Държавата - основна политическа институция


Категория на документа: Други


1. Същност на държавата - 5 мин.

2. Архитектура на държавата - 25 мин.

3. Политическа система - 20 мин.

4. Държавна власт - 15 мин.

5. Основни функции на държавата - 15 мин.

Заключение - 5 мин.

МЕТОД: лекция

МЯСТО: кабинет

ВРЕМЕ: 2 учебни часа

МАТЕРИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ:
- Лекция;
- Презентация

ЛИТЕРАТУРА:
1. "Политическа власт. Политически и военни институции" - Тошко Петров, Лъчезар Аврамов, ВВМУ "Н. Й. Вапцаров" - 2001 г.
2. "Териториално устройство и инфраструктура" - доц. Сандев, ШУ "Еп. Константин Преславски"- 2006 г.
3. "Конституция на Република България"
4. "Стратегия за националната сигурност на Р. България
5. Национална стратегия за устройство и развитие на територията""
6.

Лекцията е обсъдена и приета на Катедрен съвет в катедра "ИС" с Протокол № ..... / .......... 2012 г.

Разработил:

доц. д-р Н. Досев

1. Същност на държавата

В българският език термина "държава" произлиза от глагола "държа" в смисъл на "владея" и започва да се употребява още по времето на втората българска държава. Думата "(р(((((" се среща в много български писмени източ-ници от онова време, заедно с думата "царство". "Царство" пък произхожда от латинското "Caesar", навлязло в българския език чрез гръцкия му превод "Кесар". Дълги години у нас съществуваше традицията термина "царство" ("княжество") да бъде предпочитан пред термина "държава" и тя намира отражение дори в Търновската конституция. Някъде след 20-те години на ХХ век, поради своята неутралност термина "държава" се възприема и утвърждава като по-подходящ, както в политическата лексика, така и в нормативната практика.

Държавата най-общо може да се дефинира като голяма сложна система включваща: територия, постоянно пребиваващо на нея население, политическа система и такава организация на обществените отношения, при която се съподчиняват отделните социални субекти и техните интереси на общовалидни норми, подкрепени със специални механизми за принуда.

Форми на държавно устройство.

Унитарна държава ("единна"). Такава е държавата, чийто суверенитет е неделим. Това означава, че правото да се упражнява върховната власт върху територията й е неделимо. Обикновено това право принадлежи на един народ, наложил по стечението на историческите обстоятелства своята фактическа доминация върху тази територия. Унитарната държава съществува като единна политико - териториална общност. В нея действат единна за цялата страна конституция, система от държавни органи и правна система.

Федерация е държава или организация, съставена от самоуправляващи се звена, обединени от централно правителство. Целта на една такава форма на управление е да бъде дадена относително голяма независимост на звената, като в същото време има единодействие в области от стратегическо значение. При държавите самостоятелните звена се определят на регионален принцип. Автономният статус на съставните части на федерацията е конституционно установен и не може да бъде променян от централното правителство. Обикновено частите на федерацията не могат да се отделят едностранно. Следните държави имат (или твърдят, че имат) федерална структура: Австралия, Австрия, Аржентина, Белгия, Бразилия, Венецуела, Германия, Етиопия, Индия, Италия, Канада, Мексико, Обединени арабски емирства, Русия, САЩ, Швейцария и др.

Конфедерацията е съюз на суверенни държави, които запазват много по-голяма самостоятелност, отколкото при федерацията. При конфедерацията местните органи имат много висока самостоятелност спрямо националните. Обикновено конфедералното правителство е натоварено с ограничен кръг дейности, като отбрана, външна политика, външна търговия и обща парична единица. Швейцария е федерална държава, единствена по своята същност, която е добила своето федерално управление след конфедеративно такова. Това е и причината, поради която е запазила наименованието Конфедерация. Други исторически примери за конфедерации са Обединена арабска република (Египет и Сирия, 1958-61), Сърбия и Черна гора (2003-06).

Личната уния е политически съюз на два или повече субекта, които в международно отношение се смятат за отделни държави, но поради установен закон споделят един и същ държавен глава. Тя не трябва да се бърка с федерацията, която в международно отношение се смята за една държава. Повечето от държавите в Общността на нациите през определени периоди от време са били в лична уния помежду си. Днес или в миналото в нея участват: Австралия, Бахамски острови, Барбадос, Гамбия, Гана, Гренада, Ирландия, Кения, Соломонови острови и др.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Държавата - основна политическа институция 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.