Драматичната безизходица на личността в романа "Чумата" от Албер Камю


Категория на документа: Други


Югозападен университет " Неофит Рилски"

Филологически факултет

град Благоевград

КУРСОВА РАБОТА

на тема:

"Драматичната безизходица на личността в романа
"Чумата" от Албер Камю"

На литературен празник във френския град Анже някакъв младеж
полушеговито,полусериозно се обърнал към група известни писатели с думите:
- Има нещо смешно във вашата професия. Вие, писателите, всъщност вземате думата, без никой да ви я е дал. Без ничие пълномощие.
Тогава един сърдит глас рязко му отвърнал:
- Как така-без? Ние имаме пълномощия! Те са от най - висшата инстанция - от собствената ни съвест!

Сърдитият глас и тази съвест принадлежат на Албер Камю.
Със своя глас и своята съвест Камю влезе не само в литературата, в театъра, в журналистиката и във философията, а с тях той взима участие в съпротивата във Франция през годините на Втората световна война и застана начело на известния нелегален вестник "Combat" - " Борба ".

Албер Камю е роден през 1913 година, от баща алжирец и майка - испанка. Баща му е убит през 1914 година, а малкия Камю прекарва цялото си детство с майка си в един беден квартал на град Алжир. Той сам ни е описал какво представляват за него слънцето на Алжир и мизерията на квартала Белкур.

" Мизерията не ми позволи да повярвам, че всичко е хубаво под слънцето и в историята; слънцето ме научи, че историята не е всичко".
Мизерията го учи да уважава страданието, солидарността с бедните, но не свадливата солидарност на буржоата, скъсал със своята класа, който се смята задължен " да се приобщи", за да му простят.

Камю е изпитал специфичния вкус на оскъдицата и на немотията. У дома си той се е чувствал " на острова на бедността".
Трябва да обърнем особено внимание на майката - испанка, защото тази раса притежава достойнство, благородство в нищетата непреклонна пред смъртта. У Камю има нещо подчертано кастилско. "Нещо кастилско, което ми вреди"- казва той.

Макар че е възможно, то сигурно е допринесло, за да го уважават повече.
Честта го кара да напише "Разбунтуваният човек", книга, която го скарва с някои приятели и изненадва някои от читателите му.
Човек на чувствата, което е напълно испанска черта, той никога не познава чувството на завист, а честта го предпазва от обидчивостта, която прави човека зъл, и от самодоволството, което го прави глупак.
И, въпреки че като дете и младеж Албер Камю расте хилав, с болни от туберкулоза дробове, отрано отчужден от големия свят на хората, въпреки крайната бедност,успява да премине през целия курс на френската образователна система и завършва университета в Алжир с диплома по философия. Като че ли пътят пред него се оказва открит ?

За епохата, в която живее най - прогресивните сили са комунистите, той никога не се присъединява към тях, тъй като неговите идеологически възгледи още от рано са под влиянието на философията на екзистенциализма.

При всяка ситуация на своето съществуване ( "екзистенциализъм" - екзистенция = съществуване ) човекът, за да автентизира себе си, е изправен пред някакъв избор: "или - или".
Като следва този дух на екзистенциализма, но от атеистически позиции, Камю, философът и писателят от една нация, която е дала на света великите рационалисти Декарт и Волтер, ще напише:

"Ако се позова на разума, мога да кажа, че абсурдът не се състои в човека ....нито в света, а в тяхното общо присъствие,....
без да се отклонявам от екзистенциалистките философи, виждам, че те всички, без изключение, ми предлагат бягството...те обожествяват това, което ги притиска, и намират повод да се надяват в това, което ги обезсърчава. Тази насилена надежда у всички има религиозен смисъл.

"....Ако има абсурд, то той е в света на човека. От момента, в който идеята за него се преобразява в трамплин към вечността, той вече не е свързан с човешката проницателност. Абсурдът вече не е тази очевидност, която човек установява, без да се примирява с нея.Борбата е избягната, а човекът присъединява абсурда и в тази общност изчезва основното в него - съпротива, разкъсване, разединение.
Този скок е едно бягство".
И накрая "Абсурдът има смисъл само тогава, когато не се примиряваме с него".

Тези няколко фрази показват до каква степен Камю е приемал и в същото време се е разграничавал от екзистенциализма.
Неговият поглед е обърнат не към бягството от действителността, което алиенира, отчуждава човека от хората, от плодовете на собствения му труд, дори от самия себе си.

Камю гледа с жажда към живота. Под небето има един избор, за да можеш да живееш: или да се измъкваш, или да останеш на мястото си.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Драматичната безизходица на личността в романа "Чумата" от Албер Камю 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.