Човек и природа


Категория на документа: Други


1.Предмет, задачи и значение на зоологията и екологията Зоологията е обширна наука, включваща множество дисциплини, свързани с животинския свят на земята. Тя се занимава с изучаване на външно устройство (морфология), вътрешно устройство ( анатомия), функции. Наименованието на зоологията произлиза от гръцки "zoon" животно и "logos" наука. Първите писмени сведения за животните намираме в древните писания от Китай и Индия. За начало на зоологията, като наука се приема първата класификация на животните от Аристотел. Той ги разделя познатите до тогава животни в две групи: животни без кръв (мекотели, червеи, членестоноги), животни с червена кръв (риби, влечуги, птици)Това съответства до голяма степен на днешното разделение на гръбначни и безгръбначни. Голям принос за класификацията има шведския учен К. Линей. Той предлага система и класификация на животни и растения, който с някои допълнения лежат в основата на , съвременната систематика. Жорж Кювие за първи път обединява риби, земноводни, птици, бозайници в 1 тип - гръбначни животни. През 1859 г. Ч. Дарвин представя своята теория за еволюцията на животинския свят, ч/з естествения подбор.Зоологията се дели на следните науки: Протиотология изучава едноклетъчните, Хелминтология - червеите, Арахнология - паякообразни, Етномология - насекоми, Ихтиология - рибите, Херпетология - земноводни и влечуги, Орнитология - птиците, Териология - бозайнициОсновна задача на зоологията е съзнателно управление на наследствеността на животните, на първо място селскостопанските. Това се постига чрез унаследяване на придобитите белези. Друга важна задача е изучаването на задълбочено устройство, развитието и начинът на живот, както и количествените колебания на главните вредни и полезни животни, изучават се закономерностите в измененията, в устройството и биологията на тези животни, за да се ограничи масово разпространение на вредните животни и да се създаде основа за борба с тях. Значението на животните в природата и за човека са големи. Най - важните от тях са: животните- редуцентите допринасят за биолог. Кръговрат в природата, червей, насекоми и други спомагат за подобряване на почвата да поема вода и въздух, голям бр. животни са растителноядни. Някой се класифицират като вредители, защото унищожават културните растения. Много животни са опасни за здравето на човека, защото са отровни. Човек използва животните като източник на храна. Екологията е наука от раздела на биологията. Тя изучава взаимоотношенията между организмите и средата в която живеят. Основен предмет за изследване на екологията са екосистемите, взаимно свързани мрежи от растения, животни и др. организми в даден геог. район, които зависят едни от други. Екологията има мн. Практически приложения в управлението на природните ресурси, градоустройство, здравеопазване и икономика. Предмет на екологията е биомакро системите.

13.Подцарство многоклетъчни .Теории за произхода на многоклетъчните животни-Обхваща многоклетъчни еукариотни организми с хетеротрофен тип на хранене. Клетките са специализирани , морфологически и функционални и обикновено формират различни тъкани, органи и системи. Животните могат да се движат, по-рядко водят прикрен начин на живот. Размножават се предимно по полов път. Според съвременните представи многоклетъчните са произлезли едноклетъчните организми, най-вероятно от колониални такива. Най-широко разпространената хипотеза за произхода на многокл. Гастрейната хипотеза на Хекел. Според нея първите многоклетъчните са произлезли от кълбовидни колониални едноклетъчни, сходни с днешните колониални представители от род Volvox. Хекел допуска , че от еднолойната бластула се получила двулойна гаструла, в резултат на което е формира външен слой, изграждащ ектодермата и вътрешен изграждащ ендо дермата.
Другата хипотеза е изказана от руския учен Мечников , според която вътрешният зародишен пласт се деформирал .
14.Тип Водни гъбиОбхваща прикрепени водни организми,обитаващи предимно топлите морета и океани.Познати са както единични,така и колониални форми.Тялото има форма на ваза и е изградено от два пласта клетки екто и ендодермален пласт,между които се намира безформена маса мезоглеа.В нея е разположен и скелетът на гъбите,състоящ се от органично вещество.Тялото на водните гъби е пронизано от многобройни отворчета-пори,с които вътрешната парагастрална празнина се свързва с външната среда.Ендодермалните клетки са снабдени с флагелуми,чието движение създава воден ток.Чрез тях се и хранителните частици,които се смилат вътреклетъчно.В зависимост от сложността на каналната мрежа и разположението на хоаноцитите се наблюдават три типа на строеж на тялото: -тип аскон;-тип сикон;-тип леукон.При постепенното усложняване на строежа на тялото,размерите и повърхността му се увеличават значително.Движението на хоаноцитите увлича водата,която навлиза през порите в парагастралната празнина и излиза през оскулума.Водните гъби се размножават полово и безполово.Безполовото се осъществява чрез пъпкуване,което може да бъде външно и вътрешно.При външното,от външната страна на гъбата се появява подутина,която нараства и постепенно се превръща в нова гъба.Така се формират големи колонии от множество индивиди.При вътрешното,което се осъществява предимно през есента,в мезоглеята се формират специални образувания,наречени гемули.Освен мезоглейни клетки,в гемулите се съдържат и резервни хранителни вещества,обвити с двойна обвивка.През зимата водните гъби умират,а гемулите преживяват неблагоприятния сезон на дъното на водоема.През пролетта дават началото на нови индивиди.Водните гъби са разделно-полови.В мезоглеята се формират мъжки и женски полови клетки.Женските съдържат голямо количество хран. в-ва,а мъжките имат типичната форма на сперматозоид с опашка.Когато се развият напълно,те напускат тялото на гъбата и през оскулума излизат във външна среда.През каналчетата и порите навлизат в парагастралната празнина на женските водни гъби,преминават в мезоглеята и оплождат женските полови клетки.Там се формира ларвната форма,която впоследствие напуска майчиния организъм,плува известно време,след което се прикрепва към даден субстрат и се превръща постепенно във възрастен организъм.Водните гъби се използват за храна на мекотелите или водните ларви на насекомите.Те филтрират големи количества от механични или органични замърсители.Много от тях активно натрупват в тялото си редки химични елементи-хром,молибден,титан.Особено ценно е свойството на гъбите да изработват биологично активни в-ва.От тях се приготвят широкоспектърни антибиотици,биостимулатори и др.В процес на изпитване е биологично активно в-во,изолирано от водни гъби от Японско море,срещу СПИН.
15.Тип Мешести-Водни животни,обитатели предимно на морските басейни.Тялото им е изградено от два слоя клетки,екто и ендодерма,и има формата на удължена ваза.Ендодермата загражда вътрешната(гастрална) празнина.В предната част тялото има отвор,с който се свързва с околната среда.Около този отвор обикновено има венец от пипала,богато снабдени с копривни клетки. Смилането на храната става както в гастралната празнина,така и вътреклетъчно в ендодермата.Неусвоените вещества се изхвърлят обратно през устният отвор. Мешестите имат две жизнени форми-прикрепена(полип) и свободна(медуза),които имат сходен план на строеж.Полипът се размножава безполово чрез пъпкуване. Медузата е половото поколение.Развитието е пряко или с ларвен стадий.Понякога се наблюдава редуване на безполово с полово размножаване.Клас Хидровидни -повечето представители са морски,но има и сладководни видове. Познати са като единични,така и колониални форми.Подклас Хидроидни -Това са най-просто устроените мешести. Развита е само полипната форма. Живеят в сладките водоеми.Около устният отвор имат 6-12 пипалца.Кафявата хидра обитава бавнотечащите или заблатени водоеми. Тялото е цилиндрично,удължено и е прикрепено чрез прикрепителен диск към определен субстрат.На противоположния край се намира устният отвор,около който има 5-9 пипала,богато снабдени с копривни клетки.Чрез пипалата хидрата улавя хранителни частици. Макар и бавно хидрата може да се придвижва по субстрата чрез движения.Движенията се извършват от епително-мускулните клетки на ектодермата.Хидрите са хищни животни и се хранят с ракообразни,червеи и др. чрез пипалата хидрата поднася храната към устния отвор.В гастралната празнина храната се раздробява на по-малки частици,които се улавят от псевдоподите на ендодермалните клетки и се смилат вътреклетъчно.Дишането и отделянето е дифузно.Разред Хидроидни -срещат се в солени или полусолени водоеми. Имат полипна и медузно поколение.Индивидите,формиращи колонията,се наричат хидранти.В Черно море се срещат пет вида от род Obelia. Размножаването на медузите е само полово.Те са разделнополови животни.Оплождането става във водата. От оплодените яйца се развива ресничеста ларва-планула,която плува известно време,след което се прикрепя към субстрата и дава началото на нова полипна колония.Клас Същински медузи-изключително морски представители с развита медузна форма и редуцирана полипна форма.Половите продукти се формират в ендодермата.Aurelia aurita-често срещан вид в Черно море.По периферията на чадъровидното тяло има голям брой къси пипалца,богато снабдени с копривни клетки.Освен тях там са разположени и 8 чувствителни органа-ропалии,съдържащи равновесен орган статоцист и по чифт очни петна. В центъра на коремната част се намира устен отвор,ограден от 4 висящи надолу устни израстъка,също богато снабдени с копривни клетки.Видът е хищник и се храни с различни планктонни организми,малки рибки и рибен хайвер. Медузите дишат и отделят с цялата повърхност на тялото.Нервната система включва нервна връв по периферията на умбрелата и струпване на нервни клетки около ропалиите. Aurelia aurita е разделнополово животно.Оплождането става във водата.От оплодените яйца се развива ларвна форма-планула.От медузите се извличат: високо ефективни биологично активни вещества,използвани в медицината и млечната индустрия.Клас Корали-коралите са изключително морски представители.Повечето са колониални,но се срещат и единично живеещи.Големината им варира от няколко милиметра до няколко сантиметра.При тях е развита само полипната форма,а медузната е редуцирана. Храносмилателната система е сходна с тази на другите мешести ,но има и различия.Повечето корали имат външен варовит скелет с ектодермален произход. Колониални корали със силно развит скелет понякога образуват огромни коралови рифове и цели коралови острови.Разред Мадрепорови - колониални видове с добре развит скелет.Скелетите им са плътни,варовити и след смъртта на коралите образуват мощни утаечни пластове по морското дъно.Обитават топлите морета и океани с висока соленост и температура по-висока от 20 градуса,където формират крайбрежни и бариерни рифове и коралови острови-атоли. Кораловите рифове се образуват при дълбочина на морското дъно до 50 метра,близо до островите или континентите.Бреговите рифове са разположени близо до брега и при отлив се виждат.Кораловите острови са ниски,с кръгла форма,чиято централна част е запълнена с вода. Кораловите рифове имат много богата и разнообразна флора и фауна. Коралите се хранят с мекотели,ракообразни и малки рибки. Някои видове актинии се използват за храна и от човека.От коралите са изолирани множество биологично активни вещества,използвани във фармакологията.Тип Ктенофори- обединява малък брой видове морски животни,наподобяващи медузите. Формата на тялото е от овална,до силно удължена,лентовидна. Имат двуслоен строеж,с екто- и ендодермален слой,но с добре развита мезоглея. Снабдени са с 2 латерално разположени пипала,с които се улавят дребни организми за храна. Характерна особеност е развитието на 8 гребеновидни пластинки,разположени меридионално на тялото и снабдени с голям брой реснички,които им придават формата на гребенче.Предният крак на тялото,където е разположен устният отвор,се нарича орален,а противоположният край аборален.Устата преминава в глътка,след която следва стомах с множество разклонения.Смилането на храната започва в стомаха. Дишането се извършва с цялата повърхност на тялото.Отделителната функция се изпълнява от специални клетки,разположени в разклоненията на стомаха. Нервната система е от дифузен тип и наподобява тази на Мешестите. Ктенофорите са хермафродитни животни,имат нечифтен яйчник и семенник,с удължена форма.След узряване на половите клетки,те попадат в храносмилателните канали и през устата се изхвърлят навън,където се извършва оплождането.
16.ТИП ПЛОСКИ ЧЕРВЕИ-Плоските червеи са най-низшите трипластни животни,при които се формира за първи път в животинското царство мезодерма.Те са и първите многоклетъчни с билатерална симетрия през тялото се преминава само една равнина, разделяща го на 2 симетрични половини.Почти всички безгръбначни животни с билатерална симетрия са Първичноустни .Зиготата им е със спирално браздене и от бластопорусът се оформя устата на индивида. Всички гръбначни животни и малка група безгръбначни са Вторичноустни .Зиготата им е с радиално браздене,а бластопорусът формира края на храносмилателния тракт анален отвор.Устата при тях се образува от вторично вдлъбване на противоположната страна на бластопоруса.Преобладаващата част от плоските червеи са паразити ендо- в органите на гостоприемниците или екто- върху повърхността на водни животни, предимно риби. Свободно живеещите са най-често водни животни.Във връзка с приспособяване към разнообразни условия на живот и паразитизъм групата имат доста разлики в устройството си, храненето и жизнените си цикли.Тялото на свободно живеещите видове е покрито с еднослоен ресничест епител.Под него има базална мембрана и мускулни слоеве.Слоевете отвън навътре са в последователността надлъжни, коси и напречни мускули.Те формират заедно с ресничест епител кожно-мускулна торба, обхващаща тялото.При паразитните видове покривката се нарича тегумент.Епителните клетки потъват почти изцяло под кожно-мускулната торба.Частта от тях над базалната мембрана е без клетъчни стени, слята в обща синцитиална структура.Цитоплазмени мостчета свързват епителните клетки със синцитиума.Тегументът предпазва тялото им от храносмилателните ензими и имунната система на гостоприемника.Чрез него се поемат хранителни вещества и така се хранят много паразитни видове.Плоските червеи нямат телесна празнина, а пространството между кожно-мускулната торба и вътрешните органи е запълнено с паренхимна тъкан,мезодермален произход. Клетките и могат да натрупват резервни хранителни вещества или метаболитни продукти и да взимат различно участие в храносмилането.Храносмилателната с-ма започва с устен отвор,който при свободно живеещите е коремно в средата на тялото,а при паразитните в предната му част.Глътката ектодермално образувание с мускулести стени за поемане на храната. Следва черво с ентодермален произход,което завършва сляпо.Т.е. плоските червеи поемат храната и изхвърлят несмляното през устния отвор. При някои най-примитивни ресничести червеи черво не се формира,а храната преминава в празнина сред паренхимната тъкан за смилането й.При паразити, като тениите,храносмилателната система е вторично изчезнала и храненето им е само през тегумента.Нервната с-ма е просто устроена чифтен мозъков ганглий и излизащи от него нервни стволове преминаващи по цялата дължина на тялото. Ганглиите са струпване на нервни клетки за координиране на приеманите нервни импулси от сетивните органи и предаване на импулси към тялото за адекватни реакции на дразненията. Рецепторите са за химични, тактилни,светлинни и други дразнители.За първи път се формира отделителна система мезодермален произход, която е отпротонефридиален тип.Екскреторна функция изпълняват специализирани паренхимни клетки с множество израстъци, наречени пламъчни.През цитаполазмата им се филтрира от околната тъкан вода и екскреторни продукти в тънка тръбичка.От пламъчната клетка в тръбичката навлиза снопче реснички,които непрекъснато трептят за изтласкване на отделените екскрети.Протонефридият е тръбичката,свързана със пламъчни клетки. Тръбичките могат да се отварят самостоятелно или чрез общ канал на повърхността на тялото в пори.Дихателна и кръвоносна системи не се развиват при типа.Половата система е обикновено хермафродитна. Женската се състои от 1-2 яйчника, от които излизат яйцепроводи.Те се сливат в матка,която се отваря в половата клоака заедно с мъжката система.Жлезите към жeнската са жълтъчна и черупчеста.При паразитните групи (трематоди, моногенеи, цестоди) жлезите чрез каналите си и яйцепроводите се отварят в специализиран органотип,в който се оплождат яйцеклетките и се формират яйцата.Мъжката полова система е с един или голям брой семенници.От всеки излиза по едно семенно каналче,сливащо се с другите в семепровод. В края на семепровода/ите може да има разширение за натрупване на сперматозоидите семенно мехурче.Двата семепровода се сливат всемеизпразнителен канал,който завършва с копулационен орган.Последният е в мускулеста торбичка (цирусна торба), отваряща се в половата клоака.Мнозинството плоски червеи имат ларвен стадий в жизнения цикъл.При ендопаразитите обикновено развитието на ларвите е в междинен гостоприемник,а полово зрелите индивиди са в краен гостоприемник от друг животински вид от друг клас или тип.Във връзка с паразитния начин на живот те развиват следните по-важни морфологични и физиологични приспособления:- чрез тегумента се осъществява по-добър контакт между паразита и гостоприемника;- появяват се прикрепителни органи смукала (вендузи), смукателни бразди (ботрии), хитинови кукички;- някои от ларвните стадии се размножават безполово, което довежда до огромно намножаване на паразита;- дишането и обменните процеси са от анаеробен тип в различни фази от развитието на паразита.Много видове са с важно медицинско значение.Като пример да разгледаме жизнения цикъл на големия чернодробен метил,от клас Смукалници.Той паразитира във възрастно състояние в черния дроб и жлъчните пътища на чифтокопитни и нечифтокопитни бозайници,по изключение в човек. Заболяването е фасциолоза и може да е с летален край.Патогенното действие е не само от механично увреждане на чернодробната тъкан и запушване на жлъчните канали,но и от хемолитичното действие на метаболитните му продукти.Маритите са с листовидна форма и дължина до 3 см.Хранят се с епителни клетки от жлъчните канали и жлъчен сок. Зрелите яйца чрез жлъчните канали попадат в храносмилателния тракт на гостоприемниците и се изхвърлят във външната среда с фекалиите им.За да продължи развитието, яйцето трябва да попадне във водна среда с Ph около 7 (неутрално), при аеробни условия.Тогава в него се развива и се излюпва ларва I стадий мирацидиум.Той е свободно плаващ с покриващите го реснички, като живее за сметка на натрупания резервен гликоген. За около 48 ч. трябва да попадне на междинния гостоприемник в Европа най-често блатното охлювче Galba truncatula. Иначе мирацидиумът умира.При намиране на охлювче, навлиза активно през мускулестия му крак в чернодробната му жлеза (хепатопанкреас). Нараства и се превръща в ларва II стадийспороциста.Тя е неподвижна, с торбовидна форма, полово зряла ларва, която формира яйца по партеногенетичен път.От тях се излюпва ларва III стадий редия. Редиите са подвижни и имат устно смукало и късо черво. Тези от първа генерация се размножават партеногенетично и от яйцата им се излюпват нови редии. В резултат в междинния гостоприемник се натрупват огромен брой редии. В тези от второ поколение се развива ларва IV стадий церкария. Церкариите са с яйцевидно тяло и с опашка.При тях се развива по-добре храносмилателната и другите системи, характерни за марита,без половите. Те напускат тялото на охлювчето и активно плувайки с опашка достигат до крайбрежната растителност.Там се прикрепят към растение, загубват опашката си и се обвиват в двойна обвивка. Така преминават в ларва V стадий адолескария.Тя е жизнеспособна дълго време. Погълната от тревопасен бозайник заедно с растителността попада в храносмилателния му тракт, пробива стената на червото му и по кръвен път достига до черния му дроб.Там нараства и се превръща в хермафродитната полово зряла марита.За да се поддържа съществуването на вида е необходимо да се случат ред случайни съвпадения напр. яйцата да попаднат във подходяща водна среда, да се открие междинния гостоприемник и т.н. Благодарение обаче на партеногенетичното размножаване на ларвен стадий спороциста и редия от 1 мирацидиум за около 70 дни се получават до 600 церкарии.
17.Тип кръгли черви-Обединява голям брой широко разпространени видове,много от които имат важно медицинско и стопанско значение,особено в растителната защита.Тялото им е удължено цилиндрично.Кожно-мускулната торба е изградена от телесна покривка и единствен слой надлъжни мускули.Имат първична телесна празнина,изпълнена с течност под налягане.Кръвоносната с-ма не е развита.Отделителната с-ма е представена от протонефридии, от видоизменени кожни жлези или не е развита.Клас Кореморесничести -обхваща дребни,около 1,5мм дълги червеи.Тялото е покрито с кутикула ,снабдена с множество реснички,особено по коремната страна.С тяхна помощ те се придвижват по субстрата.Освен реснички по кутикулата са разположени люспички и шипчета.Храносм. с-ма започва с уста,която преминава в мускулеста глътка.Средното черво е от ендодермален ,а задното от ектодермален произход.Анусът се намира в задната част на тялото.Дихателната и кръвоносната с-ма не са развити.Отделителната с-ма се състои от чифт протонефридии с неразклонени каналчета,понякога също не е развита.Нервната с-ма е изградена от чифтен мозък гатглий с 2 нервни ствола по дължината на тялото.В предната част на тялото са разположени чифт ямки,покрити с фини реснички,които могат да регистрират химични дразнения.Половите жлези се отварят около ануса.Част от видовете са хермафродити,а някои видове се размножават партеногенетично.Клас Нематоди - известни са над 50 000вида,макар,че строежът на тялото е сравнително еднообразен по начина си на живот нематодите показват огромно разнообразие.Преобладаващите видове са паразити по растенията и животните.Някои паразитират и по човека.Свободноживеещите се срещат в сладки и солени води,в почвата и др.Отвън тялото е покрито с плътна многослойна кутикула, по която само понякога преобладават шипчета,четинки,други образувания.Кутикулата предпазва тялото от механични и химични въздействия.Под нея е разположена еднослойна хиподерма,при която при напречен разрез могат да се видят 4 надлъжни удебеления-гръбно,коремно и 2 странични.Между тях е разположен единственият мускулен слой,съставен от надлъжни мускулни влакна.Кожно-мускулната торба загражда телесната празнина,която е изпълнена с течност.В нея са разположени и вътрешните органи.Храносмилателната с-ма започва с устата,около която се намират устните подутини,които я прикриват и изпълняват и осезателна функция.След устата и глътката следва хранопроводът,при някои видове снабден с мускулни разширения-булбуси.Храната се смила в ендодермалното средно и ектодермалното задно черво.Последното е покрито с кутикула и завършва с анус.При някои видове задното черво е редуцирано и хран. с-ма завършва сляпо.Част от паразитните видове по растенията смилат храната извънтелесно,като чрез стилетите вкарват смилателни ферменти в растителните тъкани и след това всмукват смляната храна.Дихателната и кръвоносната с-ма липсват.Отделянето става чрез едноклетъчни жлези,разположени в хиподермата.В процеса на отделяне вземат участие и т.н. фагоцитиращи органи,които поглъщат несмлените или неразтворимите в-ва,бактерии и др.Нервната с-ма се състои от централен окологлътъчен нервен пръстен и 6 задни нервни ствола.Сетивните органи са слабо развити.Освен осезателните удебеления около устата,някои нематоди имат органи за химически усет,разположени в предната част на тялото,наречени амфиди.Половите жлези са тръбовидни,при женските са чифтни,при мъжките обикновено са нечифтни.Яйцата по яйцепроводи попадат в матка,където става оплождането.Оплодените яйца се изхвърлят чрез влагалище,нерядко разположен в предната част на тялото.Сперматозоидите по семепроводи попадат семеизпразнителен канал,завършващ с чифтен копулационен орган.
18.ПРЕШЛЕНЕСТИ ЧЕРВЕИ-Обединява около 12000 вида,предимно свободно движещи се морски,сладководни и почвени обитатели. Малко видове водят паразитен начин на живот.тялото на прешленестите червеи е сегментирано,като сегментацията обхваща и вътрешния строеж. Разделена на 3 отдела: главов,туловищен и опашен. Имат вторична телесна празнина(целум),отделена от кожно-мускулната торба със собствени стени,отстрани на телесните сегменти се развиват двигателни органи-параподи. За пръв път се появяват хриле,които са разположени върху параподите. Кръвоносната система и почти винаги е от затворен тип,кръвта е червена и съдържа хемоглобин ,отделителната система е от нов тип-метанефридии. Нервната система е удължена и съдържа ганглии по коремната верига.1. клас много четинести червеи - живеят пред, на или покрай морското дъно. При тях се появяват първите дихателни органи в еволюцията-хриле. Те имат само двигателни органи-парапооди. Размерите им варират от 2мм. До 3м. мн. От видовете построяват специални торбички , в които живеят и никога не напускат. Хранят се с живи и мъртви организми, планктон и др. срещат се и паразитни хищни видове. Тялото на многочетинестите червеи е силно и удължено и силно сплеснато в гробно коремно направление. Състои се от 5/6 до 800 прешлена. Главовата част обикновено е съставена от два сегмента - простомиум и перистомиум. Върху простомиума се намират очите ,а върху преистомиум са разположени няколко чифта пипалца и рецептори за химически усет. При не малък брой видове към главовия отдел се присъединяват повече от два сегмента, които се сливат по между си. Този процес се нарича цефализация. Под епитела са разположени мускулите ,състоящи се от два слоя- пръстеновиден и надлъжен. Храносмилателната система започва с устата ,разположена вентрално върху перистомиума, следва мускулеста връзка и хитинови зъбчета ,която при хищните видове може да се изхвърля навън. Средното черво, за разлика от предния и задния отдел на храносмилателната система,е едндодермален произход. Храната включва микроскопични водорасли, фораминифери, ракообразни,и др. полихети и пр.Кръвоносната система е представена от гръден кръвоносен съд,в които кръвта тече напред , и коремен-тече назад. Двата съда са свързани с множество разклонения, които носят кръв към хрилете, червото,отделителната система и пр. кръвта никога не напуска кръвоносните съдове. Дихателната система е примитивна. Отделителната система е съставена от чифт метенефридии върху всеки туловищен сегмент. Нервната система е от типа коремна нервна верига. Половата система е просто устроена . многочетинестите червеи са разделно полови животни. Оплождането най-често е външно. При някои видове половите продукти се развиват само в задните части на тялото.2. клас малочетинести червеи - живеят във влажните почви или тиня (дъждовен червеи). Сегментацията на тялото е хомономна върху главовия отдел няма антени и палпи. Параподите ,а заедно с тях и хрилете са редуцирани. На тяхно място са запазени само няколко четинки от където идва и името на класа. Размерите на тялото са от 0,5мм до 30см, а броят на членчета на тялото достига до 600. храносмилателната система е добре развита започва с уста ,разположена на 2-я сегмент(перистомиума). Дихателната система е редуцирана и дишането се осъществява чрез кожата,която е богато краво снабдена. Кръвоносната система е характерната за типа. Освен гръбния понякога пулсират и напречните кръвоносни съдове,свързващи коремния и гъбния съд наречени пръстеновидни сърца. Кръвта е червена. Отделителата система е представена от типични матенефридии . в процеса взета участие и хлорагогенни клетки те имат епителен произход и са жълто-зелени на цвят. Нервната система е добре развита. Сетивните органи са слабо развити. При по нисшите прости очи нисшите липсват,но реагират на светлина. Олигохетите са предимно хермафродитни ,но оплождането е кръстосано. Те имат собствени полови канали. Женските се отварят навън пред мъжките. Женските притежават семеприемник,в които се съхранява семенната течност след копулацията,тя е лъжлива. При малочетинестите се наблюдава и безполово размножаване нар. архитомия, те са широко разпространени в природата.3. клас пиявици- обединява предимно водни представители с ектопаразитен или паразитен начин на живот. Параподите и четинките са развити,а външната сегментация е лъжлива и не отговаря на вътрешната. На предния и задния край на тялото има по 1 смукало, задния е за прикрепяне ,а с предния пие кръв. Тялото е удължено и сплеснато, съставено от 33 сегмента. Отвън тялото е обвито с кутикула. Различните епителни клетки придават различен цвят на животното. Храносмилателната система е добре развита. След устната кухина следва глътката. При хищните видове глътката образува хобот,които може да се изхвърля навън и да улавя жертвите. Дихателна система при някои видове не е развита и се осъществява с цялата повърхност на тялото. Кръвоносната система е с тенденция към редукция. Тя е от отворен тип. При някои примитивни пиявици се е запазила кръвоносната система от затворен тип. Отделителната система е от метанефридиален тип, но броят им е по малък от броя на сегментите. Нервната система е характерна за кръглите червеи. При пиявицата се наблюдава сливането на ганглите. Пиявиците са хермафродитни животни . мъжката полова система е представена от няколко чифта семенници. Оплождането е вътрешно. При някои видове оплождането е доста своеобразно. Сперматозоидите заедно със секрет от придатъчните жлези се прилепван към повърхността на тялото на йенската и образуват сперматофор. Те са сравнително малка група около500 , у нас се срещат 21.

19.Тип Мекотели,Клас Миди-Мекотелите са древна многобройна група безгръбначни животни.Обитават както солените и сладководните басейни,така и сушата.Имат билатерална симетрия или са асиметрични,с несегментирано тяло.Изключение правят най-низшите,при които ясно личи родството им с прешленестите червеи.Тялото им е най-често от 3 части-глава,туловище,крак.В главата са съсредоточени главните мозъчни ганглии и сетивни органи.В туловището са разположени вътрешните органи и с-ми.Кракът е двигателен орган.Туловищната част е обвита в епителна тъкан,наречена мантия.На определени места мантията не прилепва плътно към тялото и се оформя мантийна празнина.В нея са разположени някои органи.При по-голяма част от мекотелите мантията образува черупка,в която е поместено тялото.Черупката може да бъде от една,две или повече части.Вторичната телесна част в по-голямата си част е запълнена от паренхим.Целомът(телесната празнина) е запазен само в перикардиалната празнина и около половите жлези.Засега се приема,че мекотелите произлизат от прешленестите червеи.Типът наброява около 13 000вида.Клас МИДИ-Обхваща сладководни и морски мекотели с двуделна черупка.Двете половинки са свързани с еластична връзка-лигамент.Скоро след смъртта на мидата той се разрушава и двете черупки се освобождават една от друга. Главовата част не е обособена.Тялото е овално или удължено овално,двустранно симетрично,странично сплеснато,обвито с мантия.Между мантията и тялото откъм вентралната страна се намира мантийната празнина.Външната повърхност на мантията непрекъснато отделя калциев карбонат,така черупката нараства постоянно.Черупката на мидите е изградена от няколко слоя.Най-отвън се намира конхиолиновият слой наречен периостракум.Под него са разположени 2 варовикови слоя.Първият е изграден от призматични варовикови кристали,а вътрешният от слоести фини кристали,примесени с конхиолин.Вътрешният слой се нарича бисерен и в него се формират бисерите.Мидите се хранят с микроскопични организми,като филтрират водата.Това осъществяват с 2 чифта устни,пипала,покрити с реснички,които чрез движението си предизвикват воден ток и насочват хранителните частици към устата си.Оттам храната преминава през къс хранопровод и попада в стомаха.Той има 1 сляп израстък наречен кристално тяло,в който се образуват храносмилателни ензими.Черният дроб също отделя секрети,участващи в храносмилането,които се вливат в средното черво.Задното черво завършва с анус в мантийната празнина.Отделителната с-ма е представена от 1 чифт нефриди наречени боянусови органи.Дихат. с-ма са хрилете,които представляват видоизменени ктенидии.Най-примитивните представители имат само 1 чифт,разположени в мантийната празнина.При най-висшите хранителни връзки са съединени с напречни връзки и образуват двупластна мрежа,през която преминава водният ток.В някои случаи ктенидиите са атрофирали и газовият обмен се извършва от стените на мантийната празнина.Кръвоносната с-ма е представена от гръбно разположено сърце и кръвоносни съдове,пренасящи я до кръвоносните синуси.Сърцето е с две предсърдия и една камера,но при нисшите миди камерите са две,поради което всъщност имат две сърца,състоящи се от по едно предсърдие и една камера,разположени от двете страни на червото.Нервната с-ма включва 3 чифта ганглии-първият представлява слят церебрален с плеврален ганглий,чрез сливане са се оформили и др. двойки.Сетивните органи са по-слабо развити,във връзка със слабата им подвижност.Има сетивни клетки разпръснати по цялото тяло.Мидите са предимно разделно полови животни,малка част са хермафродитни.Половите жлези са чифтни,а при някои са лишени от собствени канали на отделителната с-ма.
Мидите развиват огромни популации във водоемите и са мощни филтратори на вода.Те са важно звено в хранителните вериги.Самите те са храна за рибите,птиците и човека.От черупките им се приготвя мидено брашно за добавка към храна на домашните птици.У нас за целта се използва черната мида и стридата.
20.КЛАС ОХЛЮВИ-Най-многобройният клас,с над 100 000 вида,обитаващи както морските и сладководните басейни,така и сушата. Размерите им варират от няколко милиметра до 50-60 см. Малко видове водят паразитен начин на живот. Тялото на охлюва е разделено на 3 части: глава,туловище и крак поместени в черупката. Обикновено главата и кракът се издават навън. Черупката е твърде разнообразна форма,но винаги е едноделна(цяла).Най-често тя е конична, спирално завита наляво или на дясно.Тя има един отвор, през който се издават главата и кракът.При някои групи отворът е снабден с рогово капаче което може да се затваря при прибирането на главата и кракът. Черупката е съставена от 3 слоя: външен(рогов),среден(варовиков),вътрешен(седефен,бисерен). Роговият слой се състои от органично хитинообразно вещество- конхиолин,което след смъртта на охлюва бързо се разрушава. Варовиковият слой е най-дебел и здрав и е изграден от варовикови призмички,споени с органичен цимент. Седефеният слой е изграден от варовикови пластинки ,слепени с органично конхиолиново в-во. Черупката е продукт на мантията. Макар и рядко черупката може да е редуцирана в различни степени или да липса въобще. Мантията представлява кожна гънка,която обитава тялото и е съставена от 3 слоя:външен(епителен),среден(съединителнотъканен),вътрешен,образуван от ресничести епителни клетки. Външният слой на мантията секретира черупката. Върху главата са разположени устата,антените,очите,органите за химически усет и др. Туловището обикновено е асиметрично във връзка със спираловидното завъртане. В него са разположени вътрешните органи. Мантията се прилепва навсякъде плътно върху тялото и на коремната страна се образуват т.нар.мантийна празнина, в която са поместени дихателните органи. Кракът е мускулесто образование,чрез което охлювите пълзят по субстрата. При някои морски видове кракът е изменен с плавник. Храносмилателната система започва с устата,която е разположена в предната част на главата или образува своеобразен хобот .,които може да се издава навън и да се прибира. Устната кухина преминава в мускулеста глътка ,в която е разположена редулата. Понякога до редулата се развиват и челюсти,те служат за остъргване,гризане и стриване на храната. В глътката се откриват и изходни канали на слюнните жлези ,отделящи смилателни ензими. Някои охлюви имат жлези ,които произвеждат отровен секрет и при ухапване с видоизменената радула се предизвиква парализа или смърт на жертвата. След глътката храната преминава в различно дълъг хранопровод ,които понякога е снабден с разширение(гуша). С хранопровода завършва ектодермалното предно черво. Средното черво започва със стомах,в които се изливат секретите на черния дроб ,наричан още хепатопанкреас .чрез тях се смилат въглехидратите. В черния дроб се натрупват и резервни вещества -гликоген,мазнини др. От стомаха храната преминава в тънкото черво ,където става всмукването на хранителни вещества. Несмлените вещества през задното черво и ануса се изхвърлят в мантийната празнина. Дихателната система е разнообразно устроена. Повечето представители имат хриле (катениди),но голяма част от охлювите дишат с белия дроб. Кръвоносната система е отворена. Сърцето има 1 или 2 предсърдия и камери и е поместено в перикардиалната празнина. Кръвта най-често е безцветна и съдържа амебовидни левкоцити . при някои представители кръвта съдържа хемоцианин. Отделителната система е представена от чифт метанефриди. Често пъти десният метанефрид е закърнял и функционира само левия. Нервната система е по-сложно устроена ,отколкото при прешленестите червеи . В най-общия случай тялото на охлюва се инвертира в 5 чифта ганглии.-церебрални-инвертират главата и очите;-педалните-мускулите на крака;-превралните -мантията и т.н.Сетивните органи са добре развити. Половата система е сложно устроена . Сухоземните и части от водните охлюви са хермафродити. При всички охлюви половата жлеза е само 1. При хермафродитите в нея се формират и сперматозоидите и яйцата. Половият отвор е разположен от дясната страна на главата. Семепроводът завършва с копулационен орган . при хермафродититните видове от половата жлеза излиза общ канал,в който се влива и секретът от придатъчна жлеза. След това той се разклонява по 2 канала- по широк яйцепровод и по-тънък семепровод. Яйцепроводът преминава в матката и също се отваря в полова клоака от дясната страна на главата. Към половата система се отнасят и чифт семеприемници,чиито отвори също се отварят в половата клоака. При хермафродитите се развиват т.нар. "любовни стрели" . оплождането и при тях е кръстосано този процес се нар. протерандия. Развитието на сухоземните видове е пряко. При морските видове развитието е с метаморфозата. Ларвата на по-низшите се нар.трохофора,а при висшите-велегерова. Ларвите плуват известно време ,после падат на дъното и се превръщат във възрастен индивид. Някои охлюви са живородени . в ембриона на яйцето или в ларвата става завъртане на вътрешните органи на 180 градуса ,при което ануса се измества в главовата област и тялото става асиметрично . Класът се разделя на 3 подкласа:ПДКЛАС ПРВДНО ХРИЛНИ -prosobranchia ;обхваща най-премитивните охлюви.Разред diotocardia I Разред monotokardia;ПОДКЛАС ЗАДНОХРИЛИ - pulmonota ПОДКЛАС БЕЛОДРОБНОДИШАЩИ-хрилете са редуцирани,дишат с бял дроб,сухоземни и сладководни.разред basomatophora, stylomatophora.
21. КЛАС ГЛАВОНОГИ-Обединява най-сложно устроените мекотели, срещащи се в топлите зони на моретата и океаните с нормална соленост. Главоногите се отличават значително от др. мекотели както по отношение на своето устройство, така и по начина на придвижването си. Познати са около 700 рецентни вида,сред които са и най-едрите безгръбначни животни днес. В далечното минало главоногите са били по-богато представени. Известни са на 10000 вида фосилни вида. Тялото им е съставено от глава и туловище. Типичен за мекотелите крак е видоизменен в пипала и фуния. Пипалата са 8 или 10 и са разположени около устата. При някои представители броят на пипалата може да достигне до 40. тялото им е покрито с мантия. Черупката при тях е закърняла или липсва въобще. Само при род NAUTILUS и не малко фосилни видове тя е добре развита и наподобява тази на охлювите. При останалите съвременни главоноги черупката е силно редуцирана и има скелетна функция. При главоногите се развива и вътрешен скелет. Това е хрущялно образование, което обвива главовата капсула и наподобява черепа на гръбначните животни. Кожата на главоногите се състои от еднослоен епител , под които е разположена съединителната тъкан. В нея се намират голям брой пигментни клетки (хроматофори). Чрез тях главоногите могат бързо да променят цвета на тялото си . храносмилателната система започва с уста,преминаваща в мускулеста глътка с кълбовидна форма. Там е разположен и език с радула,с която се стрива уловената храна. От глътката храната преминава в дълъг хранопровод,който при някои октоподи е разширен и служи за гуша. След хранопровода следва стомах , в които се вливат каналите на добре развит двуделен черен дроб . интересна и характерна особеност е ,че главоногите притежават мастилена торбичка,която произвежда черна мастило подобна течност. Когато животното е в опасност то изпуска тази течност ,за да се спаси от опасността. Главоногите са хищници . кръвоносната система е от затворен тип. Сърцето има 1 камера ,2 или 4 предсърдия,които се отварят отстрани на камерата. Сетивните органи са добре развити . при някои видове размерите на очите достигат до 40 см в диаметър ,което ги прави шпиони в това отношение. Окото се състои от роговица,зеница,леща и силно развита ретина. Някои дълбоководни видове имат и специални светещи органи, светят със синя или рубиненочервена светлина. Оплождането е вътрешно. Като копулационен орган служи едно от пипалата на мъжете,което се различава по устройство от останалите. Чрез него мъжкият взема сперматозоиди от мантийната си празнина и ги пренася до мантийната празнина на женската. Яйцата се снасят навързани или във вид на грозд, по-рядко поединично. Развитието е пряко. Женската построява гнездо и ги поставя до излюпването им. Главоногите служат за храна на рибите(акулите). Някои видове се използват и за храна на хората. Мастиления секрет се използва за бои, китайски туш и пр.
22.ТИП ЧЛЕНЕСТОНОГИ-Членестоногите са най-богатия на видове тип в животинското царство с над 1,5 млн. вида. Те имат редица прогресивни морфо-анатомични и функционални приспособления, дали им възможност да обитават разнообразни водни и сухоземни местообитания. Основните характерни белези на типа са:1. Тялото им е сегментирано с билатерална симетрия и подвижни, начленени придатъци. Сегментацията им е хетерономна и се обособяват отделите глава, гърди и коремче. Броят на изграждащите ги сегменти варира при отделните групи членестоноги. Трите отдела на тялото могат да се сливат в различни комбинации.2. Тялото им е покрито с хитинизирана кутикула, която е външната му опора - скелет. Синтезира се от енднослойния епидермис под нея (ектодермален произход). Има сложен химичен състав, но включва главно хитин - полизахарид с голяма химическа инертност. Твърдостта му се дължи на отлагането в него предимно на калциев карбонат - външния кутикуларен слой екзокутикула. Вътрешният слойентокутикула, е от мек и еластичен хитин. Телесните сегменти са с покривка от 4 хитинени пластинки: гръбна - тергит, коремна - стернит и между тях 2 гъвкави мембрани - плеврити. Кутикулата периодично се подменя чрез събличане - линеене - хуморална регулация. Членестоногите нарастват само през периода след линеене (няколко часа до дни), когато новата кутикула е още мека.3. Придатъците на тялото са от подвижно свързани членчета чрез стави. В различните части на тялото придатъците се диференцират съобразно функциите, които ще изпълняват в челюстни около устния отвор, двигателни, за дишането, размножаването и др.4. Мускулатурата е напречно набраздена и мускулните снопчета оформят специализирани мускули. Те са заловени за определени места по кутикулата и това дава големи двигателни възможности на групата.5. Телесната празнина е от смесен тип - миксоцьол. Формираните зачатъци на вторична телесна празнина се разпадат и се сливат със запазените остатъци на първичната празнина.6. Трите отдела на храносмилателната система - предно, средно и задно черво, са различно диференцирани при отделните групи. Предното и задното черво са с ектодермален произход и лумена им е покрит с хитин. Челюстния апарат е от видоизменени придатъци и е специализиран към съответния начин на улавяне и обработване на храната. Имат слюнни и храносмилателни жлези.7. Дихателната система е от хриле, бели дробове или трахеи. Хрилете и белите дробове са видоизменени придатъци. Трахеите са въздухоносни тръбички, които се образуват чрез вгъване на покриващия тялото хиподермис (ектодермален произход) сред по-дълбоко разположените тъкани и органи. Трахеята е с отвор на повърхността на тялото (стигма), от който започва разклонена или неразклонена сляпо завършваща тръбичка. Спирални удебеления на хитина ги поддържат с отворен лумен. Най-тънките им разклонения, трахеоли, оплитат вътрешните органи и дори могат да навлизат в някои мускулни, чревни или клетки на мастното тяло. Техните краища са запълнени с течност, чието количество се саморегулира.8. Кръвоносната система е отворена и е с хемолимфа. Гръбният кръвоносен съд или част от него (сърце) пулсира.9. Отделителната система е от видоизменени метанефридии в първите членчета на някои придатъци или характерни органи за типа - малпигиеви тръбички.10. Нервната система е от главен мозък и коремна нервна верига с различна степен на концентрация на ганглиите. Главният мозък е от сливане на над- и подглътъчните ганглии. Сетивните органи са силно развити. Членестоногите имат прости и сложни (фасетни) очи.11. Членестоногите са предимно разделно половиживотни с пряко развитие или с метаморфоза.Клас Ракообразни. Водни обитатели са, с някои представители, които вторично са преминали към сухоземен живот. Има както добри плувци, така и дънни прикрепени, а малка част са паразити. Размерите им варират от 0.2 мм при водните бълхи (Daphnia sp.) до 80 см дължина на тялото омар (Homarus gammarus) и 3.5 м с краката при десетокраките раци.1. Сегментацията на тялото е хетерономна и се различават 3 отдела: глава, гърди и коремче. Тялото завършва с телсон, върху който е аналния отвор и при много видове има раздвоен придатък - фурка.Броят на телесните сегментите силно варира 5 - 50. Тези на главата и гърдите могат да се слеят в различна степен (главогръд), а коремните са по принцип подвижно свързани.2. При много ракообразни цялото тяло или част от него е покрито от хитинизираната кожна гънка - гръбен щит, образувана от последните сегменти на главата. Той може да формира и двуделна черупка при мидените рачета (подкл. Ostracoda).3. Придатъците по тялото са обикновено двуклонести, като двете им части са най-често с различна форма и размер. Едната част може и да изчезне.4. Главата е от 5 сегмента. Антените са 2 двойки - първата са антенули върху I главов сегмент акрон, а втората са антени върху II главов сегмент. Антенулите са с обонятелни, равновесни (статоцист) и вкусови органи. Антените имат осезателни органи и коксална жлеза - отделителна функция. При водните бълхи антените са превърнати в плавателни органи. Челюстите са 3 чифта. Горните челюсти (мандибули) са на III главов сегмент, а на IV и V са по 1 чф. долни челюсти (максили).5. Гърдите са с непостоянен брой сегменти при низшите ракообразни и с 8 сегмента при висшитеподклас Malacostraca. Гръдните крака според функцията си биват: плавателни - с пластинковидни членчета; ходилни - за придвижване; хватателни - с щипка на края им и най-добре развита е при първия чифт хватателни крака.6. Коремните сегменти са различен брой, но тенденцията е към намаляването им - 7 сегмента при висшите подклас Malacostraca. Коремчето е с мощна мускулатура и двигателна функция при дългоопашатите раци. При раците пустинници е с мека хитинова обвивка, но с запазени размери, а при кривите раци коремните сегменти са слети в пластинка, завита под гърдите. Коремни придатъци имат само висшите ракообразни. Те са с разнообразни функции и устройство - дихателна, полова, кормилна. Първите 2 чф. обикновено са полови - гоноподи. Последния чифт - уроподи оформя мощен плавник при дългоопашатите раци.7. Най-силно диференцирани са отделите на храносмилателната система при висшите ракообразни. При тях предното черво оформя двуделен стомах: дъвкателен стомах и пилоричен стомах. В дъвкателния се стрива храната с хитинови пластинки, зъби или варовити образувания - гастролити, стомашни камъни. Пилоричният отделя течните от полутечните съставки на храната. Средното черво е само 1/20 от дължината на системата. Към него е двуделен хепатопанкреас. Течната съставка навлиза в каналите му и тук се смилат и всмукват въглехидрати, белтъци и мазнини. Допълнителни израстъци на средното черво също участват в всмукването. В задното черво се оформят екскрементите и се изхвърлят през ануса, отварящ се на телсона. Ракообразните усвояват много разнообразни хранителни източници.8. Дихателната система е пряко свързана с крайниците, върху които се формират нишковидни или пластинковидни хриле. Обикновено те са поместени във вдлъбнатина на тялото. При висшите ракообразни те са в 3 реда под главогръдния щит. Водния ток е от движението на израстък на втората двойка максили. Хрилете са покрити с тънък слой хитин, през който се извършва газообмена. При излезлите на сушата мокрици (разред Isopoda) по плоските им коремни крачка епидермиса се вгъва навътре и формира дълбоки гънки, които са добре кръвоснабдени.9. Развитието на кръвоносна система зависи от това на дихателната. Дребните видове, дишащи с цялото тяло, имат слабо развита кръв. с-ма. Сърцето им е тръбовидно с метамерно разположени камери с по двойка отвори - остии (снабдени с клапи), или е късо само с 3 двойки остии. Разположено е в перикардиална торбичка (част от миксоцьола), в която постъпва окислена кръв от хрилете. През остиите кръвта навлиза в сърцето. От сърцето излизат предна и задна аорта, които се разпадат на по-малки съдове за главата, вътрешните органи и задната част на тялото. Кръвта от тях се събира в коремния венозен синус, от който отива към хрилете. След като се окисли в тях, по хрилно-сърдечни съдове навлиза в перикардиума и през 3 дв. остии - в сърцето. При повечето ракообразни хемолимфата е безцветна, но има с червена от разтворен в нея хемоглобин и синкава - от хемоцианин.10. Отделителната система е от видоизменени метанефридии - антенални или максиларни жлези.11. Нервната система е от над-, около- и подглътъчни ганглии и коремна нервна верига с различна степен на концентрация. Сетивните органи са добре развити. Осезателна роля имат чувствителни власинки събрани най-вече по антенули, антени и крайници. Хеморецептори са власинки по антенулите. Статоцистите са равновесни органи - вдлъбване на епитела в основното членче на антенулите, чиито стени са покрити с чувствителни власинки. Няколко песъчинки навлизат в празнината му и при допира им до власинките при движението на животното, то се ориентира за положението на тялото му. При затворените статоцисти, сферичен варовиков статолит се отделя от стените им и механизма на дразнене е както при отворените. За разлика от тях тяхната повърхност не се сменя при линеене.Висшите ракообразни са с сложни очи, които съдържат голям брой оматиди - > 3000 прости очи при речния рак (Astacus astacus). Оматидите имат диоптричен апарат от роговица и кристалинен конус. Следват 5-10 ретинални клетки, чиито вътрешни части формират светлочувствителна пръчица - рабдом, от който започва разклониние на зрителния нерв. Оматидите са отделени един от друг с тънък слой пигментни клетки с черен пигмент. В основата им има базална мембрана и тапетен слой от клетки с жълт пигмент, които отразяват светлината. При силна светлина всеки оматид получава лъч само по надлъжната си ос. Получения образ е от събиране на образите от всеки омадит - мазаичен, чрез апозиция на дразненията в оматидите. При намалена светлина, пигмента в пигментния слой около оматида се отдръпва съответно към двата края на оматида и светлинните лъчи дразнят повече от 1 оматид. Окото губи остротата на зрението, но се усилва светлочувствителността му.12. Полова система - разделнополови. Женската е от 1 чф. яйчници, яйцепроводи и понякога семеприемник. Мъжката е чифтни тестиси, семепроводи, които понякога се разширяват в семенни мехурчета. Оплождането е вътрешно, като сперматозоидите обикновено са в сперматофор. При висшите ракообразни яйцата се отлагат върху коремните крачка на женските и се придържат от тях. При низшите яйцата се носят от женската до тяхното излюпване, напр. водните бълхи (Daphnia sp.) ги снася в зародишна камера, където се отварят яйцепроводите. Развитието се извършва с метаморфоза или пряко, като ларвните стадии се развиват в яйцето (сладководни, криви раци). При морските висши ракообразни следембрионалното развитие протича с 4 ларвни стадия, при някои с над 50 линеения.
23.Клас Паякообразни,Многоножки-Обединява голям брой сухоземни представители с разнообразни и анатомични,екологични и етологични особености.Малко видове вторично са преминали към воден начин на живот.Тялото е сегментирано,а сегментите се делят на 2 части-главогръд,който носи крайници и коремче без крайници.Първият сегмент се нарича акрон и не носи членести крайници,а останалите 6 сегмента носят по 1 чифт членести крайници.При повечето паякообразни те представляват къси щипки,чрез които улавят храна или пробиват тялото на жертвата.Вторият чифт се нар. педипалпи на главогръда.Съставени са от няколко членчета и изпълняват различни функции.При скорпионите те са изменени в здрави щипки за улавяне на храна.При паяците представляват пипала.При някои паякообразни в ембрионалното развитие се появяват коремни крайници,които се видоизменят в паяжинни брадавици или др. органи.Тялото е покрито от кутикула,под която се намира хиподермата,под тях е разположена базалната мембрана.Телесната покривка изпълнява опорна и защитна функция.Хран. с-ма е съставена от 3 отдела-предно и задно черво и средно.Устата преминава в глътка с мускулести стени.Там се отварят канали на слюнните жлези.При ухапване на жертвата освен отрова,в тялото се изливат и секрети от слюнестите жлези.Храната им е разнообразна,повечето са хищници.Отделителната с-ма е представена от малпигиеви тръбички и коксални жлези.Кръвоносната с-ма наподобява тази на ракообразните.Сърцето е дълго и гръбно разположено над червото.Кръвта е безцветна и съдържа хемоцианин и безформени кръвни елементи.Дихат. с-ма е представена от белите дробове,които представляват ектодермални джобчета или кухини,разположени вентрални на коремчето.По-голямата част от паякообразните имат едновременно бял дроб и трахеи.Нервната с-ма следва общия тип на останалите членестоноги.Основният нервен ганглий е нар. главен мозък и е разположен в главогръда.Сетивните органи са разнообразни,очите са прости и са различен брой.Зрението не е добро.Паякообразните са разделно-полови животни,често с ясно изразен полов диморфизъм.Мъжките са дребни.Оплождането е процес предшестван от "брачен танц",при който мъжките извършват различни движения,а женската изпада в особено каталептично състояние,през време,на което мъжкият опложда.Клас Многоножки-Към него се отнасят около 11 000 сухоземни членестоноги.Обикновено са нощно активни,обитаващи тропични и умерени области на Земята.През деня се крият под камъни,в дървесната кора и почвата.Броят на членчетата при различните групи варира от 6 до 180.Тялото е дълго и се състои от 2 части - глава и туловище.Върху главата са разположени очите,антените и устният апарат.Той се състои от 3 чифта различни членести придатъци.Антените са многочленни органи за обоняние и осезание,простите очи са 2 или повече.Устата е разположена вентрално на главата.Средното черво е право и широко,задното също е право,но късо и завършва с анус.Кръвоносн. с-ма както при всички членестоноги е от отворен тип.Сърцето е дълго,тръповидно и има около 15 камери и устия.Кръвта носи хран. в-ва,хормони,но не и кислород.Дишането се осъществява чрез трахеи,които представляват фини тръбички от ектодермален произход.Нервната с-ма е добре развита и е представена от надглътъчен,подглътъчен ганглий и коремна верига.Сетивните органи са представени от прости и сложни очи,темешфаров орган и множество чувств. четинки.Многоножките са разделнополови.Мъжките имат развит капсулационен орган и оплождането е вътрешно.Понякога женската притежава семепроводник.Развитието протича пряко или анаморфоза,при която ларвата се излюпва с по-малко брой сегменти.
24.КЛАС НАСЕКОМИ-Включват 80% от известните животински видове - около 1.5 млн. вида.Телесните сегменти се обединяват в глава, гърди и коремче, като кутикулата отвън е с епикутикула с водонепропускливи восъкоподобни и липидоподовни вещества срещу изпаряване на вода.Главата е силно хитинизирана капсула с два отвора и 4 чф. придатъци.Здравината й се поддържа от система от гънки на кутикулата,които външно оформят шевове,а вътрешно-вътрешен скелет на главата.За тях се залавя мускулатурата, която движи главата и придатъците по нея.На акрона са разположени чифт антени,хомоложни на антенулите при ракообразните.Те са основно със сетивна и обонятелна функция. Изградени са от 1 ред членчета и имат разнообразна форма:нишковидни,четинковидни, перести, гребеновидни и т.н.По правило мъжките индивиди имат по-добре развити антени от женските, което е свързано с необходимостта да улавят феромоните на последните от голямо разстояние.Устния апарат е специализиран към типа на използваната храна и добиването й. Затова при насекомите той има голямо разнообразие, но все пак бива 2 основни типа:гризещ и смучещ.Гризещият тип се приема като първичен,от който са произлезли всички други разновидности.Той се нарича още ортоптероиден.Изграден е от горна устна, горни челюсти, долни челюсти, долна устна и подглътъчник.Горната устна е подвижно свързана кожна гънка,която покрива устата.Горните челюсти са 1чф.едночленни пластинки с хитинови задебеления и зъби по дъвкателната повърхност.Движат се една срещу друга.Долни челюсти са 1 чифт многочленести придатъци.Залавят се за главата с основно членче,следвано от по-удължено стипес.За стипеса се залавят 2 дъвкателни пластинки: вътрешна-задържа и раздробява храната и външна-за сортирането на храната.За стипеса са заловени долночелюстните пипалца - осезателна и обонятелна функция.Долната устна е от сливане на втория чифт долни челюсти при другите членестоноги. Затова е нечифтен орган, затварящ устния отвор отзад.Долната устна е с 1 двойка вътрешни,1 двойка външни дъвкателни пластинки и долноустни пипалца.Функцията им е както на тези от долната челюст.Подглътъчникът е образуван от сливане на стернитите на челюстните сегменти, които са потънали навътре в устната празнина.Наподобява на език, подвижен е и подпомага поглъщането на храната.Хоботът е устен апарат за приемане на течна храна.В зависимост от това дали храната е открита или е нужно да се достигне до нея чрез пробиване на тъкани са се формирали: гризещо-лижещ тип - при медоносната пчела, пробиващо-смучещ тип хобот-при хемиптерите,кулициден-при комари,лепидоптерен тип хобот-при пеперудите.Насекомите,които не се хранят в възрастно състояние,са с частично или напълно редуцирани устни органи-напр. еднодневки, някои пеперуди и др. Полови разлики в устройството му има напр. при кръвосмучещите комари - ♂ се хранят с нектар или не се хранят,а ♀ смучат кръв.Гърдите са от 3 сегмента: преднегръд,среднегръд изаднегръд. Всеки е изграден от гръбна пластинка тергит,коремна стернит и между тях 2 плеврита.Това е двигателния отдел на тялото и е запълнен почти изцяло с мускулатура. Всеки сегмент носи по чифт крака, закрепени на границата между стернит и плеврит. Крилатите насекоми са с по чифт крилана среднегръда и заднегръда, прикрепени на границата между тергит и плеврит.Краката са от основно членче,съчленително пръстенче,бедро,пищял,стъпало от до 5 членчета,последното с 2 нокътчета. Движението е при последователно допиране до субстрата на тройка крака-преден и заден крак от едната страна и среден от другата.Формата и размера на краката е различна според функциите им и начина на живот:ходене, бягане,скачане,ровене,плуване,събиране на прашец,улавяне на жертва,закрепяне за гостоприемник и др.При много групи те са с приспособления за почистване на антените, крилата, за издаване на звуци и др.Крилата са двуслойни пластинки,продължение на телесната стена,а празнината между двата пласта-продължение на миксоцьола.Отвън е слой хитин,под него хиподерма.Нарастването на крилото е от тангенциалното делене на хиподермата,а разпъването му е под натиска на навлизащата в празнината му хемолимфа. Следва срастване на двете стени на крилото, като трахеите формират характерните надлъжни и напречни жилки.Подобряването на летателните възможности е свързано с процеса накостализация-придвижване на надлъжните жилки в предния край на крилото.Така се повишава механичната устойчивост в предния му край и гъвкавостта му в задния край. Формата и хитинизацията на двата чифта крила могат да са различни.Крайна степен на склеротизация на първия чифт имат твърдокрилите и при тях те се наричат елитри.При двукрилите насекоми вторият чифт крила са превърнати в сетивни органи- халтери,бръмчило и не участват пряко в летенето.При други,като въшки,бълхи,крилете са вторично редуцирани.Движението на крилото в вертикална посока е от 2 двойки мускули с непряко действие,които са антагонисти.При съкращаване на надлъжната двойка гръдни мускули тергита се издува нагоре,повдига се основата на крилото,а връхната му част слиза надолу.При контракция на дорзовентралните мускули тергита и стернита се приближават,основата на крилото се придвижва надолу,а крилната пластинка се повдига.Гръдната мускулатура с пряко действие е за поддържане на подходящ ъгъл на крилото в полет,за прибиране и привеждането им в работно положение.Полетът на насекомите се е усъвършенствал за повече от 300 млн. години.При движение на крилото надолу,то изтласква въздуха надолу и напред, като тялото се придвижва нагоре и назад.При повдигане на крилото се изтласква въздух нагоре и назад,а тялото се придвижва надолу и напред.Сумирането на двата ефекта придава постъпателен характер на полета.Слабите летци са с скорост 1-2 км/ч, а добрите - до 72 км/ч. Броят на ударите е от 5-10 в сек. при пеперуди до 1000 при дребни комари.При високочестотния полет броят на мускулните съкращения е неколкократно по-голям от този на нервните импулси.Коремчето е с разнообразна форма и размери,запазена в различна степен хомономност на до 11 сегмента,като в него се поместват вътрешните органи.При някои насекоми последните сегменти формират лъжливо телескопично яйцеполагало.В задния край на коремчето се разполагат придатъци,свързани с размножаване,дишане и др.При женските това е същинско яйцеполагало,а при мъжките-копулационен апарат.Същинското яйцеполагало е образувано от 2 чф. удължени пластинки на 8 и 9 сегмент. То е видоизменено в жило, свързано с жлеза с парализиращ секрет, при ципокрилите.Копулационен апарат на мъжкия е на 9 сегмент. Стените при половия отвор формират тръбовидно разрастване-фалус.Връхната му част е склеротизиран едеагус с канал и отвор-чрез него се внасят половите продукти в женската полова система.Половият отвор е притворен от 2 валви,чрез които се обхваща коремчето на женската при копулация.Покривката на насекомите е разнообразно оцветена, най-често от меланин-от охреножълт до черен цвят.Жълтия цвят се дължи на пуринови пигменти,а зеления на хлорофилни пигменти.Металния блясък е от пречупване на светлинните лъчи от специфичната микроструктура на кутикулата.
Храносмилателна система-най-диференцирано е предното черво:глътка,хранопровод,гуша, мускулест стомах,завършващ с кардиален клапан.Към предното черво са свързани слюнни жлези.Средното черво при някои групи е с увеличена повърхност за смилане от слепи израстъци в предния му край.В него се смила основната част от поетата храна,обвита в перитрофична мембрана.Пилоричен клапан го отделя от задното черво.Задноточерво се разделя на отделите:пилоричен,тънко черво и право черво.Ректален клапан е на границата между тънкото и правото черво. Завършва с анус.При някои насекоми тънкото черво е със слепи израстъци с симбионтни микроорганизми.В него се всмуква водата от екскрементите.Дихателна с-ма-трахейна- възрастните са с 10 чф. стигми.Добрите летци с въздушни мехури.Само при някои водни ларви се развиват трахейни хриле-кожни гънки с гъста трахейна мрежа,които излизат навън от стигмите.Дихателните движения са предимно от коремчето.Кръвоносна с-ма-гръбно разположеното в коремчето сърце е затворено отзад,а напред продължава в аорта.В сегмент има отделени с клапи по 1 камера с чифт остии. Хемолимфата може да е до 3/4 от обема на тялото.Има формени елементи-хемоцити.Отделят пикочна киселина чрез различен брой малпигиеви тръбици, отварящи се обикновено в задното черво.Централната нервна с-ма е от главен мозък и коремна нервна верига. Сетивните органи са много добре развити. Зрителните орани са прости и фасетни очи. Оматидите са с близко устройство до това при ракообразните.Половите системи са чифтни с тръбовидно устройство.Яйчниците са от различен брой яйчни тръбички.Яйчни тръбички имат преден отдел гермариум,в който се образуват яйцеклетките и заден отдел вителариум,в който те узряват.От яйчниците излизатяйцепроводи,сливащи се в медиален яйцепровод.Той се отваря в влагалище заедно с придатъчни жлези и семеприемник.Мъжката е семенниците,семепроводи, семенни мехурчета и семеизпразнителен канал, преминаващ в канала на едеагуса.Тези с сперматофори,имат придатъчни жлези, чиито секрет опакова сперматозоидите.Оплождането е вътрешно.Секретът на женските придатъчните жлези служи за прикрепване на яйцата към субстрата, но може да образува и сложна оотека,която ги обвива.Често явление е безполовото размножаване -партеногенеза (постоянен и цикличен). Партеногенетично размножаване на ларвен стадии е педогенезис. Полиембрионията е напр. при паразитни ципокрили - бластомерите се отделят в групи и от всяка се развива ларва.Количеството на снесените яйца е различно, като напр. женската термит (царица) около 30 000 на ден, а за година-около 10 млн. Мнозинството насекоми са с стотина яйца, а средно 50 ларви при живораждащите (напр.листни въшки).При най-примитивните насекоми развитието на младия организъм след излюпване се извършва без съществени изменения в устройството- няма ларвен стадий,метаморфоза, т.е. пряко развитие-аметаболно развитие.При мнозинството от яйцето се излюпва ларва. Насекомите с непълно превръщане Група Hemimetabola(правокрили, хлебарки, еднодневки, водни кончета, равно- и разнокрили) са с ларва, приличаща много на възрастното (имаго).Отличава се по слабо развитите крила,неразвита полова система,има ларвни органи и др.Превръщането й в имаго става постепенно след всяко линеене,като ларвите с крилни зачатъци се наричан нимфи.Броят на линеенията е различен при отделните групи.При насекомите с пълно превръщане Група Holometabola ларвите са просто устроени и коренно се различават от имагото.Преустройството се извършва по време на нов стадий-какавида, продължаващ от няколко дни до няколко седмици.
Много насекоми полагат грижа за поколението, като най-сложни са взаимоотношенията при обществените насекоми.Те обаче се управляват само от сложна система от инстинкти, изградила се в процеса на продължителна еволюция.Мнозинството насекоми не могат да се размножават веднага след имагиниране,а е нужно да се хранят известно време,за да се доразвият половите системи.Жизненият цикъл от яйце до полово зряло възрастно се наричапоколение,генерация.Насекомите с 1 поколение годишно са моноволтинни,тези с две - биволтинни и с много поколения-поливолтинни.Общо насекомите могат да презимуват на всеки един стадий-яйце,ларва, какавида или имаго.Развитието на някои продължава повече от година,като ларвите им преустановяват развитието си през студеното полугодие.При много групи неблагоприятните условия се преживяват с изпадане в диапауза - временен физиологичен покой и задържане на развитието.Диапауза може да е облигатна или факултативна,лятна или зимна, но също дву- и многогодишна, съответно ембрионална, ларвална, какавидна и имагинална диапауза.Предимно при социалните насекоми има полиморфизъм - няколко външно различаващи се форми на един вид.Той е полов - при обществените насекоми, екологичен-зависи от фактори на околната среда - напр. различно развитие на крилата при правокрили и др., сезонен - напр. при листните въшки- различни форми безкрили, крилати, полови и партеногенетични женски и др.Значението на насекомите е огромно,тъй като те са не само важни консументи в екосистемите, но и са основна храна на многобройна група по-висши животни.В нашите ширини няма сухоземно или сладководно местообитание без насекоми. Много от тях са вредители, които унищожават огромна част от селскостопанската ни продукция, нанасят значими загуби на горското стопанство (предимно каламитетни видове), а също така имат важно медицински и ветеринарно значение. Същевременно други са ценни помощници в биологичната борба, незаменими са като опрашители на растенията, снабдяват ни с ценни продукти (восък, мед, коприна и др.) и т.н.
26.27: Тип Хордови.Клас Хрущялни риби.-Тип хордови са вътрешно устни животни с разнообразен строеж,биология и екология.И се намират на върха на живот.революция.Към тях се отнасят най-едрите днес живеещи животни на земята.Хордовите се отличават от др.типове животни по някои специфични особености. Наличие на хорда,служеща като осев скелет,пр4и по голяма част от гръбначнитве е заместена от гръбначен стълб.Централната нервна система е с тръбовидна форма.При гръбнач.животни нервната тръба се разделя на главен и гръбначен мозък.Под хордата са разположени храносмилателна и дихателна система които са тясно свързани.Сърцето е разположено на коремната страна,под хордатата и под храносми.тръба.Типът на хордовите съдържа около 43 хил.вида. Клас хрущялни-предимно морски.Рецентните видове са с хрущялен скелет,кожата им е гола или покрита с люспи съставена от външна част под която има костно вещество.Няма развит плавателен мехур.Кожата е образувана от многослоен епител и дерма.Гръбначният стълб е съставен от амфи.прешлени.В средата им минава канал в който е разположена хорда.Муску-латурата на тялото е добре сегментирана има различни от др.риби химизъм.Устата е снабдена с челюсти с мощна мускулатура и множество зъби които нарастват постоянно.Уст.кухина преминава в глъткапо чийто странични стени са разположени хрилните цепнатини.Стомахът е с v образна форма.Тънкото черво е късо и широко и притежава т.нар. спирален клапан.Черният дроб е силно уголемен .Дебелото черво е късо и завършва с клоака.Кръвон.система е близка до тази на кръгоустните.Около стомаха хрущ.риби имат голям далак които заедно с бъбреците е кръвоотворен орган.Отделянето на непотребните вещ.се извършва от чифт бъбреци. Хрущ. риби имат развита комкатна щитовидна жлеза.Нервната система е добре развита. Предният мозък е с добре развити обонятелни дялове.Добре развит е средният и малкият мозък,които координират движенията,тонуса и равновесието.Гръбначният мозък е изграден от сиво и бяло вещество.Акулите имат мн.добро развито обоняние,те усещат парче месо от 400-500м.Очите са големи и са без клепачи.Виждат само на близко разстояние 10-15м.Половите жлези са чифтни и са разположени в мезентриума от двете страни на хранопровода.Около оплодените яйца се оформя белтъчен слой и кожеста обвивка.Яйцата са богати на жълтък.Ембрионалното развитие протича бавно от 7 до 12 мес.Излюпеният зародиш прилича на възрастен индивид и може да се развива самостоятелно.При някои хрущялни риби се съдържа ''яйцеживо раждане'' За др.е характерно живораждането.В такива случай възникват тесни хранит.връзки между майчиният орган. и зародиша.При някои акули се наблюдава и вътреутробен канибализъм.В яйцепровода се развиват няколко десетки оплодени яйца.Най-развитият зародиш изяжда останалите ембриони.Така акулата ражда само едно едро и напълно развито малко. Акула-вътрешно устройство.Тялото на акулата притежава хидродинамична форма и е покрито с люспи във вид на кожни зъби.Те достигат до 10.5м рядко от 12 до 14м.Устата е долна напречна с 5 до 7 реда остри зъби.Имат от 5 до 7 двой.хрили отвори.Скелетът е мн.различен от този на костните риби и сухозем.гръбнач.животни.Акулите и др.хрущ.риби имат скелети от хрущ. И съединит.тъкан.Хрущялът е гъвкав и издръжлив.Скелетът се разделя: -Осев скелет-гръбначният стълб образуван от множ.хрущялни прешлени -череп-мозъчна кутия и скелет на устно хрилния апарат -чифтни плавници-гръдни и коремни -нечифтни плавници-опашен,анален и 2 нечифтни гръбни Черепът е разделен на мозък и лицева част.Мозъчната част е покрита с кожа и е съставена от тилна част с отвор,слухова,зрителна и обонятелна.Лицевият череп е изграден от челюстна поезична и хрилна дъга.Челюстите на акулите не са прикрепени към черепа.Челюстите имат от 2 до 3 слоя в зависимост от големината на акулата.Зъбите са вкленени във венците,а не директно прикрепени към челюстта.Те се сменят през целия им живот.Перките са продълговати.Чифтните плавници имат хрущ.основа от предно и задно поясче съответно за гръдните и коремните плавници.Повечето акули имат 8 перки.Опашката придава тяга,като скоростта и ускорението са в зависимост от формата на опашката.Акулите имат плоскоидни люспи,благодарение на твърдостта и устойчивостта им се създава добра защитна обвивка. Благодарение на люспите акулата се движи изключително безшумно.За разлика от кост.риби акулите имат сложен кожест ''корсет''наподобяващ външен скелет служещ за закрепване на техните плувни мускули.Мускулатурата при гръбначните се дели на три групи: -Сърдечна-съкращава се непрекъснато и осигурява движението на кръвта -Висцерална- спомага за функционирането на вътрешните органи и кръвта -Соматична-позволява движението на тялото в пространството.дели се на червена и бяла мускулатура. Дихателната система е устроена посредством органи нар.хриле.Те биват вътрешни и са разположени пред гръдните плавници.Кръвоносната система.В състава на кръвта акулите имат гол.дял плазма,разтворени белтъци,минерали,хормони,газове и кръв.клетки.Те притежават имунитет,той бива вроден и специфичен.Храносмилането при акулите отнема дълго време.Една от най-големите разлики между хранос.система на акулите и бозайниците е че акулите имат по къси тънки черва и силно развито дебело черво.Дебелото черво преминава в право.Отпадъчните продукти преминават в клоаката и се изхвърлят. Задстомашната жлеза се отваря в тънкото черво.Черният дроп е представен с жлъчен мехур и канал.За пръв път при тях се появява далак.По гол.част от акулите са студенокръвни.Бъбреците са два.От всеки бъбрек уринат се събира в тръбички и се отвежда към пикочопровода.Двата пикочопровода преминават през пикочополов синус и накрая стигат до клоаката. Нервната система е добре развита.Предният мозък е с доста големи полукълба а обонятелните дялове са добре развити.Междинният мозък е също уголемен с развита епифиза.Мал. и средния мозък координират движенията,тонуса и равновесието.Обонянието при акулите е сред най добре развитите части на сензорната система.То служи за търсене на плячка за храна и на партньор за размножаване.Строежът на очите е сходен с останалите гръб.животни.Те притежават острота на зрението и чувствителност на окото към светлина.Някои са без клепачи а други притежават милена ципа.Странична линия спомага за сетивността и се дължи на принципа на ехолокацията.Акулите имат остър слух и чуват жертвите на мн километри.Те приемат нискочестотни звуци.Акулите имат по голяма електрочувствителност от всяко др.животно.Те могат да намерят плячката скрита в пясъка.За разлика от кост.риби те нямат изпълнени с въздух плавателни мехури.Вместо това разчитат на големия черен дроб богат на мазнини.Повечето акули ако се обърнат или се ударят по носа изпадат в състояние на типично вцепенение.По голяма част от акулите живеят 20-30 год.те са разделно полови животни.За акулите е характ.вътрешно оплождане,примитивна матка и сравнително добра плацентарна връзка.Яицеснасяне-след като яйцето е оплодено се покрива с яйцежлъчна обвивка.Яйцата са големи и съдържат мн.жълтък.Снасят се от 2 до 12.При яйцеживораждането оплоденото яйце се задържа в матката.Там малкото се развива и се ражда напълно развито.Живородните се явяват с най продължителна бременност от няколко месеца до 2 год. Клас костни риби.Най големият по бр.видове калс гръб.живот.Имат широко разпространение на всички водоеми.Кожата им е покрита с люспи.Вътрешният скелет е костен или хрущялен. Хрилните цепнатини са 5 чифта и са покрити с хрилно капаче.Имат плавателен мехур които вторично може ад бъде редуциран.Някой видове имат бял дроб.Обикновено оплождането е външно.Ако е вътрешно копулационният орган обикновено е видоизменен външно.Яйцата нямат рогова обвивка.Тялото им е с вретеновидна форма,странично сплеснато и е разделено на три отдела: глава,туловище и опашка.Отпред на главата е разположена устата,снабдена с мощни челюсти.При едни видове челюстите са снабдени със зъби,а при други липсват. Костните риби притежават чифтни и нечифтни плавници.Нечифтният са гръбначният,опашният и аналният,а чифтните са гръдните и коремните плавници.Плавниците имат двигателна ,кормилна и равновесна функция.Опашният плавник при костните риби е разнообразен. Чифтните крайници показват гол.разнообразие.Понякога коремните крайници може да се редуцират.Тялото на костните риби е покрито с многослоен епител без рогов слой.В него има мн.едноклрт.жлези които отделят слуз чрез които се намалява триенето във водата.В клетките на дермата и епидермиса са разположени пигменти които осигуряват криптичната окраска на рибите.Повечето костни риби развиват в кожата си защитни костни образувания-люспи. Обикновено те покриват цялото тяло и представляват кожният скелет на рибите.Люспите растат през целия живот на рибата ,ако се повредят или опадат се възтановяват до 2-3 сед. Черепът се разделя на мозъчен и лицев,Костите на мозъч.череп произхождат от вкостяване на отделни участъци от хрущяла.лицевият череп е изграден от хрущялни или вкостени дъги.Върху последните са разположени 4 чифта хриле.Мускулатурата им е напречно набраздена. Мускулите на главата са малки и често обособени в групи.Мускулите в туловището и опашката са сегментирани.Храносмилателната система е по усложнена от тази на хрущ..Жлезите в устната кухина отделят секрет,улесняващ поглъщането на храна.Черният дроб при костните е по-малък от този на хрущ.Хрилете са разположени на хрилни дъги.Отвън хрилете се отваря в обща хрилна кухина а отвътре се съобщава в глътката.Чрез гълтачни движения рибата поема вода през устата и я изтласква през хрилете.Част от дишането се извършва през кожата. Устройството на кръв. Система е близко до това на хрущ.Сърцето е представено от едно предсърдие и една камера.В кръвната плазма има разтворени глюкоза и гликозен. Линфната система се състои от няколко синуса,по важни са разположени в коремната област.Бъбреците са удължени разположени са дорзално и често се сливат в задния край.Половите жлези са чифтни и са разположени под бъбреците отстрани на плавателния мехур.Преобладаващата част са разделно полови.За мн.видове е известен хермафродизъм.По голяма част са полициклични,размножават се повече от веднъж в живота си.Размножаването е свързано с миграции,които се извършват в определено време и по строго определен път.По-рядко се среща яйцеживораждане.Размерът на мозъка при кост.е по голям от този на хрущ.Най добре развит е средният мозък.очите са с уплътнена роговица без подвижни клепачи.Чрез тях осъществяват близка ориентация,търсене на храна,избягване на опасности.Ухото е вътрешно затворени с хрущ.кансла.Рибите на се неми а могат да издават и поемат звуци. Устройство на шарана:Шаранът е гръбначно животно.Тялото му е нагодено за живот в сладководни застояли и бавнотечащи води.То е удължено и се състои от глава туловище и опашка.Покрито е с кръгли люспи наредени една зад друга.Те са покрити със слуз.Главата му е съединена с туловището -няма шия.Тялото му завършва с голям симетричен плавник с които плува.За движението във водата служат и гръдните плавници.Диша чрез хриле те са намират отстрани на хрилните капачета.Температурата на тялото му е непостоянна.Сетивните органи на шарана са очите мустачките страничната линия вътрешното ухо приспособени са да го ориентират във водата.Чрез помощта на плавателния мехур той се издига и спуска във водата. Шаранът се размножава с голям брой дребни яйца наречени хайвер.от него се излюпват малки риби които бързо нарастват.За да опази малките заравя хайвера в гнездо или го държи в устата си.
29,30 Клас Земноводни. -В живота на земноводните ясно се различават 2 етапа:ларвите им дишат с хриле и наподобяват риби,а възрастните дишат с бял дроб и са близки до влечугите.Голяма част от възрастните обитават места с висока влажност,а ларвите се развиват във водата.Яйцата им са лишени от плътна обвивка и немогат да преживеят извън вода.Формата на тялото е твърде разнообразна.Безкраките земноводни имат малка глава и червообразно тяло.При опашатите тялото е цилиндрично или слабо сплеснато,с малка глава и къси крайници.Опашката липсва при възрастните,а тялото е късо и сплеснато гръбнокоремно.Главата е сравнително по-голяма,има добре развити два чифта крайници,о които задните са по-дълги.Размерите на тялото също силно варират.С най-малки размери са безопашатите.Кожата е съставена от многослоен епидермис и дерма.Най-външният слой на епидермиса периодически се сменя.Процесът се нарича линеене.Дермата е изградена от съединителнотъканни влакна и е богата на кръвни капиляри.Кожното дишане,преобладаващо пред белодробното се подпомага от множество жлези,които поддържат кожата винаги влажна.Черепът на ларвите е изцяло хрущялен,а при възрастните вкостен. Зъби има по горната ,долната челюст и небцето.Гръбначният стълб е съставен от 9 прешлена,които могат да се различават значително при различните групи.Земноводните нямат гръден кош.Първият прешлен е шийният и се нар. : атлас.Той позволява движенията на главата.Следващата група прешлени са трупните.При жабите обикн. са 7.Чифтните крайници представляват система от лостове,свързани подвижно.Предният пояс е съставен от лопатка,ключица и коракоид.При опашатите ключицата липсва.Задното поясче е съставено от тазова,седалищна и срамна кост.Задният крайник се състои от бедрена кост,голям и малък пищял,костта на петата,ходилото и костта на пръстите. Мускулната система се различава силно от тази на рибите.Появяват се лениви мускули,обединени в мускул.Комплекси за свиване и разгъване на крайниците. Храносмилателната система е по-усложнена от тази на рибите.В устата се отварят слюнчести жлези,които служат за овлажняване на храната.В предната част на устната кухина са разположени вътрешните отвори нар.хоани.В задната част се отварят евстахиевите тръби. От устата чрез глътката и хранопровода храната попада в стомаха.Смилането продължава в червото състоящо се от дванадесетопръстник,тънко и право черво.Черният дроб е триделен. Земноводните се хранят предимно с животинска храна.Само ларвите на жабите са растително-ядни.Дишането се осъществява чрез белия дроб,хрилете и кожата.Белият дроб е разделен на ляв и десен и е съставен от торбички с алвеоли и капиляри.Кръвоносната система е усложнена. При земноводните съществува голям и малък кръг на кръвообращение. Малкият включва движението на кръвта от сърцето до белодробно-кожните артерии и белодроб.вени до лявото предсърдие.В големият кръг кръвта се движи от аортата по останалите артерии до всички тъкани и от тях по вените до дясното предсърдие.Сърцето е обвито в кожеста околосърцева торбичка-перикард.Състои се т две предсърдия и една камера.Лимфната система е добре развита и се състои от големи лимфни кухини под кожата.Отделянето при ларвите е от типа пронефрос.През метаморфозата те закърняват и се заменят от първичните бъбреци.От всеки бъбрек започва пикочопровод,които се влива в клоаката.Вентрално на нея е разположен пикочният мехур.През кожата също се излъчват отпадъчни продукти и вода,но може и да се поема вода.Нервната система достига по-висока степен на развитие.Съществено е изменен главният мозък.Предният дял е най-развит и се състои от две полукълба със самостоятелни празнини. По повърхността на полукълбата има струпвания на нервни клетки,нар. първичен мозъчен свод.Гръбначният мозък е също добре развит.Очите на земноводните са пригодени за въздушната среда.Очите са с два клепача и мигателна ципа. Органът на слуха е доста по-усложнен.Появява се средно уха чрез,което звуковите вълни се усвояват.Външният отвор е затворен с тъпанчева мембрана.Под водата звук.вълни се приемат от повърхността на тялото и чрез венозната и лимфната система се прехвърлят директно към вътрешното ухо.Лигавицата на гръкляна образува гласови връзки.Звуците са специфични за търсене на полове и сигнали за тревога.Мъжките полови жлези са захванати за вътрешната дорзална стена на телесната празнина.Женските полови жлези при жабите са с гроздовидна структура .В крайните отдели на яйцепроводите яйцата са свързани в шнурове или в купички. Оплождането е външно.С предните крайници мъжкият обхваща женската през средата на тялото и отделя сперматозоидите едновременно с отделянето на яйцата.Много земноводни проявяват грижи за снесените яйца.Половата зрелост на жабите настъпва след 3-4 год. Развитието на животните е свързано със сложна метаморфоза.Поповите лъжички имат смукало пред неотворения още устен отвор,външни хриле и зачатък на опашката.При опашатите излюпената ларва е по-добре развита-формирани са опашка и външни хриле. Продължителността на ларвното развитие се влияе от външната среда.
Устройство на голяма водна жаба-Тялото на жабата е скъсено,сплеснато гръбокоремно.Движи се с крайници,които завършват с пръсти.Задните крайници са по-дълги от предните.Главата и е свързана с тялото без шия.На главата над устата се намират два носни отвора.От там поема въздух.Очите и имат мигащ клепач.Жабата е покрита с гола и хлъзгава кожа.Двигателната система :гръбначният стълб е съставен от 9 прешлена.Тя няма ребра.Костите на крайниците са подвижно съчленени,това им позволява да се сгъват.Във връзка с подскачането мускулите са групирани главно в задните крайници.Храносмилателната система е сходна с тази на рибите.Освен дванадесетопръстно черво има и развитие на тънко и право черво.Правото черво се разширява и образува празнина-клоака.В нея се отварят още пикочният канал на бъбреците и каналите на пол.жлези. Дихателната система е силно развита.Белият дроб е съставен от 2мл. Торбички осеяни с кръв.капиляри.В тях се извършва обмяна на газове.Кожата е снабдена с кръв.капиляри и има по-голямо значение за дишането отколкото белия дроб.Кръвоносната система е по-сложна в сравнение с тази на шарана.Сърцето е съставено от две предсърдия и една камера.Неокислената кръв от тялото се събира във вените и отива в дясното предсърдие.От там преминава в камерата.Окислената кръв от белия дроб се насочва към лявото предсърдие на сърцето.От там до камерата и по други артерии по цялото тяло.Така се обособяват два кръга на кръвоснабдяване малък и голям.По тялото тече смесена кръв и движението и е бавно,това обуславя постоянна температура.Каналите на бъбреците на жабата се отварят в клоаката. От стените се образува пикочен мехур.В него се събира урината.Нервната система е силно усложнена състои се:предния мозък,сетивните органи и централната нервна система.Предният мозък е по добре развит от този на рибите.Слуховият орган също е по сложен от на рибите.Звуковите трептения се предават от тъпанчева мембрана чрез костица на вътрешното ухо.Тази костица се появява за 1 път при земноводните,тя представлява средно ухо.Очите са приспособени за въздушна среда.Оплождането става във водата.То е външно,от оплодените яйца се излюпват ларви-попови лъжички.Те приличат на рибки-имат опашка,перка и дишат с външни хриле.След известно време се превръщат в малки жаби
31.Клас Влечуги.Вътрешно у-во на гущер-Макар,че някои са се върнали във водна среда,влечугите са първите изцяло сухоземни животни.При тях оплождането е вътрешно,яйцата са едри и с достатъчно жълтък,обвити са в здрава кожеста обвивка.Кожата е суха без жлези,с рогови люспи или костни щитчета,имат и втори шиен прешлен.Той позволява движението на главата в страни.Развитието е пряко,без метаморфоза.Формата на тялото при влечугите е разнообразна.Като изходна се приема гущероподобната,присъства и на много изкопаеми представители.Гущероподобните се движат по 3 начина:*чрез влачене на тялото посредством издърпване с предните крака и избутване със задните,подпомагаща от странични извивания на тялото и опашката;*чрез крачене и бягане с повдигнато над земята тяло и опашка;*чрез плуване,с помощта на опашката.Тялото при костенурките е обвито в черупка.Сухоземните и сладководните се движат чрез ходене и плуване с краката.При морските представители крайниците са видоизменени в криловидни плавници.Епидермисът е враговен.Под роговия слой има малпигиев слой,в който клетките се делят.Периодично роговият слой се сменя чрез линеене.В него могат да се открият различни образувания люспи,нокти.Черепът е силно вкостенена и е представен от голям брой кости.Гръбначният стълб е представен от 5 дяла и множество прешлени.Наличието на 2 шийни подвижно свързани позволява извършването на сложни и прецизни движения.Откъсването на опашката при гущерите е защитна реакция при захващането им от враговете.То става от действието на пръстеновидни мускули на места,където между прешлените има тънки метални пластинки.Откъсването е възможно само при запазена част от първичната опашка,като всяко последвано откъсване става все по-близо до тялото на гущера.Грубовлакнестата костна тъкан се заменя при влечугите с по-тънка здрава тънковлакнеста тъкан,което намалява теглото на костите и повишава подвижността на тялото.Метамерността на мускулите съществува само в областта на гръбн. Стълб и в мускулите на коремната стена. Рецентните влечуги с изключение на някои растителноядни костенурки са хищни.Черният дроб жлеза са добре развити.Температурният оптимум на храносм. ензими е по-висок от този на земноводните.Белият дроб е сложно устроен.За 1 път се появява дихат. тръба и бронхи.Вдишването се извършва чрез гръдния кош.Често пъти белият дроб има различни израстъци или мехури.Сърцето е с 2 предсърдия и 1 камера,която е с непълна преграда.Нивото на кръвната захар е по-високо от земноводните и се контролира от инсулина.Бъбреците са от метанефриден тип.Азотосъдържащ отпаден продукт е слаборазтворимата пикочна киселина.Главният мозък е сходен с този на птиците.Предният мозък преобладава над останалите дялове.Осн му функция,заедно с кората на средния мозък е свързана с поведението,а обонянието остава на заден план.Малкият мозък е по-добре развит от този на земноводните.От главата излизат 11 чифта нерви.Гръбначният мозък е съставен от сиво и бяло мозъчно в-во.Вегетативната нервна с-ма също е добре развита.Очите на влечугите имат клепачи и мигаща ципа.При змиите и някои гущери клепачите са сраснали като прозрачна ципа.Слуховият орган е сходен с този на земноводните.Средното ухо има тъпанче,а при змиите липсва такова.Важна роля за намирането на храна играят хеморецепторите.Обонятелните органи имат 2 чифта отвори-навън чрез ноздри и към устата чрез хоаните.Половите жлези са чифтни и са разположени в телесната празнина от двете страни на гръбн стълб.Оплождането е вътрешно.Много от влечугите охраняват яйцата си,а питоните дори ги мътят като им осигуряват до 6-12С* по-висока температура от този на околната среда.Някои видове са яйце живораждащи,а при някои змии има истинско живо раждане.У-во на гущер-При тялото на гущерите се наблюдава разнообразие във формата на трупа,крайниците и опашката.Костната с-ма е изградена от кости на главата/черепни кости на трупа/,гръбначен стълб и гръден кош,кости на опашката и кости на крайниците.Прешлените са диференцирани в 5 групи:шийни,гръдни,поясни,кръстни и опашни.Първият шиен прешлен/атлас/ и вторият /епистрофей/ се свързват подвижно помежду си,което позволява въртенето на главата встрани,появяват се ребра,които заедно с гръдната кост образуват гръден кош.Хран. с-ма има различни проспособления -дълъг език при хамелеона, ;отровни зъби свързани с отровен канал ,който приема отрова от слюнчените жлези; езикустна кухинахранопроводстомахтънко черво/тук се отварят каналите на черен дроб и задстомашна жлеза/сляпо черво/на границата между тънкото и дебелото черво/дебело черво клоака .Отделителна с-ма:изградена е от чифт бъбреци и пикочен мехур,който се отваря в клоаката.Кръвоносна с-ма се състои от триделно сърце/2предсърдия и 1 камера/,с частично до напълно разделена на две камера;при влчугите има 2-а кръга н кръвообращение,в камерата се появяв частична преграда,която е най-добре развита при крокодилите; непостоянна телесна температура на тялото.Дихателна с-ма- чифт бели дробове,при които вече се наблюдава сегментация/преградки/,което многократно увеличава тяхната повърхност.Нервна с-ма-главният мозък е по-добре развит в сравнение със земноводните;предният мозък е разделен на две полукълба;появява се кора от сиво мозъчно вещество;по размери, предният мозък надвишава размерите на останалите части на на главния мозък.
Сетивни органи-очите са защитени от подвижни клепачи и мигателна ципа;виждат в жълто-оранжевата част от спектъра; ухото/аналогично е както при земноводните/-средно и вътрешно ухо;голяма част от влечугите са неми/не издават звуци/ с изключение на крокодилите-гръмки и ревящи звуци при търсене на женска и охраняване н територия;по-силно развито обоняние в сравнение със земноводните.Полова с-ма е представена от чифтни яйчници или семеници;разделнополови; във връзка със сухоземния начин на живот,оплождането при влечугите е вътрешно,при мъжките се развива копулационен орган; има яйцеживородни/по време на снасянето,малките се излюпват,например живороден гущер/и яйцеснасящи влечуги.
33,34.Клас птици. Устройство на гълъб.-Птиците имат редица общи белези с влечугите, от които несъмнено са произлезли. Тялото им е покрито с пера и е съставено от глава, шия, труп, чифт крайници и опашка. Предните крайници са видоизменени в органи за летене - крила. Движение по сушата, а и до голяма степен във водата се извършва само със задните крайници - краката. В спокойно състояние крилата са сгънати и притиснати странично към тялото. Размирите на тялото при различните видове варират от 1.6, 2 грама при колибри до 100 кг при африканските щрауси.Кожата на птиците е сравнително тънка и суха, епидермисът в основата на човката и по краката, особено по стъпалата е дебел и образува люспи. Според формата си те биват: покривни, пухови и нишковидни. С времето перата се износват и губят полезните си качества. Поради това те периодично се сменят, процесът се нарича линеене. Линеенето е пълно когато се сменят всички пера. Обикновено става в края на лятото след завършване на размножителния период при това възможността за летене при повечето птици не се изгубва.Способността да летят се е отразила на опорно-двигателният апарат и скелета. Характерна особеност на костите е тяхната пневматичност. Плоските кости имат гъбеста структура, която придава голяма здравина без да увеличава теглото им.Черепът е съставен от кости с гъбеста структура, които са сраснати. Мозъчната кухина е с увеличен обем в сравнение с влечугите. Съвременните птици нямат зъби, на челюстите си имат клюн. В средното ухо имат само една слухова костица - стреме.Гръбначният стълб е съставен от пет отдела: шиен, гръден, поясен, кръстен и опашен. Шийните прешлени са с гъвкаво тяло и запазват голяма гъвкавост едно спрямо друго. Летенето силно се е отразило на предното поясче. Гръдната кост силно се е разраснала. За нея са заловени коракоидите, а те са свързани с тесни и дълги лопатки и формират ямката на раменната става.Раменната кост е гърбеста и има плоска главичка, която ограничава движението на раменната става и придава устойчивост на крилата за летене.Задното поясче е съставено от три сраснали се една в друга хълбочна, седалищна и срамна кост. На мястото на ямката се намира съчленителната ямка, в която е разположена тазобедрената става. Задният крайник носи тежестта при ходене на сушата. Костите са му ръбести, здрави и леки.Чрез междуребрените и някои други мускули се извършват дихателните движения. Някои мускули управляват опашката при полет. Птиците изяждат големи количества храна за задоволяване на високи енергични потребности. По-голямата част се хранят с безгръбначни и гръбначни животни. Много от птиците са всеядни. Израз на хранителната специализация е клюнът. В устната кухина се изливат секретите на анончестите жлези. При някои птици в нея се съдържа амилаза и смилането започва още в устата. При много птици долният край на хранопровода преминава в обемисто разширение - гуша. Стомахът е разделен на горна част - жлезист стомах и долна част - мускулест стомах. Жлезистият има множество жлези отделящи ензими. Мускулният стомах е дебел с мускулни стени, които отделят секрет, който образува плътна кутикула.
Черният дроб е двуделен, при много птици със жлъчен мехур. Жлъчният секрет и ензимите на задстомашната жлеза се вливат в дванадесетопръстника. Тънкото черво е с различна дължина. То преминава в късото черво и клоаката. Дихателната система е специфична за класа. Птиците дишат през ноздрите си от където въздуха през хоаните попада в устната кухина. По-рядко птиците вдишват през устата. В белия дроб бронхите се разделят на 15-20 разклонения - вторични бронхи. Някои завършват сляпо, други се свързват с въздушния мехур или по между си като се разклоняват на фини бронхиоли, в които има множество разклонения на кръвоносните капиляри.Сърцето е представено то 2 предсърдия и 2 камери. Поради което големият и малкият кръг на кръвообращения се разделят и никъде не се смесват. Бъбреците при птиците са разположени в тазовия пояс. От всеки бъбрек започва по един пикочопровод, който се отваря в клоаката чрез уретра. Пикочен мехур не е развит.При ориентирането на птиците най-важна роля играе зрението. Очите са големи в относителни и абсолютни размери. Острието на зрението на птиците е няколко пъти по-голяма от тази на човека. Важна роля за ориентацията и комуникирането играе слуха.Вкусът на птиците е добре развит и много видове разпознават основните вкусове. По повърхността на тялото и в устата има множество осезателни и терморецептори, които допълват сетивните органи на птиците. Оплождането се осъществява посредством притискането на двете клоаки. Истински копулационен орган не е развит. Оплождането се извършва в началото на яйцепровода чрез свиване на неговите стени яйцата се изтласкват към клоаката. Яйцето е готово за снасяне след 12-48 часа от попадането му в яйцепровода. Повечето птици мътят яйцата си. При някои случаи в мътенето участват и двамата партньори. В други случаи само женските. Някои птици не строят гнезда, а снасят яйцата си в чуждите. Това се нарича гнездови паразитизъм и се среща при кукувиците. Повечето птици развиват по едно поколение в годината. Популационната организация при птиците е много сложна и се променя през различните сезони. Птиците са силно привързани към определена територия през размножителният период. Има няколко основни групи птици: Прелетни или мигриращи - за зимуване прилитат хиляди километри в природни зони с подходящи условияСкитащи - след размножителният период извършват произволни премествания, но не повече от сто километраПостоянни - остават в същия район през цялата година или се преместват на не големи разстоянияПри дългите прелети птиците използват различни механизми за ориентация - по звездите, слънцето, луната, планински вериги и други.Устройство на гълъб-Костната система е пасивната част на двигателният апарат. Тя е съставена от основен и допълнителен скелет. Костите са твърди, но лесно чупливи. Според формата костите биват: дълги, плоски и къси. Така се намалява теглото на скелета и се улесняват движенията при полет.Черепът е кръгъл и очните кухини са с големи размери. Шийните прешлени са изключително подвижни. Гръдните прешлени са сраснали с обща неподвижна кост. Поясните и кръстецовите кости срастват в етапа на развитие. Горната част на човката е подвижно свързана с черепа. Добре развита гръдна кост представлява почти четириъгълник. Гръдна кост костна плоча с изпъкнала външна и вътрешна повърхност. За нея се захващат силните гръдни мускули, взимащи участие в летенето.Предните крайници са криле. Те служат за летене. Задните крайници служат за ходене, на тях има и пръсти.Мускулатурата бива гладка, напречно набраздена и сърдечна. Според разположението на влакната и количеството на цитоплазмата в тях се срещат два цвята мускули: по-тъмни и по-светли. По-светлите изпълняват по-енергични движения от по-тъмните. По-тъмните се изморяват по-бавно.
Органите на храносмилателната система, дихателната и пикочно-половата система са разположени в единна телесна празнина и затова се наричат вътрешни. Диафрагмата е рудиментирана, телесната празнина е обща.Дихателната система е добре развита. Белите дробове са малки и не еластични. Свързани са с въздушни тръбички разположени из тялото. Дихателните пътища имат тръбовидна форма и биват: носна празнина, ларинкс и трахея.Пикочните пътища са представени от бъбреци и уретра. Птиците са двуполови животни и имат мъжка и женска полова система. При мъжката са развити семенниците и семепроводите, а полов член липсва. Женската полова система е изградена от два яйчника и яйцепровод, слабо развита матка и влагалище, което се влива в клоаката.Кръвоносната система е съставена от кръвоносни и лимфни съдове. Сърцето има две камери и две предсърдия. Циркулира голям и малък кръг на кръвообращение.Нервната система е много добре развита. Разделя се на централна и периферна. Мозъчната кора е без гънки. Най-добре развити са предният и малкият мозък.
35,36.Клас Бозайници. Усторойство на заек-Както птиците и бозайниците са произлезли от влечугите. Тялото им е покрито с космена покривка, която служи за термоизолация. Температурата на тялото е виска и не се променя, което ускорява метаболитните процеси. Малките се раждат и се хранят с мляко в началните периоди на развитие. Размерите на бозайниците варират от малки 3.8 см до 150 тона. Тялото е съставено от глава, шия, труп, два чифта крайници и опашка. Кожата е съставена от два слоя - епидермис и дерма. Епидермисът е многослоен, като клетките на най-вътрешният слой се делят интензивно. Цветът на кожата се определя от пигменти, разположени в специални пигментни клетки. Дермата е съставена от влакнеста съединителна тъкан. В нея са включени влакна и жлези. Във вътрешният слой на дермата се натрупват подкожни мазнини.По кожата се наблюдават разнообразни рогови образувания: косми, нокти, рога, копита и люспи. Повечето бозайници имат косми по цялото тяло с изключение на ходилата и устните. Космите имат различно устройство и размери. Най-дългите имат осезателна функция, разположени са по края на муцуната, корема и крайниците. Долният слой са тънки пуховидни косми и играят важна роля за топлоизолацията. Космената покривка се сменя предимно през пролетта и есента.Ноктите защитават крайните фаланги на пръстите. При хищните видове са остри и силно извити. Копитата са удължения на ноктите, които обхващат крайната фаланга. Рогата представляват разрастване на вроговяващият епител върху челните кости. Плътните рога се сменят всяка година.Бозайниците имат множество кожни жлези, мастни и потни. Мастните са по повърхността на цялото тяло с изключение на дланите и стъпалата. Мастните жлези образуват мастен секрет, който смазва повърхността на космите и предпазва от проникване на микроорганизми. Потните жлези отделят потен секрет и служат за терморегулация. Мирисните жлези са видоизменени потни и мастни жлези, които отделят миризлив секрет. При женските се развиват и млечни жлези след раждане на малките.Черепът е изграден от по-малък брой кости, но е с по-голям обем и черепна кухина. В средното ухо има три костици - чукче, наковалня и стреме. Зъбите са различни и са разположени в алвеоли. Гръбначният стълб има пет дяла - шиен, гръден, поясен, кръстен и опашен.Шийните прешлени са седем. Гръдната кост обикновено е плоска, при някои е с развит гребен. Последните няколко ребра са плаващи и не достигат до гръдната кост. Раменният пояс е изграден от добре развита лопатка, малък коракид сраснал с лопатката и ключицата. Тазовият пояс е изграден от три чифта сраснали кости, образуващи обща кост - таз. Отделните кости силно варират по големина и форма, а броя на пръстите е редуциран. Костите са изпълнени с кости мозък, който е орган на кръвообращението. Мускулатурата е силно диференцирана, силно развита дъвкателна мускулатура. Сърцето, дъвкателните и скелетните мускули съдържат миоглобин. Предвижването на отделните видове се извършва с различна скорост. Храносмилателната система е с по-голяма дължина и по-голямо разнообразие от жлези. Тя се състои от уста, глътка, хранопровод, тънко и дебело черво и анус. Устата е разположена между месести устни, преминава в устно предверие, затворено между бузите и челюстите. В устната кухина се изливат три чифта големи и няколко малки слюнни жлези. Съставът и устройството на зъбите не е еднакъв. Разделят се на няколко вида: резци, кучешки, предкътници и кътници. През глътката и хранопровода храната попада в добре обособен стомах. Той се различава с различни форми, размери и устройство. Преживните имат най-сложно устроеният стомах от четири дяла: търбух, мрежа, книжка и сирище. От стомаха храната преминава в тънкото черво. Състои се от дванадесетопръстник, където се изливат секретите на черният дроб и задстомашната жлеза. На границата между тънкото и дебелото черво се намира разклонението на сляпото черво. В него се извършват ферментационни процеси с участието на бактерии, гъби и ресничести протеини. В дебелото черво се продължава смилането, а задната му част е над право черво, където се формират изпражненията.Черният дроб е съставен от множество чернодробни дялчета, където има разклонения на вени, артерии и жлъчни каналчета. Той е разделен на два дяла - ляв и десен, и няколко малки дялчета. Бозайниците дишат с бял дроб. Дихателната система започва с ноздри, които водят до носна кухина. Тя е разделена на предверие, дихателен и обонятелен отдел. От носната кухина въздуха попада в сложно устроен гръклян съставен от няколко хрущялни дъги. Между хрущялите на гръкляна са опънати две гласни връзки, които издават нискочестотни звуци. След гръкляна следва трахеята. Тя се разделя на два бронха, а те на по-малки бронхи и бронхиоли. Кръвоносната система е близка до тази на птиците. Сърцето е представено от две предсърдия и две камери. Двата кръга на кръвообращения са напълно отделни. Бъбреците са заловени за гръбната част на телесната празнина от двете страни на гръбначният стълб. Имат сложно устройство. Първоначално от кръвта се филтрира първичната урина. Крайна урина от пикочопроводите се събира в пикочен мехур, при мъжките той се отваря в копулационен орган, а при женските в предверието на влагалището. Зрението на бозайниците е добре развито. За първи път се появява бинокулярното зрение. Те могат да възприемат триизмерно пространство. Органите на слуха са добре развити. Външното ухо е съставено от ушна мида и слухов канал. Ушната мида е свързана с мускули и може да се движи по посока на слуха, като го усилва и насочва по слуховият канал към тътънчевата ципа разделяща външното от средното ухо. Органът на обонянието е много добре развит, разположен е в горната част на устната кухина, която е съставена от множество камерки постлани с обонятелен епител, власинки и рецепторни клетки. Половата система е сложно устроена. Половите жлези са чифтни. Семенниците са разположени в задната част на коремната празнина или в кожна торбичка свързана с коремната кухина. Яйчниците са разположени в задната част на гръбнокоремната кухина. Горният им край е разширен и се разтваря - фалопиеви тръби. В тях става оплождането на яйцеклетките. Долният край се разширява и се формира матката, в нея се износват зародишите и матката се отваря във влагалището. Половият димзорфизъм се изразява в по-големи размери на мъжките, рогата, козината и други. В периода на бременността е различно дълъг от 18 дни при мишките до 600 дни при слоновете. Бозайниците се различават със сложно поведение. Те създават временни или трайни групировки от индивиди със съгласувано поведение и е резултат от усложняване на вътре видовите взаимоотношения - стада, глутници и други. Има стада с водачи и лидери. Размножителните цикли са различни при бозайниците с различен начин на живот. Много от бозайниците извършват миграции - това се дължи на изразходване на хранителни ресурси и недостиг на вода за пиене. Значението на бозайниците е огромно за човека, те са източник на храна, месо, кожи и мляко.Устройство на заек.Възрастните зайци са с 28 зъба, те нямат кучешки, предните са силно издадени напред, за да могат да гризат. На място на тънките черва, които преминават в дебели се намират малко издадено навън разширение - кръгла торбичка. В нея се намират лимфоцитите, които предпазват зайците от колики. Сляпото черво е от 32 до 50 см и неговият обем е 10 пъти по-голям от стомаха. Зайците изяждат своите изпражнения и това се нарича щекотрофия. Така си набавят допълнителни витамини и белтъчини. Характерна особеност в мъжката полова система е наличието на допълнителна жлеза или на т.нар. мъжка матка. Особеност при зайкините е че имат двойна матка, като всяка половина се отваря във влагалището и отделянето на яйцеклетките става след половият акт. Скелетът е удължен и е предназначен за ровене. Костите са здрави и леки. Предните крайници са къси и завършват с четири дълги и един къс пръст. Задните са дълги и масивни. Кожата покрива цялото тяло, участва в обмяната на вещества, орган на осезанието е и има терморегулиращи способности. Те извършват смяна на космената покривка пролет и есен. Мъжките са по-едри от женските по телосложение. Те имат големи уши, дълги и правостоящи или висящи. Имат добро разположение на белите дробове и сърцето. Гърбът и поясницата са дълги, равни и широки с твърда и плътна мускулатура.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Човек и природа 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.