Данъчни актове


Категория на документа: Други



. Това както и задължителността на актовете на вторичното право на ЕС и на тези на институциите на ЕС според нас е достатъчно основание да приемем, че когато АУДЗ не е съобразен с тях ще бъде нищожен.

При издаването на АУДЗ, както и при последващия контрол за тяхната законосъобразност такава възможност липсва, което от своя страна ни дава допълнително основание да твърдим, че прагът на търпимост на водещ до нищожност на този вид актове, когато не са съобразени с материалния закон е по-нисък, отколкото при ИАА, издавани по реда на АПК.

Изискването за спазване на установената от закона форма е друго условие за законосъобразност на АУДЗ. Формата е тази която определя какво трябва да съдържа един индивидуален административен акт за да бъде законосъобразен. Тук трябва да направим уточнението, че сама по себе си тя не и не може да бъде приравнявана на волеизявлението на компетентния орган. Формата на акта е по-скоро външна проява на волеизявлението.

Сама по себе си тя не и не може да бъде приравнявана на волеизявлението на компетентния орган. Формата на акта е по-скоро външна проява на волеизявлението, която показва какво то трябва да бъде /писмено, устно или чрез конклудентни дейсвия/, както и неговото съдържание за да породи предвидените в закона правни последици.

Съгласно чл.120, ал.1 от ДОПК, ревизионния акт/отнася се и за останалите АУДЗ/ се издава в писмена форма и съдържа:

-името и длъжността на органите, които го издават;

-номера и датата на акта;

-данни за ревизираното лице;

-обхвата на ревизията и другите обстоятелства от значението за извършването ѝ;

-мотиви за издаването на акта;

-разпоредителна част, с която се определят правата, задълженията или отговорностите и начинът и срокът за изпълнението им;

-пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва актът;

-подписите на органите по приходите издали акта.

В правната теория е прието виждането, че реквизитите, отразяващи в своята съвкупност формалните изисквания за законосъобразност на АУДЗ могат да бъдат разделени на две групи. Към едната се отнасят онези от тях, които имат значение за "външното" оформление на акта, а към другата тези, които имат "вътрешен", съдържателен характер.

Това разделение на формалните реквизити на актовете има своето теоретично и практическо значение, което според нас се изразява във влиянието което едната или другата група оказват върху законосъобразността на съответния ак, с които се установяват задължения за данъци.

Така например допусната грешка в първата група реквизити, като неправилно изписване на длъжността или имената на органите, които издават акта, в данните на ревизираното лице и др. не биха могли да окажат влияние върху действителността на акта. По друг начин би стоял въпроса ако с акта се определят задължения за данъци извън обхвата на ревизията, установен със заповедта за нейното възлагане. Несъмнено в тази си част АУДЗ ще бъде нищожен най-малкото поради обстоятелството, че едновременно с нарушението на формата ще сме изправени и пред липсата на материална компетентност, която съгласно чл.113, ал.1, т.4,5 и 6 се конкретизира със заповедта за възлагане на ревизията. Същите правни последици ще възникнат и когато, АУДЗ не е подписан от компетентните за това органи, тъй като в този случай ще сме изправени пред липсата на волеизявление.

През призмата на разглежданата материя теоретичен, а и практически интерес представляват две от формалните изисквания за законосъобразност на АУДЗ - той да е издаден в писмена форма и задължението да съдържа мотиви.

В разпоредбата на чл.120, ал.1 от ДОПК е регламентирано, че РА се издава само в писмена форма. Междувпрочем това важи и за всички АУДЗ, тъй като естеството, правната същност, както и материята, в която те се издават изключва възможността тези актове да бъдат издадени чрез мълчалив отказ, устно или с конклудентни действия, което е възможно при ИАА, издавани по реда на АПК. В чл.120, ал.3 от ДОПК е предвидено, че ревизионният акт /РА/ се издава по образец утвърден от изпълнителния директор на НАП. Това изискване според нас би следвало да важи в еднаква степен за всички останали АУДЗ като се изхожда от тяхната правна същност, т.е. с всички тях се определят данъчни задължения и е напълно логично, те както и всички останали официални документи, издавани от органите по приходите да са по утвърден от изпълнителния директор на НАП образец. В случаите, когато не е издаден в тази си форма съм склонен да приема, че такъв АУДЗ би бил нищожен, като аргументите, с които можем да защитим подобно становище трябва да се търсят в две насоки.

Единият е, че АУДЗ винаги се издават при обвързана компетентност и не би било пресилено да се приеме, че тя се разпростира и върху формата, в която трябва да бъде издаден АУДЗ, след като същата е регламентирана в нормативен акт/ДОПК/ и е налице изрично уточнение, че този образец трябва да бъде утвърден от изпълнителния директор на НАП.

Другият аргумент, с който бихме защитили едно такова становище може да бъде изведен от следващото условие за законосъобразност на АУДЗ, а именно тяхното съответствие с целта на закона. По принцип, не във всички случаи в закона пряко е посочена неговата цел, това е възможно да стане и по косвен начин обикновено чрез тълкуване или анализ на уводните текстове на закона. АУДЗ, както и всеки друг ИАА задължително трябва да преследва целта на закона въз основа и в изпълнение, на който той се издава. В правната теория отдавна е обоснована разликата между целесъобразността на административния акт и съответствието с целта на закона като едно от изискванията за законосъобразност. Проф.К Лазаров също приема, че когато един административен акт е нецелесъобразен, това не означава, че е едновременно с това и незаконосъобразен, а само че е издаден при неправилно упражняване на на предоставената на административния орган оперативна самостоятелност, т.е. че актът е неправилен. При АУДЗ въпроса с целесъобразността не стои, тъй като този вид индивидуални административни актове се издават винаги при условията на обвързана компетентност. Целта на данъчния закон /материалния/ е да осигури постъпления в бюджета от облагането с данъци на местните и чуждестранните физически и юридически лица. От тук и изискването АУДЗ да са насочени пряко и непосредствено към постигането на тази цел. При нормативните актове, регламентиращи отделните видове данъци, които се дължат от местните физически и юридически лица целта е винаги пряко посочена, а тя е да се обложи, дохода, данъчната печалба, оборота на стоки и услуги и т.н. и издаването на АУДЗ задължително трябва да съответства на тази законова цел за да бъде същият законосъобразен. АУДЗ се издават винаги при обвързана компетентност и този порок е сравнително рядко срещан, което не означава, че може да бъде подценяван или игнориран поради тази причина.

В административното право се приема, че ако истинската преследвана с акта цел е общественополезна същият би бил само унищожаем, но не и нищожен. Сам по себе си този критерий е правилен и обоснован, но трябва да признаем, че е с твърде висока степен на абстрактност и сведен към конкретен вид ИАА е напълно възможно да има различна степен на проявление т.е. в едни случаи да води само до унищожаемост на акта, а в други до нищожност. Струва ми се, че при АУДЗ неспазването на указаната от закона форма, т.е. неговото издаване по установения от изпълнителния директор на НАП образец не може да доведе до друг порок освен до нищожност на акта. Както обърнахме внимание по-горе АУДЗ се издават единствено при обвързана компетентност, която съвсем естество намира израз и в спазване на формата указана от закона при издаването на АУДЗ. Евентуалната липса на такава или отклонението от нея, извън тази указана от изпълнителния директор на НАП би довело според мен до преследването на съвсем други цели с издадения АУДЗ. Напълно възможно е с един такъв акт да се цели оказването на натиск върху определен данъчен субект продиктуван от различни мотиви /политически, икономически и т.н/. По този начин действителната, скритата цел, която се преследва с издаването на един АУДЗ се отклонява от установената в закона и сме изправени пред превратно упражняване на власт. Когато разглеждаме формата на АУДЗ, т.е. какво те трябва да съдържат не можем да не обърнем внимание на мотивите и влиянието, които те оказват върху валидността на тези актове.

Изискването РА и останалите актове, с които се определят данъчни задължения да бъдат мотивирани е регламентирано в разпоредбата на чл.120, ал.1, т.5 от ДОПК. По същество мотивите представляват фактическите и правни основания въз основа, на които е определен конкретният размер на дължимия от лицето данък. Установените факти и обстоятелства, както и направените на тази основа правни изводи относно дължимостта на данъка би следвало да бъдат точно и конкретно формулирани. Те не могат да бъдат общи съждения или формално позоваване на съответната правна норма, въз основа, на която е определен данъка. Мотивите изразяват конкретното отношение или по-скоро съждението на органа по приходите по събраните и/или представените в хода на ревизията или проверката доказателства, които са от значение за определяне на данъчните задължения на лицата. Затова и в мотивите на АУДЗ трябва да бъдат направени съответните правни изводи въз основа на какви точно доказателства и на коя правна норма данъчното задължение е определено по основание и размер. Чрез тях се изразяват съображенията на органа по приходите, които са довели до издаването на АУДЗ.

Мотивите са изключително важни най-малко поради две причини.

Първата е, че въз основа на тях може да се извърши ефективен контрол за законосъобразност на издадения АУДЗ. Тяхното наличие позволява както на по-горестоящия орган, така и на съда да може да съпостави дали установените в хода на ревизията факти и обстоятелства съответстват на направените от административния орган правни изводи относно основанието и размера на конкретното данъчно задължение на адресата на акта.

Втората е, че те са от съществено значение за упражняване на правото на защита от данъчния субект.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Данъчни актове 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.