Църквата Св. София в миналото и днес


Категория на документа: Други




Факултет по славянски филологии

Курсова работа

Десислава Светославова Цончева
Балканистика
ФК:60255

Църквата Св. София в миналото и днес

София:25.06.2013г.

Храмът "Св. София" е най-внушителният паметник на Византийското изкуство. Изграден е от двама гениални архитекти- Антимий и Исидор през 532-537 година. Строена по време на разцвета на византийското изкуство при Юстиниан (527-565), църквата е част от дворцовия императорски комплекс. Ето защо е градена като най-голямата "парадна зала на двореца". Нейните строители се справят безпогрешно с изискванията на владетеля. Св. София е разположена върху седловина на видимо място. Това място, разбира се, не е избрано от византийците. Било е маркирано години преди това от езичниците, които са строяли на това място храмовете си.

Юстиниан желае църквата да бъде по-голяма от Соломоновия храм в Йерусалим и същевременно да демонстрира превъзходството на Цариград над останалият християнски и езически свят. Размерите на храма са внушителни - дължина с предверията - 120 метра, ширина - 72 метра, височина на купола - 60 метра и диаметър 30 метра. Тук архитектите съчетават двата най-използвани модела за строеж на църкви във Византия до това време- централно-куполния и базиликален. Централният кораб представлява огромна зала с дължина 70 метра и ширина 33 метра, силно осветена от извисяващия се към небето свод с 40 прозореца, разположени в основата на купола.

Св. София в продължение на осем века е представлявала най-голямото затворено пространство строено до тогава. Църквата носи ясни белези от контакта с хората през вековете. По колоните се наблюдават оставени следи и отпечатъци останали от предходни години.

Мраморнияt под в главния храм е разделен на четири зони вертикално и хоризонтално от четири ленти с неясни очертания. Тези линии символизират четирите реки на живота според Константинос Гривас. Между тези реки са подредени симертично мраморните плочки.

Влизайки от южния вход под мозайката на Константин и Юстиниан са се оставяли подаръците в чест на Богородица. Близо до това място в земята се намира укрепителната порта на входа. Била е най-старата укрепителна врата и датира от 9-ти век. В началото на 14-ти век флорентинците довеждат от Венеция майстори, за да отлеят вратата. Преди това венецианците са канели византийски майстори за направата на техните укрепителни порти.

Строежът на първата сграда на църквата на мястото на днешната "Св. София" е започнат от Александър Велики и е завършен през 360г. oт имп. Констанций II. Освещаването е извършено през 346г..Сократ пише история за църквата от 305-439година. От тази история изследователите извличат информация за евентуално съществуваща връзка между първата сграда на Св. София построена върху развалините на храма на Аполон има връзка с втората църква Св. София и с храма Св. Ирини (прев. от гр. Мир) който и се намира между нея и днешната Св. София.

Втората сграда на Св. София е постоена също от Констанций на мястото, където се намира днешната църква. Представлявала е величествена базилика с три свода и пет странични крила. Освещаването на църквата е станало от париарх Евкоксий през 360година.

Третият голям храм е дело на Теодосий II. В действителност това не е представлявало реставрация на сградата, а по-скоро свързване и поправяне на първата и втората църква с добавяния и внасяне на нови елементи. Освещаването е станало през 415 година.

По време на Никейските бунтове от пожарите са пострадали храмът Св. Ирини и третият храм на Теодосий II. След потушаване на бунта Юстиниан веднага започва строежа на днешната Св. София върху развалините на базиликата на Констанций. Четиридесет дни по-късно основите на църквата са вече положени, а пет години след това през Декември 537година се извършва освещавенето й. Тогава Юстиниан изрича прочутата си реплика "Νενίκηκά σε Σολομών" или както се превежда на български "Соломоне, аз те надминах".

Преди да започне със строежа на съвременната църква Юстиниан отчуждава земята и събаря всички съществуващи постройки на това място. През 539 година (5 години след Никейските бунтове) той започва промени във вътрешната част на втората голяма църква. Мраморът, както и другите необходими материали за изграждането на новия облик са превозвани от различни краища на днешна Гърция. Така официалното освещаване се забавя с двадесет години и се осъществява през 552 година.

Четири носещи колони всяка с височина около 100 метра поддържат четири големи арки, като образуваните четири сферични тръгълника поддържащи купола.

За да се изравни страничното напрежение са положени при първата и четвъртата църква две големи полуколони, които се поддържат от 3 по-малки. Втората и третата колона са обгърнати от барабани и не се поддържат от колони.

Ако се вземе под внимание осветлението от 15-те прозореца гледащи на изток и запад, както и прозорците в близост до барабана и 40-те прозореца на самия барабан, ще можем да установим, че осветеността на храма тогава е била два пъти по-добра отколкото сега.

Малко по-късно обаче четирите носещи колони се отдалечават от центъра и в следствие на последвалите земетресения през август 553, януари 557 и май 558 година се разрушава големият източен купол. Църквата била бързо реставрирана. Нейното възстановяване не представлявало толкова поправяне на щетите от срутването, колкото едно ново представяне на самата църква. На мястото на старият купол бил поставен нов. Осветлението в църквата било намалено. След тези промени внесени в храма той добива днешния облик.
В края на 9-ти век Василий I преправя големия западен купол, тъй като е имало опасност да се срути. През 989 пада част от купола в следствие на земетресение. Възстановяването е започнало в началото на 14-ти век. По време на управлението на Андроник е имало повторни разрушения на храма. През май 1346 година се разрушава източната полуколона, която бива поправена от жената на Андроник. След неговата смърт тя е принудена да продаде всичките си бижута и диаманти на стойност 30 000 дуката, за да може да покрие разходите по възстановяването на църквата.

Първите системни реставрации на храма от Османската империя започват от султан Абдул Меджидж и са в периода 1847-1849 година.

През 1930 година Кемал Ататюрк разрешава на Американския институт по Византология да започне работа по възстановяването на средновековните икони на Св. София. Първо разкрили тибана, намиращ не над главните врати водещи към храма. Там открили осем големи кръсна, нарисувани с червено на златен фон.

На 24 Октомври 1934 година със заповед на Министерския съвет църквата Св. София се превръща в Музей.

Реставрирането на храма продължило и след това. На тибана на средните порти се разкрило едно невероятно представяне на Исус седящ на трона, държащ Евангелието в еднат ръка, а с другата благославящ народа. От лявата и от дясната страна на бюстовете са изобразени Богородица и Арахангел Гавраил.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Църквата Св. София в миналото и днес 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.