Допуски на формата, ориентацията, разположението и биенето. Грапавост на повърхнините.


Категория на документа: Други


 ЛЕКЦИЯ: Допуски на формата, ориентацията, разположението и биенето. Грапавост на повърхнините.

1. Допуски на формата, ориентацията, разположението и биенето. Записване в чертежите.

1.1. Общи положения

Определянето на формата и разположението на повърхнините на детайла чрез линейните и ъглови размери и техните допускови зони в редица случаи не е достатъчно. При предявяване на завишени изисквания към точността на отделни елементи на формата и взаимното им разположение в чертежите се задават и така наречените допуски на формата, ориентацията, разположението и биенето. За да се изясни същността на тези допуски и се разгледат правилата на записването им в чертежите е необходимо по-подробно да се спрем на понятията "отклонение на формата", "отклонение на ориентацията, разположението и биенето", "допуск" и "база", както и на редица съпътстващи ги понятия.

Определения на използваните понятия (фиг. 1):

Фиг.1 Отклонения между реална и геометрична цилиндрична повърхнина

Елемент - обобщен термин, който според разглеждания случай може да бъде повърхнина, линия или точка.

Нормиран участък - участък от елемента, за който се отнася допускът на формата, разположението, ориентацията или биенето.

Реална повърхнина - повърхнината, която ограничава детайла и го отделя от околната среда.

Номинална повърхнина - идеална повърхнина с която е изграден геометричният модел на детайла и която е изобразена в чертежа му.

Профил - линията на пресичане на повърхнина със зададена равнина или повърхнина. В зависимост от пресичаната повърхнина профилът е номинален, реален и обвиващ.

Обвиваща повърхнина (профил) - повърхнина (профил), която се допира до реалната повърхнина (профил), разположена извън материала на детайла, така, че отклонението от нея до най-отдалечената точка на реалната повърхнина (профил) да е минимално. Най-често срещаните в практиката обвиващи повърхнини и профили са: обвиваща равнина, обвиващ цилиндър, обвиваща права, обвиваща окръжност.

1.2. Допуски на формата. Записване в чертежите.

Отклоненията на формата се разглеждат като разлика между обвиващата и реална повърхнина или като разлика между обвиващия и реален профил (фиг.1).

За да се регламентират отклоненията на формата на повърхнините се въвеждат пространствени допускови зони в които трябва да се намира реалната повърхнина, а ограничаването отклоненията на профилите става чрез равнинни допускови зони в които трябва да се намира реалният профил.

Допусковите зони се формират по принципа: граничните повърхнини или линии на зоната имат формата на обвиващата повърхнина или профил.

Например, за най-разпространените повърхнини и профили:

- Допуск на равнинност - определя се с пространствена допускова зона, затворена между две успоредни равнини.

-Допуск на цилиндричност - определя се с пространствена зона, затворена между две съосни цилиндрични повърхнини, отстоящи на разстояние в радиално направление t.

-Допуск на праволинейност - допусковата зона може да е равнинна или пространствена. Равнинната зона е ограничена от две успоредни линии, отстоящи на разстояние t. Пространствената зона е ограничена или от повърхнина на паралелепипед със сечение t1,хt2, или от цилиндрична повърхнина с диаметър t.

-Допуск на кръглост - допусковата зона е ограничена между две концентрични окръжности, на разстояние t в радиално направление.

Допуските на формата и определенията на допусковите зони са регламентирани в стандарта БДС ISO 1101. Графичните означения на допуските на формата са дадени в таблица 1.

Допускът на формата се записва в правоъгълна рамка, която е разделена
на две части. В първата част на рамката се записва фафичното означение на допуска съгласно стандарта (таблица 1), а във втората част стойността на допуска в мерните единици на линейните размери (най-често в части от милиметъра, например: 0,01, 0,012 и т.н.). Височината на рамката е 2h, където h е височината на стандартния шрифт (3,5; 5; 7,...), а дължините на отделните полета са съобразени с дължината на съответния запис. Точната форма и размери на знаците за геометричните допуски са дадени в стандарт БДС 180 7083.

Рамката на допуска се свързва със съответния елемент на детайла с показна линия, завършваща със стрелка по следния начин:

- върху контура на елемента или върху продължение на контура (но ясноотделена от размерна линия) - когато допускът се отнася за линията или самата повърхнина (фиг.2);




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Допуски на формата, ориентацията, разположението и биенето. Грапавост на повърхнините. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.