Четириполюсници - параметри и еквивалентни схеми


Категория на документа: Други



Параметърът у11 се определя от първото уравнение при полагане U2=0, т. е.
(2a)

Условието U2=0 означава, че изходът на четириполюсника е даден накъсо. Вижда се,
че у11 е отношение на входния ток I1 и входното напрежение U1, т.е. това е входната проводимост при късо съединение на изхода.

Също от първото уравнение на системата (1) се определя

(2б)

Тъй като U2 е независима променлива, то у12 показва как се изменя входният ток I1 при промяна на изходното напрежение U2 в режим на късо съединение на входа (U1=0). Следователно y12 определя влиянието на изхода на четириполюсника върху неговия вход

и се нарича проводимост на обратната връзка. От второто уравнение на (1) се определя

(2в)

Която се нарича проводимост на правата връзка. Тя отчита влиянието на входното напрежение U1 върху изходния ток I2 при късо съединение на изхода. .

Накрая изходната проводимост се определя от израза

(2г)

Определянето на h-параметрите, наричани още хибридни параметри, става от системата

(3)

(2)

В нея независимите променливи са входният ток I1 и изходното напрежение U2. От първото уравнение на (3) се определят входното съпротивление при късо съединение на изхода

(4a)
и коефициентът на обратна връзка

(4б)
при отворена входна верига (I1 = 0). Този коефициент показва как се изменя входното напрежение U1 при промяна на изходното напрежение U2. По аналогичен начин от второто уравнение на (3) се определят коефициентът на предаване по ток

(4в)

при късо съединение на изхода и изходната проводимост при отворена входна верига.
(4г)

Измерване на у- и h-параметрите. Извършва се с променливотокови входни сигнали, като схемите за измерване следват непосредствено от дадените определения.

Късото съединение на входа или изхода на четириполюсници-те от фиг. 2 се осъществява чрез кондензаторите С1 и С2, като импедансите им трябва да са много по-малки съответно от входния или от изходния импеданс на четириполюсника*. Променливо токовият сигнал е синусен и се получава от тонгенератор ТГ, а ключът К се реализира чрез свързване на електронния волтметър EВ към съответната точка на схемата.
За определяне на у11 трябва да се измерят U1 и I1. Напрежението U1 се измерва непосредствено с EВ. Токът I1 се определя косвено - чрез измерване на пада на напрежение UG - U1 (вж. фиг. 1.2а) върху резистора R1. Тъй като често едната клема на ЕВ е замасена, включването на ЕВ непосредствено към двата извода на R1 е недопустимо. Поради това поотделно се измерват UG и U1 и се изчислява I1 = (UG - U1)/R1. Така се получава формулата за изчисляване на y11, дадена па фиг. 2а. По принцип за постигане на максимална точност на измерването трябва съпротивлението R1 да е съизмеримо с предполагаемата стойност на y11.
(3)
*Това изискване е продиктувано от допускането, че четириполюсникът се разглежда като "черна кутия", т. е. схемата му е неизвестна, поради което галваничното свързване на входните или изходни клеми не винаги е възможно.

а б




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Четириполюсници - параметри и еквивалентни схеми 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.