Дейността на ИФЛА в областта на МБС след 1945 г. програми в областта мс МБС (UNISIST, ISBD, ISBN, ISSN, ISMN и др.)


Категория на документа: Други




УНИВЕРСИТЕТ ПО БИБЛИОТЕКОЗНАНИЕ И ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ (УНИБИТ)

специалност " Библиотекознание и библиография "
Курсова работа по специалност " МБС" на тема:

" Дейността на ИФЛА в областта на МБС след 1945 г. Програми в областта мс МБС (UNISIST, ISBD, ISBN, ISSN, ISMN и др.)

Изготвил: Проверил:

София

2013г.

Съдържание:

1. Въведение.....................................................................2

2. Дейността на ИФЛА в областта на МБС след 1945 г. Програми в областта мс МБС (UNISIST, ISBD, ISBN, ISSN, ISMN и др.).........3
3.Исторически сведения.......................................................4

4. Значението на Международния библиографски институт за развитието на МБС. Нововъведения, методологически и технологични приноси. Ролята на Пол Отле...............................................................................5

5.Заключение....................................................................9.

Въведение

Международното стандартно библиографско описание (ISBD) е предназначено да служи като основен стандарт в помощ на универсалния библиографски контрол, т.е. да направи основните библиографски данни за публикуваните във всички страни ресурси достъпни незабавно и за всички, във форма за международно възприемане. От самото начало основната цел на ISBD е била и продължава да бъде - да осигури съвместимост при обмена на библиографска информация. ISBD е стандартът, определящ елементите от данни, които трябва да се запишат или транскрибират в специфична последователност като основа на описанието на каталогизирания ресурс. Освен това в него се използва установена пунктуация, за да се разпознават и представят елементите от данни и да бъдат разбираеми, независимо от езика на описанието.

2.Дейността на ИФЛА в областта на МБС след 1945 г. Програми в областта мс МБС (UNISIST, ISBD, ISBN, ISSN, ISMN и др.)

През 2009 г. ИФЛА публикува ново Изложение на международните принципи на каталогизацията. В тези принципи, които заместват Парижките принципи от 1961 г. и разширяват техния обхват, в т. 5, посветена на библиографското описание, е посочено, че "Описателните данни трябва да са съобразени с международно приет стандарт". В бележка под линия ISBD е определен като стандарт за библиотечната общност, тъй като изложението на принципите е предназначено не само за библиотеки, но и за архиви, музеи и други общности.
Макар разработването на стандарта отначало да е мотивиран от автоматизацията на библиографския контрол и от икономическата необходимост от споделена каталогизация, ISBD е все още полезен и приложим към библиографски описания на различни ресурси за всички видове каталози в режим онлайн или в традиционна форма. Този международно приет стандарт е подходящ за прилагане в каталозите на агенциите, които използват национални или многонационални правила за каталогизация. Работата по ISBD e ръководена от следните цели и принципи:

ISBD предлага съгласувани указания за описание на всички видове публикувани ресурси, докъдето такова еднообразие е възможно, и специфични указания, които са необходими при описанието на конкретни видове ресурси. ISBD предлага указания за съвместима описателна каталогизация в световен мащаб, за да подпомогне международния обмен на библиографски записи между националните библиографски агенции и в рамките на цялата интернационална библиотечна и информационна общност ISBD обхваща различни нива на описание, включително онези, които са необходими на националните библиографски агенции, националните библиографии, университетите и други колекции с научноизследователски профил. Трябва да се установят елементите на описанието, които са нужни за идентифициране и подбиране на ресурса. Вниманието да се насочи към съвкупността от информационни елементи, а не към представянето или използването на тези елементи в специфична автоматизирана система. При разработването на указанията трябва да се държи сметка за рентабилността.

В ISBD националните библиографски агенции са призовани да създават окончателни записи, които "да съдържат всички задължителни елементи от стандарта ISBD, доколкото информацията е приложима за описвания ресурс" . Тази практика се препоръчва и за библиотеки, които споделят библиографски данни. Включването на определени елементи от данни се смята задължително винаги, а в други случаи то се приема за задължително, когато е необходимо за идентификацията на ресурса или се прецени, че по други причини е от значение за ползвателите на библиографията или каталога. Указанията в ISBD може да се допълват от Ръководство за прилагане на ISBD при описание на съставни части (Guidelines for the Application of the ISBDs to the Description of Component Parts), издадено от ИФЛА.
3.Исторически сведения
Историята на Международните стандарти за библиографско описание започва през 1969 г., когато Комисията по каталогизация към ИФЛА организира международна среща на експерти по каталогизация. Срещата завършва с резолюция, в която се предлага да се създадат стандарти за нормализиране на формата и съдържанието на библиографското описание. Впоследствие Комисията по каталогизация започва дейност, чиято крайна цел е да се осигурят средства за значително нарастване на споделянето и обмена на библиографски данни. Резултат от тази дейност става концепцията за Международен стандарт за библиографско описание (ISBD).Първият от стандартите ISBD е Международният стандарт за библиографско описание на монографични публикации (ISBD(M)), който излиза през 1971 г. До 1973 г. той е приет от редица национални библиографии и след превода на оригиналния английски текст и на няколко други езици с него се съобразиявят някои комисии по каталогизация при преработката на национални и многонационални правила за описание. Коментари от ползвателите на ISBD(M) предизвикват решението да се изработи поправен текст, който е публикуван през 1974 г. като "Първо поправено издание". През същата година е публикуван и Международният стандарт за библиографско описание на периодични издания (ISBD(S)). През 1975 г. Съвместният комитет за управление на преработването на Англо-американските правила за каталогизация предлага на Комисията по каталогизация към ИФЛА да се разработи общ международен стандарт за библиографско описание, подходящ за всички видове библиотечни материали. В резултат на това през 1977 г. е публикуван ISBD(G). След това ISBD(M) е преработен, за да съответства на ISBD(G), и през 1978 г. е публикувано "Първо стандартно поправено издание". Последователно се появяват други стандарти ISBD за специфични видове материали: ISBD(CM) за картографски материали, ISBD(NBM) за некнижни материали и преработеният ISBD(S) за периодични издания са публикувани през 1977 г., а ISBD(A) за по-стари (за по-стари (антикварни) монографични публикации и ISBD(PM) за нотни издания - през 1980г.

4. Значението на Международния библиографски иститут за развиието на МБС. Нововъведения, методологически и технологични приноси. Ролята на Пол Отле.

През 1895 г. в Брюксел е свикана международна библиографска
конференция по инициативата на двама забележителни учени в областта на библиографията и документацията - Пол Отле и Анри Лафонтен. С тази
конференция са свързани две важни инициативи - създаването на Международен библиографски институт (МБИ) и решението да се създаде универсален библиографски репертоар на всички печатни произведения, появили се в света от началото на книгопечатането. Работата по този репертоар продължава почти три десетилетия преди инициаторите да осъзнаят утопията на една подобна библиографска задача. През 1923 г. Пол Отле представя пред международен конгрес на библиотекарите и библиофилите проект за създаване на национални репертоари на печатните издания като единствено възможна база за създаването на универсален библиографски репертоар. В изпълнение на това свое намерение през 1924 г. МБИ сключва договор с Лигата на нациите, по силата на който универсалният библиографски репертоар трябва да се превърне в своден каталог на националните репертоари. Чрез този акт на МБИ за първи път макар и в чисто практически план се изтъква ролята на националната библиография като основна, базова система на библиографската дейност и се оценяват възможностите и за развитие на ефективно международното сътрудничество. След Втората световна война, когато в развитите държави в света библиографската дейност е вече достатъчно професионализирана и институционализирана, проблемите на националната библиография отново привличат вниманието на международната общност. Инициатор на проучване в тази насока става ЮНЕСКО. Към организацията е изградена библиографска група, която през 1948 г. съвместно с Конгресната библиотека на САЩ започва проучване за състоянието на библиографската дейност в страните-членки на ЮНЕСКО. В резултат на разпратена до отделните национални библиографски институции анкета, ЮНЕСКО подготвя обзор за този вид дейност и свиква през 1950 г. международна конференция за подобряване на националните библиографски служби.

След Втората световна война, когато в развитите държави в света
библиографската дейност е вече достатъчно професионализирана и институционализирана, проблемите на националната библиография
отново привличат вниманието на международната общност. Инициатор на
проучване в тази насока става ЮНЕСКО. Към организацията е изградена



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Дейността на ИФЛА в областта на МБС след 1945 г. програми в областта мс МБС (UNISIST, ISBD, ISBN, ISSN, ISMN и др.) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.