа. Силажирането е начин за консервиране на зелени тревни растения. При павилно приготвяне издържа дълго време. При започване на хранене с него в началото се дава малко количество, като дозите постепенно се увеличават. Преди доене не е препоръчително да се дава, тъй като той има специфичен мирис и е възможно да се придаде на млякото. При загниване и плесени не бива да се дава.

За приготвянето му царевицата трябва да се прибере във фаза восъчна, клоняща към пълна зрялост. Тогава влажността е около 65% и се гарантира най-високо качество на силажа. Практически лесен начин за установяването на тази влажност е разположението на млечната линия на зърното. Тя отделя восъчната от млечната му част. Подходящия момент за силажиране е, когато млечната линия е от 1/2 до 3/4 от дължината на зърното в полза на восъчната част.
Най-подходящият среден размер на частиците е 0,7-1 см. По-големите от 1,5 см частици не трябва да са под 5% и да не превишават 10% от нарязаната маса. В случаите, когато влажността е под 65%, комбайнът се наглася на теоретична дължина на рязане от 4 мм, като се поставя допълнително сито за начупване на зърното. Царевица, която не може да расте повече след градушка или продължителна суша, трябва веднага да се силажира.
Запълването на силажовместилищитето трябва да става максимално бързо, без прекъсване, за да се съкрати времето на достъп на кислород. Поради същите причини трябва да има и възможно най-добро претъпкване на силажната маса. За целта при наличие се използват колесни трактори, но може и с верижни. След приключване зареждането на вместилището за деня притъпкването трябва да продължи поне два часа след това, а след пълното запълване със силажна маса - още 10-12 часа да се гази.
Независимо дали силажът е приготвен в силажна яма, вкопани или надземни траншеи, той трябва да бъде много добре завит. Използва се по-дебело фолио. Отгоре фолиото се покрива с пръст или слама и се притиска със стари автомобилни гуми. Покриването се извършва веднага след приключване на утъпкването на силажа. За ферми с по-малко от 15 крави силажът се приготвя на купи, които се покриват по-лесно върху полиетилена с пръст от земята около камарата.
Лесна за приложение в практиката добавка е карбамидът или карбамид в комбинация с амониев сулфат в съотношение 4:1. Целта на тези добавки е да се повиши съдържанието на протеин в силажа и да се подобри устойчивостта на силажа. На един тон силажна маса се добавят 7-9 кг. карбамид или смес от карбамид и амониев сулфат, като може да се разпръсква ръчно върху всеки 15-20 см слой силаж или със специален апликатор, монтиран към силажокомбайна.
Напоследък все по-широко започват да се използват инокулантите, които подобряват запазването на протеина, намаляват загубите, подобряват вкусовите качества на силажа, стимулират консумацията, като повишават смилаемостта и усвояемостта, подобряват продуктивността на животните. Механизмът на действие на инокулантите се основава на млечно киселата ферментация. В силажа се вкарват млечно-кисели бактерии, които предизвикват ферментацията. Така се разграждат монозахаридите. Образуваната при това млечна киселина понижава рН до 4-4,3, което не допуска нежелани микробиологични процеси и се запазва максимално качеството на силажа.

Съдържание

Увод 1
1.Груб фураж 2
1.1 Царевичак 2
1.2 Какалашки 3
Зърнен фураж 4



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Царевицата като фураж 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.