Дълбочинно интервю


Категория на документа: Други


Софийски Университет “Св. Климент Охридски”
Факултет по журналистика и масова комуникация
Специалност “Журналистика”

Курсова работа
Дълбочинно интервю на тема “Насилието над жените в България” с Галя Бориславова

Гергана Хаджигеоргиева, No. 18280
2. курс, бакалавър, редовна форма на обучение

Проф. С. Паунова – “Съвременна теория на масовата комуникация”

Гр. София, 2019 г.

“Дълбочинното интервю е първият социологически изследователски метод, който излиза от традиционната рамка на количествените методи и поставя началото на нова категория методи за набираме на емпирична информация.” Прието е да се смята, че първите разновидности на дълбочинното интервю водят началото си от 30-те години на ХХ-ти век, когато американски изследователи заимстват идеята за клиничното интервю от психиатрията и на тази основа създават метода „изследователско интервю”. В първите години, непосредствено след възникването си, изследователското интервю действително има много общи черти с клиничното интервю – процесът на набиране на информация при него се извършва под формата на контролирана беседа, с предварително формулирана една или няколко общи теми за събеседване. Идеята на изследователското интервю е съзнателно да се създадат такива условия за водене на привидно „непосредствен” разговор, при който изследваното лице да свали маската на социално приемливото поведение и да сподели свои съкровени мисли, оценки, очаквания, нагласи и т.н. При тези ранни фази на създаване на метода изследователско интервю, изследователят предварително не знае точно в коя посока ще поеме интервюто и какви ще са познавателните резултати. Смисълът на този вид интервю е самият факт на споделянето и разкриването на лична информация. Изследваните лица извеждат акцентите, те решават кое е важното за споделяне и реално те задават съдържателните конструкти на интервюто. Ето защо е прието да се смята, че в този си вид изследователското интервю е твърде близко до клиничното интервю.
Обект на изследване е жена на име Галя Бориславова, която има пряко участие в организацията на протестите срещу насилието над жените в България. Тя е член на “Български фонд за жените” и има 3-годишен опит в тази сфера.
Целта на това дълбочинно интервю е да посочи причините и степента на участието на Галя Бориславова в активисткото движение срещу насилието над жените в България. Имам нейното разрешение да използвам името ѝ и да публикувам нашия разговор.
Легенда:
Г. Б. – Галя Бориславова
И. – интервюиращ (Гергана Хаджигеоргиева)

Представяне
И.: Галя, ти си един от активните участници в организирането на протести срещу насилието над жените в София. Какво те кара да си толкова дейна?
Г. Б.:Насилието и неравноправието за сметка на жените в България е много сериозен проблем, на който, за съжаление, не се обръща достатъчно внимание. Много хора са с впечатлението, че реално такъв проблем няма и всичко е плод на “феми-нацистко” въображение.

И.: Ти самоопределяш ли се като феми-нацистка?
Г. Б.: Аз съм преди всичко активист. Този израз се използва с цел обида, но истинското му значение – феминистка – означава само и единствено желание за равнопоставеност. Феминистките не са мъжкарани и мъжемразки. Не би трябвало да се прави такава асоциация.

И.: Кой прави тази асоциация?
Г. Б.: Предимно мъже, които изпитват някакъв вид страх към силни жени, но и покрай тях някои жени, които се опитват всячески да се разграничат от това движение.

И.: Това влияе ли ти по някакъв начин?
Г. Б.: Когато става въпрос за необразованост – не. Но има и хора, които се опитват да те наранят по някакъв начин заради това, че искаш да имаш същите права като един мъж.

И.: Към теб имало ли е подобно отношение?
Г. Б.: Ооо, да. Драли са ми колата, замеряли са ме с боклуци около протестите, подвиквали са ми. Имаше един случай, в който ме бяха проследили до вкъщи. Чухака ми по вратата, шашнаха съседите. Беше голям цирк.

И.: Как се справи със ситуацията.
Г. Б.: Още на следващия ден подадох сигнал, но нищо не стана. Нямаше какво да се направи, а и не очаквах да ми помогнат.

И.: Защо не?
Г. Б.: Защото и преди съм се обръщала към полицията, преди много години, но не ми обърнаха внимание.

И.: За какво?
Г. Б.: Имаше един инцидент в училище с едни момчета от съседната паралелка. Сигурно съм била 3-4 клас. Счупиха ми ръката в тоалетната.

И.: Нямаше ли някакви последици?
Г. Б.: Малко ги скастриха, но нямаше санкции. А аз си влачех гипса 2 месеца?

И.: Родителите ти как действаха?
Г. Б.: Преместиха ме от училището. Даже ми казаха, че вината си била моя, защото съм се закачала с момчета.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Дълбочинно интервю 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.