Дело за оперативна разработка "Хелето" (Хенрих Натан Шпетер)


Категория на документа: Други




НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ

АНАЛИЗ

Дело за оперативна разработка "Хелето"
(Хенрих Натан Шпетер)

SECB803 "Разузнавателни дейности"

Студент:Александра Сергиева
F: 54722
Преподавател:д-р Тихомир Стойчев

гр.СОФИЯ, 2014г.

Хенрих Шпетер е единственият от петимата големи шпиони срещу България, разкрити в края на 60-те и началото на 70-те години и осъдени на смърт, чиято присъда не е изпълнена. Той е разменен за наш разузнавач. Шпетер служи на ЦРУ в продължение на 27 години. Задържан е два пъти от българското контраразузнаване. Както повечето шпиони и той се е надявал, че в случай на опасност ще бъде изведен от България. ЦРУ обаче не предприема никакви действия в тази посока.ДОСИЕ Хенрих Натан Шпетер, или Хелето, както го наричат приятелите му, е роден през 1921 г. в София. Произхожда ог богато еврейско семейство, преследвано през 40-те години на миналия век. Завършва френски колеж и знае четири езика - руски, френски, английски и немски. През 1944 г. става член на РМС, а по-късно и на БКП. Работи като преводач в съветската мисия към Съюзническата контролна комисия. От 1947 г. Шпетер работи в Дирекцията по печата, а по-късно в Радио София. През 1960 г. става научен сътрудник в икономическия институт на БАН.

В началото на 1973г. в института за Азия и Африка при БАН пристига официално искане от Института за стопански сравнения във Виена. Австрийците предлагат българският старши научен сътрудник Хенрих Шпетер да изготви и изпрати доклад за стопанското коопериране между страните от СИВ и развиващите се държави. Писмото е придружено с формуляри и въпросник. Предложението е обсъдено в нашия институт. Уточнено е на кои въпроси и как да се отговори. Решено е Хенри Шпетер да изготви и изпрати доклада, след като бъде утвърден от института. Всичко това става известно на оперативния работник от ДС, който отговаря за защитата на държавната тайна в БАН. Той установява, че поисканите от Виена данни са секретни и от особена важност. И се заема да проучи личността на Хенрик Шпетер. Той е кореняк софиянец от еврейски произход. В края на 1944 г. Шпетер е преводач в съветската мисия към Съюзническата контролна комисия. Тогава нашите служби установяват контакт с него и той ги информира за поведението на офицери от американската мисия. Според КГБ обаче Шпетер е бил в услуга на англичаните и американците. Предал е фотокопие от секретен документ на заместник-аташето по печата при английската мисия Джон Андерсън. През 1965 г. Шпетер си урежда работа в Центъра за индустриално развитие при ООН (UNIDO) в Ню Йорк, а след това във Виена. Това става без предложение от БАН и без съгласие от МВнР и МВР. Но с активната помощ на американския гражданин Беренджик - български евреин, избягал на Запад през 1954 г. Хенрих остава в Австрия чак до 1972 г. Дори се получават оперативни данни, че няма намерение да се връща в България. Резултатите от проучването дават основание на Второ главно управление на ДС (контраразузнаването) да прояви по-сериозно внимание към Шпетер и най-вече към това дали той ще включи в доклада си секретни данни и ще го представи ли за обсъждане в института, преди да го изпрати. Установено е, че научният сътрудник смята да завърши доклада към края на юли 1973 г. За целта събира информация от официални и неофициални източници. Урежда си да замине за Виена към 4-5 октомври, но изобщо не възнамерява да обсъжда доклада с ръководството на института. Тогава е решено докладът тайно да бъде преснет, за да се провери дали съдържа секретни сведения. При претърсването в дома на Шпетер са открити два материала - отчет пред директора на австрийския институт за стопански сравнения за резултатите от негово посещение в ЧССР и ГДР и търсеният доклад. Специалистите от Външно са категорични, че и в двата документа има секретни данни, които в никакъв случай не бива да изтичат извън страната. На 11 октомври 1973 г. Хенрих Шпетер е спрян на ГКПП-Калотина. В багажа му са открити 8 папки, два бюлетина на секретариата на СИВ и други документи с общо 1555 страници без разрешение за изнасяне. Материалите са иззети, паспортът на Шпетер - отнет, а той върнат обратно. На 19 и 20 октомври в следствения отдел на ДС са проведени два разпита. По време на първия Шпетер доста увърта и дори предлага да служи на ДС. За доклада обяснява, че е имал уговорка с виенския институт да го изготви, за което му платили 10 000 австрийски шилинга. Отрича да е давал информация на когото и да било. На втория разпит споделя, че преди да замине на работа в ООН, се запознал с Луис Шарп, кореспондент на някакъв американски вестник. Когато пристигнал в САЩ, Шарп го потърсил и се виждали няколко пъти. Срещнали се и във Виена. Там Шарп му поискал материалите за UNIDO и за отношенията на Австрия със социалистическите страни. След разпитите Шпетер е освободен, предупреден е да не казва на никого за задържането си и е поставен под наблюдение. Намерените у него материали са предадени за мнение на специалисти от ГДР и на експертна комисия от представители на Министерския съвет, МВнР и Института за Азия и Африка при БАН. Според всички експерти документите съдържат информация с поверителен характер, представляваща държавна тайна за ГДР и България. Освен това става ясно, че Шпетер не може да изпълнява задача на виенския институт, тъй като не е негов член. На 12 ноември 1973 г. Шпетер е задържан, но арестът му се пази в тайна. По време на разпитите Хенрих Шпетер прави пълни самопризнания. В началото на 1946 г. като преводач в Съюзническата контролна комисия той установява служебни контакти с американския представител Сигъл. Двамата се срещали често и Сигъл го вербувал със задача да му дава сведения за съветската военна мисия. Дал му псевдоним Андрю и парола за връзка "Питер". Срещу пари и дефицитни за времето храни и платове Шпетер предал няколко секретни документа, до които имал достъп. Преди да си замине, Сигъл му казал да събира информация и да чака да бъде потърсен от техен човек с паролата за връзка. През 1953 г. в България дошъл англичанинът Уилфред Бърчет, кореспондент на в. "Дейли експрес". Чрез паролата той се свързал с Шпетер, получил от него събраните сведения и поискал допълнителна информация за българо-съветските политически и икономически отношения. Следващата връзка била през юни 1956 г. Отново с паролата и от името на ЦРУ Шпетер бил потърсен от кореспондентката на американската агенция "Интернешънъл сървис" Катерина Кларк. Той я информирал подробно за приключилия Априлски пленум на ЦК на БКП и за структурата на Радио София, където работел. Когато през юни 1960 г. в България пристигнал проф. Збигнев Бжежински, тогава преподавател в Колумбийския университет, Шпетер бил определен за негов придружител. Бжежински му казал, че знае за връзките му с американското разузнаване и поискал подробна информация за икономическия институт, където Шпетер работел, и за политическата обстановка в страната. Шест години по-късно, през април 1966 г. Шпетер бил потърсен от проф. Уейн Лемън, преподавател в университета в Канзас сити. Професорът получил сведения от икономически характер. В края на май 1966 г. Шпетер започва работа в UNIDO със съдействието на ЦРУ. Там той се среща редовно с американеца Хелфгат, който работел в същия институт. На него Шпетер предавал информация от най-различен характер, включително и кои служители в нашите представителства в САЩ имат специални задачи. Срещу това Хелфгат на три пъти платил на Шпетер общо $3000. След 1967 г., когато UNIDO се премества във Виена, Шпетер започнал да се среща с Кристиян Нюман. За получените сведения той на два пъти дал на Шпетер срещу разписка 15 000 австрийски шилинга. През 1972 г. Шпетер посетил Израел. Там се срещнал с Бен Арой, израелски разузнавач, който поискал от него да му предава информация за икономическото сътрудничество между соцстраните и на България със страните от Близкия изток. За 27-годишната си шпионска дейност Хенрих Шпетер е осъден на смърт. Присъдата не е изпълнена, защото Шпетер е заменен за български разузнавач, разкрит в западна държава. Разминалият се със смъртта агент заминава за Израел, където се установява. През април 1993 г. той поиска смъртната му присъда да бъде отменена. Върховният съд на Република България обаче отхвърли молбата му.
Българинът Херних Шпетер, осъден на смърт чрез разстрел за шпионаж през 1974 г. в София, си отишъл с отворени очи преди 4 г. в Израел с надежда истината за неговия случай да излезе на бял свят.
Това е разкрил в едно интервю синът му Юли Шпетер, който от 29 г. живее в Канада. Т Шпетер-младши, пристигна в София, където е роден през 1954 г., за да види старите си приятели. "Повечето от другарите и колегите на баща ми вече ги няма, но аз все още съм запазил живи много от младежките си контакти", казва мъжът.
Част от времето си в родината, той прекара в читалнята на Комисията по досиетата, за да изчете томовете по случая на баща си. "Преди да почине на 88 г., баща ми искаше да изчисти името си. Той живя 35 г. с несправедливото обвинение за шпионаж и докрай смяташе, че е невинен", споделя 59-годишният Шпетер-младши. Парадоксалното е, че през 1993 г. за невинност пледира и един български прокурор от Върховната прокуратура - Борислав Йотов. Това обаче не променя нещата.
"Бях убеден, че този човек е невинен, защото, доколкото си спомням от делото, не е имал достъп до материали с гриф "Секретно", но съдът реши друго", казал Йотов.
Синът Юли Шпетер и до днес пази в семейните архиви съкровените мисли на баща си по случая. "Татко ги написа в последните години на живота си, но никога не публикува нищо. Не беше сигурен, че в България е дошло времето, в което да бъде разбран. Надяваше се на безпристрастността на историята", казва синът.

Записки на Хенрих Шпетер

"Събитията в живота на човек могат да бъдат по-увлекателни от роман. Наистина никой не би повярвал, че това, което ми се случи преди 30 г., не е измислена история, а реални събития", пише Хенрих Шпетер през 2004 г.
"Аз преживях такава неочаквана и внезапна промяна на съдбата през 1974 г. Тогава бях арестуван от българските агенти и тикнат в тъмна килия на ДС в София. Между стените цареше мълчание.
Чувствах се самотен и изолиран от външния свят, сякаш бях изгубен в един от кръговете на Дантевия ад с познатия надпис "Надежда всяка оставете", споделя Шпетер. В един от тези мъчителни от чакане дни надзирателят внезапно отворил вратата на килията и му заповядал да вземе цивилните си дрехи. "Изведоха ме от затвора, качиха ме в един полицейски джип и съпровождан от гардове, ме закараха на софийското летище", пише Шпетер.
Там на пистата го чакал самолет. "Това не бе обикновен пасажерски самолет. Това бе правителственият самолет", спомня си Шпетер. Тогава той попитал полковник К. от Държавна сигурност, който го съпровождал, къде отиват, но не получил отговор. Все пак офицерът му отхлабил белезниците и казал: "Не се безпокой, всичко е под контрол".
Тогава пристигнал един лекар и го попитал на немски дали има здравословни проблеми. "След 6 месеца мъчения в килията, където никой не се интересуваше как се чувствам, това наистина бе странен въпрос. Предпочетох да не се оплаквам. Сервираха ми кекс и кафе. След около 3 ч полет кацнахме на летище "Шонефелд" в Източен Берлин. Като слязох от самолета, бях ескортиран от двама агенти и набутан в кола, която се отправи към живописна местност край Берлин", пише Шпетер.
По-късно разбрал, че това е вила на Щази .В нея имало всякакви удобства. Сервирали му вечеря в присъствието на агентите. "След като взех горещ душ, най-после се почувствах като човек след затвора в София. Полковникът, който ме съпровождаше, ми каза, че ще дойде отново след 24 часа. От една страна, бях по-спокоен, но от друга, бях обезпокоен и несигурен за бъдещето си след месеци на инквизиции и смъртна присъда в България", пише Шпетер.
Полковникът наистина изпълнил обещанието си и дошъл след 24 часа. Отвел го с метрото до "Фридрихщрасе", откъдето офицер от Щази го поел, за да го отведе с метрото до Западен Берлин. Когато пристигнали, видял група хора. Сред тях бил негов братовчед от Тел Авив. Той го представил на израелския консул в Бон и други високопоставени служители от Израел. Консулът му връчил нов израелски паспорт и му пожелал късмет. След като останали една нощ в хотел, на другата сутрин той и братовчед му отлетели за Тел Авив.

"Винаги ще си спомням 23 август 1974 г. - деня, когато станах свободен и гражданин на Израел", пише Шпетер.
След това икономистът, роден в София на 21 февруари 1921 г., подробно разказваисторията на преследването си в България.

От 1960 до 1966 г. работил в Института по икономиках към БАН. През май 1966 г. бил назначен в ООН - отначало в Центъра за индустриално развитие в Ню Йорк, а по-късно- в Организацията за индустриално развитие ЮНИДО във Виена. След изтичането на договора, по настояване на българското правителство, през април 1973 г. се върнал със семейството си в България. След няколко месеца отново бил назначен в БАН.
"За мой шок и ужас през ноември 1973 г. бях арестуван от българските служби за сигурност. Бях разследван и обвинен в шпионаж. При екстремни обстоятелства бях принуден да подпиша фалшиви самопризнания и без никакви доказателства бях изправен на съд, обвинен и осъден на смърт от Софийския градски съд през юни 1974 г. Обвиненията срещу мен бяха без основание, а самият процес бе огромна липса на правосъдие", припомня си Шпетер.
След процеса той бил преместен от затвора на Държавна сигурност, където бил разпитван с месеци, в Централния софийски затвор, където очаквал окончателната присъда след обжалването. След като Върховният съд потвърдил присъдата, бил върнат отново в затвора, за да чака екзекуцията си.
"2-3 седмици по-късно надзирателят неочаквано ме извика и ми заповяда да вървя към управата на затвора. Бях изненадан да видя двамата от Държавна сигурност, които ме разпитваха - полковниците К. и Л. Те ме чакаха с усмихнати лица. Казаха, че искат да ми помогнат и че бих могъл да бъда изпратен в Израел. За тази цел трябваше да подпиша писмо до леля си там, в което да изразя желание да я посетя. Поколебах се за миг. Не знаех какво да мисля за този внезапен акт на снизходителност от страна на моите инквизитори. Но те ме предупредиха, че ако не напиша текста, продиктуван от тях, няма надежда да избегна екзекуцията. Понеже нямах никакав друг избор, се подчиних на заповедта", споделя Шпетер.
След това той бил отведен обратно в килията. На следващия ден също толкова неочаквано храната се подобрила - дали му супа, месо, компот. "Попитах моя съкилийник на какво дължа тази неочаквана щедост. Той му отговорил, че това е добра поличба и че може би ще бъда заменен за някой съветски агент", казва Шпетер.

Едва по-късно разбрал, че това станало в резултат на намеса на израелското правителство и световна кампания в негова защита. Шпетер казва, че през дългите години работа в различни правителствени офиси и изследователски институти в България, а по-късно - и докато работел в ООН, нямал достъп до никаква конфиденциална информация или материали, които са държавна тайна.

"Като член на секцията "Икономически проблеми на капитализма" в Института по икономика към БАН получих задача да наблюдавам западната преса и икономическа литература. Имах задължението да пиша доклади и да проучвам публикациите на Европейската икономическа комисия и други организаци на ООН, но никога не се занимавах с иконономическите проблеми на България или други източноевропейски страни", заявява отново Шпетер.
Бламират работата на наблюдател от "Амнести интернешънъл"
За обжалването на присъдата на Шпетер пред Върховния съд през август 1974 г. от Виена пристига д-р Вернер Шпорн, който наблюдава процеса от името на "Амнести интернешънъл". След като се връща в Австрия, той пише подробен доклад по случая "Шпетер".




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Дело за оперативна разработка "Хелето" (Хенрих Натан Шпетер) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.