Черните кукери


Категория на документа: Други


В началото на шествието върви младеж облечен в женски дрехи, носи кукла, и имитира плач, посещението му в къщите е да напомня на стопаните, че бебето е болно. Нужни са пари за лекуването му. Стопанина слага пари на челото на бебето, а кукерите го удрят за здраве и така с музика и танци обикалят до залез слънце , спират на края на селото и с ралото заорават парче земя, засяват символично и пожелават голям берекет и изгонване на болестите. Тръгвайки си вечер, Кукерите не бият , а само раздават пари, плодове, събрани от тях в символ на богат урожай и израз на щедрост.

Двама Кука по малки пазят куковата баба ,и от които не успеят да опазят бебето на следващата година те стават кукери и се причисляват към кукерската група. Поверие е че млада булка, която не може да зачене предизвика кук да я удари, за да може през годините да зачене.

Облекло на Кук
Маска-гугла, която се прави от черен плат, с прорез за очи и уста, обшити с червени конци и мустаци, които се правят от метла или от шума от царевица. Гуглата е с рога, които са направени от див трендафил, за да бъдат леки, омотани с червен плат, украсени с изкуствени цветя и топки на брой 22 или 24. Хубавата гугла трябва да има два паяка по средата между рогата от синци и флутори, отгоре се поставя халкички или звънчета нечетно количество, на рогата от горната страна се слагат пера от петел, от задната страна се вържат ленти в различни цветове. Гуглата се зашива към горната черна част на облеклото /фанела/ с конци, препасана с ленти от липови кори -те се слагат на кръста през раменете и пояса. Корите трябва да бъдат пресни за да може да се огъват през раменете.

Карлянка-фустичка-черна,набрана, разшита в долната част с шевица флутори и паети. Всеки кук познава карлянката, от долу е обут в червени от тънък плат дълги чорапи над коляното , черни върви /едно време вървите са се правели от конски пирги или козешка вълна/ . Обути с цървули, направени от свинска кожа, която по лесно се обработва, които се съхраняват в кесии заровени в пръстта, за да останат меки и да не изсъхват.

В ръце Кука държи сабя и гега "клюнк". С гегата хваща крака на човека, а със сабята леко удря, те са се правили от дърводелци , а рисунките на сабите се изработват от ковачи.

АТРАКТИВНОСТ- анализ

Силни страни

В наши дни обичая "Куков ден"се провежда единствено в с.Варненци на територията на община Тутракан, символ е на първите стъпки на настъпващата пролет и поставя началото на плодородната стопанска година, както и зараждането на нов живот.

"Куков ден" показва, че се явява един от елементите на проява на българското нематериално културно наследство на добруджанското село Варненци, което има значение за развитието на селския туризъм в района и привличане на туристи. Основните критерии за мотивите са породени от силната актуалност на обичая, който има вековна история. Той продължава да съществува и в сегашно време.

Обичаят е усвоен по традиционен път, който трябва да бъде предаден на следващите поколения, които с огромно желание участват в приемствеността му. Черните кукери са се превърнали в традиция в с. Варненци сред хората, предавайки се от възрастното население, дядовци, прадядовци, и други живеещи в селото, които са били участници и вече някой от тях не са между живите. Този списък се увеличава със всяка поредна година, защото има все повече желаещи младежи да стават "Кукове" и да съхранят традицията на селото.

Слаби страни

-Няма информация за конкретния обичай "Куков ден"да има заведени архивни материали.
- Слабата информираност на младото поколение за обичая на добруджанското село Варненци. Черните кукери на селото не са познати и популярни в други краища на страната .
- Финансирането е главно от бюджета на читалището. Разчита се на дарители и спонсори, както и на собствения принос на участниците.

Възможности

Добруджанското село Варненци /Денизлерци/ има история от XIII век. То се състои от различни общности от население: една част от балканджии от Еленския балкан, една част от преселци от Румъния, и една част от коренно население - гребенци. Тези хора обединиха своя бит, обичаи и обреди, защото всички са българи.

Чрез посещението и престоя в селска къща туристите могат да се докоснат до традиционния бит и култура на селото. Обикновено гостите за празника се посрещат в автентични къщи, строени през XIX или ХХ век, а част от преживяването е храната, която домакините приготвят от екологично чисти продукти - домати, краставици, чушки, ароматни подправки, събирани от близките гори и полета. На следващият ден след отпразнуването на обичая "Куковден" , за туристите има интересни занимания - може да помогнат на домакинята в приготвянето на някое специално ястие по стара рецепта, да се включат в селскостопанската работа, да наемат кон и да се разходят из близките забележителности, да обиколят селските пътища с велосипед и много други. Туристите имат възможност да участват в ръчно доене и квасене на мляко, производство на домашно сирене и кашкавал и др. Гостоприемството на хората от село Варненци, уникалната местна кухня, съхраненият фолклор, обичаи и занаяти, черните кукери и красивата природа превръщат този вид туризъм в предпочитан начин за прекарване на празника.

Във не всяко село в Добруджанския край могат да се видят кукерски групи, и по същата причина не се и провежда Куков ден. Черните кукери си остават символ на село Варненци, в което единствено присъства обичая и неговите последователи. Посещението и участието в празника, освен веселите емоции, може да направи част от туристите и Кукери, които да участват следващите години с традиционните маски и облекло. Съхраняването на този древен обичай и неговата периодичност ни прави уникални по свое му.

Заплахи

Застрашеност от изчезване
Предвид застаряване на населението в селото и голямата миграция на младото поколение, чрез популяризацията на този стар традиционен обичай, искаме да го съхраним освен чрез живото предаване на младите хора, но и чрез развитие на туризма в селото, така че да бъде празникът опознат и предаден на хора от други места на България , за да се носи духа на обичая през поколения, за да бъдат "Живи икони на Добруджа" за вечни времена.

??

??

??

??





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Черните кукери 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.