Доклад по почвознание от практика


Категория на документа: Други


Алувиално-ливадните почви се характеризират с наличието само на един генетичен хоризонт- хумусно-акумулативен, мощността на който варира от 30 до 70см. Той се отличава най-вече с рохкаво сложение, зърнесто-троховидна структура за целинните и разпрашена- за разораните площи. Под него следват пластове с различен петрографски и механичен състав. Някои от тези пластове (бивши хумусни хоризонти)- погребани поради протичащите флувиално-акумулационни процеси- са интензивно хумусирани. На определена дълбочина профилът на алувиално-ливадните почви е оглеен поради високото ниво на подпочвените води. По механичен състав тези почви са твърде разнообразни- от песъчливи до глинести, но преобладават по-леките разновидности. Най-нееднородни, с високо съдържание на чакъли и с по-лек механичен състав са алувиално-ливадните почви в горната част на басейна на реките, докато в долната си част те са по-еднородни (сортирани) и по-финочастични.
Алувиално-ливадните почви с по-лек механичен състав се характеризират със сравнително благоприятни общи физични, физико-механични и водни свойства и с високо плодородие. Те са рохкави и не образуват твърда кора след валежи. Когато подпочвените води не са засолени и са около 0,6-1,5м от повърхността, растенията в значителна степен могат да ги използват, тъй като при средно до тежко песъчливо-глинестите разновидности водата може по капилярен път да достигне до коренообитаемия слой на почвата.
Хумусното съдържание в хумусно-акумулативния хоризонт е в границите от 1,5 до 6% при целинните почви, при разораните- от 1 до 3%. Почвената реакция е от слабо кисела до алкална.
За оптимално използване възможностите на алувиално ливадните почви е необходимо редовно да се внасят азотни торове. Внасянето обаче на големи количества лесноразтворими торове е свързано с опасност от загуба поради измиването им, а оттам и замърсяване на подпочвените води с нитрати. Ето защо торовете трябва да се внасят под формата на подхранване.
Поради относително високата нитрификация фосфорните запаси са подложени на силно извличане от растенията и почвата често показва фосфорен недостиг. Алувиално-ливадните почви с по-лек механичен състав и с относително по-голямо съдържание на пясък показват недостиг на калий, което се отразява неблагоприятно най-вече на калиеволюбивите култури като цвекло, картофи, слънчоглед, някои зеленчуци и др.
Алувиално-ливадните почви много интензивно се използват за селскостопански цели, защото са много плодородни и се намират в непосредствена близост до водоизточници. Последното обстоятелство по-лесно и по-икономично да се организира напояването им.
* Цвят: постепенно изсветлява в дълбочина
* Наличиенакарбонати: съдържат се още в повърхността и се увеличават в дълбочина
* Водозадържащаспособност: ниска (изискват напояване - най - подходящо - капково)
* Аерация: добра
* Обемнаплътност: ниска
* Организми: на ниво 1.20 м става смяна на аеробни с анаеробни
Особености на изследвания терен:
o в дълбочина се наблюдават ръждиви петна (железни хидроксиди, следствие от нивото на подпочвените води)
o силно антропогенно повлиян терен

Проба № 3
СМОЛНИЦА
Землище: с. Черноземен (Пловдивско)
Срещат се само в Южна България (ареал на разпространение от Стара Загора до Ямбол и към Бургас)
КласификацияпоFAO: вертисоли(Vertisol)
Формиране
* равнинен релеф
* плиоценски глини (почвообразуваща скала)
* хидроморфен стадий на почвообразуване (формирани под въздействието на блатна растителност, били са дъно на воден басейн)
* 2 - 3 бонитетна категория
* Част от хумуса е навлязъл в кристалната решетка на първичните минерали
Смолниците са почви с вертични свойства - силно набъбват при овлажняване и силно се спичат при засушаване.Те се отличават с твърде своеобразен произход и са разпространени на юг от Стара планина в котловинните полета, Горнотракийската и Бургаската низини. Образувани са върху водонепропускливи плиоценски езерни седименти и андезитни туфи и туфити, средиземноморско климатично влияние, незначителен наклон. Отличават се с тежък механичен състав /съдържание на глина 50-75%/, специфични физико-механични водни свойства. При навлажняване на почвата, тя набъбва, увеличава обема си, придобива голяма пластичност и лепливост. Обратно - при изсъхване тя се свива, втвърдява и образува широки пукнатини. Смолниците се отличават и с малка водопроницаемост и голяма водозадържаща способност. Поделят се на карбонатни, типични, излужени и деградирани.
Карбонатните и типичните смолници са разпространени в Горнотракийската низина.
Деградираните смолници се характеризират с липса на карбонати, с лек механичен състав, малко количество хумус.
Съдържанието на Органичновещество в Смолниците е 2.5 - 3 - 3.5 %.
Строежна почвения профил
* Мощен профил
* Хумусно - акумулативен А, последван от преходен В и Ск.
* От агрономична гледна точка се състои от Орница и всичко под нея, наречено Сбит хоризонт.
Характеризират се по-маломощен почвен хоризонт /45-60 см/, по-слабо уплътнен хумусен хоризонт и с по-високо хумусно съдържание /3,5 - 4%/ в сравнение с излужените смолници /45-60 см/.
Излужените смолници се характеризират с мощен хумусен хоризонт, който заедно с преходния достига до 50-80 см, с тежък механичен състав, уплътнен строеж и висока влагоемкост.Карбонатите са измити на дълбочина под 1 м, меки карбонатни конкреции
Механиченсъстав:
* много тежки (най - тежки)
* леко до средно глинести (в орницата понякога - песъчливо - глинести)
* съдържание на ил - над 50 - 60 %
* силна пластичност (поради голямото наличие на глина)
* евентуално рохкаво сложение в орницата (троховидно - зърнеста структура), под 25 см - буцесто- призматична
! добре се отразява отглеждането на фуражни култури (мощната им коренова система разуплътнява почвата, обогатяват я с азот)
* Почвената реакция на смолниците е слабо-кисела , а в дълбочина става неутрална
* Цвят: плиоценските глини в дълбочина стават жълти (бели до бледожълти)
* Водопропускливост: ниска
* Водозадържаща способност: висока
* Мъртъвводензапас: висок (много вода, но растенията не могат да я ползват)
Химичниелементи:
Азот (общи количества) - добре запасени



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Доклад по почвознание от практика 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.