Дилемата на съвременната демокрация


Категория на документа: Други


Гражданствеността има три значения. На първо място трябва да се създаде общестто, в което да се създаде потенциал за участие и сътворен граждански дух. Изискванията на общественото събрание, потребностите на хората да се събират, да властват са във връзка с подходящия размер на държавата, която трябва да е малка. Следователно само при това положение човек може да изпълни своя дълг. На второ място е грижата за обществото, пред грижата за личното и семейното естество, т.е. целта на човека е себеотрицанието и предаността към общественото благо. На трето място е фактът, че значима роля в обществото, ролята на гражданина изисква от него всякакъв вид въздържаност, отбягване от лукса и подобни неща, които биха попречили на готовността му от саможертва за общото благо. Следователно този начин на мислене води до недоверие към търговията и към пазара.

Тази поредица от строгости може да насърчи отказа от активна гражданственост в полза на по - малко взискателния модел на демокрацията, където е ориентир към интересите на комуникатора. Привлекателните страни на гражданствеността според древния модел са по - скоро естетически, отколкото нравствени.

Темата за гражданско общество започва не от групата, а от личността. Тя се основава върху постулата за духовно или естествено равенство, създавайки един статут на всички хора като човешки същества, а не като членове на конкретно общество.

Демократичното общество отбягва всички форми на привилегии, като основава своя правен ред върху правата и задълженията на индивидите, а не върху претенциите на касти, сдружения, семейство.

През 19 век за нещастие този вид демократично общество, създадено от предтсвата за гражданско общество е поствено под името капиталистическо. Това име засенчва ролята на вярата и убеденността. То улеснява критиците на съвременното демократично общество. Това означава исторически материализъм и подкрепя широко разпространеното мнение, че в хода на историческите промени са важни и икономическите фактори.

Има три представи относно гражданското общество - лична автономия, човешки права и отговорност. Тук свободата е рожденно право, еднакво признато за всички. Всички се радват на един и същ духовен статут и правто всяка личност да взема решения без принуда. Ето личната автономия оправдава отстояването на личните права срещу други хора, дори срещу целия свят и настоява, че закрилата на човешката автономия е въпрос на самоувъжение. Тук сферата на гражданското общество се различава от тази на държавата. Става дума за сферата, в която преследването на частни цели не се третира с неуважение. Преследването на частно цели е узаконено и защитено, ако са съвместими със справедливостта. По този начин гражданското общество представлява сфера, в която отделните личности, защитени от правата си, могат да правят избор по съвест. "Равната свобода" е сърцевината на съвременното либерално мислене. Следователно в граждаснкото общество равенството е естествено. При демократичното общество равенството пред закона измества системата на привилегиите като основен принцип в обществената организация. Това става чрез въвеждането на една първична роля - тази на индивида, споделена поравно от всички, различаваща се от вторичните роли, разпределени от изпълнение от отделните хора - съпруг, зъболекър, войник, дъщеря. В това отношение демократичното общество в Европа се различава от традиционните общества. В хода на развитието си обсъждането на гражданското общество води до една по - систематична и задълбочена критика на наследените неравностойности в положението и отношението на хората в обществото. Имуществото престава да се смята за определящ фактор на гражданското положение. Правото на глсуване не зависи от имущественото състояние, родителската власт върху децата е снижена, жените добиват законни права на гласоподаватели и собственици заедно с мъжете. Дискриминацията добива незаконен характер. Настойчивите искания за равностойно третиране на всички довежда до утвърждаването на нови мащабни организации. Двете най - характерни инстируции на съвременна Европа са националната държава и пазарното стопанство. националната държава възниква, като фактор за признаване и зачитане на личните права, като инструмент на гражданското равенство. Тези институционални форми на развитие в Европа стават причината за появата на организации от нов мащаб, различен от работническата икономика, поддържала античния град - държава. Трябва да се подкрепи искането за свобода под формата на гражданско право или на равна свобода. Правото на гражданите да присъстват на събрания и да имат дял в обществената власт. Следователно идеалът за равномерно разпределение на власта, представен от древното събрание на гражданите, вече е започнал да изглежда като някакъв мираж. Самият мащаб на едно демократично общество придава на модела за активна гражданственост почти невъзможен за осъществяване вид. Обществото е станало комплексно, а политическата власт трърде централизирана.

Обсъждането на гражданствеността се е превърнало в част от разговор, който човек води със себе си. Следователно това е дилемата на съвременната демокрация. Една дилема пуснала дълбоки корени в човешката душевност. Стремежът към един вид равенство - гражданско равенство или равенство пред закона. Лишаването от дял в обществената власт е един вид етично оскърбление. Според Бернард де Мандевий, ако човек найстина се стреми към гражданственост или гражданска добродетел, ще трябва да приеме мизерно и скромно общество, в което няма много обмяна и разнообразие, има разрастващи потребности и все по голямо разделение на труда, което характеризира модерното демократично обшество на Запад. Ако човек реши да насърчи търговията и се стреми към благосъстояние, тога ще трябва да се откаже от древния идеал за активно гражданство, от идеала за граждани - герой.

Дилемата на съвременната демокрация може да бъде решена, ако се направи според автора една по - ограничена идея за гражданственост, идея която да иска почти пълно потапяне на личността в групата, каквато се изисква от гражданите - герои в древността.

Съвременната гражданственост изисква от един древен грацданин - герой да вземе един студен душ и да си облече дрехите, но пълния с противоречия и колебаещия се съвременен човек, не може да го направи, защото той иска да вземе набързо решение в едно събрание на комисията и да се прибере в дома си. Така ограничената доктрина за гражданственост намира своето естествено място в един самоуправляващ се вид държава. Ето защо конституционните форми са толкова важни и трябва да заемат особенно голямо място в разискванията на европейската политическа интеграция. Конституционите форми са най - голямото средство за примирение. Ако една самоуправляваща се форма на национална държава представлява първата стъпка, то нейното естествено продължение ще бъде федерализма. Федерализмът повече от всяка друга форма на държавата дава възможност да се съчетаят по принцип исканията, както на гражданите така и на гражданското общество, на обществото и на частното пространство. Следователно поради тази причина в Европа е необходима изкусна конституционна реформа, дори нова конституционна уредба за да започне човек да се справя с дилемата на съвременната демокрация, че човек иска от общественият живот много повече, отколкото е готов да вложи в него.

Следователно гражданското общество е сплав от най - честите и най - будните обществени единици. То пречи на законодателната и изпълнителнта власт да се корумпират. Гражданското общество е опозиция на политическото общество. То осигурява на обществото друг вид управление, осигурява сигурността. Докато гражданственността е самата политическа система.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Дилемата на съвременната демокрация 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.