Договорът от Маастрихт


Категория на документа: Други



3. Цели и инструменти на вънпната политика и политиката по сигурността, отразени в Маастрихтският договор
Договорът от Маастрихт очертава пет цели на ОПОВОС:2

1. Да укрепи общите ценности, фундаменталните интереси и независимостта на съюза;

2. Да засили сигурността на ЕС и на държавите членки по всички възможни начини;

3. Да запази мира и да укрепва международната сигурност в съответствие с принципите от хартата на Обединените нации;

4. Да подпомага международното сътрудничество;

5. Да развива и укрепва демокрацията и върховенството на закона, както и човешките права.
_____________________
2Хикс, С., Политическата система на Европейския съюз, Парадигма, София, 2007, с 442

За да се постигнат тези цели, са реформирани процедурите за вземане на решение и инструментите на сътрудничеството във външната политика. Външнополитическите въпроси стават обичайна част от работата на Съвета на ЕС: срещите на министрите на външните работи по Европейското политическо сътрудничество са включени в рамките на Съвета на ЕС по общи въпроси.

Политическият комитет (от политическите директори) става част от Комисичта на постоянните представители (КОРЕПЕР), а секретариатът на ЕПС се слива със секретариата на Съвета на ЕС.

Комисията се обвърза напълно с работата, извършвана от ОПОВОС. Не ѝ е дадено формално право на инициатива, но на нея е възложена отговорността за прилагане на някои от решенията на Съвета на ЕС във връзка с външната политика (например когато такова решение има връзка с бюджета на ЕС). Комисията има право да генерира политически идеи.
По-късно тя създава нова главна дирекция - по външнополитически въпроси, която да управлява тези отговорности.

Европейският парламент няма роля във вземането на решения по ОПОВОС, но се изисква председателството на Съвета на ЕС да се консултира с него по главните аспекти на ОПОВОС, за да се гарантира, че мнението на парламента се взима под внимание и да се отговори на всички негови въпроси по тази политика. Освен това Комисията по външни работи, сигурност и отбрана провежда четири пъти годишно специални колоквиуми с председателя на политическия съвет (политическия директор от страната членка, която държи председателството на Съвета на ЕС).

Договорът от Маастрихт въвежда и два политически инструмента на ОПОВОС:3

Общи позиции: приемат се в Съвета с единодушие (но се предлага неофициалното правило за конструктивно възъдржание) и изискват държавите членки да провеждат национална политика в съответствие с определената от ЕС позиция по даден въпрос, например в международни организации (като Съвета за сигурност на ООН). Няма обаче юридически санкции, ако дадената страна не се съобрази с общите позиции.

Съвместни дейстия: това са оперативни действия за прилагане в практиката на общите позиции. Приемат се от Съвета на ЕС след като в Европейския съвет има съгласие, че даден въпрос трябва да бъде предмет на съвместни действия. Могат да се приемат с квалифицирано мнозинство (след решение, прието единодушно, че може да се използва квалифицирано мнозинство). Тук за пръв път договор дава възможност за гласуване с квалифицирано мнозинство в сферата на външната политика.
Освен това съвместните действия са по-обвързващи от общите позиции.

Както и при общите позиции държавите членки са задължени да променят политиките си в съотвествие с дадено съвместно действие, но при съвместните действия те трябва също и да информират Съвета на ЕС и да се консултират с него за начина на прилагане на съвместните действия.
Ако дадена държава членка не е в състояние да приложи съвместно действие или не иска да го направи, тя трябва да обоснове позицията си пред останалите държави членки.

Освен това договорът от Маастрихт за пръв път включва въпроса за отбранителната политика в рамката на съюза. Тук е осъществен компромис между "атлантиците", които са за силни връзки със САЩ (като Великобритания и Холандия), "европеистите", които настояват за европейската политика на отбрана, независима от НАТО (главно Франция), и неутралните държави членки (Ирландия по това време).
_______________________
3Договор от Маастрихт (1992), http://ec.europa.eu/bulgaria/abv/eu_glance/treaties_documents/treaties_bg.htm

Договорът признава Западноевропейския съюз (ЗЕС) за "неделима част от развитието на Европейския съюз" и осигурява условия за това, министрите на външните работи и министрите на отбраната на държавите от ЗЕС да обсъждат въпроси на отбраната в рамките на Съвета на ЕС. Но за да успокои опасенията на атлантиците, договорът потвърждава, че целта е "да се укрепи европейският стълб на Атлантическия съюз".

След като приемат тази сделка, ръководителите на правителства на държавите от съюза решават, че реформирането на ОПОВОС трябва да бъде централен въпрос на междуправителствената конференция през
1996 - 1997 г.

4. Нови позиции на договора по проблема

Амстердамския договор въвежда няколко важни промени:4

Общи стратегии: въведен е нов политически инструмент -"общата стратегия", при която Европейският съвет определя целите, продължителността и средствата за дадена цел, които да се осигурят от Ес и от държавите членки.

След това тези цели се прилагат чрез общи позиции, съвместни действия (в ОПОВОС) или законови актове (в други политики на съюза).



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Договорът от Маастрихт 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.