Четириполюсници - параметри и еквивалентни схеми


Категория на документа: Други


(1.7а) .

Той се измерва по схемата на фиг. 1.2а и е реципрочната стойност на . За измерване на постояннотоковото входно съпротивление h11 късото съединение в изхода се осъществява чрез проводник. При същите условия от второто уравнение се получава коефициентът на предаване по ток при късо съединение на изхода
(1.7б) .
За измерването му на входа се свързва източник на ток Ii (фиг. 1.4а) и късото съединение се осъществява от измервателния уред в изхода.

Останалите два хибридни параметъра се определят и измерват при Ii = 0, т.е. празен ход на входа. Коефициентът на обратно предаване на напрежение при празен ход на входа

а б

в

Фиг. 1.4

(1.8а)
се измерва чрез схемата на фиг. 1.4б, като генераторът в изхода осигурява напрежението Uo. За измерване на изходния импеданс при празен ход на входа
(1.8б)
чрез генератор се задава изходният ток Io (фиг. 1.4в) и отново се измерва Ui.

Наименованието хибридни параметри се дължи на различните им измерения - един е импеданс, друг е проводимост и два са без измерение. Използват се при постоянен ток и сравнително ниски честоти (до десетина MHz), където лесно се осъществява работата на празен ход за измерване на h12 и h22.

Вторични параметри. При нормалната работа на четириполюсниците на входа им се свързва източник на сигнал с напрежение на празен ход и импеданс (фиг. 1.5), а в изхода - товар . В този случай се използват вторичните параметри.

Фиг. 1.5
Спрямо изводи a и b четириполюсникът има поведение на двуполюсник с
(1.9а)
представляващ входният импеданс. Неговият аргумент е фазовата разлика на входното напрежение спрямо входния ток.

Изходният импеданс
(1.9б)
е при даден накъсо източник , т.е. между изводи а и b е свързан само .

Комплексният коефициент на предаване по напрежение
(1.10а)
може да има модул по-малък, равен или по-голям от 1 в зависимост от вида на четириполюсника. Освен него се използва и комплексният коефициент на предаване по напрежение при празен ход на изхода , който е при премахване на . Именно той се измерва в лабораторни условия чрез свързване на измервателен генератор на входа (с нищожен ) и волтметър на изхода (с много голям ). Когато , , и практически не зависят от честотата се заменят със съответните съпротивления RG, RL, Ri и Ro.
Голямо е приложението и на реалния комплексен коефициент на предаване по напрежение
(1.10б)
който едновременно отчита наличието на и . Връзката между трите коефициента е
(1.10в)
В честотен обхват, където трите коефициента практически не зависят от честотата, те се заменят с модулите си К0, К0ос и К0r. Обикновено те се наричат постояннотокови коефициенти на предаване по напрежение и са свързани с изразите
(1.10г) .
Модулите К, Кос и Кr се наричат само коефициенти на предаване по напрежение и заедно с К0, К0ос и К0r често се изразяват в децибели, например
(1.11а) .
Използва се и обратното равенство
(1.11б) .

Аргументът на коефициентите представлява фазовата разлика на изходното спрямо входното напрежение.

Честотни характеристики. Зависимостта на всеки от модулите от честотата се нарича амплитудночестотна характеристика (АЧХ) на четириполюсника, а зависимостта на аргументите им - фазовочестотна характеристика. На фиг. 1.6а е даден пример за класическия начин на графично представяне на АЧХ, като честотата е нанесена в логаритмичен мащаб заради големия й обхват. В съвременната електроника много често по ординатата се нанася КdB, а по абсцисата - нормираната честота  = f/fc, като за нормиращата честота fc се избира някоя характерна честота на четириполюсника. Такава АЧХ е дадена на фиг. 1.6б.
Пример за ФЧХ е на фиг. 1.6в.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Четириполюсници - параметри и еквивалентни схеми 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.