Дейността на ИФЛА в областта на МБС след 1945 г. програми в областта мс МБС (UNISIST, ISBD, ISBN, ISSN, ISMN и др.)


Категория на документа: Други


библиографска група, която през 1948 г. съвместно с Конгресната
библиотека на САЩ започва проучване за състоянието на
библиографската дейност в страните-членки на ЮНЕСКО. В резултат на
разпратена до отделните национални библиографски институции анкета,
ЮНЕСКО подготвя обзор за този вид дейност и свиква през 1950 г. международна конференция за подобряване на националните библиографски служби . Анализът на материалите от тази научна конференция показва, че за пръв път се използва понятието "система за библиографска информация" и за първи път въз основа на събраните материали от международната анкета се доказва, че най-развита е именно системата на текущата национална библиография. Очертават се и основните елементи и структурата на системата . " Входът" и се контролира от национално законодателство, което гарантира постъпленията на националните издания в определени депозиторни хранилища ( най-често националните библиотеки). Разработена е методиката за изработване на библиографски записи. Създадени са национални инструкции за библиографско описание, които обобщават практическия библиографски опит на всяка страна. "Изходът" от системата са текущи печатни бюлетини, съдържащи библиографски описания на отделни видове документи - книги, правителствени издания, периодични издания, ноти, карти, атласи, печатна графика, аудиовизуални материали, статии.
За пръв път въз основа на събрания емпиричен материал се предлага "идеален модел" на библиографската дейност. Този модел засяга обекта на библиографската регистрация( по вид на документите), принципите на регистрация (препоръчва се териториалния), организационната структура (текущи библиографски бюлетини).
През 50-те и 60-те години системните идеи са главна тема на всички
международни научни форуми, свързани с националната библиография.
Особено важни за по-задълбоченото осветляване на проблемите на националния библиографски контрол и за неговата организационна
структура са приносите от симпозиума на националните библиотеки на
европейските страни, проведен във Виена през 1958 . На този симпозиум се анализират функциите, изпълнявани до този момент от националните библиографии, и се формулират новите цели, които те трябва да постигнат в бъдеще вече като национална система за библиографска информация. С други думи за първи път при анализа на националната библиография се вземат под внимание и функциите, които тя изпълнява в националното информационно пространство. През 1975 г. Международната федерация на библиотечните асоциации (ИФЛА) възлага на работна група, оглавявана от изтъкнатия немски библиограф Г.Помасъл да изследва състоянието на ТНБ в света. Проучването завършва с подготовката на "Синоптически таблици" , които представят широка панорама на ТНБ в 158 страни в света. С подготвения от Г.Помасъл по-късно обзор за съвременното състояние на ТНБ въз основа на събрания богат емпиричен материал се създава основа за бъдещите научни дискусии на първия конгрес по проблемите на ТНБ и се очертава проблемното поле на изследователския интерес - база и функции на ТНБ, законодателството за задължителния депозит, публикуване на информация върху различни
носители, унификация на библиографското описание, връзки на ТНБ с
международните информационни системи. Появяват се цяла поредица
от системно-структурни изследвания върху проблемите на националната
библиография. Те засягат въпроса за модела на ТНБ и по-специално за
"оптималния модел" на ТНБ. Принос в разработването му имат и експертите от бившите социалистически страни - Г.Помасъл , Р.Цибулски, В.Бергман , К.Зотова , Й.Крецяну , К.Ремлау-Клековска и др., които на няколко поредни експертни съвещания и на ежегодните сесии на ИФЛА изясняват редица въпроси за структурата и функциите на националната библиография. Най-пълно и систематично е изследването на К.Зотова. Тя определя седем основни функции на ТНБ - идентифицираща, документираща, информационна, моделираща, статистическа, културно-историческа и оценъчна и въз основа на тези функции предлага оптимален модел за структурата на ТНБ на няколко равнища - макроструктура (покритие на документите, издавани на определена територия, необходимо за изпълнението на всички функции на ТНБ) , вътрешна
структура (диференциация на документите, отразявани в ТНБ според
различни белези), специфична структура (системата от издания и тяхната оперативност), микроструктура (елементи на библиографско описание) и информационна структура(средства и начини за търсене на информация)

5.Заключение.

Анализът на изследванията върху националната библиография показва,че до 70-те години парадигмата на националната библиография е достатъчно изяснена. Тя се осмисля като система за информация, която има за задача да представи библиографски сведения за документите, които се издават на територията на една държава и чрез това да подпомогне съхраняването и опазването на националното културно наследство, да осигури статистическа информация за институциите в страната и да гарантира в
Национални граници достъп до всички публикации.
ИФЛА призовава библиотеките да гарантират правата на гражданите за достъп до информация и идеи. Третират се въпросите за равен достъп, безплатност на основните библиотечни услуги; адекватност на библиотечните колекции на читателските търсения; оптималната организация на библиотечното обслужване.
Специално място се отделя на развитието на библиотечните колекции: водеща роля се отрежда на професионалното мнение на библиотекарите. Особено важно е кооперирането на усилията при набавянето на нови източници.

Използвана литература:
1.http://www.ifla.org
2. http://www.phls.uni-sofia.bg

??

??

??

??

10





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Дейността на ИФЛА в областта на МБС след 1945 г. програми в областта мс МБС (UNISIST, ISBD, ISBN, ISSN, ISMN и др.) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.