Духът на капитализма


Категория на документа: Други


 Как би трябвало да разбираме понятието " дух" на капитализма? При опит да се даде дефиниция се появават нещо като противоречия.

Ако един обект, за когото употребата на това значения има смиъл, то той би могъл да бъде единствено " исторически индивид" , т. е да олицетворява един стремеж към разбираемо свързване в едно цяло на взаимозависимостите от историческата реалност, разглеждани от гледната точка на тяхното " културно значение" .

Подобно историческо понятие, съдържащо в себе си значима за своето проявление индивидуална същност, не би могло да се дефинира като " ограничено", а трябва да се консзтруира бавно от неговите отделни съставки. В този смисъл окончателното схващане за понятието не може да се появи в началото, а чак в края на изследването от позициите на най- адекватните гледни точки. От своя страна пък те не са единствените възможности за анализиране на изследвания от нас исторически събития. " Съществените" черти, от които ясно става, че под "дух" на капитализма не е необходимо да се разбира само онова, което е съществено за нас и което ние сме приели.

И все пак ако трябва да дадем определение на подложения от нас анализ и историческо обяснение обект, става ясно, че тук не се касае за понятийна дефиниция, а за едно предварително и временно онагледяване, аналогично с духа на капитала. Придържаме се към един документ за онзи "дух" , който предлага предимството да е лишен от всякакви директни връзки с религиозното, напълно безусловен за нашата тема: " времето е пари" , "кредитът е пари" , парите притежават създаваща и плодовита природа. Те могат да произвеждат пари, новополучените продължават създаването и т. н. Колкото повече притежаваш в наличност, толкова повече те растат чрез оборота, така че ползата от тях непрекъснато се увеличава.

Добрият платец е господар на всяка кесия. Известиният с точно плащане наточната дата може по всяко време да вземе пари, от които приятелите му нямат нужда в момента.

Това е от голяма полза. Заедно с прилежността и умереността нищо друго не допринася така за напредването на младия човек, както чесността и точността при всички негови зделки.

Пази се от това- да смяташ за своя собственост всичко, което притежаваш, и да живееш според притежаваното. За да го предотвратиш, направи точна сметка на всичко, което дължиш и на онова, което получаваш. Ако си направиш труда да се взираш в дреболиите това ще ти донесе половителен ефект.

Ако си достатъчно уме за една година би превърнал малка сума в голяма.

Проповядаващия тези правила е Бенджамин Франклин, определян като самозван изповедник на американизма. Тук към нас с характене тон се обръща именно "духът на капитализма", едва ли някой би оспорил, че тук се съдържа всичко характеризиращо тоси "дух". В този смисъл посочените неща не определят някакво умение за живот, а по- скоро са проповед на една своеобеазна етика, чието нарушаване се приема не толкова за глупост, колкото за забраняване на задълженията- това е същественото. Това не е само търговска хитрост - нея и без това срещаме дотатъчно често, - а е далеч повече един изявяващ етнос, интересуващ но точно в тези качества.

След дългогодишна дейност Якоб Фугер подхвърлил на приятеля си, че е спечелил достатъчно и е време да си даде малко почивка и тогава другият го обвинил в "малодушие", заявявайки че иска да спечели толкова ,колкото може. По своя "дух: изявлението се различава съществено от Франклин, защото онова, което е израз на търговско безстрашие и на лична, морална индифирентна склонност, при Фугер добива характера на етически обагрената максима за жизнено поведение. В този специфичен смисъл тук е употребено понятието " дух на капитализма" . Тук става дума за този западноевропвйски и американски капитализъм. Той е съществувал в Китай. Индия, Вавилон, Антична Гърция и Средиземноморието. Но както ще видим по- нататък липсвал му е този своеобразен етнос.

Всички моралистични укори на Франклин са от утилитарно естество: честността е полезна, защото носи кредит; точността, прилежността, също - затова те са добродетели. Според Франклин тези и останалите добродетели са такива само до толкова, до колкото са конкретно полезни за някого и заместителя на тяхното присъствие е достатъчен навсякъде, където изпълнява неизменна задача на действенна последователност в усигуряване на стриктна утилитарност. Онова в американските добродетеи, което немците са свикнали да определят като "лицемерие". В действителност нещата не са толкова прости. Не само собственият му характер обрисуван от самият него, а и фактът, че за него полесността се е издигнала в добродетел не от само себе си, а сякаш чрез божие откровение, показват отсъствието на украсяване на чисто егоистични максими. Всъщност това е цялото примущестео на тази етика: сшечелването на все повече и повече пари при строго отбягване на всякакви естествени наслаждения. Изведена е до чиста самоцел, че спрямо щастието или позлата за отделния индивид тя изглежда съвършенно трансцедентна и ирационална. Човек вече се отнася към пречалбата като към смисъла на живота си, а не като средство за удовлетворяване на жизнените потребности. Това в лайтмотив на капитализма, въпреки че е чужд за недокоснатите от него хора. Но същевременно то съдържа особенна смесица от чувства, пряко отнасяща се до определени религиозни представи. Доколкото се осъществява по легален път,печалбата на пари при модерният световен ред е резултат от израз на професионална прилежност , която очевидно е азбуката на Франклиновия морал, защото я срещаме във всички негови писания. Професионалното задължение е обвързаност, която отделната личност е длъжна да чувства и наистина изпитва към съдуржанието на своята професионална дейност без значение в какво тя се изразява и особено без оглед на проявата на непредубеденото чувство във вид на остойностяване на неговата работна сила или под формата на имуществено притежание, това е характерната, а в определен смисъл и с конституиращо значение мисъл, отнасяща се до "социалната етика" на капиталистическата култура.Не само защото не е израсла единствено на капитаистическа почва, можем да я открием далеч в миналото. Съвременният капиталистически стопански ред е един чудовищвн космос, който сякаш се вгражда в отделни индивиди и поне за него се превруща във фактически независима самостоятелна черупка. Това принуждава ,доколкото е зависим от пазара, индивида да спазва нормите на стопанската търговия.

Днешният капитализъм, достигнал до пъло господство в стопанският живот, се формира и развива по пътя на икономическата селекция на стопанските обекти- предпиремачи и строители, от които той се нуждае. За да могат да бъдат селекционирани годините за капиталистическият начин на живот и да бъдат проверени схващанията им за професията би трябвало този начин и тези схващания вече да са създадени, и то не в отделни изолирани индивиди, а като свойствен на цели човешки групи възгледи. Тук трябва да се изясни тази поява. В родината на Фраклин "духът на капитализма" е бил приет преди "капиталистическото развитие". Следователно в този случай каузалното отношение е противоположно на онова , което би постулирала "материалистическата" гледна точка. Смисълът на "политическият дух", с който сме свикнали до сега, се е наложил с тежка борба с препълнения от враждебни мисли свят. Такъв израз на осмисляне, който да намери одобрението на цял един народ- това в Древността и Средновековието би било проява на алчност. И това не е защото "стремежът към печалба" е бил в докапиталистическата епоха нещо непознато или неразвито или пак защото жаждата за пари е била по- малка, отколкото в специфичната капиталистическа сфера. Не в този пункт е разликата между "капиталистическия" и "докапиталистическия" "дух". Универсалното господство на абсолютната безкруполност в преследването на собствен интерес при печалбата е специфична характеристика за онези държави чието политическо разгръщане , би могло да се нарече "изостанало", измерено с мащабите на западното развитие. Капитализмут не се нуждае от представители на недисциплинираните. Следователно разликата не може да се търси в различно изразеното развитие на подтика към пари. Алчността е стара като човешката история, но ние ще видим, че безвъзвратно отдалите се на тази страст, в никакав случай не са представители на онова осмисляне, от което произхожда специфичният модерен капиталистически "дух" като масово явление- а именно за този произход става дума. Безскрупулна и неподчинена на нормите печалба е имало през всички исторически епохи и то навсякъде. И действително капиталистическата печалба е сякаш у дома си при всички стопански формирования, познаващи природата на потенциално доходоносните обекти и осигуряващи шансовете им да се превърнат в печалба. Абсолютната и съзнателна безогледност на печалбарския стремеж много често се е оказала редом с най- строгата обвързаност и спазване на традицията. А с нейното разчупване последователното по- малко или по- голямо навлизане на свободната печалба и във вътрешността на социалните сдружения вече изобщо не е било необходимо етическото утвърждаване на тази новост. Такава била не само нормалата позиция на всички етически учения, а по- скоро, такова било и практическото отношение на обикновения човек от "докапиталистическата епоха". Рационалната и задвижена в оборот на капитала не е била господстваща сила за ориентирането на тогавашната стопанска търговия. Това отношение на средната класа е било вътрешната спирачка, попречила на приспособяването на хората към предпоставките за подредено буржоазно- капиталистическо стопанство.

Противникът, с когото първоначално е трябвало да се пребори "духът" на капитализма, е начин на живот, облечен в "етика" и свързан с общоприетите норми, определян като традиционализъм. Отказваме се от всякакво търсене на окончателна дефиниция. Понятието може да се изясни чрез няколко специални случая, като започнем с работниците.

Едно от техническите средства на предприемача, с цел получаване на максимална възможна продукция е акордното заплащане. То се използва примерно в селското стопанство- изизкващо максимално възможно трудово натоварване в периода на прибиране на реколтата. От бързината на това прибиране зажиси печалбата, както и сериозната загуба. Затова тук се прилага акордната система. Предприемачът е заинтересован от постоянното увеличаване на производителността на труда, но се появяват и едни своеобразни затруднения. Повишаването на заплащането не увеличава трудовата производителност, а води към нейното спадане. Това е пример за отношение, което може да се определи като "традиционализъм'- по природа човек не иска да печели повече и повече пари, а да получава потребното за този начин на живот. Навсякъде, където модерния капитализъм е започнал делото си в подкрепа на нарастване производителността на човешкия труд чрез увеличаване на интензивността, той се е сблъскал със съпротивата на лайтмотива на докапиталистическия стопански труд и продължава да се сблъсква и до днес. И след като повишените разценки не срещнали съмишленици било естествено това да се постигне по обратен път- чрез снижаване на разценките работникът да бъде принуден да прозвежда повече отпреди, за да запази досегашната печалба. Още в самото си начало капитализмът е вярвал в максимата, че ниските заплати са "продуктивните", т.е те увеличават продуктивността на работника.

Но бъздейтвието на това очевидно и изпитано средство явно е ограничено. За разгръщането си капитализма се нуждае от излишно население, което да може да наема евтино на работния пазар. По- ниското заплащане не е идентично с по- евтин труд. Продължителността на един такъв процес често означава "подбор на най-негодните". И в чисто търговски аспект ниското плащане е ненадеждна опора на капиталистическото развитие навсякъде, където става дума за производство на продукти, изизкващо квалифицирана работна ръка. В такива случаи малката заплата не се рентира и въздейства в обратна спрямо спрямо заинтересованата посока. Защото тук е задалжително не само чувство за отговорност, а и обща нагласа на разума, която по време на работа да се откаже от мисълта да се постигне обичайната заплата, а да приеме работата като абсолютна самоцел- "професия". Тази нагласа не е дадена от природата, тя се постига единствено с продължителен възпитателен процес. Дори и днес целта не винаги се постига без помощта на могъщ помощник, който в процеса на собственото си създаване е стоял настрана.

В своите обяснения за генезиса на капитализна Зомбарт разглежда два велики лайтмотива, около които гравитира икономическата история: "задоволяването на потребностите" и "печалбата". За него те определят вида и посоката на стопанската дейност. Онова, което той определя като "стопанска система за задоволяване на потребостите", на пръв поглед се покрива с гореописания " икономически традиционализъм". Случаят е такъв ,когато понятието "потребност" съвпадне с "традиционната потребност". Но ако не е така голям брой стопанства отпадат от "печелившите" и остават при тези за " задоволяване на личните потребности". В процеса на новата история подобни случаи на двойнственост не са били изключени, даже напротив- при непрекъснато повтарящи се сривове, последвани от нови и все по- могъщи изблици на "капиталистически дух"- те са били по- скоро закономерност. "Капиталистическата форма" на една дейност и духът, на който тя е подчинена, са в отношение на адекватна взаимозависимост, но не са зависими "според закона".

Бенджамин Франклин е бил изпълене с "капиталистически дух" в една епоха, когато неговата книгопечатница не се различава формално от нито едно занаятчийско предприятие. И по-нататук ще видиме, че на границата на новото време изобщо не са преобладавали капиталистически предприемачи от старите кръгове, а носители на ножи убеждения.

Дейността на една банка или на голяма фирма сигурно са възможни само под формата на капиталистически предприятия. Едновременно с това те могат да бъдат ръководени в строго традиционалистичен дух.

Въпросът за движещите сили на модерната капиталистическа експанзия не се отнася предимно до произхода на остойностените по капиталистически път пари, а преди всичко до развитието на капиталистическият дух. Където е съживен и желае да въздейства, той се възползва от паричните запаси като средства за това въздействие- но не обратното.

Изглежда, че развитието на "капиталистическия дух" трябва да се схваща най- пшросто като изолирано явление в общото развитие на рационализма и от тази позиция да бъде третирано отделно от насъщите проблеми. Ако все пак под "рационализъм" се разбира онази начин на живот, който светът съзнателно отнася към интересине на отденото аз и отсъжда от тази позиция, то както преди, така и днес този стил на живот е свойствен на либералните народи. Всяко занимаващо се с :рационализъм" студие трябва да оглави следното правило: да рационализира живота при крайно различни гледни точки и от всевъзможни позиции. Отдаването на професионалната работа е характерна съставка на капиталистическата култура. Интересуваме се от ирационалният елемент залегнал в това и всяко друго понятие за " професия"

Източници: Макс Вебер-
" Протестантската етика и духът на капитализма"




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Духът на капитализма 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.