Ценообразуване в условията на монополен пазар


Категория на документа: Други




Доклад
по дисциплината
"Цени и ценова политика"
на тема:
"Ценообразуване в условията на монополен пазар"

изготвил:
специалност: Финанси
2-ра група, ІII - ти курс, фак. номер:

Чистият монопол е форма на пазара, при която липсва конкуренция по отношение на предлагането. При чистия монопол на пазара има само един производител, които доминира на пазара и манипулира цената на стоките, които предлага, тъй като те нямат заместители. Цената, на която монопола продава, се нарича монополна и винаги е по - висока от равновесната. Това осигурява свръхпечалба на монополистите и поражда неефективно използване на ресурсите и неравномерно разпределение на доходите.
В областта на ценообразуването монополистът е напълно независим. Няма конкурентни цени. И все пак, при определянето на своите цени, той се съобразява по същия начин, както и конкуриращите се фирми, със зависимостите, които съществуват между продажби, разходи и печалба, за да намери оптималното за него доходоносно равнище на цените.
Известно е, че печалбата е разликата между оборота и направените разходи, а когато тази разлика е максимално голяма, това означава максимална печалба. Изискванията към цената от гледна точка на печалбата е да бъде на такова равнище, при което продажбите да растат, постъпленията от оборота да покриват направените разходи за производството и реализацията и да остава възможно по- голяма положителна разлика (оборота - разходите = печалба). За да определи точно това равнище на цена, монополистът се ръководи от характера на пазарното търсене или по- конкретно, от динамиката на продажбите си при различни цени (крива на търсенето на фирмената продукция), с цел да установи каква е ценовата еластичност. Коя е максимално възможната цена, която преобладаващата част от потребителите на фирмената продукция биха приели и ще могат да платят? - това е въпросът, на който фирмата- монополист се стреми да си даде възможно най- верен отговор.
Монополистът обикновено не продава по максимално възможната за него цена (горната граница на монополната цена). По различни причини по- ниската цена се оказва често пъти за предпочитане, особено в контекста на по- дългосрочни стратегически цели. Една по- умерена по равнище цена може да осигури на фирмата- монополист по- бързо проникване на нови пазари. Такава цена не би провокирала вниманието на стопанското законодателство и на държавни институции, нито би възбудила общественото мнение. Чрез по- разумна цена монополистът може да цели да се гарантира срещу поява на конкуренция или да иска да създаде благоприятен имидж за себе си в очите на потребителите и т.н.
В случаите, когато държавата е монополист в някакъв отрасъл или сектор на икономиката, тя може да си поставя най- различни цени в областта на цените. Тя може, например да определи цена, която е по- ниска от разходите, когато стоката е с голямо обществено значение, но купувачите не са в състояние да заплатят фактическите разходи за нейното производство и реализация; или цената може да бъде на такова равнище, че да покрива само разходите или да осигурява целеви доходи; тя би могла да бъде и твърде висока, за да ограничи потреблението.
Монополистите, чиято дейност се регулира от държавата (регулирани монополи), определят цените си съобразно регламентирано равнище на рентабилност (дял на печалба като процент от вложения капитал). Това равнище на рентабилност като правило осигурява на фирмите-монополисти възможност нормално да се възпроизвеждат и да разширяват дейността си.
Когато съществува абсолютен монопол производителят (търговецът) може да влияе върху цената като изменя обема на предлаганата продукция. При достатъчен размер на съвкупното търсене монополистът има възможност да наложи достатъчно висока цена, при която да максимизира печалбата от единица продукция. Целта на всяка фирма обаче е максимизиране на общата сумарна печалба. Във връзка с това е целесъобразно да се подчертае, че при абсолютния монопол производителят притежава пазарна власт, която обаче не е абсолютна. При своето поведение фирмата е изправена пред Закона за търсенето. Когато цената е много висока, т.е. търсенето е почти нулево, тогава общата печалба е незначителна. При абсолютен монопол производството влияе върху цената като изменя обема на предлаганата продукция.
Монополистът се интересува не толкова от цената, колкото от увеличаването на печалбата. Чрез определяне на обема на производството, монополистът може да максимизира печалбата си чрез:
* Метод на пълните разходи и съвкупния доход.
- съвкупната печалба се максимизира при такъв обем, при който разликата между съвкупния доход (ТR) и пълните разходи (ТС) е максимално голяма:
Π(max) = TR- TC
- максимална печалба се достига при обем на производството, при който пределната печалба е нула:
Мп =0
- увеличаването на печалбата се постига чрез нарастване на обема на производството при пределна печалба по- голяма от нула:
Мп>0
- намаление на съвкупната печалба се отчита при допълнителен обем продукция, което води до отрицателни стойности на пределната печалба:
Мп < 0
* Метод на пределните разходи и пределните доходи
- съвкупната печалба достига максимум при равенство между пределния доход и пределните разходи:
МС= МR.
При пределни разходи по- високи от пределния доход, печалбата се увеличава за сметка на съкращение на обема на производството. При пределни разходи по -ниски от пределния доход печалбата се увеличава при увеличение на обема на предлаганата продукция.
Оптималното поведение на фирмата монополист изисква съвпадение между пределните приходи и пределните разходи. При този случай се установява цена, по- висока от тази при съвършена конкуренция и обем на предлаганата продукция, по- малък от този при съвършена конкуренция. По принцип обаче величината на пределните приходи и пределните разходи е по- ниска от цената, по която монополистът реализира своята продукция. Тази величина е по- ниска и от средните общи разходи на фирмата. От тук и възможността производителят да получи допълнителна печалба.
При монопол фирмата се стреми към установяване на обем х'' при цена р''.

От графиката става ясно, че разликата х'-х'' изразява незадоволените обществени потребности от дадена продукция, а разликата р''-р' представлява възникналото повишение на пазарната цена. Площта в щрихи (лицето на триъгълник АВЕ) изразява социалната цена, която обществото заплаща поради монопола и показва незадоволените потребности в ценови израз.
Тъй като монополистът функционира еднолично на пазара, то кривата на търсене на неговата продукция е кривата на търсенето на целия пазар. Освен това тя не е съвършено еластична, а има отрицателен наклон. Това определя и някои особености в пазарния механизъм на чистия монопол. Количеството продукция, която може да бъде реализирана на пазара се увеличава в зависимост от това, как ще спада пазарната цена. При това положение пределния приход престава са бъде постоянна величина, а започва да спада, като приходът, получен от реализацията на всяка допълнителна единица продукция е по- малък от пазарната цена. По този начин кривата на пределния приход е разположена винаги под кривата на търсенето на чистия монопол.
В условията на монопол на пазара не съществува еднозначна функционална зависимост между цента и количеството предлагана стока. Монополистът определя различни равнища на предлагането в зависимост от съотношението между пределния приход и пределния разход, поради което на практика липсва конкретна и постоянна крива на предлагането при монопол.

Използвана литература:
Пазарното ценообразуване: теория и практика - София 1993 - Елка Мичева
Цени и ценова политика - Абагар 2003 - Р. Лилова, Ст. Стефанов и В. Адамов
Микроикономика - АИ "Ценов" 2012
??

??

??

??



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Ценообразуване в условията на монополен пазар 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.