Човекът в информационното общество


Категория на документа: Други


Осигуряване на свобода за всички хора и нации- всеки човек и всички нации имат право свободно да избират своите убеждения, вероизповедание, принадлежност към една или друга общности. Никой няма право отвън да налага собствения си избор. Трябва да се премахне и ликвидира политическото и социално подтисничество.

Глобализацията трябва да носи технологичен и социален напредък за всички страни, а не само за богатите. Глобализацията от чисто икономическа гледна точка е позитивен процес, но не така стои въпросът от гледна точка на това кой ползва благата от този позитивен процес.

Паралелно с процеса на глобализация върви процесът за запазване многообразието на света. Трябва да се уважават и зачитат индивидуалните, националните, културните, религиозните, цивилизационните идентичности.

Предотвратяване на възможна екологична катастрофа на човечеството- в наше време това е не потенциална, а реална опасност, отнасяща се за цялата планета. Отдавна науката е запалила червена лампа и на практика не е възможно да се подцени проблемът. Но има голяма вероятност да се забави адекватната реакция от богатите държави, които са и най-големите замърсители.

Овладяване, контролиране и за в бъдеще преодоляване на тероризма- един от най-актуалните проблеми днес. За преодоляването му се търсят решения в две направления- първата посока е отстраняване на причините, които пораждат тероризма и втората посока е координирани усилия на всички държави за неговото изкореняване. Единадесети септември и срутването на Световния търговски център в Ню Йорк доказаха, че няма недостъпно място за терориста и тероризма. Той застрашава пряко живота и сигурността на мирното население, сигурността на летищата, пристанища, метра, сгради, ядрении централи, транспортните съоръжения...В съвременния свят са много източниците на несигурност, но тероризмът безспорно е един от най-сериозните, за който заплаща с човешки животи.

Създаване на мирни цивилизации и преодоляване на войната- най-голямото предизвикателство на епохата на информационното общество. Много учени и политици се съмняват, че това е възможно и го разглеждат като утопия. Те изтъкват големото число войни, които се водят и днес по света, позовават се и на агресивността, закодирана в ДНК на човека, трети се основават на на историята. Безспорно тези аргументи са сериозни. Но сериозни са и едни други аргументи противоположни на горепосочените. Термоядрена война води до "ядрена зима" и застрашава оцеляването на човечеството. Войната вече не е средство за успешна политика, т.е. може да спечелиш войната и да загубиш мира (примера с Ирак) и основния аргумент- просперитетът на една нация не зависи от размера на армията и територията, а от степента на развитие на икономиката и технологиите.

Тук е мястото да посочим кои от проблемите ще реши информационното общество:
* Информацията, поради своята особеност да се ползва от всички и да принадлежи на всички, ще даде възможност знанията да се превърнат в благо и ценност, принадлежаща на всички хора. Ще се реши и въпроса с "информационния взрив" и "информационния глад".
* Информацията ще бъде основата за решаване на проблема със социално-екологическото развитие на обществото, предвид екологичните проблеми на човечеството.
* Повечето от хората в бъдеще ще се занимават с информационна дейност.
* Всичко това води до едно глобално единство на човечеството, базирано на информацията и ролята на информационните технологии в съвременния живот.

Тук се оформя и един друг проблем, свързан с обезпечаването на защита на информацията за личността. Достъпът на всеки до база данни дава възможност за използване на информация за нечисти цели и създаване насъмнения, че личния живот на хората е незащитен. Все повече се дискутира каква част от данните за личността да бъдат публични и каква част да бъдат защитени.

Homo elektronikus-така може да бъде наречен съвременния човек, информацията е във "вените му" и едва ли някой вече би могъл да си представи и час от своя ден без телевизия и интернет с неговите неизчерпаеми възможности. От нивото на информираност зависят желанията на човек, а не от физическите му способности. По този начин човешката цивилизация придобива нова визия и се дава нов облик на начина и на живот. И в тази посока възникват въпроси, като основни можем да формулираме два:
1. Как ще бъде решен проблемът със заетостта? Тофлър казва, че живеем във време на бърза промяна и преструктуриране не само на икономиката, но и на цялото общество. Това ускоряване на промените поставя много хора с специфичен "шок от бъдещето", една персонална и социална дезадаптация, предизвикана от стремително връхлитащото ни утре. Мащабни промени протичали обикновено за стотици години, днес се осъществяват в рамките на един човешки живот. Информацията е не само суровина и продукт на производство, но и основна разменна единица на пазара. Въпрос от жизнено значение е: "Как да се адаптираме, не само за да оцелеем, но и за да живеем добре и да печелим в този ураган на промените?" Щом настъпва информационно общество, значи трябва да използваме интелекта си. Днес около 30г. по-късно тези думи звучат пророчески, защото вече са се случили.
2. Как ще се реши проблема за равенство и демокрация в икономически, политически и културен план? Едната страна е дистанцията между развитите и по-слабо развитите държави, задълбочена от високата стойност и сложността на новите информационни технологии. От друга страна имаме и нарастваща дистанция между поколенията , които работят с информационни технологии и тези, които не могат да работят с тях. Появява се тотално неразбиране на ценностите на другите поколения, стига се до създаване на нови традиции и обичаи, различни от предишните.

България не стои встрани от световните процеси. Не е далеч времето, когато ще бъдем част от информационното общество. Ще се повишат изискванията към интелектуалните и творчески способности на човека и неговите психофизически характеристики. Физическите премествания ще бъдат заменени с движение на съобщения. Днес по оценка на експертите около 90% от всички пътувания на хора са свързани с информационни цели (съвещания, подписи, справки и др.). Рязко ще намалее необходимото време за присъствие на хора по работни места и в учебните заведения. Ще се наложи радикално преустройство на работен и учебен процес. Ще се увеличи количеството на работоспособни хора. Възрастните ще могат да работят даже и след пенсия, тъй като ще се повиши нивото на работоспособната възраст, защото тялото старее по рано от мозъка. Ще нараства количеството хора, заети с интелектуален труд.

Използвана литература:

Какво е това човекът? Иво Стамболийски

http://bg.mondediplo.com/article109.html#nb2

http://bg.wikipedia.org

1. "Бъдещото постиндустриално общество. Опит за социално прогнозиране" Даниел Бел

2. "Какво е това човекът?" Иво Стамболийски
??

??

??

??

1





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Човекът в информационното общество 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.