Делово общуване и езикови манипулации


Категория на документа: Други




К У Р С О В А Р А Б О Т А
ПО МАНИПУЛАТИВНИ ЕЗИКОВИ СТРАТЕГИИ

Темa: "Делово общуване и езикови манипулации"

" Делово общуване и езикови манипулации "

Три от най-съществените комуникативни форми са общуване, убеждаване и манипулация. Общуването е процес, без който е неминуемо нашето съществуване. Общуваме навсякъде : излизайки сутрин от вкъщи, в училище, на работа, в автобуса. Така осъществяваме връзка с околния свят, обменяме идеи, информация. Реализацията на човек в личен и в професионален план е немислим извън процесите на общуване. Но понякога не е необходимо да разговаряме за да общуваме, достатъчно е един поглед една мимика, за да бъдем разбрани. Невербалната комуникация е известна като "езикът на тялото". Това е така, защото движенията на тялото са най-очевидни в общуването лице в лице. Общуването в нашето ежедневие е без излишно спазване на етикет, заучени фрази и без да се съобразяваме с никакви норми. Но когато става въпрос за бизнес, търговия, общуването рязко се променя, спазват се маниери на поведение, богат речников запас. Една тема може да породи различни мнения между хората. Ако сме в приятелска среда може да стигнем до консенсус без агресия и притеснения. В официалното общуване може да коства много повече, изказано по неприемлив за обществото начин. Съвременното разбиране за водене на преговори е да се извлече възможно най-голяма полза от отсрещната страна. Защото, общите черти на преговорите са целенасоченост, разбиране и решаване. Основната цел на дадени преговори е да се постигне желан резултат, който партньорите не могат да постигнат по друг начин. Двете страни в преговорите започват от противоположни позиции, които в хода на преговорите се сближават и се достига до съгласие.
Едната страна винаги трябва да бъде по-убедителна, за да увери останалите, че позицията е правилна. Убеждаването представлява предоставяне на достоверни факти и аргументи, подкрепящи дадена позиция в определен спор. Да убедим някого, означава да осъществим въздействие върху човешката психика, така че:
-хората да приемат като верни нашите твърдения
-нашите твърдения трябва да предизвикат тяхната емоционална подкрепа.
Що е манипулация?
Въздействие върху човек чрез измама, заблуда за постигане на користна цел. Манипулацията е навсякъде около нас : манипулиране на галасове в избирателна кампания, може да бъдем манипулирани от търговци, гледайки телевизия и т.н. Ние си въздействаме един дуг, дори и на себе си, при всякакъв вид комуникация-четене на чужди материали, разговор с приятел. Манипулирането е факт във всяко съвременно общество, разчитащо на информационен обмен. Манипулацията разчита на ниска информационна култура на субекта, като не цели да издига нейното ниво. Манипулацията е възможна само на основата на незнанието и липсата на опит, от невъзможността за вземане на самостоятелни решения. Защото, манипулацията е вид убеждаваща комуникация, изграждаща нови схващания, особено при ситуации на оспорени социални промени, когато много хора и групи не намират стабилна опорна точка за укрепване на убежденията си.

Широко разпостранени са твърденията, че комуникацията е основна функция на бизнеса и че е проводник и средство за размяна на информация в организацията. Независимо дали е писмена или устна, тя е проводникът, чрез който бизнесът говори на своите потребители. Деловите отношения между хората се осъществяват при непрекъснат обмен на информация. Съвкупността от взаимоотношения и поведението на участниците в деловия живот най-общо е прието да се нарича бизнес комуникация или делово общуване. Не може и дума да става за спор относно огромната й роля в мениджмънта, предприемачеството и като цяло в организационния живот. Да се замислим : има ли дейност в бизнеса, която да не се извършва с помощта на писането и четенето, говоренето и слушането? Да се опитаме да отговорим и на още един въпрос: възможно ли е да се осъществяват бизнес начинания и да функционира която и да било организация без наличието на информация, без изградената система за изработване, предаване, приемане, обработване и съхранение на информацията? Тя е механизмът, чрез който управлението влияе на работещите и напътства дейността им. Тя също е и средството, чрез което работещите осигуряват информацията и обратната връзка, от която управлението се нуждае, за да взема разумни решения.
Деловото общуване е ключово понятие, свързано с осъществяване на комуникативни отношения между определени лица с цел постигане на ефективни резултати в сферата на съвременното общество. В бизнес средата акцентът е върху точната цел на комуникациите - изпратеното послание да бъде правилно предадено, прието и разбрано.В основата на деловото общуване са заложени конкретни цели, които събеседниците си поставят и постигат. Признак за добра ефективност е придържането към добрия тон и положителната нагласа към разговора. Важно в делово общуване е умението за слушане и говорене. Комуникацията се проваля, ако изпращача предава грешно съобщение дори и получателя да го получава точно. И обратното ако съобщението се предава точно, но слушателя е невнимателен, тогава комуникацията също се проваля. Двете страни трябва да бъдат внимателни и в говоренето и в слушането. В комуникационния процес човек използва три елемента на личностния фронт, а именно външният вид, символиката на жестовете и знаковата въоръженост на човек. Ефективно средство в комуникацията е именно облеклото. Облечен по определен начин, човек всъщност изпраща послания за своя статус към останалите хора. Чрез дрехите си ние сигнализираме за професията си, за личния си стил, темперамент и т.н.
Важен момент в деловото общуване е невербалното поведение на личността. По време на един диалог най-силно въздействащ е зрителният контакт. Очите се една от най-информативните части на лицето, чрез които могат да бъдат изпратени десетки оттенъци на характера и настроението - хитрост, радост, студенина, искреност, неувереност и други. Създаденият зрителен контакт трябва да се поддържа по подходящ начин, така че да не се натрапва и същевременно да изразява сигурност, категоричност, умерена настойчивост и доброжелателност. Гледането на страни не трябва да се допуска, тъй като то е признак на липса на уважение или недостатъчна заинтересованост от страна на участника в комуникацията. Просто трябва да си изградим култура на общуване, ако искаме да сме пълноценни и уверени в комуникацията. Периодичното кимане също е препоръчително като това изразява одобрението и положителното отношение на човека към мнението на събеседника му.
Не трябва да се пренебрегва усмивката като жест в общуването, тя може да развеселява, помага, успокоява. Чрез нея изречените думи от другия се толерират и същевременно се създава впечатление, че засегнатата тема е интересна за другата страна и изтрива всякакво съмнение за отегчение в някой от участниците в дискусията. Безспорно може да се каже, че добрият тон е стъпка към успеха. Този тон трябва да бъде тих, но същевременно да изразява увереност в изказването, като ясният израз и добре формулираните фрази, винаги оставят добро впечатление. Важно за ефективността в организационното общуване е стегнатия стил на израз, а именно поставянето на въпроси и отговор на такива, които да изразяват точно определени цели, интереси, желания за прогрес и ефективно сътрудничество с максимално задоволяване на интересите на страните - участници или на хората участващи в комуникацията. Важно е и да бъде приложена "рамка" на изразяване, която може да предразположи ответната страна и да възникне напълно удовлетворяващ страните диалог, без да се нарушава хармонията на ефективността.
Ефективността на деловото общуване е постигането на положителни крайни резултати и затова всички положени усилия в тази насока биха били полезни. Ето защо трябва да се уважава гледната точка на събеседника, а ако тази посока според някои е погрешна трябва да бъде променена от този човек или точно аргументирана с убедителни доводи, не засягащи достойнството на другия. Основен фактор за ефективното делово общуване е активното слушане, което е гарант за бъдещ успех. Изслушването на събеседника е важно правило в сферата на ефективното общуване. Вниманието е важно да бъде концентрирано, за да не се изпуснат важни детайли от комуникационният процес. Слушането не е вроден навик, а изкуство, което има свои закони и което следва да бъде усвоявано и развивано. Да се слуша това означава съсредоточаване на вниманието, жестове ни да доказват, че се слуша активно, стремеж да се възприемат и разберат както думите, така и емоциите на говорещия. Изкуството да общуваш е преди всичко съпричастие към това, което казва събеседника, демонстрация на внимание и нарастващ интерес към думите му. Ние с всички сили се учим да говорим и пишем, но никой не се опитва да ни научи да слушаме. Активно слушайки, питайки, внимателно наблюдавайки събеседника ние можем да завладяваме сърцето му. Това което трябва да се избягва , ако искаме да постигнем ефективност в обшуването е да не бъдем център на внимание. Това е положително явление в политическите среди, като символ на могъщество, власт и лидерство, но в сферата на деловото общуване внася негативна нотка. В деловите среди хората често търсят сътрудничество, лоялност, партнъорите имат нужда от толериране на качествата им и това представлява успешна тактика за добрия мениджър. Приемливо е да се изтъкват качествата на околните, като в никакъв случай не трябва да се пренебрегват и личните, понеже те пък са стимул за тях и за взаимната ви работа. Много важно при деловото общуване, а и при всяко друго общуване, е да можем да се поставим на мястото на нашия събеседник. В това правило, е скрита не само препоръката какво да избягва човек в държанието си с другите, но и какво да прави, за да постигне разбирателство и да подобри взаимоотношенията си с тях. Умението да влезем в положението на другия е качество, което определено дава приемущество в отношенията с хората. Това е така, понеже всеки човек се стреми да се хареса на останалите по един или друг начин. И най-сигурният начин да го постигне е положителното отношение и умението да виждаме през чуждите очи. Това може да се приеме и за манипулация, но когато тя не е злонамерена, резултатите от нейното прилагане могат да са доста успешни. Положителното отношение към партньорите допринася за създаването на една приятна атмосфера, в която е по-лесно да се общува и работи. А за да се създаде тя, е необходимо да бъдеш приятен за околните, да показваш удовлетворение, че общуваш с тях. Нормално е в определен момент да има лидер, но една властваща позиция би могла да породи отрицателни нагласи в околните и вместо целта "за", да се получи "против". Ето защо нека основният призив да бъде насочен към сътрудничество и установяване на положително заредена емоционална среда, в която да се получи удовлетвореност на всяка една от страните. Това е главната цел на деловитостта, която е водеща позиция в бизнес организациите. В деловото общуване неизменно има сблъсък на идеи, интереси и т.н. Това често води до пораждане на напрежение сред участниците в деловото общуване. А при възникването на такива има голяма опасност от неефективност и неуспех на общуването. Тук отново голяма роля има позитивното мислене. Сблъсъкът на мнения и гледни точки носи заплаха от превръщането на една делова среща в един поток от размяна на несъстоятелни аргументи. Те вместо да изпълняват функцията "промяна на мнението", предизвикват конфликти и безсмислени спорове. Ако в такива случаи се приложи позитивният подход, ситуацията може да се разреши без тези конфликти. Това е така, тъй като положителното отношение помага да се приложи метода на убеждаването, вместо този на конфликта. По този начин възникналата ситуация се разрешава, без да оставя предпоставки за появата на същия конфликт в бъдеще. Това би довело до по-голяма резултатност и ефективност в работния процес. При деловото общуване е много важно да се намери балансът между емоционално и рационално, така че целите на общуването да могат да се възприемат и разберат от всички участници в него. Това означава на първо място в общуването да не се набляга на разликата между подчинени и управници, като се подчертава по-високото служебно място на едните спрямо другите. Мениджмънтът контролира предаваната информация. Мениджърът изпраща заповеди надолу към работниците. Заповедите поставят комуникатора в позицията на властващ с очакването за приемане. Това е така наречената регулативна функция на организационната комуникация. Работниците трябва да знаят какво се очаква от тях и какви наказания са предвидени за тяхното поведение. Много началници предпочитат да убеждават подчинените си отколкото да заповядват, откривайки, че силата и властта не винаги предизвикват желаният от тях контрол. Хората с по-високите постове, които използват позитивния подход, много по-лесно биха си спечелили уважение сред своите колеги. Показвайки позитивно човешко отношение, успявайки да не се самозабравят, те биха спечелили много повече доверие. От своя страна пък техните подчинени попадат в една по-спокойна и излъчваща позитивност обстановка, а тя е много по-благоприятна за работа и е лишена от напрежение. Особено отчетливо изпъква потребността деловите хора да съумяват да почувстват емоционалните нагласи на колеги, началници или подчинени и да намират верния подход и адекватния модел на успешно поведение спрямо тях. Нещо, което е немислимо без сериозното и задълбочено опознаване на околните и без точна ориентация по отношение на техните реакции и поведенчески актове. Модерната и смислена бизнес комуникация е немислима без умението на лидерите и мениджърите да мотивират надеждно своя персонал, което на свой ред означава те да постигат интеграция между организационните цели и индивидуалните, личностните цели на служителите.
Както навсякъде така и в тази среда намират приложение техники за манипулации. Под манипулативни техники разбираме всевъзможни лъжливи похвати и начини за въздействие, които подтикват събеседника към действия и изказвания, загърбвайки собствените интереси и които не би предприел, ако не е заблуден от другата страна. Във всяка тактическа ситуация усилията на опонента са насочени към манипулиране с цел приемане на неговите приоритети в ощърб на нашите собствени. По какъв начин може да се въздейства в едно такова официално общуване и как може да се предпазим?
* Объркване и дезориентация - основен замисъл на тази техника е да ни извади от равновесие и да наруши плановете ни. Тази техника се реализира под формата на провокативни въпроси или изказвания, които унижават нашето лично достойнство. Противодействието е запазване на хладнокръвие и спокойствие, използване на хумор.
* "трудна"отстъпка - използването на тази техника е за да подтикнем партнъора да отстъпи по друг, по-важен въпрос. Съшност: нашият опонент доста дълго е възразявал, но едва ли не насила се съгласява да отстъпи по някакъв въпрос. Осъществявайки този замисъл, той започва обсъждането от второстепенни различия, създавайки впечатление, че те заемат главното място в проблема. И точно в този момент "си позволява " да бъде уговорен и да отстъпи. Следва оказване на натиск и подтик да направим взаимна отстъпка, но по друг, главен позиция от разногласието. Всеки участник в делова беседа е в правото си да очаква от своя опонент ответна готовност за нещо, но не трябва да допуснем да ни принудят да отстъпим по главния въпрос, заради претенциите на партньора, че неговата незначителна отстъпка е също съществена. Трябва предварително да установим кои въпроси са главни за нас и кои - не.
* Провокация на интересът ни към партнъора - нашият опонент толкова силно рекламира себе си(своите способности, влияние), че ние се убеждаваме в ползата от деловите отношения с него, съгласяваме се с неговите виждания за текущата ситуация, съгласяваме се на определени отстъпки сега, надявайки се да получим изгоди за себе си в бъдеще. Тази техника е доста ефективна, тъй като на всеки му е приятно да установява контакти с хора, имащи добра репутация и големи способности. Манипулираща техника, която въвлича в посока на текущи отстъпки и по този начин губим ясното виждане за приоритетите си.
* Любезности-предлага ни се услуга от страна на партнъора. Разбира се ние знаем, че неизбежно ще има някаква отплата. Когато срещу нас се използва една или друга манипулативна техника, ние бихме могли да разпознем нейния замисъл всеки път, докато ние ясно съхраняваме в съзнанието си своите главни интереси; да останем на реалните си позиции при възприемане на приоритетите си, установени от самите нас. Човек трябва да се научи да различава празните обещания и реалните възможности, поведението и целите на опонентите.
Да общуваме, да бъдем убеждавани, да бъдем манипулирани - това е присъщо за всеки от нас. Някои съумяват да избегнат тези чужди влияния, някои пък дори и не разбират, че се случва, някъде е неминуемо, но като цяло живеем и ще продължаваме да живеем в свят на манипулации.

??

??

??

??

1





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Делово общуване и езикови манипулации 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.