Документни престъпления


Категория на документа: Други



Реферат
НА ТЕМА:
Документни престъпления

Проверил:
специалност: Право Доц.д-р Марияна Пискова
форма на обучение: редовно
ф. №: 101001310

гр. Благоевград
2011г.

Документът е преди всичко вид писменост,изразена посредтвом писмени знаци мисловно съдържание,писмено изявление на определено лице.Документа се касае до конкретно писмено изявление,до конкретно изразяване в писмена форма на конкретни съзнателни изживявания на даден субект .Авторът обективизира непосредствено едно свое изявление в изготвения документ.Именно в тази насока документа се отличава от другите печатни материали,които представляват абстрактно възпоизвеждане на известно мисловно съдържание,откъснат от субекта,в чието съзнание то първоначално се е породило и който го е изразил в конкретен вид другаде.Можем да кажем,че за разлика от другите конктертни писмени обетивирания,какви то са оригиналите на различни бележки,литературни и научни произведения,характерно за документа като юридическо понятие е връзката на конкретното изявление с правото,прякото или косвено значение на писменно изразеното.От тук можем да изведем дефиницията,че документът е конкретно писменно изявление на определено лице,притежаващо пряко или косвено правно значение.

Документите изпълняват важни и разнообразни по характер функции в обществената практика.Те са тясно свързани с работата на държавния и стопанския апарат.Без тях би било немислимо планирането и отчетността,
пазарното стопанство,закрепването на волеизявленията на отделни лица при взаимодействието им с държавата и помежду им и така нататък.При по-нататъшно обогатаяване на обществените отношения социалните функции на документите нарастват,а приложението им в обществената практика е разширява.Затова не е случайно,че на документите и документните престъпления е отделена самостоятелна глава в специалната част на Наказателния кодекс на република България,а именно тази част е глава IX.Понятието документ няма легално определение.В българското законодателство са дефинирани само официалният документ и неистинският документ.Те са дефинирани в Чл.93,т.5 и т.6 от Наказателния кодекс.В замяна на това този въпрос и материята на документните престъпления са разработени сравнително задълбочено в нашата наказателноправна литература.

Документите биват твърде разнообразни.Те могат да бъдат подразделени въз основа на различни критерии.За нас тук представлява интерес следните техни деления:официални и частни,диспозитивни и удостоверителни,оригинални и преписи,единични и комплексни.Според третираната материя специално значение имат и други две деления,които се разглеждат отделно:истински и неистински документи и документи с вярно и невярно съдържание.

Делението на документите на частни и официални има съществено значение с оглед на въпросите,които поставя глава IX от Наказателния кодекс,защото обуславя различна степен на обществена опастност на съответните престъпни прояви,с което са свързани известни различия и в структурата на установените от закона техни състави.Разграничението се провежда на плоскостта на това,дали авторът на документа действува при документиранет като частно или длъжностно лице,което в рамките на предоставената му компетентност осъществява по този начин едно служебно действие и ангажира съответната организация.Това се следва от изричното определение на Чл.93,т.5:"Официален е документът,който е издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установеният ред и форма".Подобна е и разпоредбата на Чл.143,ал.1 на Гражданско процесуалния кодекс,която обаче третира въпроса от гледна точка на доказателствената сила на документа.Първото нещо,което трябва да бъде подчертано във връзка с характеристиката на официалния документ е,че се касае до документиране,извършено от длъжнотсно лице в широкия смисъл;касае се до длъжностни лица от държавните учреждения,
стопански организации и други обществени организации с нестопанска цел.От него обаче следва важният извод,че документирания във връзка с гражданскоправните отношения на различни организации представляват също официални документи,каквито са безспорно ,от друга страна ,и писмено изразените конкретни нареждания на органите на държавна власт и управление,явяващите се административни актове.

Документите,които със своето съдържание изразяват известно правно действие или отразяват факт с правно значение,могат да бъдат диспозитивни или удостоверителни.Диспозитивните документи изразяват едно първично изявление на техния автор,в което е възможно да не се отразяват никакви съществуващи извън самото изявление факти:
нареждане да се изплати определена сума на дадено лице,
административно разрешение определено лице да упражнява известна професионална дейност и така такатък.При тези документи,до колкото изявлението не се позовава на констатация отностно известни съществуващи извън него факти,не може да се поставя въпрос за вярно или лъжливо съдържание.Удостоверителните документи имат функцията да материализират такива изявления,съдържанието на които отразява съществуващи извън тях факти или изявления на други лица с правно значение.Така е при различните удостоверения издавани от органи на властта,дипломи за завършено образование,при констативните,
приемателните,ревизионните и други протоколи.Тъкмо удостоверителната функция на тази категория документи се явява засегната в случаите на лъжливо документиране.

Всеки документ предполага едно конкретно писмено изразимо явление.Положението не се изменя,ако в документа са изразени координатни или насрещни изявления на няколко лица-контрагенти по договор,участници в комисия,подписала констативен протокол или дадено разрешение.Възможни са обаче на тази плоскост и някои усложнения.Ето известни примери в тази насока.Върху една и съща материална основа,например върху един къс хартия,може да има няколко свързани и все пак отделни писмени изявления:частният договор и нотариалната заверка на подписите,подадената от недоволната страна жалба до втора инстанция и поставена върху нея резолюция на председателя на съда,с която тя се оставя без движение.Видното тук,е че в тези случаи едното изявление може да представлява частен,а другото-официален документ.
Възможно е,от друга страна ,отделни документирания да бъдат написани последователно в известни книги или регистри с оглед на тяхната еднотипност и необходимостта от прегледност и улесняване на справката.
Такова е положението при регистирирането за гражданско състояние,
нотариалните книги,квитанции за получавани суми и така нататък.В тези случаи отделно вписване представлява отделен документ и поради това може да бъде предмет на отделно престъпление,без последното да засяга останалите документирания.

Подробното разглеждане на конкретните състави на документните престъпления далеч надхвърля рамките на това изследване.Тук ще се ограничим в някои бележки отностно структурата на глава IX от Наказателния кодекс,както и отностно съотношението между отделните документни престъпления и тях и други престъпни състави,свързани със създаването на или използването на документи.

В нашата наказателноправна литература е очертана следната принципна структура на документните престъпления.Престъпно премахване на документ,което включва:унищожаване,повреждане и укриване на документ.Престъпно създаване на документ със следните проявни форми:създаване на неистински по произход документи,
създаване на документи,лъжливи по съдържание и осъществяване на на други неправомерни действия по създаването на документа като внасяне на неверни обстоятелства и официален или "кражба" на подпис.Престъпно ползване на документ с две хипотези:ползване на престъпно създадени от другиго документи и ползване на правомерно създадени документи без правно основание.

Действащия Наказателен кодекс свъщност е възприел изцяло съдържанието на така предложената структура,но е внесъл промени при подредбата на отделните групи престъпления.Различието се корени според мен в различните концепции за степента на обществена опастност на отделните групи престъпления.В цитираната студия на проф.Ив. Ненов не изяснява какви са основанията му,за да приеме тази подредба,но считаме,че той акцентира върху това,че при престъпното премахване на документ се засяга един правомерно създаден документ,като по този начин заедно с него се унищожават правата и отношенията,които той установява или доказва.Възприетата от Наказателния кодекс структура по-скоро подчертава важността да се защити автора,произхода,волята за документиране и поради това на преден план извежда документната подправка.

Документната подправка се дефинира като създаването на неистински или преправянето на съдържанието на истински документ.
Тя може да бъде извършена в две форми.При едната се създава нов документ,който материализира изявлението на лице,което е различно от посоченото в текста като автор.Както беше посочено,отговорността настъпва независимо дали изявлението е вярно или не.Изключение преставляват случаите,когато изрично е дадено съгласие за съставяне на неистински документ.Например един от сънаследниците изготвя декларация от името на останалите и полага подписи,наподобяващи техните по тяхно желание и със съгласието им.В този случай можен да говорим или за липса на вина,или за прилагането на чл.9,ал.2 от Наказателния кодекс.Другата форма на изпълнителното деяние-"преправяне на истински документ",представлява въздействие върху съществуващ документ,осъществено чрез замяна или допълване на букви,цифри,думи или заличаване на такива знаци.Целта на тези манипулации е да се промени съдържанието,но заедно с това се променя и изявлението:между първоначално обективираното изявление и така промененото вече има несъответствие.Изводът е,че така измененият текст вече не отговаря на волята на автора на изявлението,следователно документът е неистински.

За съставомерността по чл.308-310 от Наказателния кодекс няма значение дали неистинският документ е създаден или истинският е променен по такъв начин,че откриването на неговия характер да е трудно и невъзможно.Въпросът за съвършенството или несъвършенството на подправката е наказателноправно ирелевантен-обществената опасност на деянието не се променя от това доколко правдоподонбно и прецизно или небрежно и очевидно е осъществена подправката и до колко разкриването й представлява или не представлява особен проблем.

Престъплението "документна подправка" е довършено в различен момент в зависимост от това дали предмет на подправката е официален или частен документ.При хипотезата на чл.93,точка 5 от Наказателния кодекс.Това означава,че ако за съставянето на документа са необходими няколко действия,те трябва да са осъществени.Ако някои от тях не дс реализирани,налице е опит към престъпление по чл.308.ал.1.

Касае ли се за частен документ,законът предвижда,че престъплението е довършено не със самия факт на съставянето на документа,а с неговата употреба за постигане на целта,с която е изготвен.
Диспозицията на чл.309 очертава едно двуактно престъпление.
Следователно,ако документът е изготвен,но въобще не е престъпено към използуването му,извършеното не може да се квалифицира като престъпление.Двуактният характер на това престъпление означава,че то може да бъде осъществен и от две лица,всяко от които осъществява едното от деянията.Въпросът за отговорността им може да се разреши
само с оглед на субективната страна.Щом между тях съществува общност на умисъла,можем да говорим за съизвършителство,а ако този,който употребява документа,не действа виновно,тъй като не е бил осведомен за характера на документа,който предявяв-налице ще е косвено извършителство.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Документни престъпления 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.