Дипломация в 21 век


Категория на документа: Други


Външната политика е общият курс на една държава в системата на международните отношения. Тя е обусловена от националните интереси и определя целите, средствата, стратегиите на държавата в отношенията й с други държави, народи и международни организации. В Конституцията на Република България например, като основни външнополитически цели за посочени: националната сигурност и независимостта на страната, благоденствието и основните права и свободи на българските граждани, както и съдействието за установяване на справедлив международен ред.1

Дипломацията е мирно средство на външната политика за постигане на външнополитическите цели чрез преговори, споразумения и т.н. Дипломатическите отношения заемат особено място в инструментариума на външната политика. Основната функция на един дипломат е не да формулира целите на правителството си, а да ги представя и разяснява извън страната си. Той трябва да се опита да убеди другата държава да промени политиката, която води, за да съвпадне с целите на държавата, изпратила дипломата. Мисията на един дипломат се счита за успешна, когато той успее да накара правителството на страната, в която е акредитиран, да възприеме ситуацията по начина, по който я възприема неговото собствено правителство. Дипломатите също способстват за осигуряване подкрепата на други участници в международните отношения, осигуряване на полезни връзки, създаване на благоприятен имидж на страната. Ролята на неформалните контакти - съвпадане на интереси, гледни точки - все повече нараства. Не трябва да се пренебрегва и научно-технологичният прогрес за повишаване ефективността на дипломацията.

През XXI век, в условията на глобализация, системата на международните отношения се е изменила. Появяват се нови възможности за нейното преструктуриране и реорганизиране.1 На международната сцена се появяват играчи от нов тип, чието влияние не трябва да се пренебрегва. Това са недържавните субекти -транснационалните корпорации, неправителствените организации, религиозни групировки и други. Глобализацията е фактор, който все по - малко се поддава на контрола на политиката, още по - малко на дипломацията. И все пак, нейната динамика предлага нови възможности и перспективи пред дипломатите. Това ни кара да се запитаме - променят ли се основните задачи на дипломацията през XXI век? Не! Тя все още е насочена към разрешаване на спорове, конфликти и намаляване на напрежението и неразбирателствата по мирен начин. Традиционната дипломация се е приспособила към новите условия в ерата на глобализацията. Тя се е съсредоточила все повече към очакванията на обществото, човешките права и различните културни възприятия. Именно затова дипломацията остава предпочитан метод за общуване между държавите, между държави и недържавни субекти и т.н.
Като перспективи пред дипломацията в XXI век, векът на глобализацията, можем да откроим нарастващото значение на многостранните преговори, публичната дипломация, парадипломацията и използването на Интернет.

Значението на многостранната дипломация значително се увеличава в наши дни. Това е обусловено не само от техническото, научно и икономическо развитие на страните, но и от нарастващата роля на съюзите. Многостранната дипломация се прилага широко за решаване на жизнено важни, глобални проблеми от интеграционните форми и структури в международните отношения. При тази дипломация става все по - важно да се достигне до такъв консенсус, такъв резултат, който е изгоден за всички участващи, т. е. гъвкаво съчетаване интересите на всички. Но редица трудности могат да произлязат от различното разбиране на участниците за засяганите от компромиса интереси. Многостранната дипломация се използва не само в различните съюзи, блокове, коалиции и организации, тя може да бъде и ad hoc - на специално свикани конференции за решаване на важен, глобален проблем. Тук фокусът е изместен и към изкуството да се водят дипломатически преговори. Те могат да се водят успешно както от един дипломат, политик, от цяла делегация, така и от даден съюз като цяло. Непосредствено значение тук има и развитието на дипломацията, определено като европеизиране. Това е модел, приложим към напреднали региони на света, изведен от опита на ЕС - подчиняване или постепенна замяна на националните дипломатически служби от многостранно интегрирани или съвместни - в отношенията между страните-членки и в отношенията им с трети страни.2

Гражданите имат все по - голям достъп до информация и това ги превръща в независими наблюдатели на случващото се почти по целия свят. Така те стават и по - съпричастни в международната политика и дипломацията. Информационните източници са навсякъде, светът се глобализира и ставаме свидетели на едно изключително активно гражданско общество. Публичната дипломация се очаква да стане и става централен елемент на дипломатическата практика.3 Тя е насочена предимно към неправителствени организации, към обществата в други държави. Публичната дипломация първоначално се използва от правителствата, но все по - често се прилага и от недържавни субекти, транснационални корпорации и граждански сдружения. Нерядко се наблюдава и ситуацията, при която правителство и неправителствена организация си сътрудничат при използването на публичната дипломация при съвпадане на интересите им.

Дълго време се смята, че държавата, или по - точно централната власт, има прерогатив при използването на дипломацията. В XXI век, в условията на бързо развитие, все повече недържавни субекти и нецентрални субекти или региони прибягват до използването на средствата на дипломатическата дейност. Това е така наречената парадипломация, при която примата на държавата във формирането на външната политика е оспорена. Тези нецентрални субекти преследват свои политики в международните отношения, които политики могат да се окажат допълващи правителствените, следващи ги или напълно противоречащи им. Започва изграждането на мрежи за трансрегионално сътрудничество, допринасящи за развитието на парадипломацията. За парадипломация могат да се приемат и средствата, използвани паралелно с дипломатическите, но които са извън дипломацията.4

Развитието на новите технологии, тяхната скорост и намаляваща цена стават важен фактор при навлизането на Интернет. Световната мрежа е част от глобализацията. Външната политика не остава незасегната, променят се условията, в които съществува дипломацията. Средствата за масово осведомяване позволяват на правителствата, както да имат постоянен достъп до нова информация, така и да дават такава на обществото, превръщайки го в непряк участник в политиката. Появява се нуждата дипломацията да се развие от реактивна в проактивна или изпреварваща.5 Активното приложение на новите технологии подпомага все повече и международните преговорни процеси. И все пак, новите технологии, и в частност Интернет, не заменят основните функции на дипломация и дипломатическите представители - те просто ги подпомагат. Променя се начинът, по който се води дипломацията, но не и нейното значение.

* В глава 2 ще доразвия тезата за нарастващото значение на многостранната дипломация, ролята й в преговорите и конференции между участници в различни съюзи, европеизирането на дипломацията.
* В глава 3 ще разгледам публичната дипломация и парадипломацията, така наречената Track Two Diplomacy, нарастващата роля на недържавните субекти и гражданското общество.
* В глава 4 ще пиша за ролята на Интернет и средствата за масово осведомяване и как дипломацията и външната политика като цяло трябва да се адаптират в условията на глобализация.

Глобализацията е пространствено - времевото разширяване на социалните практики отвъд държавните граници. Заради нея светът постоянно се променя и развива, а външната политика на отделните държави е длъжна да се адаптира. Пред дипломацията като средство на външната политика стоят много перспективи. Част от тях са: все по - голямото навлизане на Интернет и средствата за масово осведомяване, публичната дипломация, парадипломацията и нарастващото значение на многостранната дипломация. " Размива се изключителната роля на професионалната дипломация в процеса на вземане на решения." ( Савов, Генов, 2008 : 142). Това обуславя все по - голямото участие на недържавни субекти, неправителствени организации и гражданското общество в дипломацията на XXI век. Налице е демократизация на дипломацията.

1

 Динков, Д. Международните отношения в информационната ера. Сп. Дипломация, 2011, стр. 47. http://bdi.mfa.government.bg/pdf/DJ_06_2011.pdf

2

 Генов, Г., Международни дипломатически преговори. Въпроси на теорията и практиката. 2008, стр. 134

3

 Генов, Г., Международни дипломатически преговори. Въпроси на теорията и практиката. 2008, стр. 143

4

 Генов, Г., Международни дипломатически преговори. Въпроси на теорията и практиката. 2008, стр. 155

5

 Генов, Г., Международни дипломатически преговори. Въпроси на теорията и практиката. 2008, стр. 141

??

??

??

??





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Дипломация в 21 век 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.