Доклад по почвознание от практика


Категория на документа: Други


! Нитрификацията в голям период трудно протича нормално (студени почви - бавно се затоплят, в горещите летни месеци лесно достигат висока температура)
Фосфор - слабо до незадоволени (под формата на железни фосфати, които са трудноусвоими)
Калий - добре запасени
Растителност: най - подходящи за зърнени култури (твърда пшеница - за паста), слънчоглед, памук (Северна Африка, Австралия)
Смолниците са сравнително стари почви. В началото на своето развитие те са преминали през хидроморфен стадий, придружен с развитие на буйна тревна растителност. След дрениране на първичните почви, върху тях се развива и горска растителност. Срещат се и разредени дъбови горички, храсти от драка, дива круша, бряст и др. Във връзка с присъствието на карботнати, на гипс и на различно влияние на подпочвените води смолниците у нас се подразделят на четири подтипа : богати, карбонатни, ливадни и гипсови.

Проба № 4
ПРОЛУВИАЛНО ЛИВАДНА ПОЧВА
Землище: Подбалкански полета ; с. Анево и с. Игнатово (при магарето Маринчо).Терен на изследване между шосе и жп линия

Формиране
* затихваща част на пролувиален конус (пролувиален нанос)
* ливадна растителност и храстови формации
Пролувиалните почви са неразвити и слаборазвити, образувани върху делувиални наноси (порлувиални конуси ) в подножията на планинските терени и при съвременно периодично отлагане на нови материали.Разпространени са в подножията на всички по -високи планини, като образуват серии от пролувиални конуси на границата, кудето завършват планините и започват котловините. Почвообразуващите материали са пролувиални наноси, представляващи смес от почвен и изветрителен материал, ерозиран от намиращите се по - високо почви и пренесени от поройните потоци. Поради това главен фактор за образуване на тези почви е човекът, който е унищожил естествената растителност на високите и силно наклонени терени и е улеснил силната ерозия. Климатът има косвено значение - при повече валежи има по - силна и по - честа ерозия. Естествената растителност, която на първия етап е главно тревиста, не еоказала съществено влияние поради краткото време. Освен това тези почви отдавна се обработват и върху тях постъпват нови наноси, което задържа развитието им в начален стадий. Поради това, независимо че има условия за интензивна биологична дейност, за краткото време се е образувал начален хумусен хоризонт (А) и строежът на профила е (А) - С. Целият профил обикновено е слоист, материалът не есортиран и скелетните парчета са ръбести.
Тези почви са с леко песъчливо - глинест механичен състав, разнороден зърнометричен състав,значително количество скелетни фракции - островърхи и слабо заострени (резултат на краткия път от изветряването), плоски (сравнение с предните)
! Всички наносни и формираните върху тях почви задължително съдържат скелет (фракции над 2 мм)

* Почвена реакция:слабокисела 5.5 - 6 pH
* Водопропускливост: висока (карбонатите са измити и отнесени в дълбочина)
* Химичен състав: разнообразен
* (южни склонове на Стара планина - по - слабо промити, по - сухи)
* Една част от пролувиалните конуси съдържат карбонати
* Особености на взетата проба
* Взета на около 10 м отдалеченост от техническата инфраструктура (шосе)
* Органолептичен метод: не образува пръстен
* Изследване за карбонати с HCl: известно (леко) шупване (вероятност за наличие на дълбочина над 30 см)
* Цвят: определен с цветна почвена карта на Мунсел(във влажно състояние)
стр. 7,5 YR / 3/2 / кафеникаво - черно
* Насаждения с лавандула,
* Взетата проба не се откриват карбонати
* Има наличие на ръждиви петна

Проба № 5
КАФЯВА ГОРСКА ПОЧВА
Землище: над мемориал Васил Левски, с. Буново (Пирдопско)
Кафявите горски почви в България са разпространени в Стара планина, Рила, Пирин, Витоша, Родопите, Средна гора, като заемат долната част на горскорастителния пояс с надморска височина от 600-800 до 1500-1800м. От долната си страна те граничат със сиво-кафявите горски почви в Северна България, с канелените горски почви в Южна България. От горната си страна граничат с планинските горски тъмноцветни почви и в редки случаи с планинско-ливадните.
Климатът в районите с кафяви горски почви се отличава със сравнително голямо количество на валежите (700-1200мм), с висока въздушна влажност, с дебела снежна покривка, която се задържа продължително време.
Кафявите горски почви са се образували под букови и иглолистни гори. При изсичането на горите тяхното място заема тревната растителност, което силно влияе върху строежа на профила, състава, свойствата и плодородието на кафявите горски почви. В резултат на това се образуват т. нар. Кафяви горски почви, вторично затеревени.
Почвообразуващите скали са безкарбонатни гранит, гнайси, шисти, пясъчници и др.
Релефът е хълмист, предпланински до планински. Силно е разчленен, в резултат на което протича интензивна водна ерозия.
Кафявите горски почви са три вида: типични кафяви горски почви- цветли, типични кафяви горски почви- тъмни, и кафяви горски почви- вторично затревени.
Типичните кафяви горски почви- светли, се образуват най-често върху южните и югозападните склонове на полупланинските и планинските възвишения. Оличават се с плитък профил. Състоят се от хумусно-акумулативен и преходен хоризонт. Хумусно-акумулативният хоризонт е плитък (15-20см), с лек механичен състав, троховидна стуктура и рохкаво сложение. Преходният хоризонт (камбик) е мощен (40-60см), съдържа по-високо количество глина и е по-плътен от хоризонт А. Отличава се с ореховидна структура. Съдържа известно количество дребни скални включения.
Типичните кафяви горски почви- тъмни, се образуват върху северните, северозападните и североизточните склонове на полупланинските и планинските възвишения. Отличават се с по-мощен профил, отколкото типичните кафяви горски почви- светли. Хумусно-акумулативния хоризонт е мощен (30-40см) и се характеризира с тъмен цвят, с лек механиче състав и троховидна структура.
Преходният хоризонт(камбик) е мощен (60-80см), съдържа малко по-високо количество глина от хоризонт А. Характеризира се с по-плътно сложение и с ореховидна структура.
При силно наклонените терени мощността на хумусно-акумулативния хоризонт и при двата вида типични кафяви горски почви е намалена в резултат на водната ерозия.
Хоризонт С представлява скален рохляк. Много често непосредствено под изветрелия материал се намира слабо засегната или незасегната от изветрителните процеси масивна скала- D.
Вторично затревените кафяви горски почви заемат терени, които неотдавна са били покрити с гори.
Количеството на органичното вещество варира от 3 до 25%. В състава му преобладават хуминовите киселини, но въпреки сравнително високата запасеност тези почви имат незадоволителен азотен режим.
Реакцията на всички кафяви горски почви варира от слабо до средно-кисела.
Общо кафявите горски почви се характеризират с добри физични свойства (ниска обемна плътност и висока порьозност) и с троховидна структура на хумусно-акумулативния хоризонт (с висок процент водоустойчиви агрегати).
Кафявите горски почви са бедни на фосфор и въпреки това самостоятелното фосфорно торене не дава добри резултати, тъй като растенията изпитват недостиг на азот и калий. Внасянето на оборски тор с прибавяне на фосфор и калий има висок ефект. Обработването на кафявите горски почви трябва да се извършва съобразно с планинския релеф. Трябва да е по хоризонталите, за да се намали водната ерозия. Дълбоката есенна оран е нежелателна, тъй като засилва водната ерозия. Върху площите с кафяви горски почви може ефективно да се отглеждат култури като картофи, овес, касис, къпини, малини, Кюстендилска синя слива, Стенлей и др.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Доклад по почвознание от практика 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.