Държавен изпит за публична администрация


Категория на документа: Други


ВЪПРОСИ ЗА ДЪРЖАВЕН ИЗПИТ
ЧАСТ І ВЪПРОС №1
Закон – понятие и видове. Законодателен процес.

Законът, както и изобщо правото, са обусловени от характера на икономическата и социална система, той е резултат от необходимите обществени връзки, които съществуват или възникват в резултат на обективното социално развитие

Законът като правна категория синтезира в себе си взаимно свързани признаци, които го превръщат в специфична качествена определеност.
1. Законът изразява интересите на определена част от обществото.
2. Законът първично и трайно регулира основни обществени отношения.
3. Законът по принцип е нормативен акт, който съдържа, изменя или допълва правни норми.
4. Законът е акт, приет от общодържавния представителен орган или чрез референдум.
5. Законът се приема по определена процедура, която е установена в Конституцията и Правилника.
6. Законът е акт с висша юридическа сила и заради това заема първенствуващо място сред другите правни актове.
На основание на казаното до тук понятието юридически закон може да се формулира по следния начин: Законът е израз на определени социални интереси, в съответствие с които първично регулира трайно основни обществени отношения. Той е нормативен акт с висша юридическа сила, приет от Народното събрание или чрез референдум по установен ред.

ВИДОВЕ ЗАКОНИ

Регулира различни по характер и предметно съдържание обществени отношения, това обуславя наличието на различни видове закони. Те се обособяват в групи на основата на различни критерии.

На основата на предмета на правно регулиране, степента на правна абстракция на предписанията и обществено политическата значимост на законите, те се обособяват в две групи – конституционни и обикновенни.
1. Към конституционните се отнасят законите за изменение и допълнение на Конституцията, те установяват най-общи правни норми, основни принципи, положения и институти на правото. Конституционните закони притежават най-висша юридическа сила. Конституцията е върховен закон и поради това е юридическа основа на цялата правна система. Всички правни актове трябва да се съобразяват с конституционните норми.
2. Кодексите заемат основно място в правната система, те са закони с особена природа, които регулират всеобхватно обществените отношения от един правен отрасъл или особено важен негов дял. Такива са Наказателният кодекс, Семейният кодекс, Кодекса на труда и др.
3. Законите /обикновенните/ са най-голямата по обхват група актове, те са с по-ниска степен на правна абстракция при регулирането на обществените отношения в сравнение с конституционните закони.
4. Кодексите и законите се обособяват в групи по отрасли – конституционноправни, наказателноправни, трудовоправни, финансовоправни, административноправни и др.
5. В зависимост от характера на регулираните обществени отношения кодексите и законите са материалноправни и процесуалноправни. Първите уреждат различни по характер материални обществени отношения, например структурата и правомощията на държавни органи, правата на гражданите и др. Вторите уреждат процесуални отношения, които възникват при осъществяване на законодателния процес, при процедурите по придобиване и загубване на българско гражданство и др.
6. Съобразно материята, която уреждат, и взаимоотношението между отделните закони те са общи и специални. Общите съдържат норми, които уреждат широк комплекс от обществени отношения. Специалните съдържат норми, които регламентират отделна група отношения, чиято основна уредба се съдържа в основния закон.
7. Самостоятелно обособен вид са бюджетните закони, те са по форма закони, защото не съдържат типичните правила за поведение, те са финансов план на държавата.

Съотношението между законите и останалите правни актове се гради на първенствуващото положение на закона. На тази основа правните актове се квалифицират в две взаимносвързани помежду си групи – закони и подзаконови актове. В тази система не се включва Конституцията, на която принадлежи върховенството сред правните актове.

Законодателен процес

Законодателният процес е нормативноустановена процедура, осъществявана от Народното събрание в качеството му на законодателен орган.

Подготовката на законопроекта по принцип е извънпарламентарна дейност, може да се осъществи и от субекти, които нямат законодателна инициатива и не е част от законодателният процес.

Законотворчеството е дейност осъществявана от Народното събрание и неговите вътрешни структури – председателя и постоянните комисии.

Законодателен процес е система от правно регламентирани дейности на парламента и неговите органи, които се осъществяват в логическа последователност при наличието на определени условия, и има за цел създаването на закони.

Редът за създаването на закони е правно уреден от процесуални норми, съдържащи се в Конституцията, Закона за нормативните актове и Правилника на Народното събрание.

Законодателен процес се състои от няколко последователно осъществявани фази – законодателна инициатива, обсъждане на законопроекта и гласуване.

Законодателната инициатива е началният момент от процеса по създаването на закона. Правото на законодателна инициатива е юридическа възможност на конституционно определени правни субекти да внасят законопроекти в Народното събрание, но това е само възможност, която може и да не бъде реализирана.

Законодателната инициатива – е дейност по внасяне на законопроект в Народното събрание, като фаза на законодателният процес включва правноустановени процедури и действия. Законопроектът с мотивите се изпраща до председателя на Народното събрание и се регистрира по надлежният ред, а той е длъжен в три дневен срок да го разпредели между постоянните комисии в съответствие с неговият предмет на правно регулиране. Председателят на Народното събрание е длъжен на първото пленарно заседание да уведоми народните представители за постъпили законопроекти, техните вносители и разпределението им в постоянните комисии.

Конституцията от 1991 година предоставя право на законодателна инициатива на народните представители и Министерският съвет. Президентът няма право на законодателна инициатива. Всеки гражданин има право да направи предложение до народен представител да упражни своето право за законодателна инициатива за приемане, изменение или допълнение на закона, но това не обвързва депутата.

Най-често вносител на законопроекти е Министерският съвет. Това е естествено, защото той е орган който, най-осезателно чувства необходимостта от законодателно регулиране на едни или други обществени отношения. Министерският съвет изготвя свои законодателни програми, за да отговори на обществените очаквания и потребности.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Държавен изпит за публична администрация 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.